Съгласна съм, Кристи, но при наличен доста по-сериозен видим проблем, не бързам с профилактите...
- Публикувана: 24 ноем. 2017, 23:25 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2018, 22:32 ч.
Коледа дойде - октомврийчето е вече мъничко дете - Тема 19
Лид съветвам те да ми махаш редовно секретите от носа, особено преди заспиване. Това да спят със секрети е адска мъка за малчовците.
Единствената гадна хрема, която караше, така я подлудяваше, че дърпах секретите през три часа, но после си спеше блаженно. Моето педи изрично ме предупреди, да не оставям сополи, защото от тях тръгват всички проблеми. За палеца не мога да помогна ...
За яслите - съм за. Само болестите ме плашат, иначе тя е толкова социална, че не я виждам да си седи у дома. Обожава да е сред деца и хора и да се занимава с какво ли не.
Аз също не се виждам като вечната домакиня, обожавам си и къщата и детето, но работата е важна част от живота ми. Надявам се само да кара леко вирусите и да не боледува.
Изобщо не изпитвам ревност от баби, дядовци, ММ или който и да е. На партитата редовно ме отсвирва по три часа, играе с децата, радва се на другите възрастни, много е самостоятелна, дори в къщи може да си играе с нещо интересно доста време, но знам че определено мен обича най-много от всички - то просто се усеща.
А и целта ми е била винаги да си стане сериозен, самостоятелен човек.
Иначе ние сме добре - газиме в калта и се радваме на снега. В количката изобщо не иска вече - все да ходи иска, но за сега все още заспива в нея. Лятото ще го мисля, до догава хич не я виждам да се качи на някакво превозно средство
Единствената гадна хрема, която караше, така я подлудяваше, че дърпах секретите през три часа, но после си спеше блаженно. Моето педи изрично ме предупреди, да не оставям сополи, защото от тях тръгват всички проблеми. За палеца не мога да помогна ...
За яслите - съм за. Само болестите ме плашат, иначе тя е толкова социална, че не я виждам да си седи у дома. Обожава да е сред деца и хора и да се занимава с какво ли не.
Аз също не се виждам като вечната домакиня, обожавам си и къщата и детето, но работата е важна част от живота ми. Надявам се само да кара леко вирусите и да не боледува.
Изобщо не изпитвам ревност от баби, дядовци, ММ или който и да е. На партитата редовно ме отсвирва по три часа, играе с децата, радва се на другите възрастни, много е самостоятелна, дори в къщи може да си играе с нещо интересно доста време, но знам че определено мен обича най-много от всички - то просто се усеща.
А и целта ми е била винаги да си стане сериозен, самостоятелен човек.
Иначе ние сме добре - газиме в калта и се радваме на снега. В количката изобщо не иска вече - все да ходи иска, но за сега все още заспива в нея. Лятото ще го мисля, до догава хич не я виждам да се качи на някакво превозно средство
lid Макар и с малко закъснение, да пиша и аз. Мога да дам кураж!
Наплачи се, не се ограничвай! Не пред него, но след това. Това трябва да го приемеш, а не става от раз. Поне при мен не се получи. Да, винаги съм смятала, че всеки си е отделна личност и имам нужда от собствено пространство и развитие. Обаче ми трябваше време да приема раздялата - рев, вина... Отиде си седмица.
След това първите дни ми беше още по-нервно. Тогава обаче се стегнах да се държа. Защото се страхувах да не отида в другата крайност - да си изкупвам вина с разни вещи, поведение и др.
Сега вече мисля, че приех раздялата. Вкъщи е с жена, която го гледа. За момента не показва по-голяма привързаност, от което и аз се страхувах. Много се привърза към баща си обаче. Аз съм щастлива от това де
При мен и неизбежността на обстоятелствата помогна да приема раздялата.
И след тия излияния моля те да си повдигаш духа!
Цитат
И да ви споделя - може да се наложи скоро време да се връщам на работа и сега предменструално ме е налегнала такава мъка.. като го гледам как не иска в никой друг освен в мен, такива мисли ми минават през главата, че не знам как се сдържам да не се разплача. Говорихме и вкъщи по въпроса и решихме да не го пускаме на ясла точно сега в грипния сезон, а да потърсим бавачка чрез агенция, което още повече влудява ревнивото ми сърце. Предпочитам да е вкъщи и да е здрав, но не и да се привързава към някой друг. Моля дайте ми малко кураж, знам, че повечето вече минахте периода с адаптацията, Та поне малко да си повдигна духа.
