Здравейте!!! Понеже това е форум, в който влизам често, бих искала да споделя нещата, които ме мъчат... А те са от много време и не се оправят от година, даже повече ..... С приятеля ми сме заедно вече 7 години и половина. Аз през целия си живот се занимавам професионално с музика - завършила съм музикално училище и после консерватория. Той е завършил в друго училище и по-късно е решил да се занимава с музика. Срещнахме се в консерваторията и така започнахме да се срещаме и нещо повече..Имахме еднакви интереси, правихме планове да заминем заедно за чужбина и да работим като музиканти и така стана... Обикаляхме по света около 3 години, но не пълни.... Около година преди да спрем да пътуваме, той ми каза, че ще се преквалифицира в друго и че не иска вече да е музикант. Аз трудно го приех но се опитах да го разбера....Това беше моя живот - пътуването....Аз също мислих за някакъв друг вариант за себе си, да работя нещо др, по-сигурно, за да сме си заедно с него, но 1 година така и не разбрах какво да е то.... Явно музиката е моето призвание.......От както приятеля ми се отказа от музиката на мен ми е мн трудно да реша какво да правя, защото професията налага да се пътува много по чужбина, понеже в България не е особено сигурно и платено...Исках да си остана в България , евентуално да работя нещо др за да сме си заедно да градим дом..но така и не се получи да си намеря нещо друго , което да ме удовлетворява.Той също още не е съвсем навлязал в новата си професия и не изкарва много пари с това....Когато той се отказа да пътува миналата година имахме спестявания, които ни стигнаха за около 1 година и аз през това време си мислих, че ще измисля какво др мога да правя, но просто нито имам желание те първа да уча нещо, нито да работя друго.... В момента съм на морето и работя като музикант, харесва ми , но знам че е временно и ще се прибера септември и пак няма да имам работа.....Тази несигурност вече много ме депресира, ако ме влечеше нещо др, одавна да съм зарязала музиката, но то си е вътре в мен и това искам....... Но не е само това проблема...Приятеля ми говори постоянно колко се е променил и вече няма такива интереси и не му е интересно да дружи с музиканти, иска вече нещо съвсем друго.Нямали сме вече какво да си дадем и т.н. Това го слушам от него вече няколко месеца, въпреки това пак сме заедно. Сега аз съм на морето, работя с друг колега, като очаквам приятеля ми да дойде др месец. В заведението в което почнахме не потъгна и аз му се оплаквах колко кофти са постъпили, за щастие си намерихме друго ....,а той ми отвръщаше да съм си оплътнявала времето с нещо полезно, да съм учила нещо, което ще ми дава доходи за в бъдеще.....Това ми го повтаря всеки път, когато му се оплача за нещо....,вместо да ми каже, че всичко ще се оправи и ще бъде ок, той започва да ми се кара и едва ли не да ми казва, че не се развивам и разчитам на стари лаври....Не ми казва, че му липсвам и че ме обича... Усещам , че е охладнял и май не иска да е с мен, но е страх да ми го каже... Тази вечер като говорихме по телефона стана въпрос и му казах, че усещам, че не същия и не иска вече да е с мен, той отвърна : това дори да ти го кажа сега по телефона, не знам как ще го понесеш нещо такова....Искал да е с човек, който да се развива и да не стои на едно място... Не смятам , че аз съм такъв човек, такива са тези, които работят обща работа, а аз все пак съм учила нещо по-различно и това, че не искам да си сменям професията, не означава, че не се развивам....Не знам вече какво да правя...... Заради неговото решение да работи друго аз се отказах да пътувам в чужбина.... То не че и там вече много си струва, ще отида там и ще съм сама, това не искам да става...., за това реших за сега да работя в Бг, но пак се чувствма сама.... Вместо да проявява съчувствие, да каже че ме обича и че ще направи всичко за да сме заедно, той казва, че нямал какво да прави на морето, няма работа там, нямало какво да си дадем и т.н....... Имам чувството ,че ще дойде само ей така, защото аз искам.....Много съм угорчена и ядосана.... нз какво да правя вече.... и не искам да му се моля.... не заслужавам това!!! С годините съм му показала , че го обичам и искам да съм с него.. не знам какво иска той повече... Нз ако се разделим нз дали ще срещна друг, който да заобичам така..той наистина ми е помагал много и е бил с мен постоянно. Явно моята несигурност какво да правя с живота си го е накарала да се замисли дали да е с мен.... Да, но като той решава да смени това, за което аз съм се трудила цял живот какво да направя??? Много ми е трудно и нз как ще се оправя вече..... Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, да показва че ме обича , че съм всичко за него и че му липсвам, а той по телефона само ми говори как нищо не правя и не се развивам и как имал други амбиции вече, е писна ми да се чувствам като отрепка и че за нищо не ставам!!!!!! Преди не се държеше така и искаше същото, което и аз...Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, както беше преди с него..не знам какво го накара да охладнеее така и да се чуди дали аз съм човека за него.... Какво да правя, вече не знам???? Не заслужавам такова отношение........
- Публикувана: 22 юни 2017, 03:50 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2018, 15:01 ч.
Не знам какво да правя вече...
Сама си намерила отговора - вече двамата гледате в различни посоки, а не в една. Не се мъчете взаимно. На него явно не му стиска да сложи край. По-добре го сложи ти и си гледай живота. И друг ще срещнеш, и ще го обичаш, за това не се притеснявай. Връзката ви е достатъчно дълга за да помислите за следващ етап - общ дом, семейство, дете. Но вие не се развивате в тази посока, а в обратната. Няма смисъл.
Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, да показва че ме обича , че съм всичко за него и че му липсвам, а той по телефона само ми говори как нищо не правя и не се развивам и как имал други амбиции вече, е писна ми да се чувствам като отрепка и че за нищо не ставам!!!!!! Преди не се държеше така и искаше същото, което и аз...Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, както беше преди с него..не знам какво го накара да охладнеее така и да се чуди дали аз съм човека за него.... Какво да правя, вече не знам???? Не заслужавам такова отношение........
Ето тук сама си си отговорила на въпроса.
Прочитайки поста ти, усещам, че все още го обичаш, но той е охладнял към теб. Може би е време да го пуснеш да си тръгне. Не разбрах на колко години си, но вероятно си още млада, ще имаш други срещи, връзки... Приятелят ти е човек, който не те оценява и подкрепя. Това ли заслужаваш?
Цитат
Тази вечер като говорихме по телефона стана въпрос и му казах, че усещам, че не същия и не иска вече да е с мен, той отвърна : това дори да ти го кажа сега по телефона, не знам как ще го понесеш нещо такова....Искал да е с човек, който да се развива и да не стои на едно място...
Казал ти го е в прав текст, приеми го, насила няма как да го накараш да бъде с теб.
Седем годишна връзка без развитие обикновено се изчерпва. Приятелят ти ти го е казал, но ти явно не искаш да чуеш, а той не иска да реже с ножицата. Има такава тактика сред мъжете - опитват се да направят така, че тях да ги зарежат по ред причини. Но ти трябва да си се усетила и да си планираш нов живот.
Здравейте!!!
Скрит текст:
Понеже това е форум, в който влизам често, бих искала да споделя нещата, които ме мъчат... А те са от много време и не се оправят от година, даже повече ..... С приятеля ми сме заедно вече 7 години и половина. Аз през целия си живот се занимавам професионално с музика - завършила съм музикално училище и после консерватория. Той е завършил в друго училище и по-късно е решил да се занимава с музика. Срещнахме се в консерваторията и така започнахме да се срещаме и нещо повече..Имахме еднакви интереси, правихме планове да заминем заедно за чужбина и да работим като музиканти и така стана... Обикаляхме по света около 3 години, но не пълни.... Около година преди да спрем да пътуваме, той ми каза, че ще се преквалифицира в друго и че не иска вече да е музикант. Аз трудно го приех но се опитах да го разбера....Това беше моя живот - пътуването....Аз също мислих за някакъв друг вариант за себе си, да работя нещо др, по-сигурно, за да сме си заедно с него, но 1 година така и не разбрах какво да е то.... Явно музиката е моето призвание.......От както приятеля ми се отказа от музиката на мен ми е мн трудно да реша какво да правя, защото професията налага да се пътува много по чужбина, понеже в България не е особено сигурно и платено...Исках да си остана в България , евентуално да работя нещо др за да сме си заедно да градим дом..но така и не се получи да си намеря нещо друго , което да ме удовлетворява.Той също още не е съвсем навлязал в новата си професия и не изкарва много пари с това....Когато той се отказа да пътува миналата година имахме спестявания, които ни стигнаха за около 1 година и аз през това време си мислих, че ще измисля какво др мога да правя, но просто нито имам желание те първа да уча нещо, нито да работя друго.... В момента съм на морето и работя като музикант, харесва ми , но знам че е временно и ще се прибера септември и пак няма да имам работа.....Тази несигурност вече много ме депресира, ако ме влечеше нещо др, одавна да съм зарязала музиката, но то си е вътре в мен и това искам....... Но не е само това проблема...Приятеля ми говори постоянно колко се е променил и вече няма такива интереси и не му е интересно да дружи с музиканти, иска вече нещо съвсем друго.Нямали сме вече какво да си дадем и т.н. Това го слушам от него вече няколко месеца, въпреки това пак сме заедно. Сега аз съм на морето, работя с друг колега, като очаквам приятеля ми да дойде др месец. В заведението в което почнахме не потъгна и аз му се оплаквах колко кофти са постъпили, за щастие си намерихме друго ....,а той ми отвръщаше да съм си оплътнявала времето с нещо полезно, да съм учила нещо, което ще ми дава доходи за в бъдеще.....Това ми го повтаря всеки път, когато му се оплача за нещо....,вместо да ми каже, че всичко ще се оправи и ще бъде ок, той започва да ми се кара и едва ли не да ми казва, че не се развивам и разчитам на стари лаври....Не ми казва, че му липсвам и че ме обича... Усещам , че е охладнял и май не иска да е с мен, но е страх да ми го каже... Тази вечер като говорихме по телефона стана въпрос и му казах, че усещам, че не същия и не иска вече да е с мен, той отвърна : това дори да ти го кажа сега по телефона, не знам как ще го понесеш нещо такова....Искал да е с човек, който да се развива и да не стои на едно място... Не смятам , че аз съм такъв човек, такива са тези, които работят обща работа, а аз все пак съм учила нещо по-различно и това, че не искам да си сменям професията, не означава, че не се развивам....Не знам вече какво да правя...... Заради неговото решение да работи друго аз се отказах да пътувам в чужбина.... То не че и там вече много си струва, ще отида там и ще съм сама, това не искам да става...., за това реших за сега да работя в Бг, но пак се чувствма сама.... Вместо да проявява съчувствие, да каже че ме обича и че ще направи всичко за да сме заедно, той казва, че нямал какво да прави на морето, няма работа там, нямало какво да си дадем и т.н....... Имам чувството ,че ще дойде само ей така, защото аз искам.....Много съм угорчена и ядосана.... нз какво да правя вече.... и не искам да му се моля.... не заслужавам това!!! С годините съм му показала , че го обичам и искам да съм с него.. не знам какво иска той повече... Нз ако се разделим нз дали ще срещна друг, който да заобичам така..той наистина ми е помагал много и е бил с мен постоянно. Явно моята несигурност какво да правя с живота си го е накарала да се замисли дали да е с мен.... Да, но като той решава да смени това, за което аз съм се трудила цял живот какво да направя??? Много ми е трудно и нз как ще се оправя вече..... Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, да показва че ме обича , че съм всичко за него и че му липсвам, а той по телефона само ми говори как нищо не правя и не се развивам и как имал други амбиции вече, е писна ми да се чувствам като отрепка и че за нищо не ставам!!!!!! Преди не се държеше така и искаше същото, което и аз...Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, както беше преди с него..не знам какво го накара да охладнеее така и да се чуди дали аз съм човека за него.... Какво да правя, вече не знам???? Не заслужавам такова отношение........
Двама млади хора, запознали се в момент, когато интересите им са били в една област.
После единия сменя приоритетите си, иска да заложи на нещо стабилно и сигурно, а другият остава на "старото ниво"-т.е., обикаля кръчми и заведения.
Признавам, погледа ми върху живота на музиканта е на база само едно подобно семейство....тя работи тук в Бг нещо без никаква връзка с музиката, той-музикант по 6-7 месеца е "навън":или някъде в чужбина или по кораби.
Най-вероятно и приятелят ти вижда живота ти по подобен начин:нон-стоп по заведения и нощни клубове, ангажименти с месеци далеч от дома...може да му се струва несериозно и недостатъчно стабилно и доходоносно за един бъдещ живот със семейство и деца.И е прав, донякъде.
Не разбрах ти какво развитие за себе си си представяш.Писала си само, че работиш по заведения....А после?
... Какво да правя, вече не знам???? Не заслужавам такова отношение........
Сетих се за Пендачанска и Найо Тицин- заедно са от деца, а са женени вече 20 години.
Нищо общо нямат професиите им, тя непрекъснато е навън, той работи тук.
Онзи ден в интервюто тя каза, че не могат да си представят живота си един без друг.
Пиша ти го като пример за това, че не ти е проблем смяната на професията му, а промяната в отношението към теб.
Колкото и хубаво да е било, колкото и да те е подкрепял, вече е минало и не си заслужава да се самозалъгваш, че като загърбиш призванието си, ще ви тръгне по вода.
Вие вече сте разделени, просто той не иска да ти каже още, а ти не искаш да си го признаеш.
Не си губи времето, а си потърси добър ангажимент за през есенно- зимния сезон.
Мъжете не са се свършили, но трябва да се поогледаш и да знаеш какво искаш.
Ето това е предишната тема май:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=811732;topicrefid=20
Приятелят ти вече не иска да живее такъв живот и вероятно не вижда начин да сте заедно, ако се откаже от него.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=811732;topicrefid=20
Приятелят ти вече не иска да живее такъв живот и вероятно не вижда начин да сте заедно, ако се откаже от него.
Любовта изстива, хората се разминават с времето.
Бъди горда и спри тази агония, защото после ще се презираш, че си стояла в това унизително положение.
Виж, не е нужно да се променяш и да сменяш сферата си на работа, в която се чувстваш добре, за да следваш някого. Ти трябва да следваш своя път и да правиш това, което ти допада. Ако музиката не е неговия път не е проблем, но да очаква, че и ти ще скъсаш с музиката заради неговите убеждения е гадно.
Не се променяй заради НЯКОГО. Бъди себе си и се опитай да си наясно какво искаш ТИ без да правиш ненужни компромиси с човек, който вече не е с теб.
Бъди силна и се обичай
Бъди горда и спри тази агония, защото после ще се презираш, че си стояла в това унизително положение.
Виж, не е нужно да се променяш и да сменяш сферата си на работа, в която се чувстваш добре, за да следваш някого. Ти трябва да следваш своя път и да правиш това, което ти допада. Ако музиката не е неговия път не е проблем, но да очаква, че и ти ще скъсаш с музиката заради неговите убеждения е гадно.
Не се променяй заради НЯКОГО. Бъди себе си и се опитай да си наясно какво искаш ТИ без да правиш ненужни компромиси с човек, който вече не е с теб.
Бъди силна и се обичай
Виж какво, нали не смяташ че някой е с друг вечно? Този твоя се е преориентирал( слава богу навреме) и очевидно не иска да е с теб, да имате общи планове.Не е проблема в професията ти.Наслаждавай се на морето мила, намери приятелки.Това са най- хубавите години!Свободни, а професията ти не е лека( моите родители бяха музиканти) и се гордея с това.С деца и семейство е трудно знаеш, репетиции, вечерни представления, празници, турнета..
Това ли ще е подкрепящия човек? Не мисля.Ти си се развила достататъчно, не му се връзвай на глупостите!Докато един мъж може да се захване с бизнес и куп неща, една жена, формиран музикант няма много избор.
