Гугъл, твоята история е точно това, което казах за странните традиции тук. Никой нормален човек няма да иска да живее с порасналото си дете и половинката му, независимо от пола на въпросното дете. Че чак и драма да става от това. Да не говорим, че порасналото дете, дори да няма половинка е добре да живее самостоятелно. Това е сбъркана история, която ме учудва, че продължава и през 21-ви век, чак някои се изнасят в друга държава, за да се измъкнат от оковите на майчината любов и да живеят самостоятелно.
При нас майка ми се страхуваше, че ще остане сама, но никога не е настоявала да живеем заедно, ако аз не искам. Само че понеже като цяло наистина имаме хубави отношения и аз много я обичам, в нищо не е била отровен родител, се чувствах виновна да я напусна, ако това ще я накара да се чувства зле. По същата причина за пръв път изкарах Нова Година извън дома чак на 19-20-годишна възраст и от тази НГ помня само колко ми беше неспокойно, че тя си седи самичка вкъщи. Когато с МП решихме да заживеем заедно, баба почина и идеята да я оставя точно тогава ми се стори чудовищна. Затова и заживяхме тримата (ние двамата в детската ми стая) и мисля, че точно това ни помогна и на двете да осъзнаем, че нормалния ред е всяко семейство да си знае къщата. И двете видяхме, че така много повече се караме, че всяка дърпа към нейните си разбирания, че и в чисто битов план не е удобно и накрая само си правим положението по-лошо.
В малките градове е същата работа. В някои блокове има по 1-2 светлинки вечер, останалото е зарязано. Обезлюдяването е много сериозно.