Публикувана: 13 окт. 2017, 22:27 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2017, 12:23 ч.

Живот без семейство и деца

76 456
1 226
1

# 30 14 окт. 2017, 10:08 ч.

Мнения: 2 757

Не си представям живота ми без сина ми. Дори не искам и да се опитвам да си го представя, какво щеше да е ако нямах дете. Той ми изпълва дните с радост и като го ппгледна знам, че една хубава работа поне съм свършила. : )
Според мен точно когато имаш семейство и деца имаш и стимул да направиш всичко. Естествено и когато мъжът помага.
Леля ми няма деца, никога не е искала да има. Има си "гадже" от 20+ години . Сега се усеща вече , но е доста късно.
Не бих искала да живея такъв живот. Сякаш е живот напразно.

# 31 14 окт. 2017, 10:12 ч.

Мнения: 5 468

Семейството не пречи на професионалната реализация и на хобитата. Да, нямаш толкова свободно време както преди, но това те кара да оценяваш много повече времето за себе си и да го оползотворяваш пълноценно. За мен, семейството и детето ми са част от моето личностно развитие, целият ми мироглед се промени и започнах да стъпвам по-здраво на земята. Не съм спряла да следвам своето кариерно развитие, за което съпругът ми ми помага много, тъй като и той е в същата сфера. В моя случай, семейството ми ме дърпа напред и ако ги нямаше, със сигурност нещата нямаше да се развиват по същия начин. На мнение съм, че ако намериш правилният за теб човек, нещата могат да вървят само нагоре, но не попаднеш ли на точния човек, тогава със сигурност няма да се чувстваш добре и ще приемаш семейството като някаква тежест. За съжаление, в днешно време това се случва често.

# 32 14 окт. 2017, 10:12 ч.

София
Мнения: 45 626

Миес, ти да не си от модерните неолибералчета, дето пропагандират живота без деца? Било модерно напоследък, така чета. Много пари и време отнемало.

Аз за себе си знам. Родих на 30. Имала съм време да си поживея. Сега всеки ден се боря с това да съм майка или човек и се уча. Но без това животът ми би бил абсолютно кух.

# 33 14 окт. 2017, 10:17 ч.

Мнения: 22 647

Ако нямах деца, щях да съм 100 пъти по-неуспяла от сега. Децата са ми стимула да постигна почти всичко, което съм постигнала. Самата аз съм такъв човек, че на мен малко ми стига. Нямаше да си давам зор, нямаше да мисля за промени в работата и в живота, щях да се нося по-инертно по течението. И накрая допускам, че нямаше да съм постигнала почти нищо. Съвсем сериозно го отчитам това. Така че - добре, че имам деца и семейство, така всичко е много по-добре Simple Smile

И да, имала съм моменти, в които съм мъкнала тежките торби и ми е било кофти. Особено като се разведох с 3 малки деца. Но никога не съм си мислила и за 1 секунда, че съвсем сама би ми било по-добре! Живот, в който се грижа само за себе си, не ми е интересен.

# 34 14 окт. 2017, 10:25 ч.

София
Мнения: 24 838

Цитат на: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 09:12

О, щях да си имам идеален живот. Децата са ми по-скоро за "нормалност" за пред хората. Но иначе:
Да, ежедневен спорт, музициране и концерти. Щях да рисувам повече, да пиша повече, да съм правила Камино и Ком-Емине, абе всичките тия работи. Фитнес, черен колан, докторска степен...сега са отложени, а някои няма да се случат.

Ха, Сирено, все си мислех, че робуваш на разни клишета, ама 3 деца да навървиш за " пред хората", не очаквах!?
Ти си мазохистка, бе жено! #Crazy

Представих си те за миг- как спортуваш, но си оставаш аматьор, защото започват да ти се обаждат пренатоварените в младостта мускули, сухожилия и кръстни връзки;
как музицираш- за собствена употреба и произведенията ти много приличат на сбирщайн от известни вече такива;
как ходиш по концерти- класическа музика, заобиколена от баба и дядовци и на разни групи- заобиколена от тийнове, които се чудят какво правиш там;
рисуваш и си лепиш рисунките на хладилника
взимаш докторска степен и също там си я закачаш

И няма кого да покажеш " великите " си постижения, освен на 1- 2 самотни кукувици като теб.
С които " правите " Ком- Емине".

......................

Скоро имаше интервю със световно известни цигулари- българи.
Семейство с 3 деца, малкото под 3 години.
Не само не им пречеха, но казаха че ги вдъхновяват............

