Много трудна дилема

  • 59 192
  • 908
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 399
Точно в тези теми няма как не се пишат чаршафи, когато са насочени към автора. Се пак, "стой си" или "бягай" нямат никаква практическа стойност.
С това, че са досадни за страничните, както и с  другото написано в поста, съм напълно съгласна.

# 211
  • Шоплука
  • Мнения: 4 720
Вие изписахте света, а въпросната не се вясна да мъцне. Но такива теми формират яко трафик

# 212
  • Варна
  • Мнения: 39 169
Описаното в поста на бгтатко е не само възможно, но и много вероятно. Онагледява с какви трудности ще трябва да се справи авторката с две малки деца, без личен автомобил и с доста ограничени приходи. Защото едва ли печели достатъчно за да може да си позволи квартира на централно място, с близки училища, ясли и градини, както и  неограничен фонд за таксита. При една средна заплата ще трябва вероятно да се примири с квартира в по-краен квартал (предполагам) и държавни градини, ясли и училища, т.е. където ги вземат, а не където й е удобно. Неминуемо е при това положение да й се налага да пътува много както с децата, така и без.

Силвиана, понякога изборът на квартал, училище, градина и т.н. не зависи от желанието ти, а от обстоятелства и главно - от пари. Освен това лошата организация е по вина на нас самите. Имам такава приятелка - в работата си отличен кадър, супер изпълнителна, организирана, практична, а вкъщи - вечно закъсняваща, моткаща се, туткаща се, вярвай ми дори мен ме е изкарвала извън нерви. Авторката с описанието си на сутрешното мотане и бързане (което е довело до последния инцидент с малкото дете и тя е изяла шамарите) ми прилича точно на този тип. Познай ако живее сама с двете деца дали ще бъде организирана, практична и оптимизираща времето. Ще бъде ама друг път, та ако ще да живее на центъра на града, училището, градината и яслата да са от трите страни на блока й, а местоработата й - от четвъртата.

# 213
  • Мнения: X
Ние не знаем дали жената реално се тутка или го правят децата (най-вероятно), а на нея ѝ е насадено, че тя е виновна.

Ако човек има какво да каже, може да го събере в 2-3 абзаца, защото честно казано тук почти всички имаме деца и знаем какво е да ги обгрижваш, караш, лекуваш и прочие. Трудностите са ни ясни, затова за сам човек ще е адски трудно, с кола или без. Особено в голям град. Пак казвам, две деца не е едно, с една заплата ще е голям зор.

# 214
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 647
Аз откровено вярвам, че проблемът на партньора на авторката е във осъзнаването на реалните мащаби на ситуациите. Всички хора са така устроени, че дадени интереси са им по-близки, там влагат мисъл и усилие да стигнат до същината. По други теми се кара стереотипно, а ако изобщо има някакъв размисъл по тях е повърхностен.  Обикновенно възниква конфликт, когато двамата партньори имат различно отношение по даден въпрос и тогава е моментът този, който го е обмислил по-внимателно да "наложи" ( в най-добрия смисъл) мнението си. Струва ми се, че в семейството на авторката този момент не съществува, доколкото нейната позиция не се чува. Не съм категорична обаче, че иде реч за типичния насилник от който се бяга с децата в дъжда.
Ако, и това е много дебело ако, мъжът е склонен към разумен диалог, когато ситуацията е спокойна, си заслужава авторката да проведе с него сериозен разговор, в който обаче много аргументирано да изложи позицията си по конфликтните въпроси. За което обаче трябва и тя самата предварително да помисли задълбочено. Беше ли неуверена и преди отношенията си с този мъж? Ако не, очевидно връзката с него е токсична. Но ако винаги е била по-плаха и колебаеща се, промяната започва от нея. Нека разговорите започнат с по-маловажните неща, не с децата. Книжката е неин избор, по точно дали желае да се бори със страха си от шофиране. Не може самата тя постоянно да изказва съжаление за този страх - или трябва да го преодолее, или да го приеме - така и така, не искам и няма да шофирам, а не много искам, ама не мога да се преборя. Харесва ли си сегашната работата достатъчно? Естествено, че ще има и положителни, и отрицателни страни, но иска ли истински да я смени? "Харесва ми достатъчно, това ще работя.", или " Не ми харесва, но сега не искам да търся друга. Когато преценя или се наложи ще потърся". За домакинята е същото. Нека, ако този разговор протече добре  - т.е. мъжът се сети, че жената до него не е без обмислена позиция, а по-неумело я е изразявала през годините, да коментират и някакви параметри на отношенията им, които да са съобразени и с двамата. А разговорът за децата да остане за по-натам, защото в хората има едно страхотно пресилване по тази тема, което се лекува най-добре с практика по отглеждането - но като цяло е по-емоционална и трудна тема.
Естествено, че ударите са недопустими и естествено, че вербалното насилие също е. Но погледнете и от другата страна, бре. Животът и здравето на авторката не са под непосредствена заплаха. Личи си, че не е толкова ограничена, че да смята, че я бие, защото я обича. Приказките са страхотно нещо, но една неуверена, неосигурена жена с две деца, надали страхотният живот я дебне точно зад ъгъла. По скоро - сама трябва да си го извоюва, а дали с този мъж или не, би трябвало да прецени спрямо развитието в отношенията им, когато заяви, че не е безгласната буква, за която е приета в момента.




