Моля за съвет - безотговорен баща и насилие пред детето

Аз пък прочетох темата два и три пъти и не видях да Ви нападат, по-скоро Ви дават съвети, които Вие не искате да приемете. Точно, както си затваряте очите за реалната ситуация. Не го разбирам този феномен - пише се: "Помощ! Дайте съвет!" и когато ти дадат, почвасе отвхвърляне съвет по съвет и обесняване как няма да го бъде, защото.... и накрая все завършва с: "Вие сте злобни! И не ме разбирате!"
Напротив, разбираме и злоба никъде не видях, а дали, кога и колко от нас са били в такова положение Вие няма как да знаете. Ако сме били, решили сме си проблема, а сега се опитваме да подпомогнем Вас да решите своя. Успех! Най-искрено Ви го пожелавам.

Имам близки в подобно положение. Там насилието е само вербално, но до голяма степен се провокира от страната, която го понася. Истината е, че поради финансови съображения жената не си тръгва. Карат се, не са доволни, но в крайна сметка само мъжа работи и живеят в неговото жилище. Имат и дете вече ученик. Аз не бих издържала на такъв живот, но те от години са все така и заедно.

Е, в интерес на истината, имаше разни неприятни квалификации, но авторката така представи нещата. Когато жена започне да мрънка как финансово не може да си позволи развод, първата асоциация е ясна.

От написаното от авторката, оставам с впечатление, че мъжа просто не е читав.Защо не е отразено това за 4,5 години съвместно съжителство - не знам. Влюбване, глупост..не знам. Имам позната в сходна ситуация, но тя търчеше по тоя мъж- прекрасен нехранимайко погледнат от страни.Човек бягащ от всякаква отговорност.И сега, тя вече не може да се справя с всичко.Това с работата е точно така и при нея.И да , това е реалността, а в частта с банките, с малко дете е абсурд и обучения и дерзаене, може би бг татко не знае, но и касиерките често остават до 19 часа. Няма ли насреща човек, с малко дете и работа е ад.Дори няма да споменавам болничните.Физ. и психическата умора отделно.
Може би , ако те уредят на някоя държавна служба ( не всяка) да клатиш крака,ще се справиш. И пак има много " ако"..Моята позната специално, ще финишира обратно при майка си в провинциално градче. Тъй че авторката да си прецени най - безболенената ситуация за нея и детето без да разчита на таткото в схемата.Най голямата глупост ще е да се събере пак че и второ да направят, историята познава и такива случаи:) че после ще и се налага да го търпи мъжа с още повече прелести и ще е зависима на макс! Това от мен! Успех!

Поздравления за първата крачка, предприето е действие. Вече времето ще покаже. Но едно съжителство не бива да е на всяка цена. Не и на цената на здравословния семеен климат!

Току-що го прочетох и още не мога да се успокоя. Даже предлагам модератор да го закачи на видно място:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1455964337857965&set … ype=3&theater

А аз ще се включа с мнение, по-различно от това на останалите.

Тук се говори - Бягай, махай се, спасявай се, спасявай детето, що търпиш, тъпа ли си, глупава ли си и т.н.  

Аз пък ще кажа, че не е нито тъпа, нито глупава. Просто жената не иска семейството й да се сгромоляса. Просто е. Нормално е. Тя просто съжалява, че мъжът й в този момент не е този мъж на място, който трябва да бъде. И според мен ясно си дава сметка, че тръгне ли един път по "нанадолнището" на развода, връщане назад няма. И наистина няма. Пропастта само се увеличава. И за нея, и за детето.

Аз си мисля, че тази връзка има някакъв шанс. И това не е защото тя търпи, а защото толкова години съжителство преди да се роди детето със сигурност са показател, че с човекът могат да се разбират. Просто бракът им е в криза. Има такива периоди. На 7- та, на 12-13-та  година, на 19...

Говоря от опит. Моята връзка е 22 годишна вече  /почти от деца сме си заедно/. Преминали сме през много неща. Всякакви. Имаме детенце на 6 годинки.  И аз съм имала моменти на срив, на изнемогване, да не мога да го понасям, да искам да се разделяме, да се изнасям, да се махам. И след като се роди детето- също. Най-вече заради него / детето/. Освен всичко - ние сме денонощно заедно - имаме магазин и работим заедно и вкъщи сме заедно. Чела съм темите за разводите, за издръжките, за свижданията на татковците с децата. Почти бях на ръба да направя тази ГРЕШКА.  Но се спрях, дадох си време, напънах се и аз да осмисля защо така се получава, и семейството ми се запази.

Вярвам, че всяко дете ИМА НУЖДА и от баща си. Децата, отглеждани само от единия родител са душевно осакатени. Категорична съм. Няма идеални хора по тая земя, но малкото човече трупа различни гледни точки за живота и различен опит. Бащите дават по свой начин възпитание, което майките просто НЕ МОГАТ.  

