Оковите на майчината любов

Аз самата работя с млади хора, току що завършили и следващи, Ми най-готините работят, често нощем или вечер, през останалото време учат+някои доразвиват и още нещо, освен ученето. Има певици и певци, писател, няколко започнаха собствен бизнес с ръчно изработени стоки( едната отвори и магазин и патентова някои неща и са страхотни), има лекари, адвокати и т.н. И гледат по някое дете за разкош.
Други идват на интервюто с мама ( омг, да! случвало се е), и после заявяват, че мама е решила че нещо не й харесва в тази фирма и не дава да работят тук
Да, има някакви психологически бариери. Но не съм компетентна да обобщя какво движи всички или дори някои хора. Ситуации и характери различни.

Преди време имаше един хубав постинг, че по-скоро биха наели някой млад, който има нещо в GitHub, отколкото някой, който е правел пари като барман, вместо да се развива в професията известно време без доходи. А реално дори да си барман, ако си сам, пак може да натрупаш пари за 6 месеца базов живот и да се развиваш.

При следването си не съм смятала за необходимо да работя сервитьорка, защото се печелят пари краткосрочно- дългосрочно се губи много. И това не е чак толкова глезотия, колкото смислено поведение.

Кандидатствала съм за мениджър в Макдоналдс, но избягах още по време на "тестовия период". Прекалено е страшно

Съгласна съм със sixsense. От първи до трети курс ходех на такъв ползотворен стаж за 140 лв заплата. Точно, колкото да си взема картата за градския и да имам джобни. Ама тогава още съм живяла с майка ми. Човек, който вече е завършил може да ходи на такова нещо като допълнителна работа или за наистина много кратък период. Иначе действително е супер полезно - виждаш как се правят нещата, придобиваш опит.

На много места съм чувала колко мързеливи били младите хора, искали били 1000 лв заплата. Около баловете задължително пускат по 1-2 такива статийки из жълтите сайтове. Ами... ако ще са на 8 часов работен ден колко да искат? Особено, ако макар и без много опит имат специалност и образование. То в Lidl на касиерките заплатата е 1000 лв на месец въпреки, че не се очаква да са вижали университета отвътре. Все пак тези млади хора са инвестирали в образование, умеят нещо, а живота в градовете е скъп.

Ами те така разсъждават и повечето работодатели - как може да не започват при мен на работа, след като им плащам. Ама колко плаща е отделен въпрос. Не можем да знаем на кой какви са му подбудите да не иска да свърши дадена работа. На нас може да ни се струва, че плащаме от богато по-богато, но той да си има някакви съображения, които да не желае да споделя. Аз например съм отказвала ангажимент, за който сигурно поръчителят си мисли, че ще ми се отплати достойно, но аз съм си преценила, че срокът, в който го иска, ще ми причини неудобства да си организирам времето и да си свърша достатъчно добре работата. Тогава съм предпочитала да не взема примерно едно 20 лв, вместо да ги взема и после да кажат: тая никаква не я свърши.
Отделно пък ми се е случвало да изразходвам труд, време и ресурси за работа, която се плаща скъпо, без да взема и лев, защото от морална гледна точка така ми се е сторило редно.

Аз затова писах за бизнезмодел - на веригите за бързо хранене това им е модел, както и на други компании - наемат млади и неопитни за малко пари и често това са именно студенти или ученици. А работата за опит пак си заслужава в някакви граници - не всеки опит си заслужава, дори на 18.  Като гледам, младите вече не се навиват на опит без пари, защото са друго поколение. Ние бяхме навити на опит без пари, защото такива бяха времената, зората на демокрацията и т.н., а ако сега някой е навит на опит без пари, то е за съвсем кратко време и през цялото време си има едно наум и намира начин да компенсира. Гледам онази вечер един работодател във фабрика за чанти и с гордост оббясняваше какви хубави заплати давал, пък как нямало желаещи. Щом няма желаещи, значи е малко заплащането. Както винаги, на този, който дава са му много, а този, който взема са му малко.

Когато има кой да те издържа, можеш да разсъждаваш като проститутка, която днес е решила да не излезе на работа.
Когато знаеш, че колкото и малко да ти платят, ще избиеш пътя и своята храна, и така ще остане за детето ти повече, ще се съгласиш и на " лоша сделка", оглеждайки се и търсейки контакти за нещо по- добро.

А, ако седиш вкъщи без една стотинка и без да се срещаш с хора, няма да мръднеш на йота, ами все по- трудно ще комуникираш, и все по- уплашена ще бъдеш от мисълта за нещо ново.

Значи е пълно с млади хора, които има кой да ги издържа. Което само по себе си означава, че не го е закъсал толкова народа

Затова и аз казах, че бях на 18. Такова нещо можеш да правиш докато живееш с вашите или те подпомагат финансово, а и докато си много млад. После, естествено, няма да стажуваш, поне тук няма такава традиция, макар за някои професии в други страни първите приходи традиционно да идват към 30. Затова и не всеки става лекар, адвокат, архитект и тн

Съвсем леко. Разбивката с колата и храната кърти.

