Естествено, че хората, които нямат проблем ще разсъждават различно от тези с проблема! Какво има тук да му се мисли? В живота не питаш сто човека как биха решили твоя проблем, а си го решаваш сам, независимо какво ще мислят другите, защото болката си е твоя, а не тяхна. Чуждите хора, незасегнатите, могат да си приказват каквото си щат, да се правят на супер-меха-хипер-морални, ама много ми се ще да ги видя колко им струват моралът и принципите, ако опре до техния г.з.
- Публикувана: 16 окт. 2017, 22:09 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2017, 18:56 ч.
Има ли значение възрастта на родителите?
Повярвай ми като напълно здрава жена, неносител на нищо, но с 3 спонтанни аборта поради фатални хромозомни грешки: нещата по принцип изглеждат много различно. Пожелавам ти от цялото ти сърце нито ти, нито децата ти да не попадате в нашата "група." Досега не се е случило не защото си с повече морал, а просто на лотариен принцип. На твое място, бих била благодарна и бих практикувала една друга благодател от миналото: смирение.
Виж сега, за мен нещата в твоите постове са елементарни. От една страна обясняваш на хората и съдиш кой трябва и кой не трябва да ражда и да се ражда, а от друга, когато се почувства лично засегната някой друг да ти отрежда колко да живееш, защото си на Х години, смятани за пенсионна възраст, веднага скочи да обясняваш как имаш право на здравеопазване и да живееш колксото трябва да живееш и никой да не ти се бърка. Е, как стана тая работа? Май мнението е различно според това дали те засяга лично. Лесно се съди за чуждите животи и смърт, ама за своята, дори за три секунди повече човек се хваща и е готов да убива, образно казано.
Повярвай ми като напълно здрава жена, неносител на нищо, но с 3 спонтанни аборта поради фатални хромозомни грешки: нещата по принцип изглеждат много различно. Пожелавам ти от цялото ти сърце нито ти, нито децата ти да не попадате в нашата "група." Досега не се е случило не защото си с повече морал, а просто на лотариен принцип. На твое място, бих била благодарна и бих практикувала една друга благодател от миналото: смирение.
Добре, защо трябва да се идентифицираш с проблема, който обсъждаме, като при теб иде реч за нещо друго?
И защо мислиш, че аз нищо не съм преживяла и не съм смирена, само защото не бих могла да си представя, да зачевам и целенасочено да абортирам ен брой пъти, докато стигна до здраво дете?
Напротив, за мен, върховното смирение би било, в такава ситуация да не стигам до крайността, която обсъждам.
Цитат на: Andariel
Виж сега, за мен нещата в твоите постове са елементарни. От една страна обясняваш на хората и съдиш кой трябва и кой не трябва да ражда и да се ражда, а от друга, когато се почувства лично засегната някой друг да ти отрежда колко да живееш, защото си на Х години, смятани за пенсионна възраст, веднага скочи да обясняваш как имаш право на здравеопазване и да живееш колксото трябва да живееш и никой да не ти се бърка. Е, как стана тая работа? Май мнението е различно според това дали те засяга лично. Лесно се съди за чуждите животи и смърт, ама за своята, дори за три секунди повече човек се хваща и е готов да убива, образно казано.
Не съдя, а защитавам нещо, в което вярвам и то е че не бих забременявала целенасочено и абортирала целенасочено, докато стигна до здраво дете.
Както и не бих отнемала живота на роден вече човек, само защото е преминал една определена възраст.
И е жалко, ако за теб да убиваш реално и да убиваш " образно казано" са две еднакви неща.
Абсурт, каквото и да си преживяла, явно не ти е било достатъчно, че да развиеш състрадание. Но, това си е за теб, както и дозата фанатизъм. Нито си първата, нито си единствената. На останалите ни остава само да се надяваме, че групата на зравомислещите прогресивни хора ще надделява в обществено-политически план, за да не се върнем в 16 век. Макар и това да е под въпрос в момента.
Аз едно не мога да разбера- защо се скача срещу аргументирано мнение, подкрепено с факти и логика, в името единствено на емоционалните изблици за правото на всеки да.............прави каквото му дойде на ума, без да се интересува от последиците и да игнорира като останали от минали векове неща като морал, отговорност и т. н.?
