Оковите на майчината любов

  • 112 447
  • 1 780
  •   1
Отговори
# 1 290
  • Мнения: 7 858
Гугъл, твоята история е точно това, което казах за странните традиции тук. Никой нормален човек няма да иска да живее с порасналото си дете и половинката му, независимо от пола на въпросното дете. Че чак и драма да става от това. Да не говорим, че порасналото дете, дори да няма половинка е добре да живее самостоятелно. Това е сбъркана история, която ме учудва, че продължава и през 21-ви век, чак някои се изнасят в друга държава, за да се измъкнат от оковите на майчината любов и да живеят самостоятелно.
Да, съгласна съм.
При нас майка ми се страхуваше, че ще остане сама, но никога не е настоявала да живеем заедно, ако аз не искам. Само че понеже като цяло наистина имаме хубави отношения и аз много я обичам, в нищо не е била отровен родител, се чувствах виновна да я напусна, ако това ще я накара да се чувства зле. По същата причина за пръв път изкарах Нова Година извън дома чак на 19-20-годишна възраст и от тази НГ помня само колко ми беше неспокойно, че тя си седи самичка вкъщи. Когато с МП решихме да заживеем заедно, баба почина и идеята да я оставя точно тогава ми се стори чудовищна. Затова и заживяхме тримата (ние двамата в детската ми стая) и мисля, че точно това ни помогна и на двете да осъзнаем, че нормалния ред е всяко семейство да си знае къщата. И двете видяхме, че така много повече се караме, че всяка дърпа към нейните си разбирания, че и в чисто битов план не е удобно и накрая само си правим положението по-лошо.

# 1 291
  • Мнения: 30 802
мамасита, да, християнка съм, но ме вкарваш в някакви свои си хипотези. Не съм безбожнник, но и не съм ревностна християнка. Не разбирам и ти какво искаш от мен. Каквато съм - такава!
И какво значи да си християнка, ако ги няма резултатите...тоест християнка с екзистенциален страх- не ми се връзва...то е все едно да си цигулар, който не може да свири и не е пипал инструмент, но да твърдиш, че всъщност си цигулар...

Друго се чудя- майката е възрастен, а една от способностите на възрастния човек е да може да остава сам с компанията си. Признак на зрялост си е. А доста майки всъщност тайно са пораснали момиченца, някои реакции и виждания са им адски незрели, защото от заетостта покрай майчинството си мислят, че са пораснали, но много неща са им останали неизследвани и съзнанието им е мешавица ужасна.

# 1 292
  • София
  • Мнения: 62 595
Мамасита, не разбирам за какво говориш, откъде излезе сега тая работа с екзистенциалните страхове? Нищо не ти се връзва, защото се опитваш да ме набуташ в някакви схеми. Какво точно те интересува, за да ти кажа?

Порастването е индивидуално, а някои така и не си порастват.

# 1 293
  • София
  • Мнения: 16 114
Гугъл, твоята история е точно това, което казах за странните традиции тук. Никой нормален човек няма да иска да живее с порасналото си дете и половинката му, независимо от пола на въпросното дете. Че чак и драма да става от това. Да не говорим, че порасналото дете, дори да няма половинка е добре да живее самостоятелно. Това е сбъркана история, която ме учудва, че продължава и през 21-ви век, чак някои се изнасят в друга държава, за да се измъкнат от оковите на майчината любов и да живеят самостоятелно.
Да, съгласна съм.
При нас майка ми се страхуваше, че ще остане сама, но никога не е настоявала да живеем заедно, ако аз не искам. Само че понеже като цяло наистина имаме хубави отношения и аз много я обичам, в нищо не е била отровен родител, се чувствах виновна да я напусна, ако това ще я накара да се чувства зле. По същата причина за пръв път изкарах Нова Година извън дома чак на 19-20-годишна възраст и от тази НГ помня само колко ми беше неспокойно, че тя си седи самичка вкъщи. Когато с МП решихме да заживеем заедно, баба почина и идеята да я оставя точно тогава ми се стори чудовищна. Затова и заживяхме тримата (ние двамата в детската ми стая) и мисля, че точно това ни помогна и на двете да осъзнаем, че нормалния ред е всяко семейство да си знае къщата. И двете видяхме, че така много повече се караме, че всяка дърпа към нейните си разбирания, че и в чисто битов план не е удобно и накрая само си правим положението по-лошо.
Точно това е отровното в традицията, че ти отговаряш за това дали ще бъде сама или не. Разбирам да е тежко болна и в нужда, но ако няма мъж или приятелки, роднини, с които да прекара нова година, нима ти трябва също да нямаш, за да стоиш до нея? Това е типично за нашите ширини и ми е напълно неразбираемо. Разбирам грижата за човек в нужда, но да е наистина нужда. Хубаво е, че твоята майка наистина не е отровна и сте успели да се отделите като нормални хора. Колкото и да обича човек родителите си след една възраст е крайно неудобно и неприятно да живее заедно с тях. То и за самите тях би трябвало да е така.

