Също толкова кофти, обаче предизвикващо някаква допълнителна активност, е зорлем сложената шарения, която допълнително инфантилизира децата, или казано на прост език, вбебешава ги. Не зная защо детски заведения и центрове се надпреварват да слагат какво ли не по стените, шарени мебели, шарени играчки... ужас, някакъв, а после се чудят защо децата изглеждат хиперактивни. Ми, как няма да са, като зрителното възприятие се претоварва, децата се превъзбуждат, не могат да си задържат вниманието върху нищо, защото шаренията ги изморява. Затова винаги ползвам черно-бели материали, и то не защото ми свиди мастилото на принтера, а защото така няма допълнителни разсейващи фактори, а детето може да се концентрира върху задачата. ИЗползвам цветни моливи, но за контраст по изискване на задачата, а не да ни е шаренко. И цялата тази шарения най-често впечатлява родителите и си мислят, че щом е шарено, значи е хубаво.
Поне вкъщи, щото навън не върви да твориш хаос.

...