Здравейте,доста е наивно да искам съвет по тази тема,но мисля,че има много в моята ситуация и определено ще са ми от полза съветите ви...Ситуацията е следната-с моя съпруг сме заедно от 9 години вече,но положението в момента е нетърпимо,без да преувеличавам.Имаме син на 3 години и ми е много тъжно,но проблемите започнаха именно,когато той се роди.Той е всичко за мен и всяка свободна минута,когато не съм на работа прекарвам с него,но баща му го чувства като някаква тежест или бреме заради,което не може да си почине,когато не е на работа.Още в началото,когато беше бебе,той се изнесе да спи в другата стая,аз се съгласих понеже нали работи,и то физическа работа,си казах ок,нека се наспива като хората...Свърши ми майчинството и кошмарът започна.Аз работя на смени,съответно той трябва или да го заведе на градина или да го вземе,грижите от негова страна се увеличиха и веднага стана много изнервен,започна да ме обвинява,че не съм добра майка,защото не отделям време за детето си,а вярвайте ми,когато не съм на работа съм винаги с малкия,не съм си позволила с колежки да изляза веднъж месечно или където и другаде да било,на фризьор дори не отивам,ако майка ми не е свободна да го гледа за 2 часа.....И в резултат на това получавам само упреци,за това каква майка съм...Започвам адски да се дразня от безотговорното отношение на мъжа ми,скандал след скандал,не искал да се занимава с нищо в почивния си ден,детето иска да играе с него,той му казва "остави ме две минути, не ме занимавай"...Звъни постоянно на майка ми ,за да разбере кога ще почива,та ако може да го остави на нея,за да разпусне той..Разбирам,че му е напрегнато ежедневието,но не е това начина,човек като реши да има дете му е ясно,че ще се налага доста често да прави компромиси със себе си и желанията си в името на детето...Прочетох доста истории на самотни или в процес на развод родители и не искам да подлагам на това детето си...Стигал е и до физическа разправа и то пред детето,а това е голям шок за него,не искам то да страда,заради такива изпълнения... И скоро получих реплика от сорта "какво ми мрънкаш,не стига ,че го гледам"....ами в крайна сметка е негово дете,кой да го гледа,съседа ли?????????????Моля дайте ми съвет...
- Публикувана: 12 окт. 2017, 11:46 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2017, 15:46 ч.
Моля за съвет - безотговорен баща и насилие пред детето
Скрит текст:
Здравейте,доста е наивно да искам съвет по тази тема,но мисля,че има много в моята ситуация и определено ще са ми от полза съветите ви...Ситуацията е следната-с моя съпруг сме заедно от 9 години вече,но положението в момента е нетърпимо,без да преувеличавам.Имаме син на 3 години и ми е много тъжно,но проблемите започнаха именно,когато той се роди.Той е всичко за мен и всяка свободна минута,когато не съм на работа прекарвам с него,но баща му го чувства като някаква тежест или бреме заради,което не може да си почине,когато не е на работа.Още в началото,когато беше бебе,той се изнесе да спи в другата стая,аз се съгласих понеже нали работи,и то физическа работа,си казах ок,нека се наспива като хората...Свърши ми майчинството и кошмарът започна.Аз работя на смени,съответно той трябва или да го заведе на градина или да го вземе,грижите от негова страна се увеличиха и веднага стана много изнервен,започна да ме обвинява,че не съм добра майка,защото не отделям време за детето си,а вярвайте ми,когато не съм на работа съм винаги с малкия,не съм си позволила с колежки да изляза веднъж месечно или където и другаде да било,на фризьор дори не отивам,ако майка ми не е свободна да го гледа за 2 часа.....И в резултат на това получавам само упреци,за това каква майка съм...Започвам адски да се дразня от безотговорното отношение на мъжа ми,скандал след скандал,не искал да се занимава с нищо в почивния си ден,детето иска да играе с него,той му казва "остави ме две минути, не ме занимавай"...Звъни постоянно на майка ми ,за да разбере кога ще почива,та ако може да го остави на нея,за да разпусне той..Разбирам,че му е напрегнато ежедневието,но не е това начина,човек като реши да има дете му е ясно,че ще се налага доста често да прави компромиси със себе си и желанията си в името на детето...Прочетох доста истории на самотни или в процес на развод родители и не искам да подлагам на това детето си...Стигал е и до физическа разправа и то пред детето,а това е голям шок за него,не искам то да страда,заради такива изпълнения... И скоро получих реплика от сорта "какво ми мрънкаш,не стига ,че го гледам"....ами в крайна сметка е негово дете,кой да го гледа,съседа ли?????????????Моля дайте ми съвет...