Сиреч, затвърдиха хубавата поговорка, че " На кривата ракета, Космоса ѝ пречи". Mr. Green

# 35 14 окт. 2017, 10:53 ч.

Мнения: 30 802

Не бе, щях да си тренирам Айкидо, да си ходя на семинари в Япония при майсторите, на купон с групата, ей такива работи.

Картините и сега не си ги лепя на хладилника, успешните си ги рамковам. Даже и изложба съм правила, че и картина продадох:)

С докторска степен най-вероятно щях да преподавам, може би в АУБ.

Абе пълен купон щеше да ми е животът, аз по принцип не съм мързелива, работохолик съм и мога да имам по-високи от аматьорските постижения.

Пък в ерата на социалните мрежи не е като да не може да си споделиш постиженията...

Но въпреки това щяха да се намерят тетки да кажат- да, ама тя не се е реализирала като майка. Та затова имам три деца, а като поотраснат, няма да остана и без постижения. Но иначе щеше да е по-лесно и по-яко.

Но пък сега мога да си говоря за философия и какво ли не и да се кефя да затапвам с, о, да, освен това имам и три деца, така че не съм някакво витаещо във въздуха чудо.

Колкото до мазохизма- по принцип сме си прецакани, така че няма какво човек да се стиска, като е гарга, да е рошава. С едно дете повече или по-малко нямаше да има особена разлика, пак нямаше да е приказка, само малко по-добре организиран кошмар.

Последна редакция: сб, 14 окт 2017, 11:03 от The Siren of Titan

# 36 14 окт. 2017, 11:04 ч.

Мнения: X

Сирена, ще речеш, че насила са ти направили 3 деца. Rolling Eyes

За нормалност ги била раждала... Laughing

Децата ти ще пораснат и ще знаят, че са били просто една пречка. Това се усеща.

# 37 14 окт. 2017, 11:07 ч.

Мнения: 25 061

Скрит текст:

Цитат на: Mies в пт, 13 окт 2017, 22:27

Как си представяте живота си ако нямахте късмета (или нещастието) да бъдете семейни и с деца ? С какво щяхте да се занимавате, какви мечти щяхте да реализирате, как щяхте да живеете за разлика от сега ?

Има моменти, когато си мечтая да започна отначало, без семейство и деца, за да реализирам детските и младежките си желания. Особено като стане петък и задълженията натежат, децата дърпат към техните интереси и приятели, а аз нямам 2 минути свободно време.

Петъчно 13-ти, мечтаете ли си да бяхте останали сама в живота (включително без деца) ? Щяхте ли безнадежно да търсите любовта на живота си/ половинката или просто щяхте да се занимавате с музика или някакво друго изкуство, спорт, пътешествия, купони с приятели, обучение и професионано развитие.

Няма ако-ако, животът е в тук и сега, в момента. Тръгне ли се в посока мислене за минало или бъдеще, значи нещо сега те кара да бягаш от настоящето, нещо те изкарва извън комфорт. Просто си преуморена.
Делегирай малко грижите за децата, намери, открадни време за себе си. Има едно грешно схващане сред жените, че като са майки, това ги задължава да се "разчекнат" на 100% – тотално раздаване, 24/7 на разположение, никакво лично време. И в един момент идва прегарянето. А не бива – когато жената се щади поне мъничко, ще може да е по-спокойна, по-щастлива и да се грижи по-добре за децата си.

Както говориш, значи децата са малки. Аз имах такива моменти на пълна преумора с детето до 3 год. После нещата се поуталожиха. Потърси помощ за децата от мъжа си, близки, колкото и да не ти се иска. Ще видиш как и 1 час дневно само за теб или поне през няколко дни, ще те съживи. Hands Nail Care

Иначе за мен – намерила съм, каквото съм търсила. Приемам случилото ми се (включително детето) като част от моята цялост и себепознаване. Не си представям живота си по друг начин. Аз съм малко шашава – започна ли да си го представям и вече го правя. Всичко случващо се ни дава възможност да научаваме за себе си. Трудни, тегави, досадни моменти винаги има и слава Богу – те пък дават баланса да разбираш какво наистина имаш и да цениш хубавите мигове.

# 38 14 окт. 2017, 11:08 ч.

Мнения: 22 647

Доста луди майки има, как така децата ще са доказателство за нормалност Simple Smile

# 39 14 окт. 2017, 11:10 ч.

Варна
Мнения: 25 865

Цитат на: Тарталета в пт, 13 окт 2017, 23:03

А това пък да си мечтая или да си представям живота си без децата ми...

Доста противно ми звучи и на мен. Нямам нищо против хора решили, или по стечение на обстоятелствата останали сами. Но да имаш семейство и да си мечтаеш да го няма...