+1.

То в нашата държавица всичко е сбъркано. Моето мнение е, че неплатените стажове трябва да бъдат криминализирани, защото това на практика е експлоатация на труд. Мисля, че преди време имаше законодателни постъпки в това отношение, но какво стана не знам. Още си ги има тези стажове. Аз лично никога не бих експлоатирала труда на студент или прясно завършил специалист, без да мога да му осигуря заплащане. Също не бих работила за без пари, но пък отдавна съм минала възрастта за това, така или иначе.

По отношение на разходите да работиш - няма какво да смятаме, разходите в големите градове са безспорни. Градски транспорт примерно 60 лв (карта), някакво читаво облекло за минимум 100 лв на месец (изключваме представителното такова или необходимостта да си само с маркови костюми, там цифрата е друга), храна минимум 7-8 лв на ден (обедно меню + нещо за пиене, сандвичи - добре, ама да се цепиш от колегите да ядеш сандвичи не е много ОК). Ако има и деца в схемата и те имат късмета да са в държавна забавачка - още 200 лв заминаха (все пак има допълнителни занимания, спортове, език и пр.). Дотук сме с 536 лв минус. Т.е. за един човек (визираме повече жени, че те са обсъждани по-често) в тази ситуация минимумът от 1000 лв си е съвсем реален - защо иначе тази жена да си продава работната сила изобщо? Така че претенциите на повечето жени особено са си напълно в реда на нещата.

Що се отнася до предложенията за работа - няма да казвам на какви безумия се натъквам в последно време. Примерно на мен също се случва да ми подмятат някакви неща за работа, но как се случва това? Случва се в компанията на студентите, които обучавам (?!?) или се хвърлят някакви идеи във форуми, във фейсбук групи - аз ли съм изостанала или това е новата мода? Защото за мен лично добрата практика в този случай, ако някой ти е интересен за работа и искаш да му предложиш нещо, е като минимум да се срещнете лично и да обсъдите кой какво предлага, при какви условия и пр. и пр. Как се очаква ти като изпълнител на някаква работа да си сериозен, като виждаш подобно отношение от другата страна? Т.е. тотална липса на всякакво делово отношение, такт, адекватност на ситуацията. Поне за мен такива неща са несериозни. И с най-простоселските си работодатели (имала съм такива преди 100 години) сме сядали като нормални хора да обсъдим каква е работата, за колко време е ангажизментът и какви са взаимните очаквания.

Отделно, аз също не се учудвам на това, че има хора, които отказват работа. Зависи какво иска даден човек - дали да следва именно кариера или просто да се хваща на някаква работа за пари. Зависи от човека и от обстоятелствата. На мен лично винаги са ми правели лошо впечатление хора, които правят всичко само за пари - имах една такава позната, която беше едновременно консултант на козметика, съдействаше за кредити, въртеше търговия с някакви стоки, изобщо пълен хаос. Казвахме й досадницата, защото наистина си беше такава, постоянно предлагаше нещо на някого за пари. Като цяло, гледах да я избягвам. Това са хора, които като цяло нямат определена посока, а просто гледат да спечелят едни пари.

Като студентка бях кандидатствала за работа в една видеотека, надявайки се, че ще мога да си изкарвам някой лев за джобни. След поредица от интервюта и тестове за интелигентност ни дадоха да изчетем едни материали с правилата за работа във видеотеката и стана ясно, че ще има около месец пробен срок. За този месец разчитаха, че ще трябва да сме там на пълен работен ден, при което попитах дали ще получавам трудово възнаграждение през това време. Реакцията на управителката беше следната: Ама вижте сега, ние през този период ще ви обучаваме. Като се запишете на курс по език на вас ли ви плащат или вие плащате?

Естествено, че в момента, в който го каза, си хванах чантичката и си тръгнах. На следващия ден си намерих друга работа. Освен, че ми плащаха за нея, успях да натрупам повече опит, отколкото бих придобила във въпросната видеотека.

Абсурт, има 20 лева, които понякога е по-добре да бъдат отгладувани, отколкото после да ти излезе през носа. Всеки има право да търси добрата сделка. Наемните отношения са бизнес. Значи, работодателят има право да търси добра сделка, а работникът няма, така ли?

Това ми звучи като да е пълно с хора, които не работят за пари. Отново се удивлявам колко е богат българския народ. Какво значи да работиш за кариера? Че парите не те интересуват ли?

Все едно пред всички хора стои избора - могат да работя, а могат и да не работят В Рая ли живеем?

Ако имаш някаква малка кола на лизинг, или дори втора ръка, хич не е изхвърляне, плюс гориво. При повече от едно дете няма как пеша или с ГТ да се нареди логистиката. Ако ходя на работа, градината, която ми дава относително спокойнствие, само тя- е 1000 на месец за двете деца. Така че в сегашната ми ситуация няма смисъл да излизам за под 2,000. Но примерно не бих се хванала с МЛМ или застраховане, само и само да изкарам пари.