- Публикувана: 29 ноем. 2017, 19:31 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2017, 21:40 ч.
Плащане на сметката
И аз съм категорично на същото мнение, мъжа трябва да плати сметката, ако е мъж, разбира се.
Забелязвам вече тенденция да пишеш тъпотии.
Това че един индивид от мъжки пол плаща сметката НЕ го прави истински "мъж".
При първите ми срещи с МП не си спомням, но предполагам, че той е настоявал да плати, защото си е такъв.
Аз винаги се "бъркам" за пари, но в повечето случаи не са ми ги искали.
Най-тъпата подобна ситуация, в която съм изпадала, беше като си бях забравила портмонето у дома, а отидох на среща. Усетих се като тръгнахме да искаме сметката. Стана ми адски неудобно, на него не му беше проблем. По-голямата глупост е че ни спряха полицаи за рутинна проверка на 3 пъти, добре че той беше военен и ми се размина глобата
Този тип мислене на мен ми прилича точно на опит за преценка доколко един мъж би поел едностранно финансовата част в една връзка, независимо дали има обективно основание за това или не
Което няма да квалифицирам - разни хора, разни възгледи за връзките и отношенията.Ами не, опит за преценка е доколко ще истерясва, ако се случи (а то неминуемо се случва при повечето в България) на втората година от майчинството жената да "носи" по 300 лева месечно и да не може да си плаща изцяло нейната "сметка", нито 50% от общите разходи, към които спада и детето. Щото е малко тъпо да те натирят с едногодишно дете да ходиш на работа, че да внасяш пълноценно в семейния бюджет, или да ти намилат постоянно, ако си останал временно без работа или заплатата ти е по-ниска от мъжовата, защото трябва да си с такова работно време, че да закараш и прибереш детето от яслата/детската градина, и после да свършиш домакинската работа.
Иначе, предвид, че не познавам и една от 10 жени, която да е само домакиня с пораснало вече дете (деца), поне 90% от българките си работят, едва ли много от българските мъже се опасяват, че трябва "едностранно" да поемат финансовата част от една връзка. Пък и българките повече си знаят дали това изобщо е във възможностите на даден мъж, преди да задълбочат отношенията си с него дотолкова, че да му родят дете.
Много ти се разминават във фактологията мненията, гледаш да минеш в оправдателен режим и доста поукрасяваш истината, дори и с чужди откровения. Наистина съм на мнение, че си израснал без баща, а това за мъжете даже е по-зле, отколкото за жените.
Щото е малко тъпо да те натирят с едногодишно дете да ходиш на работа, че да внасяш пълноценно в семейния бюджет, или да ти намилат постоянно, ако си останал временно без работа или заплатата ти е по-ниска от мъжовата, защото трябва да си с такова работно време, че да закараш и прибереш детето от яслата/детската градина, и после да свършиш домакинската работа.
Мислите ли наистина, че плащането на кафето от 1.50 лв. има някаква сила да изобличи в зародиш поведение като описаното в цитата?
Допускате ли поне хипотетично, че е възможно да съществуват жени, които сами да искат да тръгнат на работа на 1 година без да ги "натирят"?
Ако някой се опитва да Ви "натири" когато и да било против Вашето желание, бихте ли останали с него?
Скрит текст:
Нещо ми се губи в разказа ти........
Срещаш се с някого- на улицата или в самото заведение, но и в двата случая, имаш възможност да видиш дали задържа вратата, дали ти помага с палтото, дали отмества стола, за да се настаниш, дали ти поднася огънче, ако пушиш.
Така че, плащането на сметката е само още един щрих към портрета му.
И да всеки си има своите разбирания, затова си мисля, че ако поканилият ме на кафе, се втурне пред мен в кафенето и се разположи доволно на стола, който му харесва, а после се ослуша за сметката- просто не е моя човек.
Той и да не се ослуша за сметката, пак не е моя човек с това възпитание и всъщност, не е важно за мен той защо би платил или не.
Важното е дали отговаря на моя критерий за кавалерство, а той не е разоряващ мъжете- ако пием кафе, плаща без дори да си бъркам в чантата.
Ако е нещо повече- " бъркам в чантата".
Срещаш се с някого- на улицата или в самото заведение, но и в двата случая, имаш възможност да видиш дали задържа вратата, дали ти помага с палтото, дали отмества стола, за да се настаниш, дали ти поднася огънче, ако пушиш.
Така че, плащането на сметката е само още един щрих към портрета му.
И да всеки си има своите разбирания, затова си мисля, че ако поканилият ме на кафе, се втурне пред мен в кафенето и се разположи доволно на стола, който му харесва, а после се ослуша за сметката- просто не е моя човек.
