Тема за взаимопомощ при изневяра

Значи са правилни наблюденията ми, че когато една любов изглежда за определен момент като невъзможна  се заблуждаваме, че е по-силна отколкото в действителност е. И когато стане възможна доста бързо се вижда, че не е точно това което сме си фантазирали и изчезва почти толкова бързо колкото се е появила. Тогава поглеждаме назад... но често е вече твърде късно. Наистина хората си причиняват понякога излишно страдание за цял живот заради съмнително мимолетно щастие с някой нов.

Да, но това е животът. Невинаги можеш да се върнеш в удобния коловоз само защото ти така искаш. Като обърнеш живота на партньора си, той също може да тръгне в друга посока.

"Съмнително мимолетно щастие" е много точно казано, тъпото е, че участника обикновено не го вижда като такова. Когато човек съхрани разума си в такава ситуация и не се поддава само на някакви трепети, може и да се спре навреме, да види цялостната картинка, ако щете - бъдещето. Понякога се чувстваме нещастни в една връзка, без да си даваме сметка всъщност колко сме щастливи, само защото искаме прекалено много. И започваме да търсим щастието на друго място, а то е под носа ни, в човека до нас. Рядко, но се случва тези събития да ни накарат да оценим половинките си, да се върнем към тях, да възродим любовта си още по-силна. Това зависи сигурно и от самата изневяра, не всичко е простимо, но ако човек посегне към нещо чуждо, търсейки себе си и се спре навреме, именно когато откривайки себе си, открива отново забравения си партньор - да, това е повод за прошка и повод семейството да се съхрани, двамата да се борят за него взаимно.

Аз съм спокойна по този въпрос, защото в моя случай не е било така. В смисъл човекът се промени твърде много и вече не си пасвахме като партньори. В този смисъл гадното беше, че ми се стовари историята точно когато имах малко бебе. Но шанс да останем дългосрочно заедно не е имало реално.

Само не знам с кой акъл е градил семейство и деца, като се е усещал колко е вятърничав и как други неща ще му станат най-важни. Постоянно казваше, че децата и семейството са най-важни. Пълна лъжа както се оказа Но това си е негов проблем, не мой. Аз ако усещам, че нямам огромно желание за нещо, никога не се и захващам. Една животинка не смея да завъдя вкъщи, че може да не ми стигне време и сили да я гледам.

Ако е моментно залитане и няма огромни разминавания между хората, винаги има шанс. Стига и двамата да го искат - всичко е възможно.

О, това изобщо не е задължително. Аз познавам поне няколко такива мъже от обкръжението на родителите ми, които се разведоха заради любовници и след това не създадоха нови семейства с тях, но това изобщо не ги подтиква да прекарват повече време с бившите си такива. Напротив - живеят си с кеф като ергенчета и сега на 60+, разполагат със себе си и свободното си време както си преценят. Просто има някои хора, които поради различни причини не са пригодени за семейство и осъзнато или не, не изпитват подобна потребност.

Акцента ми беше, че любовта неизбежно ще си отиде и ще настане период на равносметка. Естествено, ако децата са още малки ще бъдат като магнит за повечето "нормални" мъже, но ако са вече пораснали и живеещи самостоятелно едва ли има какво да го върне назад и ще му е по-добре да продължи сам.

Именно! Не знам как той се промени след всичко това, но аз съм напълно друг човек...Единственото, което остана в мен е безпределната любов и преданост към децата ми!..От наивността ми и вярата в човека до мен не остана и помен! Научих се да съм егоист и да гледам аз и децата да сме единствени на първо място! Знам, че това наранява сегашния ми партньор, но знам че никога няма да бъда същия човек от преди..Не знам дали ми е мъчно или дали се харесвам повече сега..Само знам, че вече няма как да бъда наранена по същия начин..


