А къде остана работата с генетичния матрял? Накрая пак до боклука и крушката опря!
Какво за него. Има мъж, има матрял, няма мъж, няма такъв. Четеш ли.
- Публикувана: 17 май 2015, 19:00 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2015, 18:33 ч.
Седи ли пред съвременната жена дилемата...
Какво за него. Има мъж, има матрял, няма мъж, няма такъв. Четеш ли.
Четеш. 
Сега очаквам да направиш поход за унищожаване на материала из банките.
Сега очаквам да направиш поход за унищожаване на материала из банките.Чакай, поне ще направя живота ти интересен и напрегнат. Сладурка. Лъка не ти ли стига. Мъжа ми изработва арбалети, ако имаш нужда - свиркай.
като за начало ще ти подаря една граматика на българския език, специално с акцент на членуването на съществителни от мъжки род, единствено число.
Няма нужда, аз тях ги членувам с уста. Вярвай ми приятно е.
това вече е за модератор. Последните ти постове са вулгарни.
Кои. За арбалетите беше съвсем сериозно, нямаше намек. То остана да ти предложа мъжа си. Трябва да си луда, да си помислиш подобна оферта. ПП А за членуването, говорех за устно изговаряне.Ти, май наистина не четеш.
Представям си бъдещето като един девически манастир... 
бррр....
бррр....
. Аз се местя на Марс.
Ехее, купонясвали сте тук чак до три часа.
А, добро утро - добре, че телефона ме събужда приятно - един страхотен глас тази сутрин ми изпя ` момиче трябва ва промениш своя луд начин на живот, от едноименната песен на Бон Джоуви.
Че след малко излитам и аз, но първо през Шела да заредя.
пред мен стои дилемата - кариерата или децата.
А, добро утро - добре, че телефона ме събужда приятно - един страхотен глас тази сутрин ми изпя ` момиче трябва ва промениш своя луд начин на живот, от едноименната песен на Бон Джоуви.
Че след малко излитам и аз, но първо през Шела да заредя.
пред мен стои дилемата - кариерата или децата. 
Точно тази дилема стои пред мен. Работя много, съответно изкарвам не малко пари. От една страна се чувствам сигурна и независима финансово, от друга обаче се чувствам виновна, че не прекарвам достатъчно време с детето си... Искам и още едно детенце, но ми е ясно че тогава пък съвсем кардинално трябва да променя нещата. Замислям се дали да не използвам периода на евентуалната си втора бременност и майчинство, и за преквалификация... Когато детето ми плаче преди градина и ми казва, че не иска да ходя на работа ми се иска и аз да ревна... Баща му също работи много, но поне работи за себе си и може да си тръгне навреме, за да го прибере от градина и да си доработи от вкъщи. Мен често ме няма до късно вечер, като се прибера малкия отдавна спи.
Времето минава толкова бързо, един ден той няма да има нужда от близоста ми, а аз ще съм пропуснала толкова много... Трудно ми е. чисто емоционално и психически ми е трудно.
От друга страна работя нещо което обичам. Работя с удоволствие и не ми се иска да загърбя толкова години учене и да работя нещо друго. Не знам къде е златната среда. Ако имам второ детенце за 2 години и без друго ще изостана много, може би точно това ще е момента за нещо ново.
Времето минава толкова бързо, един ден той няма да има нужда от близоста ми, а аз ще съм пропуснала толкова много... Трудно ми е. чисто емоционално и психически ми е трудно.
От друга страна работя нещо което обичам. Работя с удоволствие и не ми се иска да загърбя толкова години учене и да работя нещо друго. Не знам къде е златната среда. Ако имам второ детенце за 2 години и без друго ще изостана много, може би точно това ще е момента за нещо ново.
