Тема за взаимопомощ при изневяра

О аз определено разбрах, че кръшкач ли е-и да си най, най полза няма. Ако си дебела, що си дебела, ако си слаба, много си кльощава, много работиш или малко работиш и прочие извинения. Той винаги ще ти измисли някакъв кусур, за да се оправдае пред себе си! Затова спасението е шут и бягаш! Съжалявам само, че толкова време ми отне за да го проумея! И аз отначало се самообвинявах, но сега просто разбирам, че човекът просто не става.

Секса на всички е важен. Защо да му се не види мъжете смятат, че жените нямат нужда от това, че "не им е в природата"? За много уникални се имат в това отношение
И да не забравяме, че когато някой (мъж или жена, все тая) реши да кръшне, вода от 9 кладенеца ще носи, но няма в него да е вината Щото нали е тооооолкова трудно да кажеш "Не изпитвам вече същото към теб както преди, дай да теглим чертата"

Както казаха има ли деца в картинката ,нещата не са толкова лесни. Има деца,които леко приемат раздялата,други не и всячески правят така,че родителите да се съберат. Зависи много изневерилия какво точно иска,живот далеч от децата си(когато те са още малки, не тинейджъри),свобода да си живее живота. Много от хукналите извън семейството,после съжаляват и вече зависи от гордостта на двамата, дали ще се съберат отново или не.
Когато ми дойде до главата масово беше, изритай го. Даже го бях направила.
Само две жени бяха на друго мнение и двете бяха преживели същото ,докато децата са малки. Едната даже още беше в процес на скрепване на семейството.
Но..... Има всъщност доста, "но" какво е провокирало изневерята,какво е отношението и на двамата към семейството. Бащата колко е привързан към децата, може ли да живее далеч от тях ,своя си живот. Децата как ще се чувстват по-добре.
Когато се разделяхме, бащата убеждава детето,колко добре ще е за него да сме разделени и за всяко нещо ,детето имаше отговор режещо като с нож и каращи ни да мислим, това ли е правилното.
За себе си знаех ако нямах деца,режех веднага,ако бяха големи и почти поели своя път също,независимо вече какво мислеха те. Ако детето не беше реагирало така,че ясно да покаже как и колко страда също щях да приключа с този човек, даже и бременна.
Има много неща които определят какво да стане след изневярата. Няма един, ,единствен път.

За съжаление детето не може да накара родителите си нито да се обичат, нито да се разбират.

Иначе аз приветствам идеята всяко семейство, което може да бъде запазено, да бъде запазено

Това е така, но никой не казва,че трябва да се обичат.
Имам двама познати,вече големи мъже със семейства,на които родителите продължават да живеят заедно чисто формално, заради детето. Съвременото отворен брак.
Но има деца,които самите те искат мама и тати да се разделят.

На мен най-гнусния вариант ми е отворения брак. Това е точно обратното на представата ми за семейство. Особено пък когато всички знаят, че хората стоят само проформа заедно - какъв е и смисъла?

И аз не разбирам какъв е смисъла да си в отворен брак с някого. Само децата ли са причината или има и нещо друго.

Не знам,не съм разпитвала родирелите,само исках да чуя гледната точка на "децата " и ги разпитвах тях,сега като възрастни как гледат на решението на родирелите.
В общи линии много разпитвах доато взема решение за себе си,бях и бременна. За късмет или не имаше много хора ,с които да мога да разговарям,дали преживели го или такива,на които родителите са.
Пак казвам всичко е много относително и зависи от много неща решението.
За мен всяко решение си има своята болка,която трябва да се "излекува"( обмисли,преживее,осъзнае).
И при взето решение за раздяла боли,нр само излъгания и изневерилия,но той си има другия и си мисли ,че всичко. Ок,но идва момента на битовизмите и с другия, и осъзнаването.

Гледната точка на децата каквато и да е, няма те да живеят моя или твоя живот. Просто има неща, които не могат да се търпят ежедневно само защото "децата искат друго". А ако могат да се търпят, значи положението е търпимо. Което не важи за всички ситуации.

За себе си се убедих, че не искам семейство на всяка цена. Ако няма любов и уважение, това не е семейство, съответно няма какво да "се пази".