# 1 294
  • София
  • Мнения: 24 836

Точно това е отровното в традицията, че ти отговаряш за това дали ще бъде сама или не. Разбирам да е тежко болна и в нужда, но ако няма мъж или приятелки, роднини, с които да прекара нова година, нима ти трябва също да нямаш, за да стоиш до нея? Това е типично за нашите ширини и ми е напълно неразбираемо. Разбирам грижата за човек в нужда, но да е наистина нужда. Хубаво е, че твоята майка наистина не е отровна и сте успели да се отделите като нормални хора. Колкото и да обича човек родителите си след една възраст е крайно неудобно и неприятно да живее заедно с тях. То и за самите тях би трябвало да е така.

Традициите стъпват на реалността, а тя е различна в различните държави.
Хубаво заклеймяваме нашите и хвалим техните, само че сещаш ли се защо там родителите могат и искат да остават сами, че и баби внуци не гледат дори?

Защото могат да се издържат сами с пенсиите си и не само да се издържат, а да си платят развлечения, които да им запълнят дните.

Колко пенсионери тук могат да си го позволят- особено, останалите сами?

Да, не бива пораслите деца да живеят с родителите си, но в наше време, за да си го позволят, трябва да отделят някаква сума всеки месец, за да поддържат самостоятелността им.
Което не включва никакво " забавление"- ни ресторант, ни кино, ни театър, а за екскурзия да не говорим.
И посрещане на нова година с приятели, също.

# 1 295
  • Мнения: 15 960
И аз все питам - в провинцията майка с 200 лв пенсия и син със заплата 450 как точно да живеят отделно?

# 1 296
  • Мнения: 1 701
И аз все питам - в провинцията майка с 200 лв пенсия и син със заплата 450 как точно да живеят отделно?
Забелязва доста случаи хората имат някоя къща на село, апартамент в града, земеделски земи няколко декара, но упорито отказват да ги продадат, за да останат на децата, и мизерстват в същото време.
Или деата те издържат и им преписват нещо, или си го продаваш и гледаш да живееш с парите без да закачаш децата си.

# 1 297
  • София
  • Мнения: 16 114
Абсурд, малко знаеш за живота в чужбина и там повечето хора никога не успяват да купят собствено жилище, просто не правят такава драма, че са под наем. И както казах, ако човека е в нужда да му помагаш, но при здрави и прави хора, които ходят и на работа да им клечиш, за да не били сами... извинявай.

# 1 298
  • София
  • Мнения: 24 836
Никак, разбира се- ако са в къща, обикновено има нещо като лятна кухня, в която се заселва майката, а младите остават в къщата.
И са с общо домакинство- само така оживяват.

# 1 299
  • Мнения: 15 960
Абсурд, малко знаеш за живота в чужбина и там повечето хора никога не успяват да купят собствено жилище, просто не правят такава драма, че са под наем. И както казах, ако човека е в нужда да му помагаш, но при здрави и прави хора, които ходят и на работа да им клечиш, за да не били сами... извинявай.
Не правят драма, че са под наем, защото за всички има общински жилища със символичен наем и няма опасност да останат на улицата. Тук раздават ли масово на пенсионерите и социално слабите, или трябва да направят репортаж по ТВ, за да ти дадат? Понякога наистина не виждате по-далеч от носа си.

