Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Амне, аз не съм писала, че работи толкова, а че излиза и се прибира в толкова.

Няма значение конкретно какво и що, всъщност написах го, защото много често присъствието и помощта от страна на другия родител (най-вече бащата) се приема за даденост, но понеже при нас не е така, аз съм се научила да ценя всеки малък жест.

И честно си признавам, че почти изпадам в бяс, когато някой каже, „Справяме се сами, никой не ни помага.“ Ами да, справяте се, защото двама здрави и прави индивиди са напълно способни да се справят дори с 3 и повече деца, включително и да поработват, и да се радват на почивка и ваканция, па ако ще и редувайки се с децата.

Но един родител сам не може да поеме всичко, повярвайте, дори и едно дете и домакинство и работа не може да поеме качествено, та камо ли 3 + останалото.

Така е. За едно дете в обичайния случай бих поспорила, но за две и повече си трябва втори възрастен - другият родител, баба, дядо, но си трябва. Случва се двете да бъдат водени по едно и също време на различни места, случва се, не дай си боже, водене на лекар или в болница, най-накрая, случва се просто да избръмчиш и с двете... С едно дете пО става.

Това е типичното българско мислене - баба и дядо да помагат. Това в чужбина го няма. И обикновено също там имат по 3, 4 деца. С всичко се справят родителите. Безспорно им е трудно, но не се и оплакват.  Мисленето е друго, манталитета и културата също.

Напълно съм съгласна и аз, че е въпрос на манталитет.
Мяуче говори с мъжа ти и вижте какво и как може да промените иначе ти съвсем ще изпушиш.

Именно.
Все пак бройката на децата се избира с оглед имането на ресурс за гледането им..

Мда, бабата и дядото нямат против, обаче бгмама не дава - нямало ресурс.

С този манталитет, че бабите са едва ли не длъжни, как ли ще кажат, че не искат?
Това не им е работата.

Родителите си преценят с колко деца ще могат да се справят да отглеждат, издържат и изгледат сами. Родителите ни са си свършили работата, сега им е време за почивка и спокойствие.

Аз само ви четях досега, но виждам как се очаква, изисква, че и се оплакват даже от помощта на родителите си. Грозна работа..

В коя „чужбина“ го няма? И защо сте толкова уверена, близки ли имате там, или сте живели дълго време? Аз пък имам точно обратните наблюдения, странно.

Явно не съм чела внимателно по-напред, но кой е писал, че е задължително баба и/или дядо да помагат? Във всеки случай не и аз. Значи трябва да е бил някой преди мен.

И не, аз наистина не искам да ми помагат (най-малко пък баби и дядовци), но не мога да се справя сама. И т.к. моят съпруг смята, че аз трябва да мога да се оправям без негово участие (както намеря за добре), без да ми предостави възможност и средства да си наема помощ (в домакинството или с децата - а този вариант дали е позволен, не съм се посъветвала с бгмамата, чий манталитет е да се наемат гувернантки и слуги, не и български, чужбински, буржоазно упадъчен май, но е станал модерен).

Та, да продължа предното изречение, тъй като не мога да се справя сама, без да полудея или без да ощетя децата (или направо и двете), избирам да ми помагат родителите и приемам с благодарност каквато помощ дойде, въпреки че с тая помощ вървят и др. екстри (поради което истерясвам понякога, нали някой заговори за оплаквания, това е моето).

И не, нали точно за това стана въпрос, признавам, че съм искала всяко от децата (лъв ми и той, стига да не се налага да се занимава с тях и да е наоколо задълго), но не съм правила подробни и стриктни планове как точно ще ги отглеждаме. Просто бях убедена, че все някак, криво-ляво ще ги избутаме (както впрочем са ни избутали и нас, именно с огромното участие на баби и дядовци по села и по паланки). Така и става, макар че щом е с помощ (от баба/дядо, а не от бащата), не ми се признава, няма да ми се даде тиквеният медал, който толкова дълго чакам.

А някой някога да си е помислял, че плановете, които е начертал, могат да не се сбъднат? Че може да се случи нещо непредвидено (аз например не съм очаквала, че третото ни бебе ще се роди три месеца по-рано)? Или на вас всичко ви се сбъдва и ви върви винаги по мед и масло? Защото на мен не (ужас). И много греша, непрекъснато ставам и падам и продължавам напред (дважди по-ужасен ужас).