Той и да не се ослуша за сметката, пак не е моя човек с това възпитание и всъщност, не е важно за мен той защо би платил или не.
Важното е дали отговаря на моя критерий за кавалерство, а той не е разоряващ мъжете- ако пием кафе, плаща без дори да си бъркам в чантата.
Ако е нещо повече- " бъркам в чантата".
Ако аз нямам по-специален интерес към даден мъж и не желая да ме ухажва, а седна някъде на кафе с него ей така, заради мохабета, трябва ли непременно той да ми плати сметката, понеже бил мъж? И трябва ли останалите показатели за възпитание и кавалерство да отпадат, при все, че не става дума за специален интерес? За мен нормалното в такива случаи е да си поемам моята част от сметката. Какво мислят останалите, не ме интересува.
Нещата със стола и палтото ги споменах, за да се види, че има доста други прояви на кавалерство и добро отношение, не само да плати сметката. И ако някой мъж не ги познава и прилага и си мисли, че плащането на едната сметка го прави голям пич и е достатъчно, то това за мен е огромен минус за него, независимо колко и какви сметки плаща и какъв кавалер изглежда в нечии други очи зарад пустите сметки.
Допускате ли поне хипотетично, че е възможно да съществуват жени, които сами да искат да тръгнат на работа на 1 година без да ги "натирят"?
Ако някой се опитва да Ви "натири" когато и да било против Вашето желание, бихте ли останали с него?
Разбира се, че съществуват и такива жени, защо да не съществуват, след като съществуват мъже, които искат жената да е доминантната, да е оправна, да ги напъне сексуално, да поеме всички отговорности.
Не бих останала с него - ако ще трябва да работя на 150%, жонглирайки и с бебе, дори и в такъв слаб за жените момент, то значи мога да се оправя и без мъж във всеки един момент, стига да съм здрава.
Плащането на една малка сметка не е достатъчно, но самият жест е толкова дребен, че тези, на които им се свиди да го направят и си измислят сума тестове. за да го оправдаят, в общия случай имат много кусури. Не че е достатъчно да платиш сметката, за да влезеш в графата "възпитани и грижовни" мъже. И нас, жените, ни преценяват, нормално е. Не виждам защо се възприема като нещо лошо.
Toчно влизах да напиша нещо подобно на последния пост на кукумицинка - ако има изгледи за по-задълбочена връзка и планове за семейство, то е много рисково да се обвържеш с мъж, който не е склонен да издържа семейство, че и дете да му раждаш. Лично аз бих се чувствала ужасно ако мъжът ми ме беше притиснал да натиря годиначе на ясла, за да се връщам да работя, защото приносът ми в пари е малък. И да, като порасне детето, поне толкова, че да не ти се къса сърцето, когато го оставяш, а то мисли, че го изоставяш и страда всеки ден, боледува и цялото ежедневие е стрес, пак ще работиш. Въпросът е дали наистина искаш да си даваш зор, защото чичо Скрудж брои стотинките в касичката и дели на мое и твое.
И после се сърдиш че сме казали че твоето е скъперничество. Първо почерпката била ориенталски обичай, във всичките й форми. Сега пък жените така пробвали дали няма да ги издържаш. Ей, голям страх тресе много мъже в България да не би жена им да спре да работи или да носи малко пари. И това при положение че у нас наистина огромният процент жени работят, много повече отколото в голямата част на Европа. А после и домакинството въртят. Защото то с еманципацията няма връзка, само парите. 
Казва се "в добро и зло", а не само в добро и богатство, пък ако стане нещо да се оправя сама.
Казва се "в добро и зло", а не само в добро и богатство, пък ако стане нещо да се оправя сама. ... За мен нормалното в такива случаи е да си поемам моята част от сметката. Какво мислят останалите, не ме интересува.
Разбира се, че съществуват и такива жени, защо да не съществуват, след като съществуват мъже, които искат жената да е доминантната, да е оправна, да ги напъне сексуално, да поеме всички отговорности.
* погрешно на толкова много нива - не се сещам за аналог на това в българския
... За мен нормалното в такива случаи е да си поемам моята част от сметката. Какво мислят останалите, не ме интересува.
Ама ти наистина не можеш да схванеш, че не е толкова важно дали ще плати някой сметката, а как ще го направи. Може да ти разреши ако много настояваш и после да ти поднесе цветя или скъпи бонбони за у вас. И да разбереш, че е истински мъж, да си мислиш за него докато си сама у вас, а не как е мрънкал, че иска да те почерпи.