Наистина, младите предпочитат в чужбина, вие и там сте били и не се е получило..Няма какво да очакваш според мен от този човек.С това изчакване, най много да пропуснеш ценно време за личностно развитие,а щом правилния човек се появи нещата ще се случат бързо и от самосебе си.Успех!
Това ли ще е подкрепящия човек? Не мисля.Ти си се развила достататъчно, не му се връзвай на глупостите!Докато един мъж може да се захване с бизнес и куп неща, една жена, формиран музикант няма много избор.
Наистина, младите предпочитат в чужбина, вие и там сте били и не се е получило..Няма какво да очакваш според мен от този човек.С това изчакване, най много да пропуснеш ценно време за личностно развитие,а щом правилния човек се появи нещата ще се случат бързо и от самосебе си.Успех!
Мила авторке, от първия ти пост става ясно, че на този човек му е адски досадно с теб и само се чуди как да те разкара. Спести си това унизително отношение и прекрати връзката навреме.
Ако останеш с него какво те чака ?
1.Променяш се заради него, сменяш си работата ... и щастлива ли ще си ? Ами ако той продължи да ти мрънка, че не си перфектна, развиваща се и т.н. ? Дали ще си е заслужавала саможертвата ?
2.Не се променяш, оставаш си със същата работа и той ти мрънка как не се развиваш и т.н., докато не ти писне или доато той не си намери сгодна и удобна женица за него ...
На артистите им е много трудно да сменят арт попрището си със "сериозна работа", знам ...
Явно той не е бил артист по душа, щом се е преориентирал към нещо друго, стабилно, доходоносно ... Но защо очаква и от тебе това ? Това е много важен въпрос !
Има много двойки, в които мъжът подкрепя жена артист, въпреки че той самият не е.
Да не би да е имало конкуренция между вас като музиканти ? Да не би той да се ядосва, че се е отказал от арт попрището и да го е яд, че ти не се отказваш, а искаш да се развиваш с музика ?
Отговори си на въпросите , размисли , но според мен и другите форумки връзката ви няма бъдеще.
Ако останеш с него какво те чака ?
1.Променяш се заради него, сменяш си работата ... и щастлива ли ще си ? Ами ако той продължи да ти мрънка, че не си перфектна, развиваща се и т.н. ? Дали ще си е заслужавала саможертвата ?
2.Не се променяш, оставаш си със същата работа и той ти мрънка как не се развиваш и т.н., докато не ти писне или доато той не си намери сгодна и удобна женица за него ...
На артистите им е много трудно да сменят арт попрището си със "сериозна работа", знам ...
Явно той не е бил артист по душа, щом се е преориентирал към нещо друго, стабилно, доходоносно ... Но защо очаква и от тебе това ? Това е много важен въпрос !
Има много двойки, в които мъжът подкрепя жена артист, въпреки че той самият не е.
Да не би да е имало конкуренция между вас като музиканти ? Да не би той да се ядосва, че се е отказал от арт попрището и да го е яд, че ти не се отказваш, а искаш да се развиваш с музика ?
Отговори си на въпросите , размисли , но според мен и другите форумки връзката ви няма бъдеще.
Аз ще попитам авторката: ти защо си се отказала да си упражняваш музикалната професия в чужбина... ?! Май за да следваш мъж, който вече дори не те желае...
Остави го !
Намери начин да отидеш пак в чужбина. Сама без него може да имаш ухажори, сред които дори да срещнеш мъжа на живота си...да създадеш семейство и деца !
Накрая само ще се смееш, когато се присетиш за сегашния ти муньо.
Остави го !
Намери начин да отидеш пак в чужбина. Сама без него може да имаш ухажори, сред които дори да срещнеш мъжа на живота си...да създадеш семейство и деца !
Накрая само ще се смееш, когато се присетиш за сегашния ти муньо.
Защо да е муньо човек, който е пробвал чергарския живот и не му е харесало? Или който счита, че идеята за семейство и деца не се връзва със свирене по кръчми и обикаляне насам-натам?
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство...
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство...
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство... Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.+1
Защо да е муньо човек, който е пробвал чергарския живот и не му е харесало? Или който счита, че идеята за семейство и деца не се връзва със свирене по кръчми и обикаляне насам-натам?
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство...
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство...
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Проблемът в тези отношения не са неговите променени виждания и чувства, а това че вменява на авторката комплекси /че не се развива, че професията и не е добра, че изостава и едва ли не е човек втора ръка и т.н./ От друга страна ако той вече няма чувства какво аджеба чака и не прекъсне връзката, а продължава с тази агония, карайки я да се чувства недостойна за него.
Професията на музиканта е свързана с пътувания. Това е една наистина страхотна, динамична, вълнуваща и посветена на нещо красиво професия. Музиканта до края на живота си работи със страст и с вдъхновение. Той се зарежда от пътуванията и от публиката. Ако е музикант по душа свиренето му липсва когато не може да го прави и нямам представа как се прави от музикантка секретарка. Тази професия е много по-добра, чиста и вълнуваща от адвокатската, лекарската, работата в офис или много други. Те не са скитници, а пътешественици, нека се прави разлика.
Как` Сийка, говориш за музикантите, сякаш са някакви прошляци. А това са хора с профилирано образование, усилено изграждане като тесни специалисти, ежедневна самоподготовка. Те са нещо повече от артистите дори, тъй като само талант не е достатъчен, а е нужна работа, работа и пак работа.
Най-добрата ми приятелка е музикант. Свири в чуждестранна национална филхармония. Съпругът и е музикант също, но той свири по заведения в курорти. Имат три прекрасни деца и страхотен, динамичен живот изпълнен с пътувания, музика, репетиции, представления, изяви, събития и грижи покрай децата. Да лишиш тази чувстена и одухотворена жена от музиката и е все едно да отрежеш на лястовичка крилцата. Именно това иска да направи приятелят на авторката.
Той е пораснал. Ти (още) не си. То насила... не става. Но и обратното не е много вероятно - възрастният човек отново да се превърне в невинно дете. Това е положението - приеми го. Пътищата ви са се разделили. Той се е позабавлявал, изживял е младостта си, сега вече гледа към друго - към сигурност, стабилност, дом, семейство... уют. Ти още не си се налудувала, витаеш в небесата, летиш високо под облаците... Той вече няма криле да те следва. А ти още не можеш да забравиш, че ги имаш - как ще ходиш кротичко по твърдата, кална земя?
'A bird may love a fish but where would they build a home?'
Защо да е муньо човек, който е пробвал чергарския живот и не му е харесало? Или който счита, че идеята за семейство и деца не се връзва със свирене по кръчми и обикаляне насам-натам?
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство...
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство...
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.
Проблемът в тези отношения не са неговите променени виждания и чувства, а това че вменява на авторката комплекси /че не се развива, че професията и не е добра, че изостава и едва ли не е човек втора ръка и т.н./ От друга страна ако той вече няма чувства какво аджеба чака и не прекъсне връзката, а продължава с тази агония, карайки я да се чувства недостойна за него.
Професията на музиканта е свързана с пътувания. Това е една наистина страхотна, динамична, вълнуваща и посветена на нещо красиво професия. Музиканта до края на живота си работи със страст и с вдъхновение. Той се зарежда от пътуванията и от публиката. Ако е музикант по душа свиренето му липсва когато не може да го прави и нямам представа как се прави от музикантка секретарка. Тази професия е много по-добра, чиста и вълнуваща от адвокатската, лекарската, работата в офис или много други. Те не са скитници, а пътешественици, нека се прави разлика.
Как` Сийка, говориш за музикантите, сякаш са някакви прошляци. А това са хора с профилирано образование, усилено изграждане като тесни специалисти, ежедневна самоподготовка. Те са нещо повече от артистите дори, тъй като само талант не е достатъчен, а е нужна работа, работа и пак работа.
Най-добрата ми приятелка е музикант. Свири в чуждестранна национална филхармония. Съпругът и е музикант също, но той свири по заведения в курорти. Имат три прекрасни деца и страхотен, динамичен живот изпълнен с пътувания, музика, репетиции, представления, изяви, събития и грижи покрай децата. Да лишиш тази чувстена и одухотворена жена от музиката и е все едно да отрежеш на лястовичка крилцата. Именно това иска да направи приятелят на авторката.
Май по-скоро детегледачката има 3 прекрасни деца.
need_to_vent
А ти коя си и защо ми даваш
такъв съвет???Темата си е моя, а не на ноя приятелка....
Галчудо
Може и да си права... Това и правя момента, работя това,
което искам, докато мога...
the wishmaster
Така, че от доста време вече ни влекат различни неща.... Той си
свири от година и нещо само за хоби вкъщи... Когато иска и
двамата така да си свирим, аз просто не мога да осъзная че той
го иска само за удоволствие....
the Дорис аз също мисля така... Не смятам, че трябва да се
променям, заради човек, който е сменил сферата си...Ние имахме
един път, но от както той се отказа, нищо не е същото. Аз
преживях всякакви катаклизми и разрушения. Страдах много , че
той се отказва, защото аз вложих много в нашата връзка и особено
в професията... Музиката за мен е всичко и не мога да си
представя да не я практикувам, а да работя нещо друго, което да е
досадно и да чакам да мине работното време и да ми платят
на края на месеца....Не е за мен
това.... Смятам, че съм достатъчно добра, че упражлявам
това, за което съм учила цял живот.....Друг е въпроса, че
работата е много рискована и несигурна....това ме беше
накарало да се замисля дали искам така да живея в постоянна
несигурност...Търсих нещо друго, което да ми харесва да
правя...Даваха ми всякакви съвети от продавачка до графичен
дизайн..., но така и нито едно от всички не ми хареса..Аз си
знам какво мога и какво съм правила цял живот...За мен
професията не е просто нещо, с което мога да изкарвам пари колкото да преживявам, а е
удовлетворение и радост.... Наистина ми е много трудно да сменя, защото от 1 година и
повече се лутам и така и не намирам нищо по-добро за себе
си....Другото, което исках да кажа относно твоя коментар.... При
нас с приятеля ми не е имало конкуренция относно музика.. Ние
сме си партнъори и си изкарваме парите заедно с музика.Но по
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше. Но му предлагах и двамата да започнем нещо ,
колкото да не стоим без пари, но той не искаше, защото трябвало
да си оплътнява времето с по-смислени неща.... Може би и за
това е бил прав, защото в много отношения той разбира повече
неща от мен и аз съм разчитала на него за тях....
Не бих казала , че той не ме подкрепя. Казвал ми е: работи това, което искаш, просто аз вече не искам такъв живот...Не знам какви планове можем да правим двамата след като ти искаш да продължаваш да пътуваш......Аз мислих мн време каква друга професия мога да упражнявам. Изкарах едни курсове ,но не усещах, че ще се чувствам добре в новото си амплоа...Изкарах тези курсове след като се върнахме от чужбина, защото знаех , че той повече не иска да пътува и работи като музикант и аз се чудих какво да правя, че да сме заедно. Разчитах за всичко на този човек.... разбирате ме.. Не със
всеки може да се работи гладко....7
toromanova73
Мисля, че си напълно права, няма какво да кажа относно коментара ти....
Sladka-rosichka
Може и да си права... Той не е доволен от това, че с нищо др не ми се занимава сериозно , освен
с музика...Знам, че има и др важни неща, които тр да знам на
по-добро ниво от колкото съм сега, но смятам, че човек се развива стига да има желание... а аз до сега бях депресия и още гледам как да не съм в нея, а той откри новото си амплоа....докато аз страдах...
zahara1010
Аз се отказах временно да правя каквото и да е с музика и да се
помъча да се преориентирам към друго..., заради него, защото
той не искаше вече да пътува и заради самата несигурност в
работата.... А имахме направено видео заедно, репертоар и
т.н..... Не си представях да работя с някой друг в чужбина...
Все пак ние сме си партнъори и не виждах как ще стане, ако сме
на разстояние....
Как` Сийка
Това е , че ние не планираме да
имаме деца в момента.... Просто
той иска да започне с друга
професия за да има по-стабилен доход.... и не само това.... другата професия му станала по
интересна от музиката.... Ок, съгласна съм, нищо не казвам, нека следва мечтите си, но аз
искам още да си практикувам моята професия...Но с него как,
не става...Освен това, той преди няколко месеца беше много по-различен човек... искаше това, което и аз, пасвахме си отвсякъде и аз още не мога да повярвам, че нещата вече са съвсем други и този човек може да се промени до такава степен, че да не ни съвпадт интересите.... Инстината е , че той е много ученолюбив и много бързо нещата му стават скучни.... Още не усвоил нещо и тръгва към друго , да се научи как се свири на друг инструмент примерно, после нещо др, а аз си
стоях на същото, което съм си правила от малка и там се развивах, но бях добра.. Нз кое е по-
добре, но той постоянно пробваше различни неща и после пък се насочи към нещо съвсем др....Нз
след време дали и това няма да му доскучее, знае ли човек...Истината е, че той е човек, който иска да учи колкото се може повече нови неща, докато аз не виждам смисъл да се натоварвам излишно.... В смисъл,
не че не уча нови неща, но не с обема, който той ги учи и в
неговото темпо......Аз обичам нещата при мен да стават бавно,
но сигурно.....Не знам това добре ли е или зле, но това едва ли би се променило, всеки човек
е различен..
Към втория коментар на the Дорис, който много ме трогна и чак сълзи ми потекоха..
От много време той ме кара да се чувствам зле и без самочувствие.... Че съм човек
,който не се развива и стои на едно място....Да, имам периоди в
които е така ,но не е постоянно и нито родителите ми, които
най-добре ме познават,нито никой, ми е държал сметка, както
той..... Не съм искала да уча нищо др, а само съм пеела и
свирила и т.н. не съм мислила за бъдещето си.... Но приятеля ми
хем ми казва да правя това, което ми е на сърце, хем ме пита
как ще градим нещо заедно, като аз искам да работя тая
професия.. И до кога, на 35 години вече нямало да ме искат, защото ще съм застаряла..
katiABV
В годините, в които се занимавам с това съм преживяла мн неща... някои от които смятам, че не е нужно да се случват....и не мисля че не съм порастнала... просто се опитвам да запазя детското в себе си.... но такава съм си аз чувствителна натура и перфекционист в професията си..... Приемам, че той е решил
да върви по път, който за в бъдеще ще е по-сигурен и ще има повече доходи, но мисля че нищо
не е сигурно на тази земя....
И накрая на всички, които ми отговориха (понеже не знам дали съм успяла да отговоря на всеки
един) искам да изкажа още някои неща по темата:
Не смятам вече за нищо да го моля.... Когато той дойде тук при мен ще се види какво ще става.. Ще усетя дали той иска да е с мен или гледа как да ми каже че няма смисъл да сме заедно...
Ще се видим, ще говорим и ще уточним. От много неща ми стана болно,които той ми говореше..., че не се развивам ,стоя на едно място.... Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам и той да ми отговори шеговито да спортуваме заедно примерно и нещата ще се оправят, но даже и той не спортува често, той си е с атлетична структура.....Не знам просто виждам, че изисква някакви неща от мен, които аз явно не мога да му ги дам...Казвала съм му много често ако иска да тръгне с жена, която да е по-умна и с по-аналитично мислене, защото аз не съм. Той отвръщаше, че ако искал това одавна да го е направил... Не знам какво иска вече и това е че и аз не знам.....
Съжалявам, ако съм ви досадила, че май късно стана, а аз съм си нощтна птица...
Лека...
А ти коя си и защо ми даваш
такъв съвет???Темата си е моя, а не на ноя приятелка....
