Извеждане на новородено

Не знам, но звучиш като страшно небалансиран човек, с някои изказвания на ръба на параноя. Дресировки, системи, "другите срещу теб." Време ти е да е се върнеш малко повече към скалното катерене и планинарството. Там така добре се избистря главата от подобни тъпотии и човек истиски диша и живее. Поне вземи гледай филми на тази тематика след като ти е студена и страшна вече планината. Препоръчвам ти много "Меру."

Пожелавам ти да се окажеш в нищожния процент ветерани от Виетнам, които отказват дрогата от раз. По писането звучиш по-скоро да си в значителен риск да попаднеш другата група, мнозинството, които си гръмват главата на третата седмица обратно. Буквално или преносно.

Третираш ли си по някакъв начин депресията?

Между другото, децата на ББ няма да растат в българската среда, която така те ужасява и потиска. Ако си наистина в такъв потрес от нея, няма да е зле да я смениш.

Хаха- ако бях в САЩ, щях да съм яко на happy pills. Добре че съм в България. Тук все още приемаме, че е нормално за човек да не се чувства нахилен в 100% от времето.

Аз вече почвам да се замислям на какво се дължат успехите и визията на тия щастливи мами, за които говориш...и дали някъде там няма happy pills.

Много е тъпо, че в САЩ се третира безцеремонно с лекарства дори най-малкият емоционален дискомфорт. Познавам много хора, и работещи, и майки у дома, които гълтат Ксанакс, Адерал, Золофт и т.н. С години и зависимост. Не знам дали има друга страна на света, в която нивата на медикаментазно лечение на депресия и тревожност да са толкова високи. Някой съвсем се вкарват в джаза с алкохол и опиати.

България е в противоположната крайност. Там жените, например, никога нямат следродилна депресия защото "имат предостатъчно друго за какво да мислят," "стягат се" и "не са лигли." Докато не скочат от 9тия етаж, както стана лятото с една жена майка на новородено, за краткия период, в който си бях в София и чак тогава се сетиха тези край нея, че доста била ревала напоследък, но то си било нормално. Както е нормално децата да се ръгат с ножове по парковете, процентите жертви на домашно насилие, алкохолната и хазартна зависимост да са номер 1 в Европа и т.н. и т.н. "Психолозите" са тип Наталия Кобилкина, но то и за какво ни е терапия: нали си имаме форума.

След като си депресивен и тревожен тип, правиш си мечешка услуга да се правиш, че не си. Аз имам склонност към ужасна тревожност, граничеща с паник атака. Както казва моят гинеколог, който вече ми стана и наполовина клиничен терапевт, това върви ръка за ръка с високият интелект. Почти невъзможно е умен човек да не страда от тревожност; депресията е по-скоро въпрос на епигенетика. Под контрол я държа моята тревога със спорт, медитация и голяма доза непукизъм за поредната "много спешна" драма в работата. Гледам да се наспивам, доколкото мога, и да съм добре хидратирана и като усетя, че губя баланс и почват да ми циклят мислите в главата си взимам почивен ден и отивам в планината. Хепи пилс не пия. Както и алкохол, както вече уточнихме

Elenna, къде ме вкара в твоите филми. Много съм далеч от извираща отвътре тревожност. При мен е прагматично и съвсем конкретно- с малки деца се иска едно ниво на бдителност. Освен ако не си майка-непукист. Но в първите пет години буквално физическото оцеляване зависи от това майката да не отблява и да преценява средата и опасностите. И бащата, но имайки предвид, че майката е по-често с децата, то няма как да не е в това състояние.

Всъщност то си идва естествено след раждането, някъде към три години съм с повишено внимание, след това отминава- проверено е. Не си го слагам на сърце, нито се стремя да постигна точно такова емоционално състояние, което се смята за обществено приемливо.

Прозаично е- например, детето започва да протестира от памперсите, но все още не е перфектно обучено. И в тоя момент примерно гледаш и следиш, за да не опикае всичко. Нищо работа, но изморява. В такъв смисъл разбирам защо майките разчитат на лелките в яслата да им научат децата.

Ти сама си писала цели романи за депресията си, последно я спомена преди 3 страници, като важен фактор, защо не са се стекли нещата както искаш. Забрави ли? Това не е нещо срамно.

Ти си закилила яко, в някакви глупости. Ами моето дете се научи на гърне, аз я научих, по-точно главно мъжа ми, на 18 месеца. За седмица някъде. Не разбирам това какво общо има с професионалната ти нереализация или депресия?