# 1 300
  • Мнения: X
Забелязва доста случаи хората имат някоя къща на село, апартамент в града, земеделски земи няколко декара, но упорито отказват да ги продадат, за да останат на децата, и мизерстват в същото време.
Или деата те издържат и им преписват нещо, или си го продаваш и гледаш да живееш с парите без да закачаш децата си.


Къщите на село са непродаваеми или се продават на безценица. Изключвам някои села около най-големите градове. Продай нещо за 3-5 хиляди лева, пък после живей с тази огромна сума. Rolling Eyes В малките градове е същата работа. В някои блокове има по 1-2 светлинки вечер, останалото е зарязано. Обезлюдяването е много сериозно.

# 1 301
  • София
  • Мнения: 24 836
Абсурд, малко знаеш за живота в чужбина и там повечето хора никога не успяват да купят собствено жилище, просто не правят такава драма, че са под наем. И както казах, ако човека е в нужда да му помагаш, но при здрави и прави хора, които ходят и на работа да им клечиш, за да не били сами... извинявай.

Представи си, че въобще не отварям дума за собственост, а за оцеляване!
Като имаш собствено жилище у нас, данъците му се покриват от 2 наема максимум.

А, като получаваш пенсия 200- 300 лева, просто не можеш да си позволиш да бъдеш под наем.

Що се отнася до "здрави и прави, които ходят на работа, да им клечиш"- извинена си и дано не ти се наложи да си спомниш след години какво си писала.

По- точно- да изпратиш мъжа си, с когото си делила всичко едни 40 години и на другия месец да празнуваш я Великден, я Нова година абсолютно самичка вкъщи.

# 1 302
  • София
  • Мнения: 16 114
Абсурд, малко знаеш за живота в чужбина и там повечето хора никога не успяват да купят собствено жилище, просто не правят такава драма, че са под наем. И както казах, ако човека е в нужда да му помагаш, но при здрави и прави хора, които ходят и на работа да им клечиш, за да не били сами... извинявай.
Не правят драма, че са под наем, защото за всички има общински жилища със символичен наем и няма опасност да останат на улицата. Тук раздават ли масово на пенсионерите и социално слабите, или трябва да направят репортаж по ТВ, за да ти дадат? Понякога наистина не виждате по-далеч от носа си.
Къде това? Аз такава страна не познавам. Може би Германия, с живота там не съм запозната, но в останалите страни заплатите едва покриват наемите, а цената на един квадратен метър жилище е около 5-6 месечни заплати. Не знам кой не вижда по-далече от носа си, но животът в Чужбина е твърде идеализиран тук.

Абсурд, ако съм самичка вкъщи детето ми ли ще е виновно, та ще трябва да зареже своя живот и да ми прави компания? Честно? И не говорим за оцеляване, за това казах, че е ясно и разбираемо, но 55-60 годишна жена, например, да дундуркаш, защото нямала компания...наистина, извинявай. Ако изкукуригам толкова, че да връзвам детето си до мен, защото не съм могла да създам връзки, приятелства и съм опряла само до него, дано някой ми извади писаното в разумна възраст и да ми го припомни.

# 1 303
  • Мнения: 22 917
И аз се надявам никога да не се налага децата да ми лекуват самотата ежедневно.

# 1 304
  • Мнения: 15 960
Къде това? Аз такава страна не познавам. Може би Германия, с живота там не съм запозната, но в останалите страни заплатите едва покриват наемите, а цената на един квадратен метър жилище е около 5-6 месечни заплати. Не знам кой не вижда по-далече от носа си, но животът в Чужбина е твърде идеализиран тук.

В скандинавските със сигурност.
И какво прави един пенсионер без собствено жилище в идеализирания Запад? Цял живот работил само за наема, едва му стигало за храна, и като се пенсионира?

Общи условия

Активация на акаунт