Аз в такива роли си представям само хора на 55+, не знам кой от новото поколение ще си дава парите.
- Публикувана: 27 ноем. 2017, 09:49 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2017, 13:11 ч.
Чумата
Изобщо не си представям, че ако някой се подлага на подобно нещо ще го разказва. А ако го разказва, че е вярно. При всички случаи става въпрос за човек без достойнство, за мен това са най-опасните хора и не бих повярвала и на една дума на такъв.
Ами аз вярвам на подобни истории, защото съм ги и виждала с очите си. Подробности няма да давам, но наистина съществуват такива отношения - мъжът не може един обяд да почерпи колежка, защото има само два лева джобни.
Дават си ги, даже доброволно. Не вярвам пък насила да им ги конфискува жената. Има такива мъже като описания. Заплатата я дават на жената. Не им дреме как ходят облечени. Съответно се разчита на нея да ги скомандари с някой нов парцал, да им купи гащи, чорапи, да напазарува за ядене, пиене, да плати сметките за тока, телефона, водата. Просто така бягат от отговорност. Смятат, че работата им е да донесат пари вкъщи, а оттам нататък жената да следи бюджета. Това са мъжете на същите онези жени, които можете да видите как се прибират към дома пеша, натоварени с 5 торби зарзават. И разбира се, че ако днес отишъл с разпрана блуза на работа, жената ще е виновна, че не му я е зашила. А не той, че не си е купил нова. Явно му е внушено да речем още от родната му майка, че не може да борави умело с пари и той безмълвно е приел този факт, оставяйки се след това в ръцете на жената. Все си мисля, че ако някой каже на съпругата му как ходи и крънка колегите, дори самата тя ще се почувства неудобно заради него и току виж се окаже, че не на нея и се свидят парите, ами просто той е небрежен и забравя да си взима джобни.
Има такива жени, които контролират семейния бюджет и не дават и стотинка повече. Даже се сещам за един от главните герои в руския сериал "Кухня" - Сеня, на който жена му му прибираше всичките пари и той като изкараше нещо отгоре, го криеше. 
Майтапът настрана, но това си е вид тормоз, същото като домашното насилие от страна на мъжа.
Майтапът настрана, но това си е вид тормоз, същото като домашното насилие от страна на мъжа.
А ако го разказва, че е вярно.
Mного от разказите в СО ми напомнят на курсове по литература за НВО след седми клас, където учениците се упражняват да предадат дадена история от гледна точка на: участник в историята; неутрален разказвач; от първо лице, а като напреднат, преминават към преразказ с елементи на разсъждение.
Ето, без да познаваме колегата, вече имаме косвени признаци да разпознаем кой мъж дава на жена си всичките пари: проси цигари от колегата; ходи с опърпана дреха; жена му се прибира пеша с пет торби заразават.
Те самите може и да не знаят къде си дават парите, но колегите, приятелите и най-вече съседите много добре знаят и го съжаляват нещстника.
Като се изключи евентуалното лъгане от страна на мъжа колко е зла жената, описаните от Хър Мяуджести мъже са много, много за предпочитане пред такива, които харчат пари за глупости (какво се влага в "глупости", мисля, че е горе-долу ясно, че ме мързи да изброявам примерно), а за семейни нужди пари не остават.
Имах преди години приятел, който не че толкова много харчеше, но тогава и двамата печелехме много малко, и умирах от яд за някои негови не особено разумни за мен - макар и не чак толкова големи - разходи тип "за душата" (редовно кафенце с коняче в лъскавко кафененце, от време на време джаджа някоя и т.н.; на всичкото отгоре беше върл пушач), с парите за които щяхме да можем да си позволим нещо друго. Та разбирам ги донякъде такива жени, особено ако вече има семейство и деца, а мъжът е още по-ларж в харчовете.
Не знам дали случаят с "чумата" е такъв и дали изобщо "чумата" съществува, коментирам само типа, описан в поста преди моя.
Имах преди години приятел, който не че толкова много харчеше, но тогава и двамата печелехме много малко, и умирах от яд за някои негови не особено разумни за мен - макар и не чак толкова големи - разходи тип "за душата" (редовно кафенце с коняче в лъскавко кафененце, от време на време джаджа някоя и т.н.; на всичкото отгоре беше върл пушач), с парите за които щяхме да можем да си позволим нещо друго. Та разбирам ги донякъде такива жени, особено ако вече има семейство и деца, а мъжът е още по-ларж в харчовете.
Не знам дали случаят с "чумата" е такъв и дали изобщо "чумата" съществува, коментирам само типа, описан в поста преди моя.
