Извеждане на новородено

Защото детето те е попитало? Няма значение дали ще са кънки или ски или пързаляне с шейна. Просто пример.

 За утре добре сте решили. Наслаждавайте му се! Няма защо да се чувстваш гузна.

Хах, ако ти нямаш помощ какво да кажем тези, които нямат на кой да оставят детето да идат на лекар  . Това, че някой ти го взима дори за два часа веднъж в седмицата си е помощи още как.

В групата на детето ми има две момчета, които ходят и се бият наред, обиждат, не слушат.... явно такива са децата или има някакъв друг проблем. С едното дете моето дете е приятел, а другото е детето с чиба....
Иначе група от приятели и моето си има, даже играят и след градина.
Догодина ще е първи клас и средата ще е друга, но буйни дежа винаги ще има. Трябва да се научи да парира още в зародиш дразнителите.

Къв ти уикенд... За два часа в месеца да има кой да дойде едно кафе с мъжа спокойно да пием двамата (сами), пак ще ми е помощ...

Наличието на приятели или група не е автоматично бариера срещу идиоти. Изпитано.

Ми той ме пита за много неща, не мога да ги изпълня всичките и това е съвсем нормално. В крайна сметка сме семейство с ограничени възможности във времепространството- сериозно ли мислиш, че щом ме пита за нещо, аз трябва да скокна и да го изпълня? Нали знаеш, че единствени деца нямам? Всички се отказваме от много неща, това е животът, сори.

В същия момент другите две деца също имат нужда от мен. Триаж и приоритети. Не може едното да ходи на кънки, другите две да го чакат и да се чудя какво да им измисля. В смисъл- не мога да си причиня дискомфорт на едното дете, за да направя кеф на другото. Приоритет е режимът на малките, другото е екстра- ако може и ако е комфортно.

В основното съм се хвърляла да спасявам съученик от двама по-големи, които го тормозеха. Те не очакваха и така се изненадаха, че даже не успяха да ме обидят. А аз очаквах да изям някой тупаник заради постъпката ми.
В средното си бяхме всички тихи и спокойни.

Този пост ще си го запазя. Пример е за това защо не трябва да захапваш по-голям залък от възможностите си. Пак с моите познавания на лимитациите си и блабла.

Нека стигнем до училищните проблеми- там вариантите са много. Изобщо, много е гот да има проблеми, върху които може да се мисли, за разлика от тотално нелогичните проблеми на малките деца, които изпиват главно физическите сили и на практика нямат решение. Много усилия- резултат нула или под нулата.

Миналата седмица като една добра майка реших да им "обогатявам" живота и сетивата и им дадох детски бои и завеса за душ, уж да е безопасно...стаята после мязаше на епизод от Декстър. Лоша идея. Като ги оставя без внимание и проекти, кротко си играят на пода с кукли и си говорят. Та така за мързела и резултатите.

Контеса, аз по принцип не мисля, че "залъкът" е всяко дете да е обгрижено като от личен иконом. За мен изискванията са да осигуря базовите неща. Това не е лимитация, това са нормални семейни отношения- за мен е доста неприемливо по принцип да скокна и откликна за всяка "екстра". Дори с едно дете- къде ще му излезе краят? Отказвам непрекъснато - излизания, занимавки, играчки и това не значи, че съм неспособна, а че съм нормална. И вече идва един момент, в който се вижда, че лимитации няма, просто стратегията е друга, нещата са други и пак са нормални, а не ощетени, недостатъчни. Аз си мисля, че съм достатъчна като майка, ако и да не осигурявам всяка екстра (исканията са безкрай, колкото повече осигурявам, толкова повече искат. В един момент спирам, ей така за спорта, защото не може всичко).

Аз си гоня крайните резултати- три пораснали деца. Ако искат екстри, някой ден да си ги осигуряват. Моята роля не е да им правя веселото на макс. Убеди ме сега защо е по-добре да имаш едно преобгрижено дете, отколкото три. Има един принцип- done is better than perfect. Парадоксално, изгледаните три може да са по-благодарни от преобгрижено едно, което приема всичко за даденост и все чака да скокнеш, щото то е казало...

Сирен, просто означава, че не си ги научила и са нямали достъп до материали за рисуване постоянно и не знаят/умеят да боравят с тях.

И на мен ми дай сега да нарисувам Пикачу с новият 3Д пен и ти гарантирам какви ще са резултатите, а не съм съвсем вързана в ръцете. Практика и практика.

Научаваш ги да почистват, да играят, да творят и да подреждат средата си и нямаш грижи. Но и не лишаваш децата от възможности за изява и евентуален интерес. Същото е и с кънките.
Записваш децата в един клуб по едно и също време или с 30 мин разлика в близък клуб и само водиш и вземаш.

И моля те спри се с тези единствени деца. Нали знаеш, че не си прекарвам деня в рисуване с моето дете само? Моето дете чува по-често не от да

Моят стандарт и комфорт са различни. Няма лошо. Но в това не ни съвпадат мненията.

Как ми се ще да те транспортирам в у-щето на детето по танци където една от майките ми е направила страхотно впечатление. Децата ни почнаха танц. у-ще на 5 и половина.