Въобще не виждам причина за колебание. Няма нито една причина или повод да оставаш с такъв мъж и да причиняваш такъв баща на детето си.
Здравейте
Скрит текст:
,доста е наивно да искам съвет по тази тема,но мисля,че има много в моята ситуация и определено ще са ми от полза съветите ви...Ситуацията е следната-с моя съпруг сме заедно от 9 години вече,но положението в момента е нетърпимо,без да преувеличавам.Имаме син на 3 години и ми е много тъжно,но проблемите започнаха именно,когато той се роди.Той е всичко за мен и всяка свободна минута,когато не съм на работа прекарвам с него,но баща му го чувства като някаква тежест или бреме заради,което не може да си почине,когато не е на работа.Още в началото,когато беше бебе,той се изнесе да спи в другата стая,аз се съгласих понеже нали работи,и то физическа работа,си казах ок,нека се наспива като хората...Свърши ми майчинството и кошмарът започна.Аз работя на смени,съответно той трябва или да го заведе на градина или да го вземе,грижите от негова страна се увеличиха и веднага стана много изнервен,започна да ме обвинява,че не съм добра майка,защото не отделям време за детето си,а вярвайте ми,когато не съм на работа съм винаги с малкия,не съм си позволила с колежки да изляза веднъж месечно или където и другаде да било,на фризьор дори не отивам,ако майка ми не е свободна да го гледа за 2 часа.....И в резултат на това получавам само упреци,за това каква майка съм...Започвам адски да се дразня от безотговорното отношение на мъжа ми,скандал след скандал,не искал да се занимава с нищо в почивния си ден,детето иска да играе с него,той му казва "остави ме две минути, не ме занимавай"...Звъни постоянно на майка ми ,за да разбере кога ще почива,та ако може да го остави на нея,за да разпусне той..Разбирам,че му е напрегнато ежедневието,но не е това начина,човек като реши да има дете му е ясно,че ще се налага доста често да прави компромиси със себе си и желанията си в името на детето...Прочетох доста истории на самотни или в процес на развод родители и не искам да подлагам на това детето си...Стигал е и до физическа разправа и то пред детето,а това е голям шок за него,не искам то да страда,заради такива изпълнения... И скоро получих реплика от сорта "какво ми мрънкаш,не стига ,че го гледам"....ами в крайна сметка е негово дете,кой да го гледа,съседа ли?????????????Моля дайте ми съвет...
Или се примиряваш и си гледаш "децата"-и малкото, и "голямото", или всеки по пътя си.
Така описано, нещо хич не ми се вярва "голямото" ти дете изведнъж да му просветне и да стане добър и отговорен родител.По-вероятния развой на събитията е дотолкова да му писне от детето, съответно и от твоите изисквания, че ще си намери някоя кифла и ще си "реши проблема".
Човекът изглежда с ниска култура и егоист.Това на 30 и няколко не може да се промени.След като малкото дете и работеща на смени жена не могат да го трогнат,за какво да говорим.Имало е и насилие ,без да му дреме,че налита пред детето.Тормози и външни хора/тъщата/ с неговите истерии.
Разбрах какво според него е отговорна майка, а каква е неговата представа за отговорен баща?
Способни ли те да седнете спокойно, без скандали и да проведете разговор, за да си изясните кой какво очаква от това да е родител?
Мнението ми при наличие на насилие е доста крайно, не вярвам, че човек, който удря някога ще спре.
Но ти го познаваш най-добре.
Способни ли те да седнете спокойно, без скандали и да проведете разговор, за да си изясните кой какво очаква от това да е родител?
Мнението ми при наличие на насилие е доста крайно, не вярвам, че човек, който удря някога ще спре.
Но ти го познаваш най-добре.
Е, не искаш (за авторката става въпрос) да си причиняваш на детето развод, а му причиняваш да се чувства като бреме на някакъв инфантил и го правиш свидетел на скандали, насилие?!
В сравнение с този тегав начин на живот, разводът е освобождение направо.
Този човек няма да се промени, а и освен това ще набие в детето чувство за вина, че не го иска, пречи му, ще му създаде ниска самооценка. А и много висок е риска да стане и то насилник или жертва на насилие един ден и да смята като в другата тема, че това е ок, лека биенка.
