Бебета, родени в чужбина - Нова тема!

  • 55 866
  • 737
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 2 050
Бразилия, да, в Сао Пауло сме, минава за голям Joy И като добавим, че тук пеша много, много не ходят, аз пък съм пишман шофьор и сме доста ограничени откъм придвижване.

Само като помисля за местене и ми става лошо, но все пак е за хубаво, дано да попаднете на нещо добро!

# 661
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Якамоз я вие къде бяхте върти ми се Германия но може и да бъркам. Успех с смяната на жилище !

Аз имам приятелки, отделно имаме и семейни приятели.

# 662
  • Мнения: 2 603
В Милано сме.
Мен периодично ме обхващат желания да се върнем в София, но сега ако купим и жилище съвсем ще пуснем корени тук.

# 663
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Съвсем се объркала значи :=)
Ако мъжа ти е навит защо не,  но зависи какво мислите да правите.

# 664
  • Мнения: 1 513
В Англия теста с глюкозата не е задължителен, правят го само ако има основаное. С дъщеря ми не го правиха, но сега го минах и то защото тя се роди голямо бебе. Други показания май няма. Аз не съм се мерила горе-долу от началото, та незнам колко съм наддала.
Приятели и аз нямам. Уж в началото с едни румънци, но едните си отидоха, а тия които останаха много много не се събираме вече. Момичето работи с мъжа ми и са всеки ден заедно, тъй като много искаше бебе, като забременях първия път се усещаше голяма завист. Спря изобщо да кумуникира с мен. Сега тя самата е бременна, но вече не поддържаме връзка. Предното майчинство си го изкарах съвсем сама като кукувица.

# 665
  • Мнения: 2 439
В Япония е задължителен тестът за гестационен диабет, както и един куп други тестове. Май 4-5 пъти вече ми взимаха кръв... Но не случайно Япония е страната с най-ниска смъртност на родилки и деца в света - те са много педантични към бременността. На всеки 2-3 седмици си виждам бебка на ултразвук, а сега вече всяка седмица...

Колело карах до 6-ти месец и спрях, защото около нас има много баири и ми се стягаше коремчето.

Софи говори мнооого за триезично дете. Вчера я чух, че вече и на английски съставя сама изречения. Каза на детегледачката I do this и показа как си е надробила сухар във водата 😄 На италиански също обяснява на татко си, а на мен на български. Но и често ги смесва.

За тръшкането - някакъв ужас е! Тия терибъл ту ще ми се видят като двайсе 😫 И Софи е много предпазлива и страхлива. Страхува се дори от мравките по улиците...

Онзи ден я водихме на аквариум. Беше като хипнотизирана и оттогава не може да спи - бълнува за делфини и Немо 😳 Явно емоцията й е толкова силна, че дни наред й държи влага. Но така е с чувствителните дечица.

За приятелите - имам страшно много! Почти само европейци, но и те си тръгват често и ми е кофти. Якамоз, ти добре ли говориш италиански?

# 666
  • Мнения: 2 603
Snowche, да, аз съм филолог. Нямам проблеми с езика. Липсва ми по-скоро събирането с приятели някъде през уикенда, да си направиш барбекю, не че тук не може, но просто е много по-сложно. Иначе аз харесвам Италия, и хората и обстановката са супер, но ми липсва социална среда.

# 667
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Мойто значи е дивака на групата, от нищо не го е страх, хвърля се от всякъде, катери се. Въобще голяма фурия.
С говоренето сме назад, но дано Левка полека започне.