А ако го разказва, че е вярно.
Mного от разказите в СО ми напомнят на курсове по литература за НВО след седми клас, където учениците се упражняват да предадат дадена история от гледна точка на: участник в историята; неутрален разказвач, от първо лице, а като напреднат, преминават към преразказ с елементи на разсъждение.
Ето, без да познаваме колегата, вече имаме косвени признаци да разпознаем кой мъж дава на жена си всичките пари: проси цигари от колегата; ходи с опърпана дреха; жена му се прибира пеша с пет торби заразават.
Не, че в живота няма всякакви истории, но с нула информация веднага се вадят добър, лош герой, а и поука. Някакъв автоматизъм е това отпреди седми клас, струва ми се.
Не че нещо, но България всъщност е доста предсказуема откъм стереотипи. От стотици години насам е пълно с типажи- има ниско ниво на оригиналност, така че такива евристики работят при преценка на хората, при това твърде добре.
Иначе подобна история наскоро беше разказана и в блога на един хаваец, който се присмиваше, че жените на неговите колеги все ги контролирали през Вайбър и те не смеели да отидат никъде, без да ги питат. Сещам се и за едно дълго есе, в което мъже пътуват по 5 часа по опасен път със завои и играят голф на едно подтискащо и дъждовно игрище, само и само да имат няколко часа мира от чумата, в случая шотландска.
А стихчето, с вярна грешка, е:
The queen was in his counting house,
Counting out his money;
The king was in the parlour,
Eating bread and honey.
Иначе подобна история наскоро беше разказана и в блога на един хаваец, който се присмиваше, че жените на неговите колеги все ги контролирали през Вайбър и те не смеели да отидат никъде, без да ги питат. Сещам се и за едно дълго есе, в което мъже пътуват по 5 часа по опасен път със завои и играят голф на едно подтискащо и дъждовно игрище, само и само да имат няколко часа мира от чумата, в случая шотландска.
А стихчето, с вярна грешка, е:
The queen was in his counting house,
Counting out his money;
The king was in the parlour,
Eating bread and honey.
...но тогава и двамата печелехме много малко, и умирах от яд за някои негови не особено разумни за мен - макар и не чак толкова големи - разходи тип "за душата" (редовно кафенце с коняче в лъскавко кафененце, от време на време джаджа някоя и т.н.; на всичкото отгоре беше върл пушач), с парите за които щяхме да можем да си позволим нещо друго.
А това съвсем не го разбирам - как може да те е яд за чуждите харчове? Кеф му е на човека, харчи си, нали неговите си пари харчи, не твоите! И като вземат да се броят на хорицата цигарите и кафетата, направо ме хваща срам да слушам как можело вместо кока-кола и бира да си купи сирене и хляб. Ти твоите си ги пести, харчи разумно, но защо трябва да те е яд как друг разполага със собствените си пари, при положение че не сте на общ бюджет?
Да, САЩ например, защото е мултиетническа държава. Там само вътре в групата има стереотипи, но пък има много групи.
Докато БГ е по-хомогенна откъм география и поминък и общо взето сме по-скоро еднакви.
Въпросът е, че тук наистина стереотипите работят много добре. Особено за по-старите поколения. С новите е малко хаос, но и те стават предсказуеми.
Янечек, а какво става, ако има общ бюджет, но единият не го спазва?
Докато БГ е по-хомогенна откъм география и поминък и общо взето сме по-скоро еднакви.
Въпросът е, че тук наистина стереотипите работят много добре. Особено за по-старите поколения. С новите е малко хаос, но и те стават предсказуеми.
Янечек, а какво става, ако има общ бюджет, но единият не го спазва?
При положение, че бяхме на общ бюджет, живеехме заедно в чужд град под наем и, естествено, не си купувах храна само за себе си и не плащах само колкото ток съм изразходвала аз, може ли да ме е яд, или пак е срамно?
А може ли да ме е яд, когато веднъж бяхме на гости в родния му град, той беше свършил парите, АЗ му бях купила цигари и сестра му пушеше на аванта от тях - щото и тя тогава нямаше пари, само дето и аз нямах особено много, - или и това е срамно и дребнаво, все пак хората са ме приели на гости, а аз им броя цигарите?
А може ли да ме е яд, когато веднъж бяхме на гости в родния му град, той беше свършил парите, АЗ му бях купила цигари и сестра му пушеше на аванта от тях - щото и тя тогава нямаше пари, само дето и аз нямах особено много, - или и това е срамно и дребнаво, все пак хората са ме приели на гости, а аз им броя цигарите?