Галчудо
Може и да си права... Това и правя момента, работя това,
което искам, докато мога...
the wishmaster
Така, че от доста време вече ни влекат различни неща.... Той си
свири от година и нещо само за хоби вкъщи... Когато иска и
двамата така да си свирим, аз просто не мога да осъзная че той
го иска само за удоволствие....
the Дорис аз също мисля така... Не смятам, че трябва да се
променям, заради човек, който е сменил сферата си...Ние имахме
един път, но от както той се отказа, нищо не е същото. Аз
преживях всякакви катаклизми и разрушения. Страдах много , че
той се отказва, защото аз вложих много в нашата връзка и особено
в професията... Музиката за мен е всичко и не мога да си
представя да не я практикувам, а да работя нещо друго, което да е
досадно и да чакам да мине работното време и да ми платят
на края на месеца....Не е за мен
това.... Смятам, че съм достатъчно добра, че упражлявам
това, за което съм учила цял живот.....Друг е въпроса, че
работата е много рискована и несигурна....това ме беше
накарало да се замисля дали искам така да живея в постоянна
несигурност...Търсих нещо друго, което да ми харесва да
правя...Даваха ми всякакви съвети от продавачка до графичен
дизайн..., но така и нито едно от всички не ми хареса..Аз си
знам какво мога и какво съм правила цял живот...За мен
професията не е просто нещо, с което мога да изкарвам пари колкото да преживявам, а е
удовлетворение и радост.... Наистина ми е много трудно да сменя, защото от 1 година и
повече се лутам и така и не намирам нищо по-добро за себе
си....Другото, което исках да кажа относно твоя коментар.... При
нас с приятеля ми не е имало конкуренция относно музика.. Ние
сме си партнъори и си изкарваме парите заедно с музика.Но по
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше. Но му предлагах и двамата да започнем нещо ,
колкото да не стоим без пари, но той не искаше, защото трябвало
да си оплътнява времето с по-смислени неща.... Може би и за
това е бил прав, защото в много отношения той разбира повече
неща от мен и аз съм разчитала на него за тях....
Не бих казала , че той не ме подкрепя. Казвал ми е: работи това, което искаш, просто аз вече не искам такъв живот...Не знам какви планове можем да правим двамата след като ти искаш да продължаваш да пътуваш......Аз мислих мн време каква друга професия мога да упражнявам. Изкарах едни курсове ,но не усещах, че ще се чувствам добре в новото си амплоа...Изкарах тези курсове след като се върнахме от чужбина, защото знаех , че той повече не иска да пътува и работи като музикант и аз се чудих какво да правя, че да сме заедно. Разчитах за всичко на този човек.... разбирате ме.. Не със
всеки може да се работи гладко....7
toromanova73
Мисля, че си напълно права, няма какво да кажа относно коментара ти....
Sladka-rosichka
Може и да си права... Той не е доволен от това, че с нищо др не ми се занимава сериозно , освен
с музика...Знам, че има и др важни неща, които тр да знам на
по-добро ниво от колкото съм сега, но смятам, че човек се развива стига да има желание... а аз до сега бях депресия и още гледам как да не съм в нея, а той откри новото си амплоа....докато аз страдах...
zahara1010
Аз се отказах временно да правя каквото и да е с музика и да се
помъча да се преориентирам към друго..., заради него, защото
той не искаше вече да пътува и заради самата несигурност в
работата.... А имахме направено видео заедно, репертоар и
т.н..... Не си представях да работя с някой друг в чужбина...
Все пак ние сме си партнъори и не виждах как ще стане, ако сме
на разстояние....
Как` Сийка
Това е , че ние не планираме да
имаме деца в момента.... Просто
той иска да започне с друга
професия за да има по-стабилен доход.... и не само това.... другата професия му станала по
интересна от музиката.... Ок, съгласна съм, нищо не казвам, нека следва мечтите си, но аз
искам още да си практикувам моята професия...Но с него как,
не става...Освен това, той преди няколко месеца беше много по-различен човек... искаше това, което и аз, пасвахме си отвсякъде и аз още не мога да повярвам, че нещата вече са съвсем други и този човек може да се промени до такава степен, че да не ни съвпадт интересите.... Инстината е , че той е много ученолюбив и много бързо нещата му стават скучни.... Още не усвоил нещо и тръгва към друго , да се научи как се свири на друг инструмент примерно, после нещо др, а аз си
стоях на същото, което съм си правила от малка и там се развивах, но бях добра.. Нз кое е по-
добре, но той постоянно пробваше различни неща и после пък се насочи към нещо съвсем др....Нз
след време дали и това няма да му доскучее, знае ли човек...Истината е, че той е човек, който иска да учи колкото се може повече нови неща, докато аз не виждам смисъл да се натоварвам излишно.... В смисъл,
не че не уча нови неща, но не с обема, който той ги учи и в
неговото темпо......Аз обичам нещата при мен да стават бавно,
но сигурно.....Не знам това добре ли е или зле, но това едва ли би се променило, всеки човек
е различен..
Към втория коментар на the Дорис, който много ме трогна и чак сълзи ми потекоха..
От много време той ме кара да се чувствам зле и без самочувствие.... Че съм човек
,който не се развива и стои на едно място....Да, имам периоди в
които е така ,но не е постоянно и нито родителите ми, които
най-добре ме познават,нито никой, ми е държал сметка, както
той..... Не съм искала да уча нищо др, а само съм пеела и
свирила и т.н. не съм мислила за бъдещето си.... Но приятеля ми
хем ми казва да правя това, което ми е на сърце, хем ме пита
как ще градим нещо заедно, като аз искам да работя тая
професия.. И до кога, на 35 години вече нямало да ме искат, защото ще съм застаряла..
katiABV
В годините, в които се занимавам с това съм преживяла мн неща... някои от които смятам, че не е нужно да се случват....и не мисля че не съм порастнала... просто се опитвам да запазя детското в себе си.... но такава съм си аз чувствителна натура и перфекционист в професията си..... Приемам, че той е решил
да върви по път, който за в бъдеще ще е по-сигурен и ще има повече доходи, но мисля че нищо
не е сигурно на тази земя....
И накрая на всички, които ми отговориха (понеже не знам дали съм успяла да отговоря на всеки
един) искам да изкажа още някои неща по темата:
Не смятам вече за нищо да го моля.... Когато той дойде тук при мен ще се види какво ще става.. Ще усетя дали той иска да е с мен или гледа как да ми каже че няма смисъл да сме заедно...
Ще се видим, ще говорим и ще уточним. От много неща ми стана болно,които той ми говореше..., че не се развивам ,стоя на едно място.... Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам и той да ми отговори шеговито да спортуваме заедно примерно и нещата ще се оправят, но даже и той не спортува често, той си е с атлетична структура.....Не знам просто виждам, че изисква някакви неща от мен, които аз явно не мога да му ги дам...Казвала съм му много често ако иска да тръгне с жена, която да е по-умна и с по-аналитично мислене, защото аз не съм. Той отвръщаше, че ако искал това одавна да го е направил... Не знам какво иска вече и това е че и аз не знам.....
Съжалявам, ако съм ви досадила, че май късно стана, а аз съм си нощтна птица...
Лека...
Когато човек се фокусира върху едно нещо, тогава става добър, в това, което прави.Постоянството е път към успеха.Как беше приказката- 1% талант, 99 % труд
Така, че от тази гледна точка не е необходимо да учиш различни неща, а само такива, които допълват развитието ти и които са ти интересни.
От друго гледна точка и той е прав, защото явно с музиката е трудно и е хубаво да имаш и други умения, но пък като не те влече, насила не става.Когато нещата се правят без желание не спорят.
Просто той проектира собствените си колебания и несигурност върху теб.Твоята непреклонност явно го кара да се чувства несигурен в това, което прави и се опитва да те въвлече и теб в тази промяна за да не е сам.
Но в крайна сметка всичко си зависи от теб.Не си заслужава заради друг човек, който и да е той да се отказваш от себе си.Дори и да се отдръпне, ако има обич пак ща се върне.
Така, че от тази гледна точка не е необходимо да учиш различни неща, а само такива, които допълват развитието ти и които са ти интересни.
От друго гледна точка и той е прав, защото явно с музиката е трудно и е хубаво да имаш и други умения, но пък като не те влече, насила не става.Когато нещата се правят без желание не спорят.
Просто той проектира собствените си колебания и несигурност върху теб.Твоята непреклонност явно го кара да се чувства несигурен в това, което прави и се опитва да те въвлече и теб в тази промяна за да не е сам.
Но в крайна сметка всичко си зависи от теб.Не си заслужава заради друг човек, който и да е той да се отказваш от себе си.Дори и да се отдръпне, ако има обич пак ща се върне.
Ако е музикант по душа свиренето му липсва когато не може да го прави и нямам представа как се прави от музикантка секретарка.
Защо секретарка?
Учителите по музика/някакъв инструмент са все музиканти, за немузикант не съм чувала да работи като такъв. Колкото и ниски да са заплатите, все е нещо. Малко, но сигурно.
Музикант на щат в операта също е вариант. И те пътуват, но не така интензивно. Сигурно има и още възможности за работа, свързана с музиката.
Не искам никого да обидя, но свиренето по кръчми не е развитие, нито кариера. Нека да не го сравняваме с филхармонията. То е за удоволствие, хоби.
Имам куп познати, които работят нещо си за източник на основни доходи, а в свободното време свирят по заведения – соло или в група, включително ходят и по концерти. И изобщо не са нещастни, защото успяват хем да подсигурят семействата си, хем да се занимават с любимата си музика. И в публичното пространство има достатъчно такива примери.
В конкретния казус виждаме съвременен прочит на баснята за Щуреца и Мравката. Ако виждате начин как да заживеят заедно, дълго и щастливо, добре. Дайте идея на момичето.
Аз обаче не виждам, явно и двамата сериозно се разминават в плановете си и разбиранията си за живота. Той е бил готов на компромис, пробвал е по нейния начин, разбрал е, че този живот не е за него и се е отказал. Тя дори това не е направила. Иска нещата да стават така, както на нея ѝ харесва. Да, ама във връзката играят двама. Не става единият да загърби себе си и да следва само желанията на партньора. В един момент това се оказва фатална грешка, която разрушава връзката.
Така че е най-добре да се разделят, докато е време и не са се наранили повече. Да си дадат шанс да открият хора със същия мироглед, с които да изградят пълноценна и дълготрайна връзка.
Да, всички сме на мнение, че тази връзка е приключила и нейните участници са се разминали.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш.
Градивен? Къде го прочете в моите думи?
Виждам просто човек, който не желае вече да води чергарски живот. Иска нещо друго, което тя не желае да му даде. Е, той също не може или не желае да ѝ даде това, което тя иска. Изводът е ясен.
Както и да го наречем, с каквито и обиди да го обсипем тук, дори с камъни да го пребием, не виждам как и с какво това ще ѝ реши проблема.
Е, ако темата е пусната само с идеята вкупом да се потресем от идиота, муньото, простака, скапаняка и т.н. и как така няма да иска да припка след това хубаво и добро момиче, добре. Изсипваме си злъчните коментари, почесваме ѝ егото и... Отиваме да правим закуска на мъжа и децата си. Нашето семейство. В нашия дом.
А я оставяме да си кукува сама в хотелската си стая. И с нерешените си проблеми.
И двамата се развивате разбира се, но гледате на това развитие от различен ъгъл.За него прогресът в кариерата, като музикант, не е достатъчен и разширява периметъра, като овладява нови професионални умения в друга област.Така той разбира развитието и промяната, за които не само ти говори, но и прави.За теб музиката е призвание, съответно вървиш по този път на развитие и така градиш кариерата си.Проблемът ти е, че се страхуваш да го правиш сама и си опитала да направиш компромис, на какъвто реално не си готова.Понеже питаш какво да правиш, ще ти напиша.Когато не си готов на компромис със себе си или жест към другия, не ги правиш.Следвай пътя на собственото си професионално развитие.В твоя бранш доколкото съм запозната има соло, дует, група и голяма формация.Намери своето място и действай.
Във връзка с втория ти коментар.Приятелят ти казва истини, които са само в твой интерес и изисква от теб неща, които отново ползват теб и кариерното ти развитие.Виж, приятелят не е душеприказчик или вид крепежен елемент.Той е човек, който ясно ти изказва мнението си и те оставя да осмислиш казаното.След това сам си решаваш как да постъпиш.Сред моите познати не се задържа нито едно семейство цяло, докато единия искаше само да музикантства по турнета, без да има и друга професия, която да упражнява.Не те упреквам, че животът за теб е музика.Само казвам, че можеш да споделиш такъв живот само с хора родени-творци.
Във връзка с втория ти коментар.Приятелят ти казва истини, които са само в твой интерес и изисква от теб неща, които отново ползват теб и кариерното ти развитие.Виж, приятелят не е душеприказчик или вид крепежен елемент.Той е човек, който ясно ти изказва мнението си и те оставя да осмислиш казаното.След това сам си решаваш как да постъпиш.Сред моите познати не се задържа нито едно семейство цяло, докато единия искаше само да музикантства по турнета, без да има и друга професия, която да упражнява.Не те упреквам, че животът за теб е музика.Само казвам, че можеш да споделиш такъв живот само с хора родени-творци.
Да, всички сме на мнение, че тази връзка е приключила и нейните участници са се разминали.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.
Аз "видях" един отговорен мъж, който мисли И ЗА бъдещето.
Цитат
Но по
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше.
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше.
Най-вероятно и затова е потърсил друга реализация.С повече стабилност и сигурност.
Цитат
Не знам какви планове можем да правим двамата след като ти искаш да продължаваш да пътуваш
Цитат
Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам
все едно пушач, който прекрасно знае, че цигарите са вредни, да пуши по две кутии на ден, а после да дойде да ми се оплаква как не може да диша и се запъхтява като ходи.
Ами, сори, ама да се тъпчеш с нещо, за което знаеш че е вредно и те прави дебела, а после да му "ревеш", че си дебела....?
Разбирам, да се оплакваш за нещо, което не зависи от теб, но това?!
Аз те попитах как виждаш развитието на кариерата си след 5,10 или повече години?
КЪде се виждаш в професионален план?
Защото едва ли си представяш, че обикаляш кръчми и заведения като певица до старини?
Или?
Скрит текст: Да дам друг "поглед" върху постовете на авторката....
Аз "видях" един отговорен мъж, който мисли И ЗА бъдещето.
МОже би е осъзнал, че така не може да бъде финансово отговорен за семейство и деца.Особено когато и двамата останат без ангажименти и доходи, макар и временно.
Най-вероятно и затова е потърсил друга реализация.С повече стабилност и сигурност.
Най-вероятно представата му за семейство не е с вечно отсъстваща майка и съпруга.
Ако направя аналогия....
все едно пушач, който прекрасно знае, че цигарите са вредни, да пуши по две кутии на ден, а после да дойде да ми се оплаква как не може да диша и се запъхтява като ходи.
Ами, сори, ама да се тъпчеш с нещо, за което знаеш че е вредно и те прави дебела, а после да му "ревеш", че си дебела....?
Разбирам, да се оплакваш за нещо, което не зависи от теб, но това?!
Аз те попитах как виждаш развитието на кариерата си след 5,10 или повече години?
КЪде се виждаш в професионален план?
Защото едва ли си представяш, че обикаляш кръчми и заведения като певица до старини?
Или?
Да, всички сме на мнение, че тази връзка е приключила и нейните участници са се разминали.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.
Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.
Аз "видях" един отговорен мъж, който мисли И ЗА бъдещето.
Цитат
Но по
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше.
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше.
Най-вероятно и затова е потърсил друга реализация.С повече стабилност и сигурност.
Цитат
Не знам какви планове можем да правим двамата след като ти искаш да продължаваш да пътуваш
Цитат
Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам
все едно пушач, който прекрасно знае, че цигарите са вредни, да пуши по две кутии на ден, а после да дойде да ми се оплаква как не може да диша и се запъхтява като ходи.