# 668
  • USA
  • Мнения: 1 323
Привет,група!
Много сте ми сладки да ви чета за бременните коремчета.
Фифи аз също съм с вродена тромбофили,но чорапи не носех на път и въобще никога. Гледах да движа по-често. В другото време с малко дете ням как да не движиш.Уморителнно е,ама поне още 2г няма да стане по-леко.Успокоих ли ви Simple Smile Ама всичко си заслужава.
Теста за глюкозата и тук е задължителен около 26-28г.с. Аз с никой не качих повече от 9кг и бебетата ми бяха дребни,но все пак си го правих.
Айа това дето го описваш при момчетата се случваше всяка пролет до към 4г възраст.Въпреки,че не са спирани от спорт и движение и винаги са имали активен контакт с деца не само в училище.Ще отмине скоро. Анджи е много безстрашна,но тя е свикнала с две торнада редовно покрай нея и вероятно за това не реагира така. Аз пък тичам по нея защото си мисли,че може всичко което и големите и естествено е все на катерушките за големи,а не на тези за възрастта и.
Аз имам много приятели тук.Живеем в Чикаго от 12г и честно казано си пуснахме корени,но все пак решихме да се местим в малко по-малък град на 3 часа от тук. Много ще ми липсват,на децата също,но уж за добро го правим.Ще си покаже.Дали сме си дна година адаптационен период.Почти на 100% съм сигурна,че няма да се върнем.Аз съм стрелец и като такъв бързо се адаптирам ,а и съм винаги готова за ново преживяване. Като се замисля повечето ми приятели (близки) са също имигранти.Някак май човек се разбира по-лесно с тях на чужда територия.Има повече сходства с тях,изпитва подобни затруднения и от там идва и близостта. Сега децата като ходят по площадки и градини ще започнат да си създават приятелства и неминуемо и вие ,ще трябва по-често да комуникирате с родителите им.С някой от най-добрите ми приятелки така се запознахме.

# 669
  • Мнения: 2 603
Катето също е много безстрашна, изобщо не мисли, че може да се удари. Хвърля се от високо, направо ми се изправят косите.

При нас може би един от проблемите е, че мъжът ми не е много общителен. Това ме затруднява защото той може да си седи в къщи постоянно и съответно само аз организирам и предлагам.

# 670
  • Мнения: 2 439
Якамоз, а ТМ няма ли приятели от детството? Ние като сме в Рим излизаме с приятелите на ММ - и те са със семейства. Даже децата ни са на една възраст.

Две в едно, той Л за това още не говори - зает е с бели и тичане 😁

# 671
  • Мнения: 2 603
Не, няма. Той не е от Милано. Има няколко приятели с които се виждаме, но никой от тях не е с деца. Общо взето дори с неговите приятели организирам аз.

# 672
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Сложна е вашата работа Якамоз но си има такива хора.
Аз съм като Кала стрелец и лесно се адаптирам и приятелства създавам. Най добре се разбирам с жени близнаци и лъв.

Сноуче сигурно е така, голяма фурия е особено в сравнение с баткото.
От днес се опитва да каже торта, иначе казва Бил, което е кола но той е голям фен на всичко, което се движи. Но няма какво да си говорим се за две годишен е назад с материала за говорене. Разбира, показва, комуникира дано почне и да говори.

# 673
  • Мнения: 2 050
Хихи ние имаме площадка пред блока, ама как да се заговоря с някого, като трябва да търча след наследника. То просто е чудо, навсякъде да се покатери, ходи да яде пръст от градинката, преследва мравките (пък те са едни голеемички, накрая ще го оставя да го щипне някоя и това ще е). Другите майки докато седят и си клюкарят, аз търча Simple Smile А и тук чужденците са рядкост и ме гледат малко като полезно изкопаемо. Е как не се случи веднъж в асансьора да уцеля правилния диалект за номера на етажа, все грешен се пада спрямо човека и даже и това трябва по 100 пъти да повтарям Bowtie

Иначе за барбекю е лесно, има две в комплекса и се плаща символична такса за ползване, но все не се нацелваме с двойките познати да се съберем. ММ все много работи и за пътуване не остава толкова време, колкото ми се иска.

# 674
  • Мнения: 2 439
Две в едно, нищо му няма на детето - вече си има приоритети - коли и торти 😂

Якамоз, предположих, че не е от Милано. А откъде е? А българска общност има ли в Милано? Ох, аз ще имам същите проблеми като теб, когато отидем в Рим 😫

Общи условия

Активация на акаунт