Живот без семейство и деца

ОставИ , Мамасита и Бърди я остави! я, кажи сега, каква е философската разлика между Чичо Стоян и Бърнард Шоу. Очевидно не става въпрос за тях двамата, а за твоето философско извисяване и моето нефилософско падение. Давай, сега е моментът!

Каква философска разлика, Анди? Когато изначално не харесваш и не обичаш себе си, няма шанс да харесваш и обикнеш когото  и да било на този свят. Ще плямпаш за копнежите на сърцето, докато млякото винаги ще ти е горещо и колкото и да го духаш, няма да помогне.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но се опитвам да харесам авторката на темата и да ѝ вляза в обувките, ама не мога.
Авторке, ехидничиш, надменничиш, злоба прозира през думите ти, всъщност не разграничаваш потребителките и различните им личности. Твоята е "хитрата сврака с двата крака". Не искам да те обиждам, но не е гот. Ако не си ок със себе си, дори най-угодните тук ще ти се сторят гадни.

Къв ятаган, живеем във времето на Cartoon Network. Нашите любимци бяха невероятно забавните персонажи от Парк шоу, особено Дядко (мен досега си ме кефи), Пълна драма, като по-малки минахме през Спондж боб, Бен 10, Самурай Джак. Кукленият театър беше у дома, още прехвърлям костюмите по кашоните, жал ми е да ги изхвърля. И да уточня, моята е женско козле (нищо, че ѝ бяха интересни немомичешки филмчета) и като малка се увличаше от конструктори, пъзели, настолни игри, рисуване, а кукли не искаше и се плашеше адски от шумни играчки. Обаче сега не харесва математика противно на очакваното, само рисуването ни остана. Но пък си кифлеем двете на воля вече.

Какво значение има, нали всички тук са само измислено доволни от живота, тайничко търкащи гащите на децата и мъжете си нощем. А денем обясняващи колко дисертации и успехи имат, въпреки децата си.:>
"Отчаяни съпруги" много обичам да го гледам за приспиване.

Покрай последните съвети ясно се разбра, че децата те правят прагматичен и това четене на трудни книги със записки е въздухарска и ненужна работа, виж средното ниво- ехей...но не това е зорът, аз релаксиращи книжки и сега си чета. А сложните не са за духовно, а за съвсем прагматично професионално развитие. Не, не са нереални и въздухарски, просто става въпрос за друго ниво.

...и за да спите спокойно, че имам и отдадена майчина страна, поръчала съм си нотите на Frozen, за да мога наживо да изпълнявам хитовете. Освен това мога да пея песента на Мауи You're Welcome. В банята, докато си играят на филма.

И аз пиша в леглото винаги, полулегнала, че напълно легнала ми изчезва готината извивка над дупето. Но половинът ми е направил специална дървена поставка за лаптоп в леглото, която аз наричам "мебелът" и на него държа мишка, чаша вино, телефон, лаптоп.

Мисля, че авторката на темата си изтри профила направо тук. Стига, бе.

У нас всеки ден е 'Имало едно време' и 'Full House'.


А аз пиша все на един стар ПС на бюро и с много удобен стол, с вирнати крака на бюрото. Не ми харесва лаптопа и това е, а легнала абсурд да запиша. По вероятно е да зачета мнения..
Верно ли се отказа? УаУ!

Аз се изместих към темата с карти таро, поне там хората имат някакви реални въпроси върху които мислят, а не хипотетични. Но и тук мога да ви метна едни карти за разплитане на житейски драми.

Не знам как успявате с лаптоп в леглото, аз адски много се изкривявам. След сума ти мрънкане, мъжът ми направи отделен кабинет у дома, с огромно бюро, отделен стол и най-важното: заключваща се врата. По която дори да драскат малки отчаяни ноктенца на котки и дечица, аз оставам непреклонна и вярна на репутацията си в темата на безчувствена майка кариеристка. Да си намерят гледачки някакви да им пука за тях и това е.

е, то за четене и писане си е много удобно, на мен не ми трябва да виждам клавиатура, дори в тъмното съм си добре. И няма как да се изкривя, защото съм легнала по гръб. Проблемът е, когато трябва да  си правя материали, защото има много  картинки.

Аз също ще напиша нещо, което може да е малко встрани от темата, но може и пък да не е.