Ами, сори, ама да се тъпчеш с нещо, за което знаеш че е вредно и те прави дебела, а после да му "ревеш", че си дебела....?
Разбирам, да се оплакваш за нещо, което не зависи от теб, но това?!
Аз те попитах как виждаш развитието на кариерата си след 5,10 или повече години?
КЪде се виждаш в професионален план?
Защото едва ли си представяш, че обикаляш кръчми и заведения като певица до старини?
Или?
Както Кака Сийка написа в нейния коментар , трябва да й дадем съвет относно нейната ситуация, пък който иска да се гъзи и поти да "прави закуски на мъжа и децата си" (пак цитат от Кака Сийка) Сигурно е целял коментара да уязви авторката, че няма семейство и деца. Ама разберете, че хората са различни. Момичето е около 30 годишно, има време за всичко. Според мен това не е правилният мъж за нея. Не пиша, че е лош, просто не са един за друг. Има време да срещне някой, който да я мотивира да се задоми, да гради семейство и т.н.
Авторката написа, че деца не планира ! Ако мъжът й планира деца, то нека си намери удобна жена, която да не отсъства, да е вкъщи , да му прави закусчици и така.
Авторке, не е заяждане, но забележките, които той ти прави са за твое добро. Наистина е огромен плюс ако един артист изглежда добре, та от последния ти пост разбрах, че той все пак мисли за теб. Сигурно и на него му се иска да останете заедно, АКО ти се промениш, и сигурно чака това да се случи.
Въпросът е дали ти искаш да се променяш заради него ? Ако не си мотивирана за такава промяна, продължавай да бъдеш себе си и да се развиваш както на теб ти харесва. Важното е наистина да не стоиш на едно място.
Не знам кой не чете.
Аз съвети не давам....
Давам друга гледна точка.Като човек, който не е "вътре в ситуацията" и може да погледне на нея обективно, отстрани.
Да, тя засега не планира деца.То не е и необходимо...
Но кога ще помисли как ще съвместява брак, дом, мъж, семейство и деца?Когато забременее?
Сигурно и приятелят й не планира деца все още....просто е по-далновиден и предпочита да "гледа" напред в бъдещето.
Поне аз така тълкувам репликите му
Виждам мъж, който се притеснява от липсата на постоянни и сигурни доходи в музикантството (все пак, колкото и да сме еманципирани, на мъжа му е заложено да мисли и да се грижи основно той за парите, децата, дома....), който явно не иска семейство с постоянно отсъстваща и пътуваща съпруга и майка, иска и нещо повече от жена си, освен пеене и свирене по заведения.....
Той "расте", развива се, променя се, създава друга, стабилна среда за себе си, а авторката седи и тъпче на едно място-пее и свири насам-натам (мисля, че точно така възприема той нещата).
А може просто да е спрял да я обича, да му е омръзнала ....
Аз няма как да знам.
Коментирам това, което тя пише и моето виждане за връзката им.
Дали съм права?Кой знае.....
Аз съвети не давам....
Давам друга гледна точка.Като човек, който не е "вътре в ситуацията" и може да погледне на нея обективно, отстрани.
Да, тя засега не планира деца.То не е и необходимо...
Но кога ще помисли как ще съвместява брак, дом, мъж, семейство и деца?Когато забременее?
Сигурно и приятелят й не планира деца все още....просто е по-далновиден и предпочита да "гледа" напред в бъдещето.
Поне аз така тълкувам репликите му
Цитат
Не знам какви планове можем да правим двамата след като ти искаш да продължаваш да пътуваш
Цитат
...не можем нищо повече да си дадем един на друг при това положение....
Той "расте", развива се, променя се, създава друга, стабилна среда за себе си, а авторката седи и тъпче на едно място-пее и свири насам-натам (мисля, че точно така възприема той нещата).
А може просто да е спрял да я обича, да му е омръзнала ....
Аз няма как да знам.
Коментирам това, което тя пише и моето виждане за връзката им.
Дали съм права?Кой знае.....
Не ми харесва когато мъж започне да "ремонтира" една жена. Това показва, че по някакъв начин не я харесва или е спрял да я харесва.
Особено дразнещо е да й прави забележки за храненето и килограмите.
Авторке, за мен отдавна сте се разминали с този човек. Тази връзка започва да става отровна за теб. Не си го причинявай ! Усещам, че е успял да те накара да изпитваш вина. Ами каквато си, такава ! Не се вини. Помисли как да си устроиш живота без него.
И пак ще попитам, няма ли начин да се развиваш в чужбина и без него ?
Особено дразнещо е да й прави забележки за храненето и килограмите.
Авторке, за мен отдавна сте се разминали с този човек. Тази връзка започва да става отровна за теб. Не си го причинявай ! Усещам, че е успял да те накара да изпитваш вина. Ами каквато си, такава ! Не се вини. Помисли как да си устроиш живота без него.
И пак ще попитам, няма ли начин да се развиваш в чужбина и без него ?
Скрит текст:
Не ми харесва когато мъж започне да "ремонтира" една жена. Това показва, че по някакъв начин не я харесва или е спрял да я харесва.
Особено дразнещо е да й прави забележки за храненето и килограмите.
Скрит текст:
Авторке, за мен отдавна сте се разминали с този човек. Тази връзка започва да става отровна за теб. Не си го причинявай ! Усещам, че е успял да те накара да изпитваш вина. Ами каквато си, такава ! Не се вини. Помисли как да си устроиш живота без него.
И пак ще попитам, няма ли начин да се развиваш в чужбина и без него ?
И пак ще попитам, няма ли начин да се развиваш в чужбина и без него ?
Какво се очаква да каже един мъж, когато приятелката му сконфузено си признава, че пак е яла боклуци и му се оплаква, че сценичните костюми не й стават?
Да я потупа по рамото с "Яж, мила, щом ти е вкусно, прекрасна си!"?
Аз ненапразно дадох пример с цигарите.Защото е същото....
Мъжът ми пуши.Знае, че е вредно, знае, че му действат зле, често казва (уж не като оплакване), че не му достига въздух, а като му кажа "Ами, спри цигарите!", прави физиономия и често чувам "Ама то не е от цигарите....!".
Да бе, от доматите е сигурно.След като знаеш, че нещо е вредно, не ти носи ползи, а само вреди, но въпреки всичко не можеш да си наложиш да го изхвърлиш от живота си, сам си носиш кръста, не се оплакваш.
Захара , да опит за ремонт е - да искаш от половинката си да се откаже от любимата професия. Че от калъв зор ? Те деца нямат. Не му стиска явно да прекрати връзката и решава да промени половинката си въпреки нейното несъгласие. Подла постъпка. Когато не ти харесва някой не тръгваш да го ограничаваш, а прекратяваш по мъжки отношенията си и си търсиш друг партньор.
Прочетох и коментари как едва ли не тя изисквала от него той да бъдел музикант и той се съгласил и сега тя трябвало да върне жеста ... НЕ четете, мили дами ! Тя си написа , че той се е запалил по музиката и е тръгнал с нея да практикува. После авторката доуточни, че той по принцип е любопитен, пробва разни неща и бързо му доскучават. Тоест той е избрал сам музикалното поприще, но се е отказал. Ок. Но няма как неадекватно да намеквате на авторката, че сега е неин ред да прави компромиси и жертви за връзката, тъй като аз не виждам той да се е жертвал нещо пак заради същата тази връзка.
Но за едно той е прав според мен . Това е грижа:
" Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам и той да ми отговори шеговито да спортуваме заедно примерно и нещата ще се оправят..."
Прочетох и коментари как едва ли не тя изисквала от него той да бъдел музикант и той се съгласил и сега тя трябвало да върне жеста ... НЕ четете, мили дами ! Тя си написа , че той се е запалил по музиката и е тръгнал с нея да практикува. После авторката доуточни, че той по принцип е любопитен, пробва разни неща и бързо му доскучават. Тоест той е избрал сам музикалното поприще, но се е отказал. Ок. Но няма как неадекватно да намеквате на авторката, че сега е неин ред да прави компромиси и жертви за връзката, тъй като аз не виждам той да се е жертвал нещо пак заради същата тази връзка.
Но за едно той е прав според мен . Това е грижа:
" Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам и той да ми отговори шеговито да спортуваме заедно примерно и нещата ще се оправят..."
Не ми харесва когато мъж започне да "ремонтира" една жена. Това показва, че по някакъв начин не я харесва или е спрял да я харесва.
Особено дразнещо е да й прави забележки за храненето и килограмите.....
Особено дразнещо е да й прави забележки за храненето и килограмите.....
Това е въпрос на гледна точка.Лично аз не го приемам като вид "ремонт", а като начин един човек да постигне дисциплина в това, което прави.Тук не става въпрос, че момичето не му харесва, защото не отговаря на критериите му, а да започне сама чрез дисциплина да постига успехи и в живота си и в кариерата си.Ако тя схване думите му по този начин, това може да й донесе само позитив, защото никой не е успял в този живот повтаряйки "не мога".В повечето случаи зад това "не мога", стои " не искам".Когато един човек иска, може сам да се изненада колко много може.
Не ми харесва когато мъж започне да "ремонтира" една жена. Това показва, че по някакъв начин не я харесва или е спрял да я харесва.
Галчудо
Ох, много сложни станаха нашите отношения вече.... Не е както преди.. беше толкова лесно и ясно всичко..Неговото мнение е , че човек постоянно трябва да учи нови неща и да се развива, добре,
смятам, че това е хубаво. Просто аз не съм от хората, които искат постоянно да бутат нещо ново...и
него това го дразни.Казваше ми - Измисли си резервен вариант,
защото това е до време. Така е, прав е , но аз нищо не мога да измисля, което да ми се прави в
момента. Просто явно сега не е момента да спра.. Има колежки на по 50 си го практикуват, а вече
дали имат семейство това е отделен въпрос. Идеята ми беше съвсем друга... с него да
пообикаляме няколко години и после да си създадем дом и семейство, но той реши да прекрати по-рано.
Как` Сийка
Всеки явно възприема нещата по различн начин. Аз свиря само по хубави места, а не кръчми...Това
ме влече, това правя. Можех да кандидатствам в операта или филхармонията, но там са големи връзки и парите не си струват, така че за мен няма смисъл....Освен това той не е правил никакъв компромис, той искаше това, което и аз, но след известно време му мина желанието. Аз не съм си променила плановете и амбициите, но нямам сигурен човек с който да работя навън, защото то не може с всеки да се излиза по
чужбина трябва все пак да познаваш човека.
the Дорис
Нито едно от качествата, които изброяваш не се отнасят за
него... Може би за емоционално садистичен , мога да се съглася
от известно време наистина така го чувствам.
zahara1010
Възможности за чужбина има. Аз даже пътувах без него на един договор, но не се чувствах ок
без него... Той също показваше, че не му е добре без мен...Реших да се мъча да се реализирам в
България, но като се прибрах проблемите ни пак си ги имаше.Все още имам желание да пътувам, но не знам на какви колеги ще попадна и ме е страх, че ще се чувствам самотна и един
ден като реша да спра да пътувам, ще съм на 40 без семейство и дом.....Може и да не се получи това, но аз имам някакви такива страхове...Но пък сега не му е времето за семейство.
Sladka - rosichka
Благодаря за мнението, напълно съм съгласна с теб!!
Чакам сега по някое време другия месец да дойде при мен и да се уточним вече какво ще правим, защото не мога да живея вече в постоянна несигурност и съмнения какво ще става.... Не искам да е с мен насила, а така усещам, че е ,той твърди че не е вярно, просто не бил сигурен....Ами и аз вече от известно време не съм сигурна.... Не знам, каквото е писано явно...Неговото отношение направо ме отблъсква.... Някои питаха къде се виждам в бъдеще, ами не знам да ви кажа...Не знам какво ще стане след 5 или 10 години, то никой не знае дали ще е жив утре....
Ох, много сложни станаха нашите отношения вече.... Не е както преди.. беше толкова лесно и ясно всичко..Неговото мнение е , че човек постоянно трябва да учи нови неща и да се развива, добре,
смятам, че това е хубаво. Просто аз не съм от хората, които искат постоянно да бутат нещо ново...и
него това го дразни.Казваше ми - Измисли си резервен вариант,
защото това е до време. Така е, прав е , но аз нищо не мога да измисля, което да ми се прави в
момента. Просто явно сега не е момента да спра.. Има колежки на по 50 си го практикуват, а вече
дали имат семейство това е отделен въпрос. Идеята ми беше съвсем друга... с него да
пообикаляме няколко години и после да си създадем дом и семейство, но той реши да прекрати по-рано.
Как` Сийка
Всеки явно възприема нещата по различн начин. Аз свиря само по хубави места, а не кръчми...Това
ме влече, това правя. Можех да кандидатствам в операта или филхармонията, но там са големи връзки и парите не си струват, така че за мен няма смисъл....Освен това той не е правил никакъв компромис, той искаше това, което и аз, но след известно време му мина желанието. Аз не съм си променила плановете и амбициите, но нямам сигурен човек с който да работя навън, защото то не може с всеки да се излиза по
чужбина трябва все пак да познаваш човека.
the Дорис
Нито едно от качествата, които изброяваш не се отнасят за
него... Може би за емоционално садистичен , мога да се съглася
от известно време наистина така го чувствам.
zahara1010
Възможности за чужбина има. Аз даже пътувах без него на един договор, но не се чувствах ок
без него... Той също показваше, че не му е добре без мен...Реших да се мъча да се реализирам в
България, но като се прибрах проблемите ни пак си ги имаше.Все още имам желание да пътувам, но не знам на какви колеги ще попадна и ме е страх, че ще се чувствам самотна и един
ден като реша да спра да пътувам, ще съм на 40 без семейство и дом.....Може и да не се получи това, но аз имам някакви такива страхове...Но пък сега не му е времето за семейство.
Sladka - rosichka
Благодаря за мнението, напълно съм съгласна с теб!!
Чакам сега по някое време другия месец да дойде при мен и да се уточним вече какво ще правим, защото не мога да живея вече в постоянна несигурност и съмнения какво ще става.... Не искам да е с мен насила, а така усещам, че е ,той твърди че не е вярно, просто не бил сигурен....Ами и аз вече от известно време не съм сигурна.... Не знам, каквото е писано явно...Неговото отношение направо ме отблъсква.... Някои питаха къде се виждам в бъдеще, ами не знам да ви кажа...Не знам какво ще стане след 5 или 10 години, то никой не знае дали ще е жив утре....
Както и да въртим и сучем, нещата са "Адио, Рио". Ако не сега, след няколко месеца, когато мъжът се влюби в жена, по- близка до неговия мироглед и житейски планове.
Ти сега имаш по- важна дилема да решаваш: ако ще се занимаваш с музика как и къде смяташ да го правиш. Имам и съм имала много приятели музиканти през годините, само единици успяват да се задържат и издържат на това поприще, ако не са връзкари и не придобият някаква известност чрез медии, реалити формати и пр. Тук пазарът и стандартът са толкова малки, че свиват възможностите за реализация до минимума. Чужбина е добър вариант, но за млади хора. Затова не се мотай тук по заведения, а търси варианти навън поне да опиташ. Ако не стане, да имаш време за житейско пренастройване, така да го кажем. Да станеш на 40 и да се подмоткваш в Бг из заведения за смешни пари, докато през свободното време работиш като продавачка е доста тъжно.