За каква депресия говорим- за клинична депресия и т. нар. "химически дисбаланс в мозъка" или за съвсем нормален т. нар. тежък житейски период, който се оправя веднага щом ти изгрее слънце на улицата? Аз не се срамувам от тежкия житейски период и не съм имала периоди на сдухване, несвързани с външните ми обстоятелства.

Имала съм три раждания и доста странни периоди след тях, което с времето разбрах, че е донякъде естествено и се преживява, не бих се засилила за хепи хапчета.

В същото време научих, че ако не се чувстваш уау-хепи, може би тялото ти се опитва да ти каже нещо и повече помага да забавиш темпото и да изчакаш да се наредят нещата, отколкото активно да тръгнеш да се бориш, или пък да стигнеш до хапчета. Това си е процес и период- за мен е ОК да си мина по пътя, не искам някой да ми юрка дори мозъчната химия, за да се впиша в образа на турбо-жената, дето нищо не я събаря. За всеки влак си има пътници.

Или използвай по-внимателно думите, Сирена, или не се сърди, когато хората ги помнят. То това е от вчера само. Тялото ти казвало не, имала си шок и депресия. Хубаво, на всеки се случва. Резонен въпрос е да пита някой как я третираш, какво правиш сега, за да не стигнеш пак там. Но после да ни правиш на луди, че си измисляме и скачаш на "кой, аз, депресия, какво ?!"... То това само по себе си е симптом за нещо още по-опасно .

Аз пак съм чела по диагонал и сега разбрах, че Сирената е у депресия.
Обаче все ми се набива в очите, че пази децата си от другите деца, защото всички освен нея са прости, неграмотни и кви бяха още там...
Все едно не пише от бял квартал в Пловдив, а от Максуда Варна....

А колко по-лесно и приятно да си достатъчно самоуверен и щастлив, че да кажеш "искам, мога, има кой да ме издържа съответно седя у нас на лаптопа, докато децата растат." И да оставиш офис планктона да съска злобно с малките си планктонови устички. Вместо да вадиш от 9 кладенеца вода защо и как и да се чувстваш дребен, нищожен и длъжен с нещо да се оправдаеш. Като няма с какво друго, с критика по въображаемите други.

момичета а я кажете кой е най-лесният маршрут до боянския водопад, който да е подходящ за бебеносене? искаме да изпратим нг подобаващо, без да стресираме бебенцето.

Японке, а не те ли беше страх от болести или свръхстимулация при пътуването?

Bb, точно Боянския водопад не знам защо сте избрали. Достъпът дори до горната му част е през една гора, не особено сложен терен, но с голям наклон. С бебе на гърба центъра на тежестта се измества дори на опитен катерач и спускането е рисковано. Това, ако се качите с кола донякъде, защото лифт до Копитото вече няма.
Ако тръгвате пеша отдолу, най-леко е по Боянската река, но пак денивелацията е голяма за стравнително малък терен и наклонът ще прецака яко гърба на този, който носи бебето.
А и то не може май да си държи още главата само, което значи предна носилка, което не е нещо добро за планински преход с наклон. Не за друго, ами ще ви боли вас после.
Бих избрала нещо друго за момента. Например, Дендрариума.

Организирано е по един начин: майките спират да работят. Или след това работят парт тайм. Децата са доста независими, в смисъл- четиригодишни куклички в метрото, със сладки униформички. Обаче майките си стоят у дома и вечер чакат таткото с бира. Той се прибира към 10-11 вечерта. Няма баланс с работата- работата заема много време. Затова женените жени с деца спират да работят.

Пу, значи, как не ти се падна да си японка.

Tsugimi, с първото си дете съм правила чудеса направо, и доста пътувания, и туризъм. Е, чак на самолет не съм го качвала, но все пак- доста активност. Обаче втори и трети път не ми се занимава със същите упражнения.

На два месеца би трябвало вече да могат да си държат главата. Някои бебета го могат от самото начало.

Ако някой си носи бебето на 2 месеца в носилка на гръб защото смята, че детето му си държи изправена стабилно главата, е идиот и си няма идея какво прави. Дори и 4 месеца е рано. Всъщност, най-добре е детето да може да седи стабилно. Твоето сигурно от родилния дом може, но повечето от 6 м. нагоре.

Почвам да се замислям, че промяната у теб не е заради броя деца, а точно заради катаклизмите ти между тях. Всяка майка с повече деца не се натяга толкова колкото с първото, ама чак такива крайности като при теб имат поне някакъв допълнителен обяснителен фактор.