Тема за взаимопомощ при изневяра

HighSpeed, аз разбирам това, което ти казваш. Просто той казва, че е простил два пъти - преди и след децата, от една и съща жена. Ти щеше ли да приемеш по същия начин втора изневяра от същия човек?

Нека не звучи цинично, но явно след втория път прошка просто се свиква...

absurT, аз затова казах, че е почти същото правейки повече паралел между безусловната любов към детето и безусловната прошка към партньора. Можеш да простиш без последствия стига да го поискаш. Не казвам, че е лесно и всеки може да го направи, но не е невъзможно.

Обаче не ми се искаше да ставам център на внимание с моята история за да се налага да се впускам в прекалени подробности. Точно моите детайли са много специфични и едва ли ще са от полза за някого.

Извинявай, че те подхванах.
Разбира се, че не е нужно да споделяш детайли.

Семейството не се крепи само на секса, та ако ти е изневерил партньорът, да го отпишеш. Има безброй други връзки и взаимоотношения между двамата, които могат да си останат нормални и удовлетворителни и да неглижират изневярата, дори нееднократна.
И не съм съгласна, че се прощава, когато нямаш чувства, напротив, такава драма само от обич може да бъде продоляна.

Да простиш истински подобно предателство е висша форма на себеотрицание. Наистина е трудно постижимо, защото обикновено изневеряващия не е на същото емоционално ниво, не разбира дадената прошка или с една дума - смята те за глупак,който не заслужава уважение.Следват нови и нови подвизи. Това е от моят опит след даден втори шанс и голяма борба за запазване на семейството.
Радвам се за тези, които са успели да го преодолеят.

Много ми е любопитно, кои са тези "безброй други връзки и взаимоотношения между двамата, които могат да си останат нормални и удовлетворителни и да неглижират изневярата, дори нееднократна" !

В такива случаи с доверието и уважението обикновено е свършено! Какво друго остава? Кое е това "другото", което ще ме принуди и то "нееднократно" да простя?

Така е, "семейството не се крепи на секса", но именно секса е причината за неукрепеността на много семейства!

Ако тази връзка не променя динамиката вътре в семейството - другият си е все така отговорен съпруг и родител, общуването помежду ви е пълноценно - говоря за грижа, внимание, уважение, общи дейности и интереси, секс. Това би се получило само, ако новата връзка не го е отчуждила от семейството, ако да си дава ясна сметка не какво ще спечели с нея, а какво ще загуби с теб. Зависи и от поведението на потърпевшия, доколко е в състояние да приеме, че подобно поведение касае не отношението към него, а е увлечение, плод на обстоятелства някакви, не е нарочно търсена.  И, разбира се, ако бъде прекратена.
Изневярата не винаги означава, че е отхвърлил теб, може да го е привлякло нещо, което ти не притежаваш, без да е решаващо за връзката и чувствата помежду ви.

Здравейте,дълго се чудех дали да се включа,но ще споделя(дано не ми стане по-зле,отколкото ми е в момента)Търсех къде ли не отговор на терзанията си-ще потърся и при вас.Много ми се иска да са минали години от тази история и да я разказвам с ирония,а не с горчилка,но...ще започна от момента в който се събудих сякаш с "няколко шамара от кома"Дори не си спомням как ми е минавало времето преди това,какво съм мислила и чувствала.Историята е дълга,с мн нюанси и дребни,но важни подробности,но накратко-нищо не подозираща аз получавам извинение и копиран чат между ММ и наша позната(уж негова приятелка,доверения му човек) хвали се ММ че си има гадже,мн яка била и в очакване на секс.Естествено започвам проучване(нали все сме детективи)-копнах му месинджъра и пуснах навигация- никога преди не съм си помисляла за такова следене.Резултата- по-смазващ от очакваното.Тук ще звуча мн злобно,защото си заслужава,после ще омекна.Доста лъжи чух и по д*** те пак първосигнално вярвах-за да разкара "приятелката",измислил гаджето😂Да ама аз нали реших все пак да съм сигурна,пък и оная продължи да праща чатове- гаджето беше истинско.Направо не знам къде бях,скапах се,свалих 8 кг за 20 дена(а са ми голям зор)само рев,безсъние,целия репертоар,предимно тайно,но той взе да загрява,че знам истината.След един негов банкет получих "признание"своеволно и си обещахме че ще се опитаме да си оправим семейната връзка.А при нас нещата наистина хич не бяха добре,в смисъл-не исках секс,ама хич(не знам защо,децата явно бяха ме погълнали прекалено),прегръдки,целувки в краен случай,аз по майчинство и хич не се поглеждам.Той каза,че станало заради липсата на внимание,секс и аз се замислих,че е възможно.Доста разговори инициирах,отначало мн се оплиташе.Уж тъй,пък като не е правил секс,не било изневяра,ама искал(тя му върза два пъти тенекия),само бил влюбен,аз нямало кво да сторя,да го оставя,щяло да отшуми,че иначе можело по-лошо да стане Мн глупости чух за да се измъкне и да се кротна -искаше му се да си го изживее Ама как бе,ти да не си луд?Е явно беше .Даже казва-това не зависи от мен,ще видиш(как ще страдаш) като ти се случи.Горката аз тогава .мн статии изчетох,мнения и прочие и си комбинираха стратегията,тъй като няма как никой да ми каже за моя случай какво да сторя и до къде ще доведе това .Сега минаха два месеца от както знам и сякаш успях да го върна към себе си,но постоянно се питам-не ме ли манипулира изкусно,та аз да давам всичко от себе си,пък и другата да държи,как да знам..
П.П. Заедно сме от 18 години.,тогава бях на 18,а той на 20-деца,нямам опита на предишни връзки и това ме свари неподготвена