Наплачи се, не се ограничвай! Не пред него, но след това. Това трябва да го приемеш, а не става от раз. Поне при мен не се получи. Да, винаги съм смятала, че всеки си е отделна личност и имам нужда от собствено пространство и развитие. Обаче ми трябваше време да приема раздялата - рев, вина... Отиде си седмица.
След това първите дни ми беше още по-нервно. Тогава обаче се стегнах да се държа. Защото се страхувах да не отида в другата крайност - да си изкупвам вина с разни вещи, поведение и др.
Сега вече мисля, че приех раздялата. Вкъщи е с жена, която го гледа. За момента не показва по-голяма привързаност, от което и аз се страхувах. Много се привърза към баща си обаче. Аз съм щастлива от това де
При мен и неизбежността на обстоятелствата помогна да приема раздялата.
И след тия излияния моля те да си повдигаш духа!
Мисис, благодаря, благодаря и пак благодаря! Дано и при мен да се получи така! Сигурно и при нас ще се привърже към баща си, за което аз също нямам против. Ревнувам от чуждите хора, не от баби/дядовци/баща му. Когато се върнах от операцията малчо се беше лепнал за баща си като ваденка, предполагам така ще се получи и сега, тъй като ММ ще прекарва повече време с него.
Кристи, какъв и доволна ли си?
Кристи, какъв и доволна ли си?
) от Ремедиум, който дърпа по-мощно, но е с по-голям накрайник.
Аз гледам да не драматизирам. Аз трябва да се върна на работа, а тя - да тръгне на ясла. Няма друг вариант. За детегледачка дори не сме и мислели, като вариант ( патихме си покрай баткото). Да, мъчно ми е, но това е положението и го приемам.
А на нея и е добре в яслата и това само ме радва. Боледуването е част от играта, което не може да се избегне.
Ще отворя скоба, че аз ни на ясла, ни ма градина съм ходила. Е стой та гледай кво боледуване падна в първи клас....
Аз се чудя за Бейбивак. Още ми е странно това с прахосмукачката, но чувам само добри отзиви.
Иначе нощем сега плаче, докато спи. Избиват й едни предкътници и яко я мъчат....
А на нея и е добре в яслата и това само ме радва. Боледуването е част от играта, което не може да се избегне.
Ще отворя скоба, че аз ни на ясла, ни ма градина съм ходила. Е стой та гледай кво боледуване падна в първи клас....
Аз се чудя за Бейбивак. Още ми е странно това с прахосмукачката, но чувам само добри отзиви.
Иначе нощем сега плаче, докато спи. Избиват й едни предкътници и яко я мъчат....
Моята има кой да я гледа, но на мен ми се иска да е сред дечица, а не да виси цял ден с баба и дядо. На площадките има доста малко деца, повечето са си на градина. Та затова и толкова се чудя дали да я пусна догодина, или да изчакам да си навърши 3 г. Сега така си го мисля, де но ако я приемат и наистина трябва да я пусна кой знае колко ще рева и аз. 
Но няма начин...рано или късно трябва да свикна, че няма да е все около мен.
Това което най-много ме притеснява са тия пусти болести, затова главно се колебая дали де не изчакам до 3г.
И да се похваля, официално имаме 3ти зъб! Вчера изби. Сега чакаме 4тия.
И един въпрос. Изкараха я 75 см, на мен ми се вижда зверски малко. Има ли други дребосъци като нас?
Но няма начин...рано или късно трябва да свикна, че няма да е все около мен. Това което най-много ме притеснява са тия пусти болести, затова главно се колебая дали де не изчакам до 3г.И да се похваля, официално имаме 3ти зъб!
Вчера изби. Сега чакаме 4тия. И един въпрос. Изкараха я 75 см, на мен ми се вижда зверски малко. Има ли други дребосъци като нас?
И да се похваля, официално имаме 3ти зъб! Вчера изби. Сега чакаме 4тия.
И един въпрос. Изкараха я 75 см, на мен ми се вижда зверски малко. Има ли други дребосъци като нас?
Вчера изби. Сега чакаме 4тия. И един въпрос. Изкараха я 75 см, на мен ми се вижда зверски малко. Има ли други дребосъци като нас?
Иначе първото зъбче ѝ изби чак към 10ти месец. Сега има осем. Миете ли ги с чета и паста вече? Аз съм купила, но още не съм стигнала до там.
Вчера беше напълно добре и днес я пратихме на ясла, с амбицията да стои там до 18ч. тоя път - да видим ще се случат ли нещата или ще търча от университета да си я прибирам. Вечерта обаче ми седя и ми будува до десет-единадесет часа, както обикновено, а сутринта едвам-едвам стана горкото в седем. Дано се промени някак тоя режим, че не знам иначе.