Най- точното и смислено мнение по темата !

# 215
  • София
  • Мнения: 24 807
Не е мисия невъзможна, но колата си е удобство, определено, много улеснява положението в голям град с наличие на две все още малки деца и евентуална липса на мъж. Тоя въпрос го нищихме май скоро в друга тема.

Нищихме го, но хората от провинцията не го разбират.
В София има ГТ до всяка една точка.
Има детски градини на различни места, както и училища във всеки квартал.
Имаш избор.

В малките градчета няма ГТ практически и или ходят 15 минути пеша от единия край до другия, или качват колата.
Пак там, можеш да разчиташ не само на близките си, но дори и на комшиите понякога- нещо, което няма как да им се случи в големия град.

# 216
  • Варна
  • Мнения: 25 983
Аз, признавам си, не съм агресивен човек, но ако имам дете и то падне и си разбие устата от леглото по вина на партньора ми, или често бива неволно наранявано от същия, защото вечно бърза вместо да надвие мързела си и да стане по-рано за да има време, ще го ударя, ще вдигна скандал и няма да се извиня след това. Нооо аз ще си търся партньор, достатъчно внимателен като мен.
Прекаляваш яко, но е простено предвид, че НЯМАШ деца и НЯМАШ идея как може да цапардосаш без да искаш едно дребно дето ти се мота в краката, колкото и да внимаваш. И как винаги на излизане БЪРЗАШ, даже и 2 часа по-рано да си станала и голяма заслуга за това има точно въпросното дребно същество. И аз съм удряла малкия без да искам, и баща му, и пред двамата е падал и си е разбивал устната 4(четири!!!) пъти за 3 дни, в периода, в който пълзеше на 4 крака. Просто ръцете му не удържаха, освен това краката бяха по-бързи от ръцете и падаше по муцуна. Нито аз пребих баща му, нито той мен и слава Богу. Просто не знам как можеш да говориш ей така наизуст за такива неща.

# 217
  • Мнения: X

Въпрос на организация и приоритети.
Скрит текст:
Ако живея на Околовръстното, няма да си избера училище или градина в Лозенец.
Моите деца са ученици на разстояние 1-2 спирки максимум с метро. Водя ги на училище с кола, все още са в начален курс, но честно казано, предпочитам метро. Иначе задължително закъсняваме в безумния трафик сутрин. За сметка на това обаче работата ми е в другия край на София, но достъпна с метро. Както казах, въпрос на организация. Обаче да съветваш жената да си трае и да я подритват заради едната кола и воденето и взимането на децата, е цинично.
[/spoiler]
Скрит текст:
Явно Вие лично и няколко други потребителки, които ми критикуват поста, живеят в различна София от тази, в която аз живея. В тази, в която аз живея, детските градини и особено тези с яслени групи не седят с широко отворени врати да те чакат да си ги "избереш" като изключим прословутата в Кремиковци. Влиза се със схеми и подкупи или голям късмет. Същото подозирам, че е и с училищата, но там Вие ще кажете.

Предпочитате с метрото, но ги карате с кола, макар че е на "1-2 спирки максимум". на "1-2" спирки пише човек, който това метро го ползва единствено като аргумент по форумите. Или е на 1 или на 2. Ако е точно по средата - лоша работа, защото спирките на метрото не са като спирките на рейса. Като бяха в детска градина коя си "избрахте" и как ги карахте пък тогава? С метрото ли? Или си "избрахте" да Ви е точно до блока? Или пък си купихте апартамент / отидохте на квартира точно до детската, защото в София е пълно с хубави квартири на много достъпни цени и чат-пат старци, които дават под наем жилището си на символични цени, защото си търсят самотна майка с 2 деца, за да не им е скучно самички?   

Както казах описаната ситуация е компилация от проблеми, които имат мои познати/приятели. Никой не е чак в такава тежка ситуация като описаната, но или имаме самотна майка на 2 деца, която трудно си ги води, особено когато едното е болно, или имаме хора, които живеят далеч от градината, в която са приети и се справят с градски транспорт, но с 1 дете само, плюс не се бият. И искат кола и не, не могат да си намерят квартира в близост до детската (и в момента са на квартира). Невероятно ли Ви се струва това?

Ние сме си организирали много добре всичко, но ние също не се бием, не ни се налага да се напускаме и в бг-мама да ни дават съвети.

Човек може да избира тогава, когато има пари и лостове за влияние. Когато ги няма - не може да избира. Насред късна есен ясла и училище не знам как се сменят, подходяща квартира не знам как се намира, дори в крайни квартали.