Моят мъж не докосваше дъщеря ни докато не стана на 3 годинки. Преди това не смееше с пръст да я пипне. Страх го беше да й дава вода, да стои сам с нея. Прибираше се изморен и като пребито куче. Искаше му се да седне сам в кухнята, да постои сам, да си поотпочине от гадните дни, в които беше сам на работа. Но аз неговата работа я осъзнавам на 1000 процента, защото я работя и аз същата. Плюс това много пъти и точно работата е била причина да се скараме. Но и тези "черни" облаци преминаха. Детето порасна, стана момиченце с характер и свои черти, които много приличат на баща й. Двамата сега са партия. Заедно правят много неща. Дори точно в този момент отидоха двамата сами на кино, а аз съм на работа. Напълно сериозно говоря. Ще гледат " Тайната на Коко". Вече са си приятели.   А аз правя равносметка - ПОСТЪПИХ ПРАВИЛНО. И не съжалявам.

Та в този ред на мисли мисля, че авторката на темата трябва да помисли хубаво. Да сложи на везните  всички тези неща и да помисли. Но не само за това от какво мисли да избяга, но и за това от какво ще бъде лишено детето. Ако мисли, че може с разговори да постигне някакъв баланс, трябва да опита. Непременно.

Поздрави и дано намерите златната среда!
 

Да бе! Дрън-дрън та пляс! За какво да стои жената при такъв идиот недоумявам! Да му тежи да гледа собственото си дете и заради това да ѝ посяга пред него! Ми мерси от такова семейство! Моят беше такъв-радвам се че се спасих навреме! Детето даже не го и търси-толкова е свикнало да го гледам само аз! И да кажа, че има и хора с двама родители в семейството-сплотени и задружни, които пак са си душевно осакатени като бившият ми мъж, а това е още по-страшно!

А как имаш енергия да живееш след толкова изтърпяна гадост и компромиси? Понякога животът след развода не е наклонена плоскост, нищо страшно няма, даже се виждат нови възможности, като ти просветне. То от кофти брак така ти се свива съзнанието, че заради едното "семейство" си кюташ в някаква мизерийка и не забелязваш колко възможности се изпускат.

Та ако ти е писнало, по-добре да направиш "грешката", а след това да компенсираш с други неща.

Аз като си представя колко смотаничък живот щях да имам...абе добре че не тръгнах да се боря за "семейство", защото на практика нищо хубаво нямаше да ми донесе, щеше да е едно дълго и мъчително мачкане на личните ми стремежи в името на- и аз не знам на какво.

Сигурно така ще свикне и с някой нов татко... Айде моля ви се.  Тази женска гордост, самодоволство, ... " Сама отгледах детето". И какво от това?!? Медал ли трябва да се даде!

Истината е, че бракът / като форма на живот/ е КОМПРОМИС. Без компромиси всички деца биха останали с по един родител.

Бъди сигурна, че един ден ще го потърси. Със сигурност. И се моли да не е в пубертета, щото тогава няма да можеш да му "обясниш" що така е станало. Детето вече ще има свой мироглед.

Въпросът е колко голям компромис ще направиш. Всеки сам си преценява на какъв компромис е готов. В смисъл- понякога за да запазиш брака си, се налага да си убиеш душата. Не е само до това малко да си загладиш чепатостите.

Не е вярно, че всички деца биха останали с по един родител, преувеличено е, никой не тръгва да се развежда чак толкова фриволно.

Благодаря от такива компромиси! Шест години търпях заради семейството!О да, с голяма радост ще му обясня за любовниците на баща му, за празниците, които бяхме сами, за психическото и физическото насилие над мен!

Това е вашата истина. За вас явно е ок.
Бракът или съжителстване в двойка не бива да е компромис, той е партньорство между двама души. Никъде не гарантирано, че всичко ще е цветя и рози, но не бива да се гради една връзка на база на компромиси. Самите компромиси в продължение на връзката са част от нея – нормално е, ситуации различни, а ние самите се променяме.
Но да се влиза във връзка, брак с мисълта "то си е компромис, какво да се прави" е типичен модел на мислене на жертва.

Компромис е той да не обича гъби и да не ги готвиш често.

Но да се свиваш, да ходиш по яйчени черупки, да си все сдухана- това не е компромис, а вече е саботаж на личността ти.

Погледнете двете подчертани фрази и ми кажете кое от двете да приема за Вашето мнение, щото се обърквам. То и Вие май се обърквате.

Вижте. Тези хора не са от вчера заедно. Авторката най-добре знае неговите силни и слаби места. Мисля, че каквото и да прочете тук, тя няма да намери отговор на въпросите си. Просто защото всички, които пишем изхождаме от личния си опит, а не от нейния. Аз разказах как моите 22 години връзка са донесли много компромиси, които към днешна дата оценявам като положителни.  За конкретния казус - изцерение във форум от непознати хора няма. Още повече винаги се гледа едната страна. Ама никой не знае каква е позицията и на мъжката част от семейството. Ми може и мъжът да си има неговите доводи. Тва, че тук пише "святата майка", не означава, че само той е черен. Нали така? Ми може и тя да е допринесла към общата черна краска на сегашната ситуация.

Колкото до последното Ви изречение - " Но да се влиза във връзка, брак с мисълта "то си е компромис, какво да се прави" е типичен модел на мислене на жертва. " - Ами никъде не съм написала, че човек влиза в брака така. Просто живота го научава на някои уроци.