Мисля, че разбирам донякъде Сирената и ще обясня защо. Още съм под влиянието на една постановка, която гледах за Елисавета Багряна и Дора Габе и докато си вървях по софийските нощни улици се поразмислих по темата за пишещите жени по принцип, извън личните истории на тези две дами. Мислех си за това, че пишещата жена (независимо дали се занимава с дисертации, превежда или се е посветила на специализирана или художествена литература) е същество доста различно от другите майки (малко встрани от темата, но смятат тези жени за трето поколение феминистки, след търсещите равенство с мъжете и след стремящите се да бъдат антиподи на мъжете, аз лично смятам, че това трето поколение феминистки е и много женствено в начина, по който се изразява) - дори да обожава децата си, буквално да ги боготвори и да поставя живота им пред своя (типично за повечето майки, аз също дори да се гневя на децата понякога, познавам добре тази напълно безумна любов), тя има едни думи, които са пълни с желание да бъдат изказани и написани. А писането (говорим за сериозното такова, а не за списване на леки статийки в разни онлайн медии например) изисква според Вирджиния Улф собствена стая и малко пари С децата желанието за писане остава (дори при някои периодът е много генеративен, поне при мен беше така), но собствена стая (нямам предвид физически отделено пространство, а истинско уединение - т.е. никой да не тропа, крещи, драска и пр.) вече няма. Да кажем, във възрастта, на която са моите деца, на мен ми е напълно непостижимо да напиша и дума. Преди година да кажем можех. Сега вече не - децата се променят. Обаче думите продължават да си искат своето. Аз лично мога да пиша, единствено когато те са на градина (а там е интересно за тях и буквално тичат, не знам дали бих избрала това за тях, ако не виждах, че го искат, щяхме да мислим и за други варианти) и тогава се опитвам някак в тези около осем часа най-много да събера работата, за която ми се плаща, домакинските задължения и ако стигна до там - да напиша нещо по-сериозно. Нямам никакви амбиции да напиша нещо феноменално, но чувствам необходимостта си да пиша като неизбежна, независимо дали ще е основна работа или по-вероятно - хоби. Ако мога да се изразя по-метафорично - според мен през целия техен живот остава непрекъсната пъпната им връв с думите, която по някакъв начин захранва желанието им за живот и ги превежда през всички житейски изпитания.

И така, извинявам се за лиричното отклонение, но се оставих на нестихващото желание на моите думи Надявам се да съм внесла някаква яснота в мотивацията на Сирената или поне на свързаните със сериозното писане майки.

И аз се изкривявам, но не се усещам, защото ми е удобно. Но ставам, правя разни неща или пък сменям местата на "стоене". То при мен моят лаптоп е моят живот, бизнес, без него не ходя никъде. Даже и на разходка.
Оле, как ми стана интересно за картите таро, ще потърся темата. Преди време си купихме една книга с моят половин, Милорад Павич с "Последна любов в Цариград", ако не се лъжа. И към нея имаше карти "таро". Но съм ги затрила някъде. Спомням си, че тогава се опитахме нещо да се забавляваме с тях и ни се паднаха някакви зловещи карти и половинът рече, че са шитня и да не ги вижда. Ще ги потърся, страхотна идея.
Ако си запозната, Елена, ще ми е интересно да проследя в темата.

Малко встрани от темата, но тъй като тя пое всякакви посоки, все пак ще кажа, а именно- аз не мога да слушам аудио книги. Не ми допада нито интонацията, нито да е с чужд глас, нито темпото в повечето случаи. Като цяло, ако не мога да се съсредоточа да чета и са ми разпилени мислите, просто не захващам, докато не ги събера, вместо да слушам гаргара с някоя иначе хубава книга.

Basila, тя тукашната тема е малко криворазбрана, виждам. За мен картите таро са прекрасен инструмент за самоанализ, а не са за врачуване. Има цял отдел от терапията изследващ работата с тях. По едно време доста бях напреднала, сега малко рядко ми идва музата, но може да си погововим ако искаш. Няма нищо зловещо или магично в тях.

Шехина, ти пък точно Вирджиния Улф намери за тази тема, пред вид сложната и драма с неосъществените деца ...

Моля те изтегли ми едни карти, че да знам да се надявам ли или не .