И нещо друго, на 30-40, че и 50 може да си ок с това да си сам. Ама купоните са до време. На дърти години да се прибираш вкъщи и да знаеш, че си сам, че нямаш никого, че ако се разболееш няма кой една чаша вода да ти подаде, дето се вика, не, благодаря. Да не дава Господ.

# 40 14 окт. 2017, 11:15 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: qrye в сб, 14 окт 2017, 11:04

Сирена, ще речеш, че насила са ти направили 3 деца. Rolling Eyes

За нормалност ги била раждала... Laughing

Децата ти ще пораснат и ще знаят, че са били просто една пречка. Това се усеща.

Не бе, не са насила, просто не съм от жените, за които майчинството е страст. Смятам, че по принцип е добре човек да се роди, така че съм направила услуга на три същества- имат живот, да го правят каквото искат, с малко насоки от мен.

Разбира се, че мога да си представя живота си без децата- всеки по-усетен човек с някаква умозрителност си го представя.

Проблемът е, че дори с много запълнен живот, пак щеше да е някак недостатъчно. А аз не обичам житейското скъперничество, та затова и трите деца. Да има. Тоест да, щеше да има интересен живот, но скъпернически организиран, което пък краде от смисъла. Не знам дали разбирате.

А това за поотрасването на децата го знам- веднъж съм го минавала, знам, че и сега ще мине. Но определено пречат, и не говоря напразно, а от опит. Е, днес ще ги гледам- няма да има фитнес, фризьор, четене...

# 41 14 окт. 2017, 11:21 ч.

София
Мнения: 24 838

Мисля си, дали авторката и мъжът ѝ нямат проблеми в отношенията и дали покрай нея не се е завъртял някой юнак, та затова да ѝ се е приискало да бъде отново напълно свободна?

Ще ѝ мине, но трябва да си поговорят с мъжа ѝ, за да не се разминат окончателно.

# 42 14 окт. 2017, 11:22 ч.

Мнения: X

За съвсем друго нещо говорех във връзка с порасването, Сирена. Децата усещат, че са възприемани като пречка от майка си, и щетите върху тях от това осъзнаване са големи. Точно човекът, който трябва да ги възприема най-много като дар, като щастие, ги възприема като пречка за писането и за айкидото си и счита, че им е направил услуга с това, че ги е родил.

Всъщност няма нужда да ти обяснявам, не мисля, че можеш да разбереш.

# 43 14 окт. 2017, 11:24 ч.

Мнения: 14 651

Mнението за жените, които твърдят, че заради децата не са там, където биха се намирали ако нямаха деца, е, че имат някакъв комплекс и си търсят оправдание за пред себе си, обикновено не много талантливи и изявени, които завиждат лекичко на по-успелите професионално от тях. Децата са много удобно оправдание, но истината е, че и без тях щяхте да сте на точно същото място, на което и сега.
Децата не пречат на реализацията, кгато наистина я искаш и имаш известен талант, примерите са около вас. Ето например великата докторантура - който желае да се занимава с наука, ще се занимава и даже точно дългото майчинство ще ползва за целта. Сестра ми например стана доктор преди 30 и веднага след това доцент, а дъщеря ѝ е на 10, между другото тренира бойно изкуство 3 пъти седмично Wink

Сега ще кажете, че с едно дете е пей сърце и само заради това ще поясня, че майка ми ни е отгледала 3 и също така е доктор и доцент, така че не ми дрънкайте как децата пречат на майката да се развива. Пречат, ако ѝ трябва оправдание да не свърши нещо, което незнайно поради какви подбуди иска да има, ама ако може без много да полага усилия.
И с деца, и без, все щях съм точно там, където ми е мястото и не си представям живота си без тях. Имам в обкръжението си жени на различна възраст, които не създадоха семейства и не искам техния живот, не ми се струва привлекателен и по-разнообразен или весел от моя.

# 44 14 окт. 2017, 11:29 ч.

Мнения: 1 360

Или аз съм забравила вече, че съм правила компромиси, за да отгледам децата си, или наистина не съм правила. Тъй като вече са доста големи и не са често с мен, мога да преценя как е без тях и с тях. Несравнимо е с деца. И не се гледат чак толкова трудно и компромосно. Понякога съжалявам, че не си родихме трето. А пък без ММ как бих живяла съм се замисляла понякога. И тук съм постъпила правилно. Макар че си е чист късмет. Хич и не си по ислям, че много съм била умна на 21г.
Сигурно има жени, на които би им било конфортно сами. Добре е да постъпят спрямо вътрешните си усещания. Нямат значение порядките и предразсъдъците в обществото.

Препоръчани теми

Живот без деца

Не искам дете

Бездетна по избор

Вероятно не ставам за майка

Причина:

Причина: