Има ли значение възрастта на родителите?

  • 61 028
  • 837
  •   1
Отговори
# 750
  • Мнения: 5 142
АбсурТ, много неприятно дискутираш, защото си измисляш и сменяш сценариите. Но ще се опитам все пак да ти отговоря. Доколкото разбрах хипотетичната/реална ситуация, жена със здраво или болно дете иска да има второ, а е носител на моногенно или друго наследствено заболяване. Но нещата са далеч откакто си ги представяш:
1. Ако вземем например моногенното заболяване муковисцидоза, рискът е максимум 50%. Обърнато, 50% шанс за здраво бебе. При целия напредък на генетиката, един селектиран здрав ембрион дава 60% за бременност в най-модерните и напреднали клиники в САЩ. В Бг условия: значително по-малко. А цената - физическа и парична - никак не е малка. Стимулация за ин витро, неуспяла, може да има в пъти по-съкрушителен ефект отколкото аборт по медицински причини в 11-12 седмица.
2. Никой не кара жената НАСИЛА. Няма закон, порядки, или семейство, което да я бута. Прави избор, личен и свободен и информиран.
3. Ти, която се мислиш за недосегаема, вече не си на детеродна възраст. Но децатата ти и внуците, при всяко забременяване като здрави, млади, неболедуващи от нищо хора имат: 20-25 процента риск от фатални хромозомни грешки (често прекъсващи импланирана бременност толкова рано, че жената дори не получава положителен тест), около 1 процент риск от количествени хромозомни аномалии установени пренатално след първи триместър и/или след раждането (синдроми на Даун, Патау, Едуардс са най-честно срещаните), 10-15 процента риск от преждевремнно раждане с потенциал за много сериозни увреждания от това, 3-5 процента риск от случайни сериозни заболявания/дефекти по рождение (например липса на мозък или необразувано сърце), и комбинирано под 1 процент риск от смърт при раждане или загуба на бебето по случайни причини, например оплетена пъпна връв. В работата си ежедневно обработвам тези данни. И какво излиза: май стана някъде към 50% и техния шанс от положителен тест за бременност да се роди здраво и незасегнато от нищо дете. Статистиките от там нататък какво може да му се случи няма да ги започвам.

Ако не си живяла дотук под похлупак, не е нужно да си статистик или специалист по майчино и детско здраве, за да знаеш, че за всеки пример около теб на здраво дете, има поне 1 трагичен. Казва се естествена селекция, природа, еволюция и засяга всички по равно, без оглед раса, интелект или пари. Цялата модерна акушер-гинекология и репродуктивна медицина бори тези статистики и тези рискове; напредъкът е голям, но пак сме дотук. Всеки един лекар ще ти каже, че такава увереност, с която ти сипеш диагнози и предлагаш решения, дори и те нямат. В личния ми кръг имам пример за това как един от най-известните специалисти в света съветва жена носител на моногенно заболяване с фатален изход (мускулна дистрофия), да опитва естествено, защото и дава по-голям шанс за здраво дете: тя няма нито здраво, нито болно биологично до момента, че го да ражда за да гледа някой, има осиновени две деца, едното здраво, едното със специални нужди, поради които е било оставено за осиновяване. Жената има вече един аборт по медицински причини.

И въпреки това, хората раждаме, обичаме, живеем, борим се, страдаме от избори и пак ги правим от желание да сме по-щастливи: защото в това е смисълът на цялото ни съществуване. Някой го наричат "човешко състояние", това е то. Без болка и загуби никой не е минал през отредените ни години. Но независимо дали са ни отредени по-малко болезнени карти, или немислимо трагични, принципите на състрадание и смирение диктуват не да сеем наляво и надясно какво е патологично и какво нормално, но да си кажем, както и да кажем на човек попаднал в тази ситуация: "Съжалявам, не разбирам и не знам какво ти се случва, но очевидно е, че не е лесно и много, много боли. Желая ти мир и по-добри дни." да помогнем с каквото можем, а ако не можем, поне да не вредим и да не трупаме още болка на другия с ненужни приказки и действия.

Това е много, много лесно, но се иска едно съвсем друго ниво на мислене, интелект и отношения, което не демонстрираш. Ти си запецнала на ниво "за мене това е патология пък". От теб зависи там ли ще си седиш или ще прогресираш. Някои науки и религии казват, че така или иначе събития ще дойдат и ще те принудят да прогресираш, чрез теб или близките ти. Колкото повече съдиш и се пениш, толкова по-скоро и по-силно ще те треснат, казват тези които го наричат карма, Господ, съдба и т.н. това явление. Не вярвам много на тях, и все пак доста примери на фататици има около мен, прозрели за емпатията чак когато и в техния двор удари трагедията. На ФБ имах позната която денонощно сипеше материали против абортите, докато не установи в 20 седмица на видеозон, че детето и няма формиран мозък. Направи аборт и сега пък е активист за правото на свободен избор и благодари всеки ден, че законът не беше сменен така както по-рано искаше (за забрани аборти), за да може да постъпи така както направи. И сама казва, че тъй като е имала право и достъп на медицински аборт, в болница, с упойка; на грижи след него и на изследвания, е родила вече 2 здрави деца след това, за 3 години. Ако нямаше как да направи този аборт при тез условия, най-малкото щеше да и коства още много месеци травма и страдание да роди дете без мозък и да погребе. Изводите оставям на теб.

Последна редакция: сб, 11 ное 2017, 19:23 от elenna

# 751
  • София
  • Мнения: 24 836
Виж сега, със сигурност съм научила едно нещо - човек може да си приказва всичко как би постъпил "на сухо", и съвсем да изненада себе си, когато се появи реалната ситуация. Човек може да измени решението си за секунди, нещо да му прищрака. Също така понякога човек се опитва да постъпи според декларираното не защото искрено вярва в правилността на декларираното, а за да не се изложи пред себе си или околните. Затова съм безкрайно умерена, когато нещата буквално са на живот и смърт.

Напротив, не си умерена, а силно крайна в защитата на едно неща само- всеки да прави каквото му дойде на ума- това защитаваш, но се пазиш да имаш лично мнение.
Да кажеш как ти би постъпила.
Тук и сега- никой не те кара да подписваш клетвена декларация, че така ще мислиш до края на живота си, но нали си човек, който взима решения всеки ден.
Как го правиш ако нямаш мнение за нищо? newsm78

# 752
  • София
  • Мнения: 24 836
АбсурТ, много неприятно дискутираш, защото си измисляш и сменяш сценариите.

И въпреки това, хората раждаме, обичаме, живеем, борим се, страдаме от избори и пак ги правим от желание да сме по-щастливи: защото в това е смисълът на цялото ни съществуване. Някой го наричат "човешко състояние", това е то. Без болка и загуби никой не е минал през отредените ни години. Но независимо дали са ни отредени по-малко болезнени карти, или немислимо трагични, принципите на състрадание и смирение диктуват не да сеем наляво и надясно какво е патологично и какво нормално, но да си кажем, както и да кажем на човек попаднал в тази ситуация: "Съжалявам, не разбирам и не знам какво ти се случва, но очевидно е, че не е лесно и много, много боли. Желая ти мир и по-добри дни." да помогнем с каквото можем, а ако не можем, поне да не вредим и да не трупаме още болка на другия с ненужни приказки и действия.
...............
Това е много, много лесно, но се иска едно съвсем друго ниво на мислене, интелект и отношения, което не демонстрираш. Ти си запецнала на ниво "за мене това е патология пък". От теб зависи там ли ще си седиш или ще прогресираш. Някои науки и религии казват, че така или иначе събития ще дойдат и ще те принудят да прогресираш, чрез теб или близките ти. Колкото повече съдиш и се пениш, толкова по-скоро и по-силно ще те треснат, казват тези които го наричат карма, Господ, съдба и т.н. това явление. Не вярвам много на тях, и все пак доста примери на фататици има около мен, прозрели за емпатията чак когато и в техния двор удари трагедията.
.....................
 Изводите оставям на теб.

Елена, ти дори и не дискутираш- ти обвиняваш директно, защото имам различно от твоето мнение.
Ти претендираш за наличие на интелект в спора, но за втори път ме плашиш с някакво провидение, което ще се стовари върху децата ми и внуците и ще ме принуди да " прогресирам"- сиреч, да приема твоето мислене за единствено вярното, правилното и съвременното.

Грозно е, Елена да ме обявиш за фанатик и силно некоректно е да ми приказваш за карма в момент, в който защитаваш целенасоченото забременяване и убийство на ембрион след ембрион, докато докараш до такъв, който да ти хареса и да оставиш.

Но, пък аз съм фанатик и аз съм безчовечна, че за себе си знам, че не бих го причинила- нито на купчината ембриони, нито на себе си- на психиката си и на физиката си.
И да, Елена, аз съм смирена- дотолкова, да не причиня всичките тези неща, а да приема че така е отредено да бъде и да търся друг начин.

Така бих съветвала и децата си, и внуците си- да знаят кога да спрат, за да не изпаднат в патологията на безумния учен, който не се интересува какво затрива по пътя към мечтаната цел.



# 753
  • София
  • Мнения: 16 594
Смирена? Леле, отадвна не се бях смяла така. Поне си вярваш, че си смирена.

Андариел, Еленна, губите си времето с АбсурТ и Мамасита, и двете спорят, за да се намират "на работа", да борят скуката със заяждане  по каквато и да е била тема.

# 754
  • Пловдив
  • Мнения: 28 202
Шарки - не си права за Абсурт и Мамасита. Спорят с такава страст, че не изглежда да е просто "за да се намират на работа".

# 755
  • Мнения: 24 990

Ти ако знаеш, че вероятността да родиш генетично увредено дете е 50- 100% ще забременееш ли целенасочено и ще родиш ли, въпреки че е увредено?

Ти, ще забременяваш ли и ще абортираш ли до откат, надявайки се че накрая ще стигнеш до здраво дете?


Има океан разлика между 50 и 100% вероятност. Напълно допустимо е да се рискува, ако са по-скоро 50, отколкото 100.

# 756
  • София
  • Мнения: 16 594
Шарки - не си права за Абсурт и Мамасита. Спорят с такава страст, че не изглежда да е просто "за да се намират на работа".
Основните причини са им различни - Мамасита тренира дебат и защита на непопулярна позиция (която може да не споделя, но това няма значение), при АбсурТ е "свекървенското всезнание ала Господ", но и в двата случая се търси конфронтация, адреналин.

# 757
  • Пловдив
  • Мнения: 28 202
Мне. И двете запълват психологически дупки.

# 758
  • София
  • Мнения: 24 836
Мне. И двете запълват психологически дупки.

хи,хи!
Вие, които защитавате своите тези, по- малки дупчици ли запълвате или вулканични кратери? Mr. Green

Щото, като гледам,  не водя монолог, ами дружно скачате с пяна на уста да ми обяснявате колко не съм права, щом не мисля като вас. hahaha

# 759
  • София
  • Мнения: 16 594
"Скочиха" само Андариел и Еленна, а не аз и Янтра. И двете, Андариел и Еленна,  с благородното намерение не да те оборят с доводи (за теб такива не съществуват), а за ССФ, която може да чете с разбиране. То затова и съществуват форумите и темите - когато някой се интересува от нещо, да прочете чуждия опит и чуждата гледна точка, пък после, на база на чуждия опит и собствения си интелектуален и емоционален багаж, да вземе решение какво да прави. Никой не го интересува да вдига кръвното на АбсурТ. И АбсурТ не го интересува. Лека нощ.

# 760
  • София
  • Мнения: 62 595
Абсурт, как да ти кажа как бих постъпила, като няма как да го кажа, а само ще го нафантазирам? Това е все едно да ме питаш как бих излетяла в Космоса. Ми, вероятността да излетя в Космоса е същата като да тръгна да бременея и да ражвам - клони към нула. Не че не мога да забременея, ама не искам, така че за мен по подразбиране дилемата отппада.
Да, хората имат право да правят каквото си искат, щом се отнася до това дали да бременеят и да раждат. Това си е тяхно право и никой няма право да им го отнема. Каквото и да решат, нали те си носят последствията, теб какво те засяга?

# 761
  • Мнения: 5 142
Аз въобще не съм нито скачала, нито плашила, особено пък с нещо, в което не вярвам: провидение. Нито имам надежда, че някой с подобен манталитет може да прогресира и то на такива години.
Затова досега се занимавах с малките деца в българското училище, понеже в 5 годишните емпатията все още я има и имаме шанс да я опазим. Пък, дай Боже, един ден да я проявят към нас Wink.
Толкова по темата от мен. Лека вечер!

# 762
  • София
  • Мнения: 24 836
"Скочиха" само Андариел и Еленна, а не аз и Янтра. И двете, Андариел и Еленна,  с благородното намерение не да те оборят с доводи (за теб такива не съществуват), а за ССФ, която може да чете с разбиране. То затова и съществуват форумите и темите - когато някой се интересува от нещо, да прочете чуждия опит и чуждата гледна точка, пък после, на база начуждия опит и собствения си интелектуален и емоционален багаж, да вземе решение какво да прави. Никой не го интересува да вдига кръвното на АбсурТ. И АбсурТ не го интересува. Лека нощ.

Да, те поне скочиха пишейки по темата, а ти и Янтра се явихте като последна инстанция да ми направите квалификация.  Mr. Green
И не, няма как да ми вдигне някой кръвното- дори да не е кадърен да разбере че ако трима души имат едно и също мнение, то съвсем не е наложително то да се споделя от четвъртия.

Но, явно не можеш да минеш отвъд стадното мислене.
Както и да е- не ме интересуваш- разбрала, не разбрала, все тая.

# 763
  • Мнения: 5 142

Ти ако знаеш, че вероятността да родиш генетично увредено дете е 50- 100% ще забременееш ли целенасочено и ще родиш ли, въпреки че е увредено?

Ти, ще забременяваш ли и ще абортираш ли до откат, надявайки се че накрая ще стигнеш до здраво дете?


Има океан разлика между 50 и 100% вероятност. Напълно допустимо е да се рискува, ако са по-скоро 50, отколкото 100.

Има изключително малък процент заболявания, които се предават с над 50 процента риск, защото това е резултат от изключително умната -макар и жестока- репродуктивна еволюция. Тези състояния се броят на пръстите на ръката и, за щастие, засягат нищожен процент хора. Най-разпространените фатални заболявания са моногенни или свързани с количеството хромозоми и при тях рискът да се роди увредено дете варира от 1 до 50 процента.

# 764
  • Мнения: 17 987
Да, хората имат право да правят каквото си искат, щом се отнася до това дали да бременеят и да раждат. Това си е тяхно право и никой няма право да им го отнема. Каквото и да решат, нали те си носят последствията, теб какво те засяга?
През 80-те, а и в началото на 90-те в родния ми град имаше една жена, която беше недееспособна. Същата тази жена забременява и ражда поне 4-5-пъти. Всичките й деца бяха оставени в дом. Не знам дали някое е било осиновено, както и дали са били здрави или носители на заболяването на майка си. Не мисля, че тази жена разбираше какво прави, така че бременностите не са били в резултата на неин избор, а последствията са за децата й и евентуалните осиновители. Явно попечителите й (родителите) не можеха да я контролират, нито вземаха мерки това да не се случва. Така че не мога да се съглася, че последствията от решенията са винаги и само на човека, който ги взема. Последствията се носят / засягат много по широк кръг хора - съпруг, роденото или не дете, останалите деца (ако има такива), баби, дядовци и т.н. Разбира се, тук става въпрос само за предизвестените случаи, а не за останалите, които се случват по стечение на обстоятелствата на някакъв по-късен етап - по време на раждане, прекарано заболяване, резултат от ваксина...

Общи условия

Активация на акаунт