Тресе ги, я. Моя позната навремето беше набедена за мързелива от един такъв тарикат, защото по време на проблемната си бременност се наложи да излезе в болничен, вместо да ходи на работа посред зима в неотопляван офис и с риск да загуби бебето. Ами мързелива ще е, щото той човека като решил да се задомява, хич не си направил и тази сметка, че като иска да има деца, ще се наложи да ги издържа 1-2 години без чужда помощ.
Скрит текст:
Нещо ми се губи в разказа ти........
Срещаш се с някого- на улицата или в самото заведение, но и в двата случая, имаш възможност да видиш дали задържа вратата, дали ти помага с палтото, дали отмества стола, за да се настаниш, дали ти поднася огънче, ако пушиш.
Така че, плащането на сметката е само още един щрих към портрета му.
И да всеки си има своите разбирания, затова си мисля, че ако поканилият ме на кафе, се втурне пред мен в кафенето и се разположи доволно на стола, който му харесва, а после се ослуша за сметката- просто не е моя човек.
Той и да не се ослуша за сметката, пак не е моя човек с това възпитание и всъщност, не е важно за мен той защо би платил или не.
Важното е дали отговаря на моя критерий за кавалерство, а той не е разоряващ мъжете- ако пием кафе, плаща без дори да си бъркам в чантата.
Ако е нещо повече- " бъркам в чантата".
Срещаш се с някого- на улицата или в самото заведение, но и в двата случая, имаш възможност да видиш дали задържа вратата, дали ти помага с палтото, дали отмества стола, за да се настаниш, дали ти поднася огънче, ако пушиш.
Така че, плащането на сметката е само още един щрих към портрета му.
И да всеки си има своите разбирания, затова си мисля, че ако поканилият ме на кафе, се втурне пред мен в кафенето и се разположи доволно на стола, който му харесва, а после се ослуша за сметката- просто не е моя човек.
Той и да не се ослуша за сметката, пак не е моя човек с това възпитание и всъщност, не е важно за мен той защо би платил или не.
Важното е дали отговаря на моя критерий за кавалерство, а той не е разоряващ мъжете- ако пием кафе, плаща без дори да си бъркам в чантата.
Ако е нещо повече- " бъркам в чантата".
Ако аз нямам по-специален интерес към даден мъж и не желая да ме ухажва, а седна някъде на кафе с него ей така, заради мохабета, трябва ли непременно той да ми плати сметката, понеже бил мъж? И трябва ли останалите показатели за възпитание и кавалерство да отпадат, при все, че не става дума за специален интерес? За мен нормалното в такива случаи е да си поемам моята част от сметката. Какво мислят останалите, не ме интересува.
Нещата със стола и палтото ги споменах, за да се види, че има доста други прояви на кавалерство и добро отношение, не само да плати сметката. И ако някой мъж не ги познава и прилага и си мисли, че плащането на едната сметка го прави голям пич и е достатъчно, то това за мен е огромен минус за него, независимо колко и какви сметки плаща и какъв кавалер изглежда в нечии други очи зарад пустите сметки.
Хем е " точно така", хем твоите разбирания пак са различни!?
Имам чувството, че всъщност дори не си прочела поста ми, а си минала с бръснещ поглед през първото изречение.
Защото, повтаряш написаното от мен, с което пък уж не си съгласна.
Както и да е, приказка да върви.......
И аз съм категорично на същото мнение, мъжа трябва да плати сметката, ако е мъж, разбира се.
Забелязвам вече тенденция да пишеш тъпотии.
Това че един индивид от мъжки пол плаща сметката НЕ го прави истински "мъж".
При първите ми срещи с МП не си спомням, но предполагам, че той е настоявал да плати, защото си е такъв.
Аз винаги се "бъркам" за пари, но в повечето случаи не са ми ги искали.
Моя позната навремето беше набедена за мързелива от един такъв тарикат, защото по време на проблемната си бременност се наложи да излезе в болничен
Като има медицински причини, дори да са много леки - тогава е ясно и у нас законът е направен така, че да защитава максимално интересите на майката и плода (и цялото семейство, те са обвъзрани).
И Вас ще попитам - ако е опознавателна среща, в която все още не се сигурна дали имате романтичен интерес към мъжа (или дори вече сте сигурна, че нямате такъв), как ще се почувствате, ако той започне да настоява, следвайки ритуала "тя е длъжна да предложи, той е длъжен да откаже"? Ще Ви стане ли приятно все пак от жеста или ще е неутрално или ще е неприятно, дори да не се стига до дълги разправии, а да се реши в едната или другата посока плащането с нормален брой реплики.
Вярно е, че ако един мъж плати сметката, това не го прави автоматично мъж, но истинския мъж ВИНАГИ ще плати сметката.