Разбира се. Да размахваш пръст, отговорност, патология, морал, садизъм, блаблабла - това е едно невинно "аз не бих, на другите нищо не им казвам".
Други да кажат "усилията за продължаване на живота на 70 не си струват" (да уточня, че аз не мисля така, че май не вдяваш кой какво твърди или се правиш) - това е извратено желание на кукувица да се евтаназират 70-годишните, на което никой няма право.
Верно е логично и аргументирано.
Цитат на: Andariel
Естествено, че хората, които нямат проблем ще разсъждават различно от тези с проблема! Какво има тук да му се мисли?
Има и нещо друго - да можеш да разбереш, че ако ти на тяхно място би направил нещо, не е задължително това да е единственият морален или най-най-най-правилният начин за решаване на проблема и другите съвсем не ги прави сбъркани и неморални, нито пък ей толкова по-лоши от теб (а може дори обратното) това, че те биха направили друго. Смирение ли му се вика, доброта ли, толерантност ли, акъл ли, не знам.
Аз лично само с едно към съгласна с Абсурт-че е жестоко да обричаш детето си на страдание, когато знаеш, че ще е с увреждане, защото не си посмял да го абортираш или пък никога не си имал такова намерение.
Обаче във връзка с възрастта ù, така се е хванала за живота, че всякакви думи от рода на "до към 70 си живял, оттам нататък всеки ден трябва да се цени и да се осъзнае, че е подарък" така я стряскат, че започва да се държи нападателно. Но това не е черта на всеки стар човек, има и такива, които приемат фактите спокойно и с рационализъм, но има и такива, които подхождат емоционално и скачат два боя кажеш ли им нещо подобно.
Обаче във връзка с възрастта ù, така се е хванала за живота, че всякакви думи от рода на "до към 70 си живял, оттам нататък всеки ден трябва да се цени и да се осъзнае, че е подарък" така я стряскат, че започва да се държи нападателно. Но това не е черта на всеки стар човек, има и такива, които приемат фактите спокойно и с рационализъм, но има и такива, които подхождат емоционално и скачат два боя кажеш ли им нещо подобно.
Ти (и който и да е друг) си за абортирането, но ако се отнася до теб лично. За трето лице нямаш право нито да си за, нито против, защото не те засяга. Затова е по-честно човек да каже "ако на мен ми се случи, ще постъпя ....", а не да казва кое за кого било добре или зле. Да си натиска четирибуквието и да се моли да не му опре дотам. Мнението е като четирибуквието - всеки си го има.
Ти (и който и да е друг) си за абортирането, но ако се отнася до теб лично. За трето лице нямаш право нито да си за, нито против, защото не те засяга. Затова е по-честно човек да каже "ако на мен ми се случи, ще постъпя ....", а не да казва кое за кого било добре или зле. Да си натиска четирибуквието и да се моли да не му опре дотам. Мнението е като четирибуквието - всеки си го има.
Този ти пост е излишен.
Аз лично само с едно към съгласна с Абсурт-че е жестоко да обричаш детето си на страдание, когато знаеш, че ще е с увреждане, защото не си посмял да го абортираш или пък никога не си имал такова намерение.
Ето, това си написала. На това и отговорих. Когато на някоя от вас ви се наложи да решавате кого на какво да обричате или не, тогава елате да бъдете толкова категорични в мненията си.
Аз лично само с едно към съгласна с Абсурт-че е жестоко да обричаш детето си на страдание, когато знаеш, че ще е с увреждане, защото не си посмял да го абортираш или пък никога не си имал такова намерение.
Ето, това си написала. На това и отговорих. Когато на някоя от вас ви се наложи да решавате кого на какво да обричате или не, тогава елате да бъдете толкова категорични в мненията си.
Ето това написах:
Андариел, аз не се меся на другите хора, не отивам да ги укорявам защо са оставили увреденото си дете. Но като всеки човек имам тези, които защитавам. Относно това дали да оставим ембриона, за който се знае, че е с увреждане, аз съм за абортирането.