Значи.... аз също съм перфекционист и го смятам за досаден и изтощаващ недостатък, но никога не съм била бавна, даже напротив. Бавното вършене на нещо не е еквивалент на качествено свършена работа. 
Ето, много точно го каза - досаден и изтощаващ недостатък. В такъв недостатък обаче го превърна пред цялата зрителска аудитория мама ни Дари иначе не е хич недостатък особено ако е съчетан съъъъъъссс... хитри хрумки разни, прагматичност, чувство за баланс. В началото наистина я разбирах, оправдавах, опитвах се и другите да убедя, че така трябва да стават нещата - със старание и изпипани до най-дребен детайл. С времето и поредицата от случки и похвати от нейна страна обаче... и не на последно място - РЕЗУЛТАТИ, тотално взех да се разграничавам от нея. (Относно резултатите да си спомним поръбването на свръхсложните пердета, които Иван и бат Симо и разнищиха само с поглед.
) Адски много започнах да и се дразня, че си го кара като по учебник, грам креативност не появява, грам стремеж към оптимизиране на цялостния процес. А начини хиляди, мама Дари обаче нито поема, нито предприема, тя си пее нейната си песен. 
Това е важно, да умееш в стресова ситуация да запазиш самообладание и да действаш бързо. На дуелите няма и помен от "бавната" Дарина. Ако Ленчето я избере и Дарина победи, не знам, ще я призная за супер нинджа. 
Но няма да е Дарето на дуел според мен, ще видим, де, може и да не съм права. 
Верни неща говори, ама много театрално, досмеша ме.