Моят съвет е – организирай си живота и си гледай сама детето/децата. За какво ти е още едно мрънкало (уж мъж).
В сравнение с този тегав начин на живот, разводът е освобождение направо.
Този човек няма да се промени, а и освен това ще набие в детето чувство за вина, че не го иска, пречи му, ще му създаде ниска самооценка. А и много висок е риска да стане и то насилник или жертва на насилие един ден и да смята като в другата тема, че това е ок, лека биенка.
Моят съвет е – организирай си живота и си гледай сама детето/децата. За какво ти е още едно мрънкало (уж мъж).
Какво ви става, бе хора??? 
Съвсем ли откачихте? 
В съседната тема едната не може да си причини аборт, но може да си причини баща наркоман на детето, който я пребива и й сяда на корема докато е бременна. Тук не може да подложи детето си на равод (което на 3г нищо няма да разбере от равода), но може да го подложи на гледката как баща му бие майка му пред очите му.
Нали разбираш, авторке, че за едно 3 год дете майка му е най-скъпото, целият му свят и цялата му сигурност. И нали разбираш (пък може и да не разбираш...) какво се случва в главицата му като гледа как майка му яде бой? И че това срива целия му свят и цялата му сигурност? И че нищо по-страшно не можеш да му причиниш? тръгнала с равод да го плаши.... Все едно да плашиш раково болен с кариес...
Съвсем ли откачихте? В съседната тема едната не може да си причини аборт, но може да си причини баща наркоман на детето, който я пребива и й сяда на корема докато е бременна. Тук не може да подложи детето си на равод (което на 3г нищо няма да разбере от равода), но може да го подложи на гледката как баща му бие майка му пред очите му.
Нали разбираш, авторке, че за едно 3 год дете майка му е най-скъпото, целият му свят и цялата му сигурност. И нали разбираш (пък може и да не разбираш...) какво се случва в главицата му като гледа как майка му яде бой? И че това срива целия му свят и цялата му сигурност? И че нищо по-страшно не можеш да му причиниш? тръгнала с равод да го плаши.... Все едно да плашиш раково болен с кариес...
Има някои неясноти в поста на авторката.При 9 годишна връзка,през 6-те години без дете как се е дэржал този мъж? Нещо не ми се вярва да е бил идеалният съпруг и изведнъж с появата на детето да се е променил.Иначе при наличието на физическо насилие,съм категорично за развод.все пак,добре е да се проведе сериозен разговор,без скандали кой как си представя съвместния живот и отговорностите към детето.
Има някои неясноти в поста на авторката.При 9 годишна връзка,през 6-те години без дете как се е дэржал този мъж? Нещо не ми се вярва да е бил идеалният съпруг и изведнъж с появата на детето да се е променил...
Появи ли се отговорност и по-напрегнато ежедневие и някои хора си показват истинския характер.
Отговорът и сама си го знаеш, само не разбирам, защо държиш да го прочетеш.
Дали долуизброените фактори не оказват влияние върху детето?
1. Посяга ти.
2. Не се интересува от сина си.
3. Не помага за него и не може да ти бъде подкрепа.
От другата страна стоят негативите от развода върху психиката на 3-годишно дете, което все още не е особено осъзнато.
Можеш и сама да прецениш кое ще навреди повече.
Дали долуизброените фактори не оказват влияние върху детето?
1. Посяга ти.
2. Не се интересува от сина си.
3. Не помага за него и не може да ти бъде подкрепа.
От другата страна стоят негативите от развода върху психиката на 3-годишно дете, което все още не е особено осъзнато.
Можеш и сама да прецениш кое ще навреди повече.
Какво ви става, бе хора??? Съвсем ли откачихте?
В съседната тема едната не може да си причини аборт, но може да си причини баща наркоман на детето, който я пребива и й сяда на корема докато е бременна. Тук не може да подложи детето си на равод (което на 3г нищо няма да разбере от равода), но може да го подложи на гледката как баща му бие майка му пред очите му.
Съвсем ли откачихте? В съседната тема едната не може да си причини аборт, но може да си причини баща наркоман на детето, който я пребива и й сяда на корема докато е бременна. Тук не може да подложи детето си на равод (което на 3г нищо няма да разбере от равода), но може да го подложи на гледката как баща му бие майка му пред очите му.