Темата ти ме подсети за едно скорошно интервю на Васил Ананиев, в което ,много откровено говори за този аспект на музикантската професия и осъзнаването дали да продължиш: http://www.interview.to/%D0%B1%D0%B3/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/2017/june/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B2/
Ти сега имаш по- важна дилема да решаваш: ако ще се занимаваш с музика как и къде смяташ да го правиш. Имам и съм имала много приятели музиканти през годините, само единици успяват да се задържат и издържат на това поприще, ако не са връзкари и не придобият някаква известност чрез медии, реалити формати и пр. Тук пазарът и стандартът са толкова малки, че свиват възможностите за реализация до минимума. Чужбина е добър вариант, но за млади хора. Затова не се мотай тук по заведения, а търси варианти навън поне да опиташ. Ако не стане, да имаш време за житейско пренастройване, така да го кажем. Да станеш на 40 и да се подмоткваш в Бг из заведения за смешни пари, докато през свободното време работиш като продавачка е доста тъжно.
Темата ти ме подсети за едно скорошно интервю на Васил Ананиев, в което ,много откровено говори за този аспект на музикантската професия и осъзнаването дали да продължиш: http://www.interview.to/%D0%B1%D0%B3/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/2017/june/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B2/
Както и да въртим и сучем, нещата са "Адио, Рио". Ако не сега, след няколко месеца, когато мъжът се влюби в жена, по- близка до неговия мироглед и житейски планове.
Ти сега имаш по- важна дилема да решаваш: ако ще се занимаваш с музика как и къде смяташ да го правиш. Имам и съм имала много приятели музиканти през годините, само единици успяват да се задържат и издържат на това поприще, ако не са връзкари и не придобият някаква известност чрез медии, реалити формати и пр. Тук пазарът и стандартът са толкова малки, че свиват възможностите за реализация до минимума. Чужбина е добър вариант, но за млади хора. Затова не се мотай тук по заведения, а търси варианти навън поне да опиташ. Ако не стане, да имаш време за житейско пренастройване, така да го кажем. Да станеш на 40 и да се подмоткваш в Бг из заведения за смешни пари, докато през свободното време работиш като продавачка е доста тъжно.
Темата ти ме подсети за едно скорошно интервю на Васил Ананиев, в което ,много откровено говори за този аспект на музикантската професия и осъзнаването дали да продължиш: http://www.interview.to/%D0%B1%D0%B3/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/2017/june/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B2/
Ти сега имаш по- важна дилема да решаваш: ако ще се занимаваш с музика как и къде смяташ да го правиш. Имам и съм имала много приятели музиканти през годините, само единици успяват да се задържат и издържат на това поприще, ако не са връзкари и не придобият някаква известност чрез медии, реалити формати и пр. Тук пазарът и стандартът са толкова малки, че свиват възможностите за реализация до минимума. Чужбина е добър вариант, но за млади хора. Затова не се мотай тук по заведения, а търси варианти навън поне да опиташ. Ако не стане, да имаш време за житейско пренастройване, така да го кажем. Да станеш на 40 и да се подмоткваш в Бг из заведения за смешни пари, докато през свободното време работиш като продавачка е доста тъжно.
Темата ти ме подсети за едно скорошно интервю на Васил Ананиев, в което ,много откровено говори за този аспект на музикантската професия и осъзнаването дали да продължиш: http://www.interview.to/%D0%B1%D0%B3/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/2017/june/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B2/
Много добре казано !
Подкрепям с две ръце !
Авторке, чудех се как да ти го напиша точно това.
...Реших да се мъча да се реализирам в
България, но като се прибрах проблемите ни пак си ги имаше.......
България, но като се прибрах проблемите ни пак си ги имаше.......
Но ти си знаела много добре какво поле на изява ти предлага твоята професия в България.Нали си учила и практикувала тази професия?За този компромис ти написах.Решенията всеки си ги взима сам, но когато не са добре обмислени, после страда и има проблеми.Желая ти успех.
katiABV
В годините, в които се занимавам с това съм преживяла мн неща... някои от които смятам, че не е нужно да се случват....и не мисля че не съм порастнала... просто се опитвам да запазя детското в себе си.... но такава съм си аз чувствителна натура и перфекционист в професията си..... Приемам, че той е решил
да върви по път, който за в бъдеще ще е по-сигурен и ще има повече доходи, но мисля че нищо
не е сигурно на тази земя....
В годините, в които се занимавам с това съм преживяла мн неща... някои от които смятам, че не е нужно да се случват....и не мисля че не съм порастнала... просто се опитвам да запазя детското в себе си.... но такава съм си аз чувствителна натура и перфекционист в професията си..... Приемам, че той е решил
да върви по път, който за в бъдеще ще е по-сигурен и ще има повече доходи, но мисля че нищо
не е сигурно на тази земя....
Виж, това не беше порицание или нещо подобно... Това, че не си пораснала, не е нещо лошо - нито нещо хубаво, просто факт. Ако Екзюпери беше пораснал и изгубил крилата си, или Мария Калас, или Мая Плисецкая, светът щеше да е... ами, много по-празно място. Както не е нито нещо лошо, нито нещо хубаво това, че той е пораснал - просто факт. Хората са различни. Някои губят крилата / енергията / порива си и получават стимул за други неща - други запазват онова, което са били. Просто в един момент сте поели в различни посоки. Това не означава, че сега трябва да тръгнете да си вадите очите - но ако продължите да се опитвате да спасявате нещо, което е било прекрасно, но вече не съществува, вероятно ще стигнете до този момент,. По-добре е да го приемете - раздялата, която вече е факт, макар още да не го осъзнавате - и да се опитате да поемете всеки в своята посока, запазвайки добри "дипломатични" отношения. Така или иначе няма как да се съберете без единият от вас да се счупи.
Не одобрявам това, че толкова хора тука ми казват да прекратя връзката си с човека, който най-много обичам и сме заедно от почти 8 години...Най-лесно е да кажеш на някой - Заебавай, има и други мъже..!
Аз искам да си оправим отношенията и да сме си заедно, вече ако не се получи....
Той ще дойде при мен чак след 10 дена и направо вече не издържам. Искам да му кажа толкова неща, а по телефона не става.... като му кажа нещо мило, той се държи дистанцирано....не искам аз 10 дена да чакам и да се надявам, че като дойде при мен всичко ще бъде наред и нещата между нас ще тръгнат по мед и масло и че всичко ще се оправи, а вместо това като дойде да ми каже, че иска да прекратим....Това ще бъде разрушително за мен и цялото ми лято ще се провали. Искам още утре ако може да говорим на дълго и широко за нещата...но знам че по телефона не се получава...А и той в момента е на работна вълна, не че това е някакъв проблем за разговор, но все пак аз се измъчвам и не мога да живея пълноценно живота си и само мисля и обмислям какво ще стане като дойде, вместо да се радвам на живота. Какво ще ме посъветвате, да го натискам ли по телефона да говорим или да устискам и като дойде направо? Проблема е , че повече не мога така. Не искам да има неизказани и неясни неща...
Аз искам да си оправим отношенията и да сме си заедно, вече ако не се получи....
Той ще дойде при мен чак след 10 дена и направо вече не издържам. Искам да му кажа толкова неща, а по телефона не става.... като му кажа нещо мило, той се държи дистанцирано....не искам аз 10 дена да чакам и да се надявам, че като дойде при мен всичко ще бъде наред и нещата между нас ще тръгнат по мед и масло и че всичко ще се оправи, а вместо това като дойде да ми каже, че иска да прекратим....Това ще бъде разрушително за мен и цялото ми лято ще се провали. Искам още утре ако може да говорим на дълго и широко за нещата...но знам че по телефона не се получава...А и той в момента е на работна вълна, не че това е някакъв проблем за разговор, но все пак аз се измъчвам и не мога да живея пълноценно живота си и само мисля и обмислям какво ще стане като дойде, вместо да се радвам на живота. Какво ще ме посъветвате, да го натискам ли по телефона да говорим или да устискам и като дойде направо? Проблема е , че повече не мога така. Не искам да има неизказани и неясни неща...
Според мен е по-добре да изчакаш да се видите. Това не е разговор за телефон. Но през тези дни много добре помисли и се опитай сама да си отговориш какво искаш от бъдещето. Искаш ли да имаш децами горе-долу кога, ако продължаваш със същата кариера и начин на живот, как си представяш да ги гледаш, да пътувате всички заедно и да ползвате детегледачки, да разчиташ на баби в България, да уседнеш? Ако приятелят ти иска да продължи с новата си професия и да не пътува с теб, това ще бъде ли ОК за теб? Какво би искала ти в този случай? Нормално е след седем години връзка и на около 30 да си задавате тези въпроси и да им отговаряте. Доколкото виждам, от споделенето той има отговори, но не и ти. Това са фундаментални неща за една връзка и само "обичаме се" и "то никой не знае какво ще се случи утре" не са достатъчни, за да продължите заедно. Мисля, че приятрлят ти очаква отговор точно на такива въпроси и ако ти ги нямаш, може да не му се рискува да продължи с теб.
И на мен много неща не ми харесват , но това не ги променя . Само с искане от единия не става , за връзка трябват двама . Не се изяснявахме по телефона .
Ами ще се постараеш да ги промениш, каквото зависи от теб!
Според мен е по-добре да изчакаш да се видите. Това не е разговор за телефон. Но през тези дни много добре помисли и се опитай сама да си отговориш какво искаш от бъдещето. Искаш ли да имаш децами горе-долу кога, ако продължаваш със същата кариера и начин на живот, как си представяш да ги гледаш, да пътувате всички заедно и да ползвате детегледачки, да разчиташ на баби в България, да уседнеш? Ако приятелят ти иска да продължи с новата си професия и да не пътува с теб, това ще бъде ли ОК за теб? Какво би искала ти в този случай? Нормално е след седем години връзка и на около 30 да си задавате тези въпроси и да им отговаряте. Доколкото виждам, от споделенето той има отговори, но не и ти. Това са фундаментални неща за една връзка и само "обичаме се" и "то никой не знае какво ще се случи утре" не са достатъчни, за да продължите заедно. Мисля, че приятрлят ти очаква отговор точно на такива въпроси и ако ти ги нямаш, може да не му се рискува да продължи с теб.
Да, най-добре лично. По телефона също сме говорили по темата, той не ми казва, че не иска да е с мен, просто се колебае, заради различията, които настанаха и за които ви обясних. Но смятам, че като си поговорим кой какво иска от живота и какви са ни целите те се уточним вече.
Добре, четири страници вече, а никой не отбеляза това,което на мен ми боде очите. Авторката иска да продължат заедно по стария начин. Да попътуват още няколко години. Е, колко години имаш предвид?Точно? Авторката не е навита да ходи в чужбина сама, мъжът в ролята си на музикален партньор и липсва основно. Ясно е, че миналото няма да се върне, ясно е, че авторката успешно не желае да види това. Момиче, не ти казваме да се разделяте. Просто приеми, че оттук нататък ще е различно, и ти трябва да избереш - музиката или Него. И това е. А за дрехите - не се оплаквай никому, а просто си купи други, които да са ти по мярка.
Не одобрявам това, че толкова хора тука ми казват да прекратя връзката си с човека, който най-много обичам и сме заедно от почти 8 години...Най-лесно е да кажеш на някой - Заебавай, има и други мъже..!
Аз искам да си оправим отношенията и да сме си заедно, вече ако не се получи....
...........................
Какво ще ме посъветвате, да го натискам ли по телефона да говорим или да устискам и като дойде направо? Проблема е , че повече не мога така. Не искам да има неизказани и неясни неща...
Аз искам да си оправим отношенията и да сме си заедно, вече ако не се получи....
...........................
Какво ще ме посъветвате, да го натискам ли по телефона да говорим или да устискам и като дойде направо? Проблема е , че повече не мога така. Не искам да има неизказани и неясни неща...
Каквото и да те посъветваме, ти ще направиш каквотоискаш, защото не си готова да приемеш истината, че каквото било- било.
Аз бих ти казала да го подпукаш по телефона- така ще го принудиш да ти каже истината в подробности и да приключите, вместо да удължаваш агонията.
Ами ще се постараеш да ги промениш, каквото зависи от теб!
И аз си мислех , че най -важното е че го обичам и докато е така ще намерим начин да продължим , че компромисите си заслужават защото го обичам . Е грешка , само с едното обичане понякога не става. Трябва най-малкото да се уважавате и да подкрепяте изборите си, не да притискате другия да се промени.
Ами ще се постараеш да ги промениш, каквото зависи от теб!
И аз си мислех , че най -важното е че го обичам и докато е така ще намерим начин да продължим , че компромисите си заслужават защото го обичам . Е грешка , само с едното обичане понякога не става. Трябва най-малкото да се уважавате и да подкрепяте изборите си, не да притискате другия да се промени.
Аз вече се примирих с различията и подкрепям избора му към другата професия, смятам че и той ще подкрепи моя избор. Цаката от тук нататък е да се съчетаем и паснем отново. Трудно е, но не невъзможно!
Благодаря!!!
the_priness
Според мен,ако искаш да си с този човек ще трябва да спреш с пътуванията. Такава връзка - ти в чужбина по участия,той тук-трудно ще стане и той го вижда. Според мен той вече поуляга и му се ще стабилна работа и стабилен живот,може би и семейство като почне да изкарва повече пари. Но също иска и жената до него да изкарва прилично, а не той да я издържа, а тя да ходи тук таме по участия. Прецени кое е по-важно за теб - да продължиш с музиката или да продължиш с този човек, явно е ,че двете неща няма как да се съчетаят. Не случайно има поговорка ,, музикант къща не храни,,. Много са недооценени музикантите в Бг., хубаво е направил,че се е преориентирал, музиката може да си я остави като хоби, но с доходи само от нея трудно ще гледа семейство. По нагоре са ти дали хубав съвет,може да пробваш,като учител по музика - ще имаш сигурни доходи, а не пречи от време на време да свириш някъде - като допълнителен доход.
Според мен,ако искаш да си с този човек ще трябва да спреш с пътуванията. Такава връзка - ти в чужбина по участия,той тук-трудно ще стане и той го вижда. Според мен той вече поуляга и му се ще стабилна работа и стабилен живот,може би и семейство като почне да изкарва повече пари. Но също иска и жената до него да изкарва прилично, а не той да я издържа, а тя да ходи тук таме по участия. Прецени кое е по-важно за теб - да продължиш с музиката или да продължиш с този човек, явно е ,че двете неща няма как да се съчетаят. Не случайно има поговорка ,, музикант къща не храни,,. Много са недооценени музикантите в Бг., хубаво е направил,че се е преориентирал, музиката може да си я остави като хоби, но с доходи само от нея трудно ще гледа семейство. По нагоре са ти дали хубав съвет,може да пробваш,като учител по музика - ще имаш сигурни доходи, а не пречи от време на време да свириш някъде - като допълнителен доход.
По нагоре са ти дали хубав съвет,може да пробваш,като учител по музика - ще имаш сигурни доходи, а не пречи от време на време да свириш някъде - като допълнителен доход.
Да свириш от дете, да се осъвършенстваш години наред и да клекнеш като учителка по музика, значи наистина да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш отново.
Само че, учителката има нисък доход, а дали юнакът ще е съгласен?
Щото, отвреме навреме да свири някъде, няма кой да я наеме.
От друга страна- тя е професионалист, отдал много на професията си, а той е просто аматьор- лъбопитко и не може да разбере нейната дилема.
Основното, обаче е че не я обича достатъчно, за да иска семейство с нея.
Дадох примера с Найо Тицин и Пендачанска, които над 20 години са женени и имат 2 деца, а тя непрекъснато кръстосва света........
По нагоре са ти дали хубав съвет,може да пробваш,като учител по музика - ще имаш сигурни доходи, а не пречи от време на време да свириш някъде - като допълнителен доход.
Да свириш от дете, да се осъвършенстваш години наред и да клекнеш като учителка по музика, значи наистина да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш отново.
Само че, учителката има нисък доход, а дали юнакът ще е съгласен?
Щото, отвреме навреме да свири някъде, няма кой да я наеме.