Ето и моята случка. 2009 срещу 2010 точно на нова година моя вече бивш приятел се напи и вдигна скандал заради това каква музика съм слушала и че според него съм нищожество, което му е провалило живота. Тогава синът ми едва бе навършил шест месеца. Виждайки какво се случва, реших да не казвам нищо и да се изнеса от стаята тихо и спокойно и да си отида при детето.. Да, обаче на него не му стига и ме последва и тъкмо затварям вратата, когато в него миг той я блъска с всичка сила, събаря ме на земята, рита ме няколко пъти, след което ме хвърля на леглото и започва да ме души с всичка сила. Имам спомени как просто оставам без дъх и той най-после ме пуска, а аз не спирам да плача с часове. Не получих никакво обяснение защо или пък извинение, казваше, че ми било за наказание. Не можех и да се обадя в полицията, защото нямах телефон и ме беше заплашил, че ще ми вземе детето и се принудих да го търпя още няколко години през които внимателно планирах как да се махнем със синът ми. Не му простих никога и се заклех, че физически няма да го допусна до себе си и така и направих. През годините по неволя разбрах и с кого ми е изневерявал всяка вечер когато казваше, че отива в кръчмата да се види с приятели. Една нощ, връщайки се от разходка с малкия и отивам в прословутата кръчма и го виждам на маса с компания, но ми прави впечатление една мадама от всички там, която го гледаше с влюбено влажен поглед и в него момент ми се избистри всичко. Неговите приятели го издадоха, че докато аз съм вкъщи и гледам детето, той е там и се напива или заминава на някъде с въпросната милейди. Минават още три, четири години и 2013 на първи декември се стига до поредния скандал предизвикан от него и на който не отговарям както винаги и в него момент синът ми стана и каза на баща си: Тате, не искам никога повече да крещиш на мама по този начин... Това вече ми даде сили и на следващия ден се направих, че отиваме на гости при родителите ми и никога повече не се прибрахме при него, защото и без това ни гонеше през два дни.  После минаха няколко месеца и аз се бях хванала на работа цяло лято, за да мога да издържам синът ми понеже баща му никога не е работил и съответно не плаща издръжки и: при поредното ми прозвъняване да чуя детето си и то ми обяснява как тате му го вземал от детската градина с някаква кака. Тогава подивях, още повече когато разбрах, че колелото, което купих на синът ми със една седмична заплата, баща му извъртял нещата, че все едно той го бил взел. Дойде есента и се прибирам в града и съответно първата ми работа бе да си прибера всичкия багаж и тогава вече разбирам, че бащата заживял със същата госпожица за която знаех. Върнах му годежния пръстен, казал му да се жени за нея, защото според мен са един за друг и в края на краищата той точно това направи. Въпреки всичките ужаси, преживени с него, не съм си позволила нито за миг да настройвам синът ми против него, а това е нещо, което той опита да направи срещу мен и не му се получи. Синът ми има право да вижда баща си когато поиска без никакви ограничения, но също така и сам да прецени що за стока е. През годините просто спря да пита за него и го разбра, че той никога няма да се присети да го потърси, освен по задължение по Коледа или на рождения му ден. Може да се каже, че откакто се гледаме сами, синът ми се развива пълноценно и към по-добро. Едва преди няколко месеца ме намери новия ми приятел, който го приема като свое дете и между другото сега съм и бременна с второто детенце, но почти никой не знае, освен най-важните за мен хора.

Мила жена, съжалявам, че си преживяла всичко това ...
Никой не заслужава да го мамят или да му посягат. Това е непростим грях.
Случайно попаднах на темата във важен за мен момент и докато наблюдавам своята половинка си мисля колко много го обичам и правя планове за нас и се надявам никога да не ме нарани както са наранили вас.
За съжаление много жени търпят и преглъщат унижението и насилието на мъжете си заради децата, жилището или навика.. Така изминаха почти 20 години от живота на майка ми, както и от моя, в загубена битка с един патологичен лъжец, крадец и курвар. Може би ако моята майка беше събрала смелост да се махнем от него животът ми, както и нейният, щеше да протече по съвсем различен начин. Но това вече няма значение, вече е минало.
Кураж и лека бременност ви пожелавам, дано бъдете много здрави и щастливи!
По темата - абсолютно всички мои приятели са ми изневерявали най-безцеремонно без сегашния ми дългогодишен приятел. За нас планираме по-големи и сериозни неща - жилище, бизнес и така нататък.
Но няма друга такава болка като тази от предателството, за мен лично нарушеното обещание е най-големият грях. Когато дадеш дума на един човек я спазваш, а ако решиш, че вече не искаш да я спазваш се разделяте и всеки прави каквото иска с живота си. Иначе не е справедливо да губиш времето на другия човек и да го нараняваш...

Бива едни и същи клишета, бива, ама чак пък толкова...

Съвсем честно си казвам, че нямам идея. Не стигнахме дотам. Предполагам, че не. Но аз и преди това съм се заричала, че изневяра няма да преглътна, а ето че направих компромис, който се оказа оправдан.

Гледам някакви сценарии от полунощ

Историите най-вероятно са си съвсем истински.

Obsession, за теб ще е най-трудно, щом си с този мъж от 18 годишна. Не знам какво да кажа.