Уважението няма ли го между двама души, няма как да живеят под един покрив.
Любовта е друго нещо вече.
Не може да се каже, веднага след изневярата, какво ще стане.
Може да дадеш втори шанс и той да е напразен,може и да е успешен. Това дали изобщо ще дадеш втори шанс ,пак зависи от много фактори.
За моя случай,не знам дали ще е успешен втория шанс,ще мога да кажа след година -две. Още ми е прясно за мен самата. От страни като погледна нещата даже са идеални,но аз за себе си имам да изяснявам някой неща.
Далеч съм от мисълта,че раздялата е грешка,понякога тя е най-правилното решение.

Мдам... Както с всяка друга ситуация в живота, няма правилно и грешно

Винаги ми е била странна темата за изневярата.
Човекът, според мен, не е създаден да живее в моногамия. Всички напъни да живее по този начин са плод на вековни традиции, църква, общество и т.н. Любовта също няма нищо общо с верността.
Човек е създаден така, че да изпитва влечение към различни хора. Ние сме просто едни животни, които имат малко повече мозък, но той понякога не може да надделее над инстинктите ни. И цялата тази борба да останеш верен на някого, е насила и е с цел отглеждане на поколението. Не е с цел любов и съвместен живот.
На мен лично ми е много трудно да се боря постоянно с тези пориви и желания. През годините ми се е случвало да срещам много интересни и забавни хора, с които сме имали сексуално привличане и съм на мнение, че е било по-добре да го изконсумираме, отколкото да се потулват тези желания.
При мъжа е по-често срещано да не може да контролира нагона си, но и при жените се случва. Ние, като че ли мислим малко повече и затова сме по-малък процент от изневерилите.
Колкото и да ви харесва мъжа ви/жена ви, срещате нещо по-различно, то ви привлича сексуално и ви се приисква да правите секс с него. Това, разбира се, важи за сексуални хора, не за такива, които с никого не обичат да правят секс-ни с мъжа/ жена си, ни с чужд/а. А такива май има доста. (асексуални имам предвид или с ниско либидо)
 Рядко са случаите, когато е замесена любов, повечето е само секс, страст, привличане, хормони,  които се превръщат в привързване, ако продължи по-дълго.
Има хора, които не могат да  приемат изневярата и се разделят. Има и такива, които остават. Всичко зависи от нагласата на човек спрямо деянието. Погледнато от ревлива гледна точка- той е предпочел друга, вместо мен, не ме обича, излъга ме, предаде доверието ми..... От реална гледна точка- двама души със сексуално привличане помежду си, са правили секс- половин час- това в онова. Даже може и да не им е харесало и да не повторят, но са утолили нагона си.

Не съм за хората да стоят заедно само заради детето. Всеки родител иска дете му да е щастливо,но не трябва да забравя   собственото си щастие. Моята майка е стояла с баща ми,  въпреки че не са се разбирали,  само заради мен (тя ми го е споделяла след време)  . Все беше нещастна и постоянно имаше скандали.  Нищо хубаво не излиза от тези "изкуствени" семейства.   

Omnia Vincit Amor, темата не е За или Против изневярата. А за хората, които не я приемат
Иначе да ти кажа, никога не ми се е налагало да се "боря" с пориви или желания. Съответно щом на теб ти се налага такава борба, и (явно) ти тежи, намирам за нормално да намериш мъж, който те разбира в това отношение и за него не е проблем да сте с отворен тип семейство
И погледнато от моята "ревлива" реална гледна точка - очаквам нещо от мъжа ми, което е фундаментално за мен, и ако не го получавам той си хваща пътя, аз си хващам моя, и живота продължава.

Как си представяте, че изневярата е просто половин час това - онова? Освен да е с платена жрица? Коя нормална жена или мъж се навиват да бъдат любовници с женен/а, за да се хванат от вратата за краката и след това все едно нищо не се е случило? Ами свалките преди това, емоциите, времето за опознаване? Дори на фирмените купони, където хората се свалят за конкретната вечер съм виждала какви искри хвърчат и пламтят Та това как изневярата била едно нищо - пълни глупости са. Влагат се чувства и още как. Влагат се и средства. Кой мъж ще има любовница и няма да я черпи, и няма да й прави жестове и подаръци? Чудя се с кой акъл ги измисляте тия истории - само секс и т.н. Никога не е само секс, никога.

И мен хич не ме влече полигамията и съм си ОК.