От друга страна- тя е професионалист, отдал много на професията си, а той е просто аматьор- лъбопитко и не може да разбере нейната дилема.
Основното, обаче е че не я обича достатъчно, за да иска семейство с нея.
Дадох примера с Найо Тицин и Пендачанска, които над 20 години са женени и имат 2 деца, а тя непрекъснато кръстосва света........
По нагоре са ти дали хубав съвет,може да пробваш,като учител по музика - ще имаш сигурни доходи, а не пречи от време на време да свириш някъде - като допълнителен доход.
Да свириш от дете, да се осъвършенстваш години наред и да клекнеш като учителка по музика, значи наистина да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш отново.
Само че, учителката има нисък доход, а дали юнакът ще е съгласен?
Щото, отвреме навреме да свири някъде, няма кой да я наеме.
От друга страна- тя е професионалист, отдал много на професията си, а той е просто аматьор- лъбопитко и не може да разбере нейната дилема.
Основното, обаче е че не я обича достатъчно, за да иска семейство с нея.
Дадох примера с Найо Тицин и Пендачанска, които над 20 години са женени и имат 2 деца, а тя непрекъснато кръстосва света........
Той определено не е аматъор - любопитко.... не знам от къде го измисли това?????
Авторке, ами аз само първия пост прочетох и не разбрах ти какво точно искаш. Не си доволна от несигурността на професията ти, явно не си от най -известните и печеливши музиканти, нямаш перспектива особена, а същевременно не си доволна, че приятелят ти е намерил такава. Защо така?
Ако искаш да си с него изградете си общ живот, явно времето на чергарския живот е свършило.
Ако искаш да си с него изградете си общ живот, явно времето на чергарския живот е свършило.
Колко жени са успели колкото Пендачанска?? Иначе е вярно, че един мъж ако те иска, и на Луната да работиш, ще те изчака. Но тук случая не е такъв.
Не е въпрос до изчакване, а до намиране на начин да бъдат заедно.
В случая, авторката не иска да разбере, че мъжът просто вече не я иска.
Ами той може и да я иска, но ако са семейство и живеят заедно, работят и градят семейство.
Авторката очевидно не е Пендачанска, така че би могла дя работи нещо, което пак е свързано д музика, или музиката да и остане като хоби. До 30 години не се ли разбира, дали някой може да се издържа от музика и да просперира.
Нищо не искам да кажа лошо. И аз имам познати, които цял живот пеят кавъри по заведенията, но реално се издържат от друго. Хем и хит извадиха преди 10 години, диск записваха...
Авторката очевидно не е Пендачанска, така че би могла дя работи нещо, което пак е свързано д музика, или музиката да и остане като хоби. До 30 години не се ли разбира, дали някой може да се издържа от музика и да просперира.
Нищо не искам да кажа лошо. И аз имам познати, които цял живот пеят кавъри по заведенията, но реално се издържат от друго. Хем и хит извадиха преди 10 години, диск записваха...
Колко жени са успели колкото Пендачанска?? Иначе е вярно, че един мъж ако те иска, и на Луната да работиш, ще те изчака. Но тук случая не е такъв.
Това е, че не съм сигурна дали ме иска, попитах го няколко пъти по телефона, той каза, че не е така, просто не знае как бихме градили нещо заедно. Аз искам да направя така, че да мога да съчетавам професията си с това да градя дом. Това ще е доста трудно, но ако се опитам да работя в България и от време на време на кратки договори в чужбина би се получило.Но вече като решим да имаме деца ( което няма да е много скоро, защото нито аз бързам, нито той, аз съм на 27 между другото), ще трябва да спра за известно време и тогава той ще трябва да ме издържа.... Мислила съм и за допълнителна професия, за да ми вървят осигуровки и такива неща, например нещо дистанционно от компютъра, но мисля, че в момента нямам достатъчно познания за това. Аз не работя нон стоп всеки ден и през деня съм свободна така, че би могло да стане....Иначе прочетох за Пендачанска, но тя е съвсем различно нещо и нямаме много общо... Много малко хора разбират живота на музиканта за съжаление е доста сложен..
the_priness, много ми се иска а го кажа-никак не е рано за деца, напротив,тъкмо е подходяща възраст.Много по-лесно се гледат деца, когато си млад.
Ами всеки си преценя за себе си, кога да има деца и дали има възможност да ги гледа, защото е много лесно да се правят деца, а после как ще се гледат? Има си време за всичко.
Скрит текст:
Ами всеки си преценя за себе си, кога да има деца и дали има възможност да ги гледа, защото е много лесно да се правят деца, а после как ще се гледат? Има си време за всичко. the_priness, много ми се иска а го кажа-никак не е рано за деца, напротив,тъкмо е подходяща възраст.Много по-лесно се гледат деца, когато си млад.
Как виждаш развитието на кариерата си?В каква насока?
Или, как мислиш да спестиш достатъчно пари, за да можете да отгледате както си трябва поне едно дете?
Може би приятелят ти именно затова се дистанцира от теб и се опитва да сложи край, защото той не вижда нищо общо занапред във вашия живот, а ти също не му даваш никакви поне приблизителни представи как точно си представяш общото ви бъдеще.
От думите ти до тук аз разбрах само, че искаш поне в следващите няколко години да сте си заедно, да обикаляте заведения/барове/местата, където пеете/свирите, тук или в чужбина, а пък след тези няколко години ще го мислите кое как.Т.е., ти нямаш никаква ясна визия какво точно искаш от бъдещето и как мислиш да го постигнеш.Сигурно точно това има предвид, като ти казва, че тъпчеш на едно място и не се развиваш....
Не знам с каква точно музика се занимаваш, но аз лично смятам, че в тази област развитие е първо подобни участия, после издаване на диск, писане на собствена музика, известност.....Да чакаш разни покани за ангажименти цял живот не е развитие на кариера, а издържане с пеене/свирене.
Писах, че имам познато такова семейство, мъжът е музикант, по 6-7 месеца свири по кораби и в чужбина.Обаче, жена му тук в Бг има собствен бизнес, от който основно се издържат.
Та, ако изобщо има шанс между вас да се получат нещата, може би е добре първо за себе си да си изясниш какво всъщност си готова да жертваш/преглътнеш.
Защото той ясно ти е дал да разбереш, че с досегашния ви начин на живот е свършено.А ти не му даваш ясна представа какво конкретно може да очаква от теб.Освен обикалянето ти по ангажименти...което на него явно му пречи, или не му е достатъчно вече.
На мен тяхната възраст и то след дълга връзка ми се вижда много подходяща за сериозно обсъждане на бъдещите планове, семейство, деца, брак, жилище, установяване и т. н. Ако ролите бяха разменени, всички щяха да съветват тя да не се оставя той да и губи времето.
В крайна сметка, не става дума за това да купят жилище днес или да имаъ влог за образованието на евентуалните деца. Аз не знам какъв е смисълът двама души да са заедно, ако нямат общи цели и стремежи.
В крайна сметка, не става дума за това да купят жилище днес или да имаъ влог за образованието на евентуалните деца. Аз не знам какъв е смисълът двама души да са заедно, ако нямат общи цели и стремежи.
Очаквам след няколко дена да има развитие в някаква посока - ще го бъде ли или няма да го бъде.... Хем го обичам, хем се чувствам отчуждена вече, защото той не е същия човеки има съвсем различни интереси. Музиката му е само за хоби вече и си свири само вкъщи....На мен не ми се свири за хоби просто ей така вкъщи... От 1 година насам, се колебаех дали да не се откажа и да правя нещо друго. Търсих какво друго би ми харесвало да правя, но не го открих. Опитвах всякакви неща, но те са колкото да изкарвам просто някакви пари за да се издържам. Никоя професия не може да замени тази, която практикувам и за която съм се трудила и съм влагала всичко от себе си и тези умения, които имам не всички ги имат. Не мога да се примиря и просто да стана сервитъорка или продавачка. Ако е временно и съм закъсала бих се прежалила ,но да си заменя професията за това- не! Много време се лутах, наистина много...,защото го обичам.Ако не го обичах толкова, нямаше да ми мигне окото и нямаше вече да съм с него, а щях да си търся хора със сходни интереси на моите. Аз и сега това направих де и си го работя в момента това с друг колега, но той си е семеен , не обмислям нищо за нов партнъор, както някой ме беше посъветвал в коментара си да намеря друг.Ако се разделим, едва ли веднага ще тръгна да си търся друг мъж..... Но аз в момента обмислям как да си направя нещата, че да съхраним и съживим връзката си и да сме си заедно. Ще поговорим и ако видя ,че има сериозни намерения към мен в близкото бъдеще да градим дом ,след време живот и здраве и деца тогава, ще гледам да направя ангажиментите си в България и все пак може да правя кратки пътувания в чужбина, ако имам възможност. Лошото е, че аз много време стоях без работа - лутайки се..Прекалено много разчитах като колега на него и когато той се отказа, аз го приех много зле и бях в депресия, все едно ме е изоставил....Той за мен беше не просто любовен партнъор, а и професионален, именно това ни събра заедно и може и това да ни раздели, ако скоро не се разберем ....
От друга страна наистина с тази професия е трудно двама музиканти да имат деца, тук съм съгласна, че ако някога искаме деца, единия трябва да спре да пътува и това най-вероятно ще съм аз, а той ще трябва да пътува и да изкарва пари. Той не пожела да продължим да пътуваме още няколко години и после евентуално да стане учител и да преподава на деца, а се насочи към съвсем друга, перспективна професия бих казала , която обаче също иска много отдаване и това, че ме остави да се оправям сама, много ме нарани.... Явно прекалено много разчитам на него и той ми го е казвал. Но когато двама партнъори са заедно не би ли трябвало да разчитат един на друг?????
От друга страна наистина с тази професия е трудно двама музиканти да имат деца, тук съм съгласна, че ако някога искаме деца, единия трябва да спре да пътува и това най-вероятно ще съм аз, а той ще трябва да пътува и да изкарва пари. Той не пожела да продължим да пътуваме още няколко години и после евентуално да стане учител и да преподава на деца, а се насочи към съвсем друга, перспективна професия бих казала , която обаче също иска много отдаване и това, че ме остави да се оправям сама, много ме нарани.... Явно прекалено много разчитам на него и той ми го е казвал. Но когато двама партнъори са заедно не би ли трябвало да разчитат един на друг?????
Ще ти го кажа направо и без грам лоши чувства -малко по келешки ги мислиш нещата. Аз лично не бих си помислила, че си на повече от 20, ако не беше споделила годините си.
Забила си в тези интереси и край. Изобщо оставяш едно впечатление на тропане с крак, а всъщност без да зтаеш за какво тропаш. Виж, аз съм художник със средно специално и висше художествено образовение в две специалности и ми е повече от ясно за какво става въпрос. На 32 години съм и друго до този момент не съм работила освен в сферата на визуалните изкуства( надявам се и да не ми се налага), но всичко, което ми дава възможност да се изкарат пари с уменията и знанията ми. Дори в момента пак правя завой и ще опитам нещо, което не съм правила до този момент, но е актуално за времето, в което живеем.
Та никога не съм излизала с колега, вярно най-близките ми приятели са ми и колеги, но мъж колега не бих си причинила.
Не мисля, че интересите ви разделят, а упоритостта ти и това, което вече беше казано в предни постове -така и не става ясно какво искаш, как виждаш живота си и това, че силно прозира липсата на ясна визия за бъдещето ти. Съпругът ми често пътува за по няколко месеца и за сега това не е било проблем в отношенията ни, но визията за това, което искаме и зависи от нас да ни се случва е в една посока. Това е и според мен, причината която ви отдалечава - липсата на такава при теб и ясната при приятеля ти.
Забила си в тези интереси и край. Изобщо оставяш едно впечатление на тропане с крак, а всъщност без да зтаеш за какво тропаш. Виж, аз съм художник със средно специално и висше художествено образовение в две специалности и ми е повече от ясно за какво става въпрос. На 32 години съм и друго до този момент не съм работила освен в сферата на визуалните изкуства( надявам се и да не ми се налага), но всичко, което ми дава възможност да се изкарат пари с уменията и знанията ми. Дори в момента пак правя завой и ще опитам нещо, което не съм правила до този момент, но е актуално за времето, в което живеем.
Та никога не съм излизала с колега, вярно най-близките ми приятели са ми и колеги, но мъж колега не бих си причинила.
Не мисля, че интересите ви разделят, а упоритостта ти и това, което вече беше казано в предни постове -така и не става ясно какво искаш, как виждаш живота си и това, че силно прозира липсата на ясна визия за бъдещето ти. Съпругът ми често пътува за по няколко месеца и за сега това не е било проблем в отношенията ни, но визията за това, което искаме и зависи от нас да ни се случва е в една посока. Това е и според мен, причината която ви отдалечава - липсата на такава при теб и ясната при приятеля ти.
Ще ти го кажа направо и без грам лоши чувства -малко по келешки ги мислиш нещата. Аз лично не бих си помислила, че си на повече от 20, ако не беше споделила годините си.
Забила си в тези интереси и край. Изобщо оставяш едно впечатление на тропане с крак, а всъщност без да зтаеш за какво тропаш. Виж, аз съм художник със средно специално и висше художествено образовение в две специалности и ми е повече от ясно за какво става въпрос. На 32 години съм и друго до този момент не съм работила освен в сферата на визуалните изкуства( надявам се и да не ми се налага), но всичко, което ми дава възможност да се изкарат пари с уменията и знанията ми. Дори в момента пак правя завой и ще опитам нещо, което не съм правила до този момент, но е актуално за времето, в което живеем.
Та никога не съм излизала с колега, вярно най-близките ми приятели са ми и колеги, но мъж колега не бих си причинила.
Не мисля, че интересите ви разделят, а упоритостта ти и това, което вече беше казано в предни постове -така и не става ясно какво искаш, как виждаш живота си и това, че силно прозира липсата на ясна визия за бъдещето ти. Съпругът ми често пътува за по няколко месеца и за сега това не е било проблем в отношенията ни, но визията за това, което искаме и зависи от нас да ни се случва е в една посока. Това е и според мен, причината която ви отдалечава - липсата на такава при теб и ясната при приятеля ти.
Забила си в тези интереси и край. Изобщо оставяш едно впечатление на тропане с крак, а всъщност без да зтаеш за какво тропаш. Виж, аз съм художник със средно специално и висше художествено образовение в две специалности и ми е повече от ясно за какво става въпрос. На 32 години съм и друго до този момент не съм работила освен в сферата на визуалните изкуства( надявам се и да не ми се налага), но всичко, което ми дава възможност да се изкарат пари с уменията и знанията ми. Дори в момента пак правя завой и ще опитам нещо, което не съм правила до този момент, но е актуално за времето, в което живеем.
Та никога не съм излизала с колега, вярно най-близките ми приятели са ми и колеги, но мъж колега не бих си причинила.
Не мисля, че интересите ви разделят, а упоритостта ти и това, което вече беше казано в предни постове -така и не става ясно какво искаш, как виждаш живота си и това, че силно прозира липсата на ясна визия за бъдещето ти. Съпругът ми често пътува за по няколко месеца и за сега това не е било проблем в отношенията ни, но визията за това, което искаме и зависи от нас да ни се случва е в една посока. Това е и според мен, причината която ви отдалечава - липсата на такава при теб и ясната при приятеля ти.