Крайно цинично е според мен човек да си кара децата с колата, въпреки че са на "1-2 спирки с метрото", пък да поучава хора, които са в безкрайно по-тежко положение, че не било толкова трудно с градския транспорт да се оправиш, да си намериш квартира и да смениш ясла и училище. Според мен само който го е правил може да си позволи подобна самоувереност и призовавам наистина който го е правил, да разкаже как точно го е направил, ама в детайли.

Ще ми е интересно да чуя и някой, на когото Анимус и полицията са му помогнали с нещо в сходна ситуация, защото досега не съм чул за такъв случай. Във форума има опция да се публикува анонимно (долу вдясно на "допълнителни опции") - който иска да разкаже от личен опит.

Това, което аз виждам от мои познати и приятели е, че не е чак толкова лесно да си "организираш" живота и да ги сменяш жилищата, училищата и яслите като носни кърпички, че да си имаш удобен маршрут с метрото, което е целия софийски градски транспорт, който голяма част от потребителите сигурно са помирисвали, защото досега не съм видял някой в претъпканите рейсове и тролеи да си цъка от телефона в бг мама, да не говорим че майка с дете се качва извънредно рядко, а с 2 годишно и 6 годишно едновременно честно да си призная - не съм виждал досега като изключим циганите в 111, в който също съм се возил много пъти и призовавам даващите съвети и критикуващите какъв съм бил провинциалист, че си карам детето с кола, да си направят няколко курса люлин-младост и обратно със 111 и после да споделят впечатленията си как е).

Мисля, че казах достатъчно, офтопикът ни вече става напълно излишен на авторката, ще спра пръв и ще помоля ако мнението ми дразни някого, просто да ме прескача и в тази, и в бъдещи теми Simple Smile Съжалявам, че няма опция да не ме вижда изобщо, ако не иска, но това е положението технически Simple Smile

# 218
  • Мнения: 548
Моят съвет също беше ако тя има някакво намерение да продължава въпреки всичко с този човек - да се изнесе с децата, за да се види дали ще се разкае или напротив.
Аз нямам съмнения, че въпросният господин ще се разкае. Те винаги горчиво се разкайват след такива изпълнения. Много възможни са и бонбони, цветя, звезди, луна и т.н. Въпросът е кога ще му мине разкаянието и ще се върне към нормалното си състояние на умствена недостатъчност.


Личи си, че не е толкова ограничена, че да смята, че я бие, защото я обича.
Напротив, обратното личи. Защото той я бие, а тя смята, че я обича.

# 219
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 228
Просто не знам как можеш да говориш ей така наизуст за такива неща.
E, как... Ненормалници разни, седнали да си избиват комплексите, развивайки дървени философии за непонятни за тях ситуации.

# 220
  • Мнения: 6 748
Така като чета май само аз виждам резон в упреците на мъжа й. Това да докараш детето до пневмония в болница и после спокойно да си тръгнеш на работа ...
Насилието не го оправдавам в никакъв случай /нито физическото, нито вербалното/, но в подобни ситуации и на мен ми е идвало да изшия някой на моя мъж, когато му оставям детето и ми я прибира с цицина. Както аз мога да предотвратявам това, така очаквам и другите да го правят, но уви. А когато имаш дете моткащо ти се вечно в краката не замахваш с вратата.

# 221
  • Мнения: 24 327
Ох, кой си докарва детето до пневмония?? Някой може би го иска?

# 222
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 228
Предотвратявала тя... Абе чукай на дърво и не се прави на господ.
И като е "допуснал" цицина, какво? Как ги гледате тия деца под похлупак, честно не ми е ясно. После и то ще е мухльо като мъжа на авторката, дето ще припада при всяка синка на собствените си деца.

# 223
  • София
  • Мнения: 2 395
Така като чета май само аз виждам резон в упреците на мъжа й. Това да докараш детето до пневмония в болница и после спокойно да си тръгнеш на работа ...
Насилието не го оправдавам в никакъв случай /нито физическото, нито вербалното/, но в подобни ситуации и на мен ми е идвало да изшия някой на моя мъж, когато му оставям детето и ми я прибира с цицина. Както аз мога да предотвратявам това, така очаквам и другите да го правят, но уви. А когато имаш дете моткащо ти се вечно в краката не замахваш с вратата.

Вие да не сте оня с ритниците?! Rolling Eyes

Скрит текст:
bgtatko, както казах, въпрос на организация, приоритети и планиране.
Това, което описваш, са някакви ежедневни вселенски мъки, които не бих си причинила, за да живея в София.

# 224
  • Мнения: X
Божкеей, много мъка има по тоя свят, божкейй (това за причинената пневмонии)!!

Бгтатко, ей ме на тук съм, цяла година взимах ПЕША баткото от градина, барабар с бебето. Точно две спирки са до там, няма студ, няма дъжд, няма сняг. Аз излупана с количката. При това баща му го караше и ме услесняваше. Ако трябваше и да го водя и да правя същото за още едно дете, щях да се гръмна. Вече съм с кола, така се живее. Някак успях да спестя на аудиторията 4-5 абзаца с празни приказки. Опитай и ти другия път, само ще спечелиш!

Общи условия

Активация на акаунт