Ето, много точно го каза - досаден и изтощаващ недостатък. В такъв недостатък обаче го превърна пред цялата зрителска аудитория мама ни Дари иначе не е хич недостатък особено ако е съчетан съъъъъъссс... хитри хрумки разни, прагматичност, чувство за баланс. В началото наистина я разбирах, оправдавах, опитвах се и другите да убедя, че така трябва да стават нещата - със старание и изпипани до най-дребен детайл. С времето и поредицата от случки и похвати от нейна страна обаче... и не на последно място - РЕЗУЛТАТИ, тотално взех да се разграничавам от нея. (Относно резултатите да си спомним поръбването на свръхсложните пердета, които Иван и бат Симо и разнищиха само с поглед. ) Адски много започнах да и се дразня, че си го кара като по учебник, грам креативност не появява, грам стремеж към оптимизиране на цялостния процес. А начини хиляди, мама Дари обаче нито поема, нито предприема, тя си пее нейната си песен.