И защо така по-келешки ги мисля нещата според теб?? Много трезво си разсъждавам даже за годините, но ти не ме познаваш...Не разбрах също, защо упоритостта ми да ни разделя? Аз съм упорита в това, в което правя и смятам, че всеки трябва да бъде.... Не мисля, че работата ми е несериозна, както някои хора се изразиха с коментарите си. Иска си много труд, отдаване и жертви. След като ти също се занимаваш с изкуство и си художничка много добре го знаеш. Иначе за визията за нещата съм съгласна , че я няма от доста време, защото той навлиза в нова професия, а аз се чудя какво да правя с моята, вече без стабилен професионален партнъор. Преди да се откаже той имахме една визия за нещата, след това заради него се промени. Ами какво да искам, искам хем да мога да си практикувам професията, хем да съм си с моя човек, толкова ли е много това? Да мога и да си работим аз, което искам и той също и едновременно с това да градим дом и когато сме готови вече деца и аз ще трябва да спра с кариерата за известно време. Просто когато рязко спряхме да пътуваме аз се изплаших и депресирах, че живота ми ще се провали, заради това, че той се отказва от нашия проект и го приех много лично, но знае ли се може и това да е за добро.....Бях депресирана и изплашена много време, на него също не му беше лесно , защото избра да се занимава с нещо съвсем друго и много ангажиращо, а аз нямам желание да направя същото. Аз ще съм си музикант до гроб, така че и да хвана някаква друга професия, вече когато не ставам за сцената, няма да е моето нещо... Е, вече разбрахте какво искам, не звучи толкова трудно на пръв поглед, сега това ще се опитам да постигна....
Цитат
Ами какво да искам, искам хем да мога да си практикувам професията, хем да съм си с моя човек, толкова ли е много това? Да мога и да си работим аз, което искам и той също и едновременно с това да градим дом и когато сме готови вече деца и аз ще трябва да спра с кариерата за известно време.
Помисли добре, дали наистина искаш да градиш дом и семейство с приятеля ти или да чакаш договори за чужбина.
Аз не те познавам, но чета какво пишеш и за мен отношението ти е именно такова. Щом твърдиш, че си зряла, ами дръж се като такава.
Упоритостта, за която аз ти говоря не е тази, за която ти си мислиш.
Ти имаш право да си разочарована, толкова колкото и той. Всеки има право да живее по начина, който желае и там сте се разминали. Някой трябва да направи генерален компромис със себе си и изглежда нито един от двамата не е готов за това. Тогава какво искаш - получаваш това, което и даваш.
Не тряба човек да живее според нечии чужди представи, планове и идеали, а да споделят общи такива.
Упоритостта, за която аз ти говоря не е тази, за която ти си мислиш.
Ти имаш право да си разочарована, толкова колкото и той. Всеки има право да живее по начина, който желае и там сте се разминали. Някой трябва да направи генерален компромис със себе си и изглежда нито един от двамата не е готов за това. Тогава какво искаш - получаваш това, което и даваш.
Не тряба човек да живее според нечии чужди представи, планове и идеали, а да споделят общи такива.
Аз не бих давала много труд, отдаване и жертви, ако насреща няма много пари. Просто как може да се живее с малко пари или как хората успяват да не работят с месеци и години за мен е мистерия...
На мен би ми харесала такава професия, ако съм млада, необвързана или с приятел от тази среда, както е авторката. Обаче идва момент за семейство. Тогава е трудно да се съчетае с грижите по децата. Малко е като сервитьорството - до време. Вариант е да се спестят пари, с които да се започне бизнес, като например школа за обучение по музика.
Разбира се, просто при авторката ми изглежда да не е в златен дъжд от професията си. Все пак нали човек трябва да е и самостоятелен...
Да живееш по този начин е въпрос езинствено на взаимност. Можеш да имаш и деца, и семейство, но и двама трябва да го искате и да ви удовлетворява.
Аз доколкото видях си от Стара Загора и си класически музикант.
Не знам с какъв инструмент си, но и в София има щатни млади музиканти.Никой не говори за свирене по клубове и барове.Можеш да даваш и уроци.За учителка в СУ май се иска и педаг. профил, но възможности има.Не мисля, че професията ти не дава възможности.Според мен вече гледате в различни посоки.Щом няма кой да те подкрепя не е в теб проблема.Друг е въпроса че теб набеждават, че не се развиваш.
Не знам с какъв инструмент си, но и в София има щатни млади музиканти.Никой не говори за свирене по клубове и барове.Можеш да даваш и уроци.За учителка в СУ май се иска и педаг. профил, но възможности има.Не мисля, че професията ти не дава възможности.Според мен вече гледате в различни посоки.Щом няма кой да те подкрепя не е в теб проблема.Друг е въпроса че теб набеждават, че не се развиваш.
Е, позволила си го е, понеже живее у родители. Това не е самостоятелност отникъде.
Ние живеем единствено от сезонна работа, мъжът ми е откровено пристрастен. Той на заплата не може да се пречупи(не, че не го е правил, но като допълнение), а професията му навън е ценена, уважавана и добре заплатена
Тук е пълна подигравка.
Имаме семейство, дете и също се случва да не работим с месеци, но гледаме в една посока и сме Ок двамата с това положение.
Проблемът при авторката е, че двамата искат различни неща от живота. Това е, което ги разделя.
И аз не съм служител от доста години, но и родителите за мен не са никакъв вариант след 25 годишна възраст.
С 7-800лв пак ще опре до тях или да мизерства. Тя ако замине още на първи месец ще е Ок. Но се чуди как да останат заедно.
Ами всеки си преценя за себе си, кога да има деца и дали има възможност да ги гледа, защото е много лесно да се правят деца, а после как ще се гледат? Има си време за всичко.
Има си, но максимата " днешните 30 годишни са вчерашните 20 годишни" някак не е повлияла на Природата и 27 са си 27, не 17.
С добро чувство ти го казвам.
Добре, от последния пост на авторката аз пак оставам с объркани чуства. Той се е заел с нещо друго, на което се е отдал, тя цяла година си търси нещо подходящо, има я вече новата ситуация и изведнъж... като решим да имаме деца, ясно е, че аз ще прекъсна (с музиката), а той ще пътува и ще изкарва много пари, пък след години ще стане учител по музика. Като че момичето не е приело, че ВСИЧКО, което е било опция при старата ситуация, вече е отпаднало, не е на дневен ред и не е вариант за бъдещето.
Сега, момиче, нещата стоят така - ТП(твоят приятел) си има перспективна работа в България, не пътува, няма да пътува, няма да се занимава вече професионално с музика и най-вероятно няма да стане преподавател по музика. Това напълно ли ти е ясно? Ако не ти е, и се опъваш, може би това е описания по-горе келешлък. А може и нещо по-сериозно да е.
При теб как седят нещата - ТИ можеш да продължиш както досега, с друг/и партньори (професионални). Можеш да останеш тук и също да загърбиш музиката, евентуално ти да станеш преподавател по музика. И трети вариант - нещо смесено между първите два. А децата - ти ще трябва да прекъснеш кариерата си, за да отглеждаш децата, като вероятно 2-3 години съвсем няма да ти стигнат (това се случва най-често, може пък да си изключение). И тези деца - ами ако почнете да ги правите след една-две години (дотогава да се уреждате) и ето -на 30 първо, на 35 -второ и така животът подреден докъм 40 и...
Сега, момиче, нещата стоят така - ТП(твоят приятел) си има перспективна работа в България, не пътува, няма да пътува, няма да се занимава вече професионално с музика и най-вероятно няма да стане преподавател по музика. Това напълно ли ти е ясно? Ако не ти е, и се опъваш, може би това е описания по-горе келешлък. А може и нещо по-сериозно да е.
При теб как седят нещата - ТИ можеш да продължиш както досега, с друг/и партньори (професионални). Можеш да останеш тук и също да загърбиш музиката, евентуално ти да станеш преподавател по музика. И трети вариант - нещо смесено между първите два. А децата - ти ще трябва да прекъснеш кариерата си, за да отглеждаш децата, като вероятно 2-3 години съвсем няма да ти стигнат (това се случва най-често, може пък да си изключение). И тези деца - ами ако почнете да ги правите след една-две години (дотогава да се уреждате) и ето -на 30 първо, на 35 -второ и така животът подреден докъм 40 и...
Bianca с приятеля ми одавна не живеем при родителите си и сме си самостоятелни, естествено винаги са ни помагали. Vermilion, отново не разбрах защо твърдиш, че не съм зряла, но не си и струва да се аргументираш тук...Виждам, че разбираш как стоят нещата в тези професии, така че знаеш какво коства на такъв човек изцяло да си смени професията. Просто трябва да ти идва отвътре и с желание да го работиш, иначе не става. Както казах аз изцяло разчитах на приятеля си и като професионален партнъор, но неговите интереси се промениха и аз не го изживях добре, отне ми много време да го приема, така че и той трябва да приеме, че това съм аз. Ще търсим варианти как да бъдем заедно.Не съм класически музикант, изпълнявам поп,джаз,блус и обичам да изпълнявам нещата по свой отличителен стил. В момента работя и съм доволна. Не бих заменила това, което правя за нищо друго на света! Благодаря за мненията на всички, бъдете здрави и правете това, което искате в живота си най-силно!!!
Здравейте! От много време не съм писала, но някои хора питат как се е развила историята. Ами заедно сме. Той дойде лятото при мен изяснихме се , аз се борих за него и той разбра, че не си струва да загърбваме всичко, което имаме и така прекарахме едно хубаво лято заедно. Проблема при мен сега е друг, но реших да не пиша друга тема. Понеже цял живот съм се занимавала с музика не мога да открия друга работа, която да ми харесва толкова колкото музиката, а тя е несигурна и до време и няма да мога само с това да се изхранвам, а не ми се ще да лежа на мъжа си. В момента той вече се хвана като програмист, а аз продавачка в мол. Изобщо не ми харесва и има много неща , които трябва да се правят и още не мога да ги науча, а съм 1 месец вече и се страхувам, че като видят че не мога да се справям ще ме махнат и нз какво ще правя.....Иначе ходя на курсове по английски евентуално да кандидатствам за работа с по-свястна заплата, ама това ще е като взема сертификат и понапредна. Можете ли да ми дадете съвет каква работа мога да работя на компютър, която да не изисква кой знае каква компютърна грамотност и умения и съответно кой знае какъв английски?
А защо не опиташ работа в музикален магазин, или подобно място свързано с това, което знаеш и умееш?
Другия ми проблем е , че лятото като станаха тия неща , бях под голям стрес и ми се появиха паник атаки, аз ги имах и преди подобни състояния и пих лекарства и тъкмо ги спрях и станаха тия простотии и пак отново се върнаха старите неща и сега пак пия лекарства и това ще е няколко години. Не ми в проблема , че ще ги пия, а това че сега с новата работа постоянно се чувствам, че не съм на място, че няма да запомня нещата, че нямам желание. Колегите явно го виждат и управителката ме питаше дали ще се науча....Днес даже хич не ми се ходеше на работа и си взех 4 дни болнични, но така не се решава проблема, че не ми харесва.... Не знам в каква посока да тръгна вече......а не мога да не работя. Чувствам се депресирана и зле, всякаш за нищо не ставам......За частни уроци не мисля, защото никога не съм преподавала и не ме бива за учител, нямам магистратура за това, въпреки че то не се изисква, ама ако запиша, може да ме научат на нещо знам ли дали да не пробвам.......
....За частни уроци не мисля, защото никога не съм преподавала и не ме бива за учител, нямам магистратура за това, въпреки че то не се изисква, ама ако запиша, може да ме научат на нещо знам ли дали да не пробвам.......
Виж първо за какво имаш образование и на тази база се огледай за работа.
Какво като не си преподавала?
Виж някакъв курс, ако въобще е нужен, за да преподаваш в детска градина, начално училище, някое читалище.........
Много е сложно в момента с творческите професии, няма никаква сигурност (аз също имам подобна професия). Но това, което бих те посъветвала е да се опиташ да се реализираш с образованието, което имаш, а не да търсиш някакви варианти за работа, която не изисква никакво или елементарно образование. Не мисли за продавачка, това не е професия изобщо, а е и много проветрива заради непрекъснато напиращите млади кифли. Опитай нещо творческо, например направи някаква детска вокална група, направи си асортимент да свириш на частни партита, опитай да работиш с някой певец, дори можеш да се ориентираш към попфолка. Не загърбвай ценното, което имаш (образованието и опита си), за да гониш Михаля в някакви авантюри. Ако под давление на приятеля си твърдо си решила да смениш професията, поне започни да учиш нещо на сериозно ниво, а не с някакви тримесечни курсове. Друга възможност е да се присъединиш към приятеля ти, да му помагаш в това, което върши или да започнеш подобна на неговата подготовка, в която той би могъл да ти е в помощ
Можеш да си потърсиш работа към програмата на 5-звездни хотели, пиано бар и т.н.
Освен това можеш да си направиш бенд или да се явиш на кастинг към такъв за Entertainer за детски рожденни дни, фирмени партита, сватби и т.н.
Имаш талант, не си го пропилявай. Действай в посока таланта и намиране на работа в тази посоа.
Освен това можеш да си направиш бенд или да се явиш на кастинг към такъв за Entertainer за детски рожденни дни, фирмени партита, сватби и т.н.
Имаш талант, не си го пропилявай. Действай в посока таланта и намиране на работа в тази посоа.
Вчера колегата с който работих лятото ми се обади и ме вика да ходим да свирим на Боровец за зимния сезон, след това ще има работа и на морето. Като казах това на приятеля си не беше във възторг изобщо. Страх ме е да не се разделим, заради това че аз ще ходя насам натам да пея, а той ще си е в София сам, както той каза. Казах му че може да идва почивните дни да ме вижда, но колата ни в момента не е в много добро състояние и нямало как. Според него нямало как да градим дом така като ме нямало.Да, но мен ме няма само някои месеци в годината. Освен това имаме едни заеми, които трябва да върнем и според мен не е честно само той да ги връща и да ме издържа.....
Изобщо не ми се работи като продавачка ( в момента това работя) . Хванах се само за да изкарвам някакви пари, но изобщо нямам желание. Сега ми се ходи да свиря, но не знам как ще се разберем с моя. Проблема е че аз 2,3 месеца ще съм там, после ще се прибера за 2,3 и след това ще замина на морето за летния сезон, който е около 4 и след това пак се получава голяма дупка без участия и не знам какво ще правя. Все пак мисля през това време в което ще съм по курортите да наблегна на английския и на компютърни програми и евентуално да си намеря нещо такова по-нататък. Какво да правя вече не знам, не ми се работи обща работа, а има някаква възможност да свиря някъде в България, както и исках. Лошото е, че има дупки между ангажиментите, ще трябва да мисля нещо, докато съм си в София и съм свободна.
Изобщо не ми се работи като продавачка ( в момента това работя) . Хванах се само за да изкарвам някакви пари, но изобщо нямам желание. Сега ми се ходи да свиря, но не знам как ще се разберем с моя. Проблема е че аз 2,3 месеца ще съм там, после ще се прибера за 2,3 и след това ще замина на морето за летния сезон, който е около 4 и след това пак се получава голяма дупка без участия и не знам какво ще правя. Все пак мисля през това време в което ще съм по курортите да наблегна на английския и на компютърни програми и евентуално да си намеря нещо такова по-нататък. Какво да правя вече не знам, не ми се работи обща работа, а има някаква възможност да свиря някъде в България, както и исках. Лошото е, че има дупки между ангажиментите, ще трябва да мисля нещо, докато съм си в София и съм свободна.
Има и друг проблем. Доста рисковано е да свиря там, защото може да се случи така, че примерно нещо да не им хареса и да ни махнат и тогава увисвам без работа и без пари, защото ще съм напуснала сегашната. А вече взех достатъчно пари и от родителите си и от приятеля си и не ми е удобно вече. 
И аз не бих искала да се събера с човек, който ще липсва с месеци. В смисъл разбирам приятеля ти напълно. От друга страна, ако намериш някой, с когото да обикаляте заедно, после ще ти е трудно, когато имате дете, ти ще го гледаш, а той пак ще си обикаля. Помисли си.