 Тя имаше едно бебе и дъщеря си. 2 пъти седмично беше там по 2 часа ( от 6-8 вечерта)  с бебето в кошницата или с пълзящото и бягащо дете докато чака дъщеря си да свърши 2та си класа, защото живеят на 35 мин оттам и няма за кога да тръгват.,

 След година роди и сина си. С 18 месечно, 6 годишно и новородено беше все там.
 Щерка й явно има интерес към танците и сега на близо 10 е състезател вече с 4 тренировки седмично. Познай дали майка й не е там с малките.

Всички са там с пижамки, бягащи, плачещи, играещи, но чакащи сестра си. Баща им е военен и е по 6 месеца извън страната. Майката е видимо изморена, но винаги спокойна, усмихната, говореща тихо и занимаваща децата си докато чакат.  Тази година вече и малките също тренират акробатика и гимнастика там- на 2 1/2 и на почти 4. И Сбъдваща писа за това как съчетава 3 деца и Янтра как ги води на ски всички по цяла зима и така.

Голяма работа, че са пооцапали. Ное чак това лято скрихме писаното по стените. А то беше от както научи за какво служат моливите, фулмастерите, печатите....
Имахме изписани няколко азбуки на три езика, доста цифрови шифъра и една рисунка как детето пее, а майка му се пули.

Ми уча ги от години, но както вече писах- с различни резултати. Все пак са на 2 и 3 годинки, не на 5-6. Аз възможности съм дала, но за някои неща явно е рано и не са оптимални. Тоест- има някакви проблясъци на почистване, но са много далеч от това да приведат всичко във вид.

Контеса, когато детето ти е било на 2-3, доколкото си спомням си висяла неотлъчно до него и белия диван, нали? Не си я оставяла сама да се научи да не цапа, защото 2-3 годишните нямат толкова дълга памет.

А и това не е първия и единствен път, в който съм давала бои. Дори при насърчаване за внимателна работа, дори при десетки подсещания, пак става гадно. Затова понякога отнемам материалите, както между другото е по Монтесори- ако не се справят, не е за тях, отнема се и се дава пак след време. Достъп до материали са имали от годинката нагоре, всичките ми деца. Надеждно почистване- някъде след 7 очаквам. Преди това- само усилия да ги уча, с въпросен резултат. Та не е като да съм ги лишила- има и перфоратори, и печати, и филц, и крокотаци, моливи, пастели (Контеса, започвам да звуча като теб!), шаблони, темпера, акварели, статив с голям формат листове. Обаче пак е мъката на художника положението. Те нещо-като-чистят, аз дооправям.

А за единствени деца говоря, защото твоето в неделя като каже искам Х и денят ти е празен- правите Х. Ако моето каже- искам Х, по-вероятно да кажа- искай, ама не може, защото Y и Z.

О,не. Не става баш така.

Не бих казала, че звучиш като мен:), но описаното е в контраст с написаното преди.
Значи имат възможности за опит, но трябва да поработят повече над приучване към почистване и прибиране на материалите по предназначение след работа.

Ако не разбират/забравят лесно им направи ламинирани табелки със снимка на какво къде да стои на рафта за да знаят кое къде отива.


Няма дете, което да не може да бъде научено и това не се случва чак на 7 годишна възраст.

Цеца, как по стените? Ти ме уби.
Това ще ми докара инфаркт.

Моите стени са яко изрисувани. Нямам инфаркт, въобще не ми пука даже. Едно голямо, епично изрисуване стана по време на таткова вахта. Обмислям да го превърна в стенопис.

Не е до табелките, а до това, че понякога просто не искат и това е. А дори и да искат, прибирането не е много ефективно. Досадата е голяма сила, а аз понякога нямам търпение да ги водя в почистването. Особено ако съм си изслушала квотата от рев за деня, защото прекъсването на опит за цапане = тръшване и рев 130 децибела.

Както казах, на 2 и 3 са- общо взето и с практика, и без, накрая ще се научат горе-долу по едно и също време. Но това с отнемането на материали си е по методите. Сега, с дете на девет не бих отнемала, но в почти несъзнателна възраст е съвсем друго. Понякога е въпрос и на безопасност.

Контеса, децата ми имат хиляда и една възможности- аз затова пиша, че почвам да режа, защото се стига до прекаляване. Относно опитването на това, онова и всичко- и това е под въпрос колко е полезно. Детето може да си остане вечен опитвач и аматьор, дето скача на следващото интересничко и не може да се хване с едно нещо.

При нас е пода - понеже и мен ми докарва инфаркт, да видиш как облазвах в нас с препарат почти всеки ден

Абе това откъде дойде ни в клин, ни в ръкав?! Да не би нещо, #winemom

И така като чета, много ниски стандарти имаш. Защо се мериш с масата? Не е ли въпрос на чест да се сравняваш с жени с 3 деца с твоето образование и материално ниво. Аз познавам 4-5-6 такива и по всички описани твои мерила на "добра майка" им дишаш пушека. Професионално въобще не сте и на един стадион даже, камо ли в една напредвара. Та, не е като да падаме от Марс.

Отделно, на кой си по-добра майка? Децата ти имат ли друга? Ти си майка на и на чуждите ли? "Майка" е крайно несравнимо съществително, камо ли да се степенува по добрина. Пази Боже да кажа някога "аз съм по-добра майка."... Ще си направя саморъчна интервенция.