Анонимен,
Номера е, че моя бивш осъзнаваше всичко! Знаеше, че това му увлечение е силно, изпепеляващо и нямаше да трае дълго, но не можеше да се пребори с него! Искаше от мен да го "оставя да го изживее"! Това, което не виждаше е как всичко това нараняваше мен! Аз именно това не можах да му простя- желанието му да стоя и да чакам да му мине, за да си "запазим семейството", сякаш аз съм безчувствена кукла..Като разбира се не даваше гаранции, че ще му мине..😬Ами аз?!?!? На мен кога щеше да ми "мине" ..Той ще каже " Че на теб какво ти има?"
Всеки гледа себе си, разбира се! Според него, той е бил по-зле, а според мен-аз...Все пак всеки може да каже как се чувства самия той, но не може да знае това за другия!
Аз не го осъдих за това, което му се случи, а за факта, че не можа да направи избор и като мъж да застане зад чувствата си! Хем я обичал, хем не искал да си разваля семейството, хем искал да е с нея, пък не искал без децата...Еееее! В крайна сметка искаше да живее с нас, а да си има легална любовница навън, ехаааа! 😇 Та това е мечтата на всеки! 😈
Както и да е, доста се отплеснах! Никой не съдя за нищо! Хората са различни- едни имат повече чувства, а другите разум. Аз съм от вторите - не си представям как някой така ще ми завърти акъла, че да забравя семейство, деца и отговорности! Да не дава Господ, разбира се, но или трябва да падне парче скала на главата ми или съвсем да откача, за да го сторя!
Лошото е, че след нещо такова, колкото и да се разкайва човек и да моли за прошка, нищо никога няма да бъде същото! Има хора, които прощават и "продължават" със същия човек, но не знам какво им коства това - потъпкано его, чувства, мечти, всичко. Аз простих и продължих напред, но без него! Не бих могла да живея с човека, който е предал мен и децата ми ! Но това съм аз! Другите имат правото да постъпят така, както им подсказва сърцето! Всеки е прав за себе си, щом това го кара да е щастлив! 😊

Е, това е непростимо. Спор няма. Не бих си представила да чакам половинката си да си изживее тръпката, да й се наслаждава, да се куми и да не знае какво иска от живота и цялото това нещо подплатено с много страдание от човека до него - официалния му партньор. Айде, холан. Кой от къде е.

Грешката беше моя, че не сложих край на всичко още веднага, а оставих нещата за няколко месеца да ме довършат тотално. Първо, защото ми трябваше време да се освестя от шока и второ, все пак трябваше и да измисля как ще се справя сама, най-вече финансово с децата!
Като видя на къде клонят везните, той се озлоби срещу мен и започна да ме заплашва, че ще ме остави на улицата без пукнат лев с децата! Тези заплахи ме накараха да кипна и да се амбицирам да оцелея без него! И двамата работихме и изплащахме заедно жилище. Никой от нас не превъзхождаше другия финансово, за да има куража да заплашва. Естествено децата щяха да са основно моя грижа и именно това ме притесняваше дали ще успея да покривам нуждите им сама. Не знам другите жени как са, но аз ако усетя заплаха или опасност за децата си, съм способна на всичко за да ги защитя. Не ме засяга кой е, минавам през него като валяк без да ми мигне окото!

Към днешна дата нещата между нас се уталожиха. Той се успокои поне привидно, че децата му спят с друг мъж под един покрив...
Казахме си много неща! Призна ми, че съжалява, че ме е наранил, но не съжалява за това което е изживял. Тогава твърдеше, че въпросната дама е голямата му любов, а че аз ще си остана винаги по-добрия родител от двама ни! 😇 И аз и той се променихме много!
Децата казват, че той сега е много по-добър баща от преди! Това много ме радва! Сега той наистина дава всичко от себе си, когато е с тях да прекарат времето си пълноценно!   Простила съм му за всичко и искрено му желая щастие! 👍
Сигурна съм, че всеки човек с който ни среща съдбата е за да ни научи на нещо! Аз получих моите уроци и продължавам напред по-мъдра и по-смела! 😊

И какво е заключението като цяло от темата? Засега ми изглежда като шанса да се оправят нещата след разкрита изневяра за много жени клони към нула и колкото по-бързо се отърсим от неприятните емоции и чувства като стъпим на здравия разум и здравословна доза егоизъм толкова по-малко ще страдаме и по-бързо ще забравим, а дори и бихме могли да започнем скоро всичко отначало въпреки, че може нищо вече да не е повече същото. Добре, че в живота има и много изключения от този сценарий иначе с тези повсеместни изневери най-често без никакви чувства здравите семейства щяха да се броят на пръсти.

Yahoo, не мисля че може да се правят генерални заключения по тази тема! Всеки човек има различна психика, склонност да прощава и праг на търпение! Това, което аз не бих приела, може да е приемливо за друг и обратното! Всеки сам решава за себе си какви компромиси е способен да направи и какви не! За едни изневярата не е кой знае какво( обикновено за тези, които изневеряват), а на други обръща живота на 360°...Успех на всички!

Като ще правим обобщения е интересно да се знае как стои въпроса с разкрита изневяра от мъжа и неговата готовност да прости.

А какъв е въпроса?

Щом ще прощава, а жена му не иска да остане с любовника си, тогава няма въпроси! Просто мъжът рискува на жената да й стане навик да й прощават...

Аз се шегувах с мнението на съфоромеца, защото според него е добре, че все пак има прощаващи жени, за да има семейства въобще. Иначе хората са различни.

С тази материя не се шегувам и през няколко години се връщам отново да участвам за малко в такива теми за да си сверя часовника.