Става въпрос да си имам участия само в България, не в чужбина и той да идва почвните си дни да ме вижда....
Има и друг проблем. Доста рисковано е да свиря там, защото може да се случи така, че примерно нещо да не им хареса и да ни махнат и тогава увисвам без работа и без пари, защото ще съм напуснала сегашната. А вече взех достатъчно пари и от родителите си и от приятеля си и не ми е удобно вече.
Виж, всички ти дадоха съвет да си потърсиш нещо уседнало- като учителка по музика, като водеща курс в читалище, в детска градина...........
Като частен учител, ако имаш квалификация и способности.
Само това е начина да останете с приятеля ти заедно и да направите семейство.
Явно, си посредствен музикант, каквито са 90%, затова не си заслужава да останеш сама, чакайки да те ангажират по кръчмите в курортите.
Напълно разбирам приятеля ти. Погледни от негова гледна точка - ти си седиш в Сф, а той замине зимните месеци /което вкл. Коледа и НГ/ да работи, след това цяло лято 4м. пак да го няма, ми то излиза че по половин, даже над половината от годината ще го няма? Как ще се чувстваш? За какво "Заедно" говориш? Това твоето свирене няколко месеца тук, няколко там е за свободни хора. Избираш или работата или мъжа, няма как и вълка сит и агнето цяло. Ако си схванеш музикант - вече са ти казали - ти ще гледаш детето/децата, той ще ходи по други градове да работи, и то не само докато са малки, а винаги, т.к. някой трябва да ги води на ясла/градина/у-ще, извънкласни занимания, спорт и т.н. Според мен помисли си какво може да работиш в Сф, което да ти харесва, после завърши магустър и си потърси работа като преподавател по музика /ако това искаш/.
Аз лично познавам няколко музиканта и във всичките случаи става музикант къща не храни.
Дори и да поработват по няколко месеца, тези пари не им стигат да се издържат цяла година.
Авторката наистина трябва да реши, какво иска и дали рискът си заслужава.
Явно с музикалната заплата няма да може да е издържа сама, независимо дали е с този човек или не.
Но в този бранш е много трудно, само талант не винаги е достатъчен, трябват и връзки понякога.
Дори и да поработват по няколко месеца, тези пари не им стигат да се издържат цяла година.
Авторката наистина трябва да реши, какво иска и дали рискът си заслужава.
Явно с музикалната заплата няма да може да е издържа сама, независимо дали е с този човек или не.
Но в този бранш е много трудно, само талант не винаги е достатъчен, трябват и връзки понякога.
absurT имам завършено висше музикално образование в академия, така че не бих казала, че съм посредствен музикант. Просто нямам завършена магистратура за да преподавам в училище или школа, но и това ще стане, ако реша да преподавам.
Не се засягай, не говоря да образование, а за талант- на 100 души, един я го има, я не, за да се извиси над масата добри музиканти и да гони световна слава.
Затова те съветвам да станеш преподавател- за да си пак по специалността, но да не обикаляш кръчмите.
За преподавател също трябва талант, дори повече според мен. Моята майка ме беше записала на пиано като дете при една много прехвалена преподавателка, която така ми въздейства, че намразих пианото от сърце и душа. според мен тя в никакъв случай не трябваше да работи с деца. Освен това жената каза, че няма педагогическа правоспособност.
Мисля, че тя каза че е естраден изпълнител и да това си е работа по нощите освен ако не се преквалифицира. Не е вярно, че музикант къща не храни. Ако пък е с пеене и инструмента не и е първи, съвсем го закъсва. И защо така без магистратура??
Не знам, избирай семейство или кариера, ама барем работи по един от двата въпроса.Халтурите по чужбина, морето и Боровец са до време така или иначе.
Не знам, избирай семейство или кариера, ама барем работи по един от двата въпроса.Халтурите по чужбина, морето и Боровец са до време така или иначе.
Трябва да избере партньор, с когото гледат в една посока. Каква точно е професията няма отношение, когато двама души виждат животите си по различен начин, или един от двамата да направи голям компромис със себе си.
Артист къща храни и деца, и семейство има.
Аз никога не бих направила компромис от подобно естество със себе си. Мъжете не са и няма да се свършат.
Артист къща храни и деца, и семейство има.
Аз никога не бих направила компромис от подобно естество със себе си. Мъжете не са и няма да се свършат.
Артист къща храни и деца, и семейство има.
Аз никога не бих направила компромис от подобно естество със себе си. Мъжете не са и няма да се свършат.
Нека не се заблуждаваме- да пееш по кръчмите не е кой знае колко артистично и най- важното- нито перспектива има, нито грам сигурност.
Първо, не те назначават, което значи че майчинството си поемаш ти, както и осигуровките, а като те няма с месеци, а като мъжът ти е на работа, наемаш гледачка, на която детето казва " мама".
И като чукнеш 40 съвсем няма кой да те наеме, но пък мъжът ти вече е намерил жена, която да заспива до него.
Аз ако музиката ми е най-важна също не бих направила компромис. Но и ще търся човек, който си ме приема с все пътувания и отсъствия.
А кой как вижда дадена професия и предполагаемите според него прогнози са от абсолютно никакво значение, след като тя ще си живее живота.
Артист къща храни и деца, и семейство има.
Аз никога не бих направила компромис от подобно естество със себе си. Мъжете не са и няма да се свършат.
Нека не се заблуждаваме- да пееш по кръчмите не е кой знае колко артистично и най- важното- нито перспектива има, нито грам сигурност.
Първо, не те назначават, което значи че майчинството си поемаш ти, както и осигуровките, а като те няма с месеци, а като мъжът ти е на работа, наемаш гледачка, на която детето казва " мама".
И като чукнеш 40 съвсем няма кой да те наеме, но пък мъжът ти вече е намерил жена, която да заспива до него.
То, щото работата като продавачка е супер сигурна.
Жената е учила, има образование, стаж и желание за музика, някой си ще я спира?!? И защо? Понеже той не си представял живота така....
Съветът ми все още е да поговорят двамата и да вземат решения за бъдещето. Ако не постигнат консенсус, просто не са един за друг. Дори и да се закрепят отношенията им, ще дойде момент, в който тя ще съжалява за избора си и ще го обвинява за живота си.
Аз пак да попитам, свършиха ли се кръчмите в София, та се налага да се пътува насам-натам?
Чергарският живот е до време, никак не се връзва със семейство и деца, особено ако става въпрос за майката.
Чергарският живот е до време, никак не се връзва със семейство и деца, особено ако става въпрос за майката.
В София конкуренцията е голяма- известни певци също пеят по кръчмите, затова авторката може да се класира само някъде по курортите- не са много хората, готови да се забият месеци в хотелска стая без близки, без да могат дори да се наспят на спокойствие.
На това издържат до някое време млади и свободни момичета и момчета.
Не разбирам защо се напъвате да омаловажите професията 'и? Да предпорагате що за ниво има и т.н.? Страшна простотия, защото да е продавачка или да загърби живота си и това, което обича до тук е много гот. Вижда се от постовете на авторката, че коквото и да е на нея 'и харесва и желае. Удовлетворява и я дърпа все натам.
Но не професията е проблем в ситуацията 'и. Тя трябва да избере и да направи този компромис и да живее след това с избора си.
Аз като артист не бих се отказала от работата си, заради неподкрепящ и неуважаващ партньор. Просто не бих, защото това нито е до време, нито те ограничава в една линия и посока, докато си жив. Няма пенсиониране там. Изобщо не ми пука кой и как оценява това, което правя и обичам, особено след като си изкарвам парите с това, независимо от начина по който го правя. Дали с портрети на улицата, поръчки, репродукции, изложби, конкурси и т.н., защото може всичко, ако успяваш да си намираш работа.
По всичко изглежда, че авторката успява да си намира ангажименти и това я удовлетворява, а това е най-важното. Това което не е намерила е нейния човек.
Но не професията е проблем в ситуацията 'и. Тя трябва да избере и да направи този компромис и да живее след това с избора си.
Аз като артист не бих се отказала от работата си, заради неподкрепящ и неуважаващ партньор. Просто не бих, защото това нито е до време, нито те ограничава в една линия и посока, докато си жив. Няма пенсиониране там. Изобщо не ми пука кой и как оценява това, което правя и обичам, особено след като си изкарвам парите с това, независимо от начина по който го правя. Дали с портрети на улицата, поръчки, репродукции, изложби, конкурси и т.н., защото може всичко, ако успяваш да си намираш работа.
По всичко изглежда, че авторката успява да си намира ангажименти и това я удовлетворява, а това е най-важното. Това което не е намерила е нейния човек.
Никой не омаловажава професията ѝ, просто имам достатъчно близък поглед върху нещата и пиша самата истина.
Ти можеш да си рисуваш колкото искаш, но можеш да и да си погледнеш детето и мъжа, ако си решила да ги имаш.
Спецификата на нейната професия не го позволява, освен ако не е някъде на постоянна работа.
И което е най- важно за нея, а не за твоята специалност- никой не се е засилил да наема възрастни жени да свирят и пеят в кръчмата, при наличието на млади и издържливи..........
Ти можеш да си рисуваш колкото искаш, но можеш да и да си погледнеш детето и мъжа, ако си решила да ги имаш.
Спецификата на нейната професия не го позволява, освен ако не е някъде на постоянна работа.
И което е най- важно за нея, а не за твоята специалност- никой не се е засилил да наема възрастни жени да свирят и пеят в кръчмата, при наличието на млади и издържливи..........
Аз също съм за това човек да следва сърцето си, но авторката малко я вее вятър на бял кон. Момчето се е преориентирало, разделили са се, после са премислили какво значат един за друг и са се събрали отново. Ако тя сега тръгне, този човек повече няма да я приеме и чака да реши какво точно и кога го иска. Ако иска магистратура, да се задържи на тази или друга по-поносима за нея работа докато завърши. Но доколкото разбирам меракът е не да се развива в тази област, а конкретно да обикаля по кръчмите. А това с или без младежа ще е до време. И после пак ще си в тази начална позиция, но ще ти е по-трудно. И според мен е хубаво да понаучиш език и да имаш компютърна грамотност между всички дейности, защото в това е бъдещето дори и в твоята професия.
Ами не е така Абсурт. Леля ми е музикант - преподавател с академична степен в академя по изкуства, прави концерти, приема и частни ангажименти и още куп неща. Пътува цял живот и продължава да пътува, 50+ годишна.
Що се отнася до мен, моите успехи са свързани именно с чужбина, а едва сега правя стъпки на наша почва, именно заради детето - правя своя опит, но...
Мъж т ми обаче пътува и остана само, когато родих. За мен ако не е достатъчно във финансов аспект ще си взема детето, там където мога да си намеря и имам работа. Предвид времето и света, в които живеем да се ограничаваме до продавачка в магазина, за да сме си в квартала и да бършем задниците на мъжа и детето, айде няма нужда.
Що се отнася до мен, моите успехи са свързани именно с чужбина, а едва сега правя стъпки на наша почва, именно заради детето - правя своя опит, но...
Мъж т ми обаче пътува и остана само, когато родих. За мен ако не е достатъчно във финансов аспект ще си взема детето, там където мога да си намеря и имам работа. Предвид времето и света, в които живеем да се ограничаваме до продавачка в магазина, за да сме си в квартала и да бършем задниците на мъжа и детето, айде няма нужда.
Аз само ще кажа, че магистратурите за учителстване няма да те направят учител, но пък ще си платиш входната такса за една област, в която и без магистратура ще успееш. Много мразя credentialism...
Това е да учиш не толкова за знания, а да имаш тапия, за да пробиеш в някой заварден сектор. Откакто образованието се е превърнало в индустрия, си го вардят с пре-сложни и дълги обучения, които в повечето случаи не са чак толкова нужни, но си правят даскалска мафия, за да скрият, че всъщност работата е проста и иска мерак и здрав разум. Пък и как иначе да направиш свирка от не-ставащо дърво, щото в учителската професия влизат доста треторазредни студенти и трябва с нещо да ги направиш незаменими, защо не с все повече обучения.
Това е да учиш не толкова за знания, а да имаш тапия, за да пробиеш в някой заварден сектор. Откакто образованието се е превърнало в индустрия, си го вардят с пре-сложни и дълги обучения, които в повечето случаи не са чак толкова нужни, но си правят даскалска мафия, за да скрият, че всъщност работата е проста и иска мерак и здрав разум. Пък и как иначе да направиш свирка от не-ставащо дърво, щото в учителската професия влизат доста треторазредни студенти и трябва с нещо да ги направиш незаменими, защо не с все повече обучения.
Като те гледам теб как не можеш да се изразиш на български, въпреки многото обучения, явно обсаждаш безрезултатно някой заварден сектор....
Ми това е защото тук още нямаме толкова развит тоя феномен. Иначе българският термин е шаячна интелигенция, но е малко по-друго.
Напротив, по нашите ширини този номер беше известен още по соц. време.
За да запишеш външна търговия или международни отношения трябваше да си дете на активни борци, защото се знаеше, че директно води до мисиите навън, за там трябваха проверени другари.
И да, "шаячна интелигенция" е нещо друго, но няма начин да не намериш точното българско словосъчетание, ако наистина си образована.
Когато аз бях студентка в Художествена академия педагогиката се изучаваше факултативно и почти никой не се беше записал, никой от колегите нямаше намерение да става учител. Когато се промениха нещата повечето станаха учители (аз съм рядко изключение), но нямаш право да си учител без тази педагогика и знам, че учиха допълнително педагогика, доста скъпо платено
Попитах авторката какво е станало, но не очаквах отговор. Смятах, че вече е заминала в чужбина и свири някъде. Виждам обаче че държи и на приятеля си и нещата са се развили по-различно.
Момиче, ще ти кажа някои неприятни истини, но това да ти ги каже някой е нищо в сравнение с това да ги изживееш, а на теб ти предстои.
Някои хора могат да правят само едно нещо. Правят го наистина добре, защото влагат сърцето си в него, и каквото и друго да захванат, колкото и да е елементарно, лесно, стигат само до кривата круша. От този тип хора си.
Моят съвет: върни се към професията си и се издържай само от нея. Опитай да съчетаваш работа с уседнал живот, но ако не се получи и твоят приятел скъса с теб, просто продължи без него. Не казвам ,че ще ти е леко и всичко ще ти се подреди като по ноти. Ще претърпиш загуби в най-различни аспекти от живота, но ще запазиш себе си, това, което си. Иначе ще се изгубиш и това е най-лошото, което може да ти се случи.
ПП Щом приятелят ти е започнал като програмист, ще може да си позволи да те издържа. Но дали ще иска? И какво ще ти струва на теб да се чувстваш като част от мебелировката в дома му? Цял живот....Защото домът ви ще е негов. И всичко, което ще имате.
Момиче, ще ти кажа някои неприятни истини, но това да ти ги каже някой е нищо в сравнение с това да ги изживееш, а на теб ти предстои.
Някои хора могат да правят само едно нещо. Правят го наистина добре, защото влагат сърцето си в него, и каквото и друго да захванат, колкото и да е елементарно, лесно, стигат само до кривата круша. От този тип хора си.
Моят съвет: върни се към професията си и се издържай само от нея. Опитай да съчетаваш работа с уседнал живот, но ако не се получи и твоят приятел скъса с теб, просто продължи без него. Не казвам ,че ще ти е леко и всичко ще ти се подреди като по ноти. Ще претърпиш загуби в най-различни аспекти от живота, но ще запазиш себе си, това, което си. Иначе ще се изгубиш и това е най-лошото, което може да ти се случи.
ПП Щом приятелят ти е започнал като програмист, ще може да си позволи да те издържа. Но дали ще иска? И какво ще ти струва на теб да се чувстваш като част от мебелировката в дома му? Цял живот....Защото домът ви ще е негов. И всичко, което ще имате.