Всеки ден има с какво да ме дразни - днес я помолих да дойде по-късно следобед(искала да си готви),
Защо готви у вас?
- Публикувана: 17 ноем. 2017, 20:30 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2017, 12:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 88
Всеки ден има с какво да ме дразни - днес я помолих да дойде по-късно следобед(искала да си готви),
Защо готви у вас?
Лиляна, няма ли вариант да я запишете към някоя кухня? В нашият квартал има една баба, с подобни на вашите симптоми. Щеше да запали целия блок, та от тогава е доста известна 🧐. Дъщеря и взе всички уреди и я убеди всеки ден да ходи да си взима ядене от една близка кухня. Говорила съм с бабето, голям агент е - бивша учителка и все разказва някакви смешни истории за бившите си ученици. Но си личи, че не е съвсем добре. 
Добра идея - социален патронаж се нарича тази услуга и освен кухня (която доставят до дома), предоставят и още някакви грижи, полага се на пенсионери, болни и лица в неравностойно положение. Има такса, която е процент от дохода на ползващия услугата, като този процент зависи от разни условия.
Няма как финансово да се оттърват от родителите. Просто природа... Мъжът на Гугъл или трябва са прекъсне всякакъв контакт с тях (което е нечовешко и слабо вероятно) или трябв да продължава са дава парички. Срядно положение няма, защото “свекърите” няма да позволят. Ако спрат паричките, по това което разказва Гугъл, те ще ги подлудят.
Гугъл от кой град сте, ако е ОК да споделиш?
Гугъл от кой град сте, ако е ОК да споделиш?
Не е лоша идеята, но няма да иска. Ще го подхвърля на мъжа ми в подходящ момент все пак. Но тя е на химиотерапия и на нея почти всичко ѝ горчи. Водила съм я лятото по ресторанти на морето с много добра кухня, е, горчало ѝ, боклуци били давали.
Засега го играя лошата и капризна снаха, която не дава да я безпокоят и донякъде успявам да си извоювам спокойствие в личното си време, но понякога като си навие, няма спирка.
Засега го играя лошата и капризна снаха, която не дава да я безпокоят и донякъде успявам да си извоювам спокойствие в личното си време, но понякога като си навие, няма спирка.
Аз си признавам, че на мястото на Лиляна отдавна да са ми гръмнали бушоните. Бих купувала продукти с мои пари и бих готвила тристепенно меню и за обяд, и за вечеря на свекървата, но това системно идване и действане в моята кухня, не и не, и не, и още безкрайно не.
Ама проблема е, че тя не ще на Лиляна манджите ... иска САМА да си готви, и аз съм си мислела, че на мястото на Лиляна сигурно бих гръмнала!
Да, проблемът не е нито в парите, нито в качеството на продуктите. Тя така или иначе си "пазарува" от нашия магазин. Запънала се е сама да си готви и толкова. Няма начин да се опитам да готвя като нея - мазно и запържено.
Просто ще дойде момент, в който няма да мога да я изтърпя и ще става каквото ще става.
Просто ще дойде момент, в който няма да мога да я изтърпя и ще става каквото ще става.
Да, проблемът не е нито в парите, нито в качеството на продуктите. Тя така или иначе си "пазарува" от нашия магазин. Запънала се е сама да си готви и толкова. Няма начин да се опитам да готвя като нея - мазно и запържено.
Просто ще дойде момент, в който няма да мога да я изтърпя и ще става каквото ще става.
Просто ще дойде момент, в който няма да мога да я изтърпя и ще става каквото ще става.
Досещаш се, кой е във версията безопасност. Всеки път им казвам, гответе си, когато сте двамата. Но тя няма ориентация за време и понякога ми се пречка, когато съм аз вкъщи.
Веднъж беше идвала в 3 сутринта - наспала се и си мислила, че е сутрин. Дошла вкъщи, видяла ни, че спим поседяла малко в склада на едно диванче и си тръгнала. Усетихме я по багажа, който беше оставила - продукти за готвене.
Аз просто съм се примирила, че към момента няма друг начин, но това не ме успокоява и понякога се дразня, особено когато знам, че може да се съобрази, но не го прави, защото си е наумила и трябва да стане. Иначе не прави проблеми, не си налага, не се кара, но ей така кротичко и миловидно си действа да става каквото си е решила.
Веднъж беше идвала в 3 сутринта - наспала се и си мислила, че е сутрин. Дошла вкъщи, видяла ни, че спим поседяла малко в склада на едно диванче и си тръгнала. Усетихме я по багажа, който беше оставила - продукти за готвене.
Аз просто съм се примирила, че към момента няма друг начин, но това не ме успокоява и понякога се дразня, особено когато знам, че може да се съобрази, но не го прави, защото си е наумила и трябва да стане. Иначе не прави проблеми, не си налага, не се кара, но ей така кротичко и миловидно си действа да става каквото си е решила.
Иначе не прави проблеми, не си налага, не се кара, но ей така кротичко и миловидно си действа да става каквото си е решила.
Оф, то и с взимането на ключовете не е лесно. Баба ми (на близо 80 години е) се беше изгубила в Димитровград. Отишла до пазара и на връщане забравила къде и е апартамента. Хубаво, че имаше ключ за апартамента на вуйчо ми, защото явно него си спомнила. Та беше отишла там и после като се прибали си я намерили поне на топло и сухо в тях.
Аз си признавам, че на мястото на Лиляна отдавна да са ми гръмнали бушоните. Бих купувала продукти с мои пари и бих готвила тристепенно меню и за обяд, и за вечеря на свекървата, но това системно идване и действане в моята кухня, не и не, и не, и още безкрайно не.
Уиш, истината е, че жената е болна, но не е все още безумна.
Забравя и ще се задълбочава, ти поне знаеш как е било с баща ти, аз знам как беше с майка ми, но няма как да ѝ се забрани всичко- все още не е стигнала фазата " зеленчук", за да се държат така с нея.
По- скоро, трябва да се помисли за човек, който да прекарва половин ден с нея у тях и тогава тя да пазарува и готви.
По- скоро, трябва да се помисли за човек, който да прекарва половин ден с нея у тях и тогава тя да пазарува и готви.