Специално с лъв ми вече 15+ г. се боря и няма оправия. Но се надявам, че някой ден и това ще стане. Ако не, кой откъдето е. Но аз специално съм в неизгодната позиция да трябва да се върна при мама (иначе речено - при баба, вероятно и това е български манталитет, но ще ви уверя, че и по света го правят, в САЩ със сигурност, и не само в Съдия Ейми, а и в реалността).

И по утвърдена форОмска традиция, ссф-тата налазиха темата с теории кое как може и би трябвало (без дори да имат опит и да са се „помъчили“ поне малко), при което аз вазирам, нямам какво да правя вече тук. Адиос, мили дами!

Късмет на авторката с решението. За жалост, аз няма да разбера какво е то.

Е, Мяуче, толкова си сладкодумна, не заминавай! 
Аз не се заяждам, напротив , темата е интересна! Просто Barefoot Kontesa е права, за съжаление!

Аз говорех генерално за чужбина. И по - скоро за местните хора, а не за българите, които живеят в чужбина. Повечето българи са почти същите като в БГ. Викат си родителите да стоят по половин година да им помагат, а после те си отиват лятото за по три месеца  . Ами то тогава защо са в чужбина като ще ангажират постоянно родителите си, а всъщност те направо ги експлоатират. Получава се същото като да си в БГ.
Да, аз живея в същата тази чужбина, но и когато живеехме в БГ си гледахме сами децата. След като сме ги създали е редно ние да си ги гледаме и да полагаме грижите за тях равностойно. И тук е вече момента да спомена отново по темата, че трудности има, те не са малко както си споменала и ти, но щастието е неописуемо от голямото семейство с повече деца! Разликата обаче между чужбината и БГ е тази, че в БГ хората се страхуват да създават поколение повече от две, а понякога дори и едно, докато в другите страни хората се стремят да имат поне три дечица. Става въпрос отново генерално.

Мяуче, как може да стоиш с такъв мъж? ! Любов, любов, ама към такъв безотговорен и любовта се изпарява.

+100
Толкова си права и за съжаление всичко е точно такова и децата масово са гледани от баба и дядо на повикване в чужбината и после по 3 месеца лятото.

Именно, зщаото и мм работи по много и до късно по 6-7 дни седмично и знам, че основно на мен ще падне всичко съм преценила много отдавна, че аз ресурс и сили за всичко нямам и повече от 1 дете не искам да имаме, защото само толкова ще мога да отгледаме без помощ. Това имах предвид.

Мяуче личи си че много ти идва, явно много обичаш мъжа си за да търпиш такова отношение.

Аз и я България и в чужбина не съм разчитала и не разчитам на помощ за отглеждането на децата.
Не се вписвам в модела за българите в чужбина, но познавам и такива семейства, но сякаш в Европа са по малко в сравнение със САЩ, Канада и Австралия.

Му  аз напълно те разбирам. За това съм против трето дете. Много е трудно.

Здравейте момичета, много ме изненадаха новите отговори в темата. Аз съм авторката.
Още нямаме развитие, решили сме октомври да започнем с опитите....и каквото трябва ще става.
Интересни мнения прочетох, благодаря за тях.
Както казах преди време, аз имам подкрепата и помощта на моят съпруг. Тя ми е достатъчна. Родителите ни живеят в същия град, но не разчитам на тях, нито искам да ми се помага. Така съм устроена просто. Справих се с две малки деца едновременно, сега допускам, че ще ми е по-лесно.
 

Графиньо, няма нужда и ти като Сирената да се пробваш да изкараш, че онова, което другите правят, а ти - не, го правят с грозни похвати, демек, да намекваш, че друг правилен начин освен твоя няма. Това според мен е по-грозното.
Има баби и дядовци, които предпочитат да имат внуци, не внук, а именно внуци, дори с ужасната цена на това, да се лишат от "почивка и спокойствие" за няколко часа в седмицата или за няколко седмици в годината. Някои нямат нищо против и за повече време дори.
Не е необходимо да представяте всички баби, които имат нещо общо с гледането на внуци, като насилствени заточеници на хиляди километри за шест месеца в годината и роби в дома си за още три.

А аз лично, държа да се знае, живи дядовци (тоест баща и свекър) нямам, имам болна майка почти изцяло на легло, свекърва на триста и няколко километра и три деца, едно от които с увреждане. И също държа да се знае, съм работеща жена с хубава професия и с умения в нея. Тоест - може и така, но иначе е по-добре.