Плащане на сметката

Винаги го прави мъжът, а ако не сте на автогарата в Куртово конаре, обичайно сметката се дава на мъжа, но се поставя на масата пред него. Ако е смесена компания по-голяма на онзи, който я е поискал или се оставя на неутрално място достъпно на повечето.

Не мога да повярвам, че тези въпроси са истински. Не сме в някоя страна, в която е немислимо за много хора да отидат на ресторант или кафене. Тук всеки е ходил и ходи на кръчма.

Е, щом да платиш в ресторант е като да платиш тока, ОК. Не помня почти в някоя двойка, независимо семейство или не, с която сме вечеряли заедно да е платила жената. Пък нека е смешно.

Ами, важно е как мъжът се чувства по отношение почерпката-така ще привлече и задържи жена със сходно мислене.
Не можеш да се въртиш като ветропоказател без собствено мнение, за да угодиш на всички жени.

По нищо не се познава, Бгтатко. Особено, ако жената е по-многолика, няма еднакъв подход към всеки човек (мъж), с когото излиза на кафе, обяд, почерпка.
С всеки ситуацията е различна. Колкото е по-галантен един мъж, толкова е по-приятно и допустимо да позволя да ми плати сметката. Когато е по-напорист, груб и недодялан, предлагам и поемам директно половината от сметката. Когато съм на делова среща с клиенти, винаги оставям те да поемат сметката, независимо дали е мъж или жена (работата ми е такава, че често ги консултирам при деловите срещи).

Когато излизам с моя си половин – винаги той плаща. В някои неща държа да усещам мъжът мъж, а и той го предпочита. Не ми пречи, даже го смятам за редно в нашия случай.
И, ако мъжът плаща, не е редно да е демонстративно, шумно, тип "глейте сега аз какъв съм пич, плащам всичко". Ако се получи нещо подобно – вадя пари и казвам, че плащам своята си част и не ми дреме какво ще ми обяснява и дали има или няма нужда.

Понякога това е до мъжко достойнство. Мишоците принципно се скатават и ги усещам с невидимите си антенки винаги. Тогава нарочно чакам да се изпотят до края.

Принципно смятам, че всеки трябва да поема своята или половината част от сметката. На мъж не се сещам да съм плащала сметката.

Наистина съм много признателен, че отговаряте с такива детайли - точно това исках от темата!

Например на мен никога не ми се е случвало на бизнес обяд някой (мъж или жена) да (ми) заяви категорично, че ще плати - предполагам, че имате предвид, че казвате, че ще платите цялата сметка, не че ще платите Вашата? По бизнес обядите/вечерите, на които съм бил, почти винаги върви правилото, че ако се кани, канещият плаща, ако отиваме заедно - всеки си плаща, дори да присъства шеф примерно. Има и по-сложни ситуации, вкл. преди много години съм бил в прескъп датски ресторант, където едно основно е било колкото заплатата ми за цял месец без да е ясно дали сме по проекта или поканени или пък всеки си плаща Но наистина много, много, много, много (не мога да го подсиля достатъчно) рядко съм присъствал на обяд/вечеря, където подобен въпрос да се е обсъждал на масата. Може би затова ми се струва някак неуместно да се обсъжда по какъвто и да било начин кой ще плати сметката и търся невербални знаци някакви и то по-дискретни от жестове "stop" Иначе по други финансови въпроси нямам никакъв проблем да съм напълно директен, но това е някаква доста особена територия, очевидно натоварена със силни очаквания и стереотипи, на база които се формират оценки. 

Ето, че Вашият опит е много по-различен от моя - точно затова попитах за детайли, благодаря, че ме разбрахте!

Не мога да повярвам, че хора, които са живели сред други хора, не са Маугли-та, следвали са в университет, имат някакви делови контакти и пр., може да са толкова socially awkward и да задават подобни въпроси.

Смятам, че е много извън добрия тон да се приказва за плащане на сметки предварително и да се обсъждат и сравняват нечии финанси, все едно това е най-важното, а не целта на събирането да е виждане с приятни хора. Вероятно би било много по-обидно за нямащия големи финансови възможности да го обсъждат как няма пари и да предлагат пред него да се отидело в евтино заведение или да кандърдисват някой паралия да плати сметката, отколкото да отиде и да си поръча нещо скромно, което може да си позволи, или без много обяснения някой да почерпи. Също, е ужасно смущаващо някой да приказва, че няма пари и да те кара да се чувстваш неудобно, че ти имаш, макар че теб сигурно подобно нещо не би те смутило. Изобщо не се изненадвам, че са отказвали да ги почерпиш, има нещо много смущаващо в подобни разсъждения и държане.

Нормалното е, като ако някой те кани, като ти каже кое е заведението, да си прецениш възможностите, и ако мислиш, че не ти е по джоба, да кажеш, че имаш друг ангажимент по това време и ще се обадиш да се уговорите за някой друг път. Ако ти каниш, нормално е хората отсреща да си преценят възможностите.

Да, не намирам ходенето на ресторант за нещо обикновено.
А когато сме с приятели не съм забелязвала кой плаща, въобще не ми правят впечатление подобни неща

Етикет се нарича по принцип. Много хора го спазват. Ако се загледаш, ще се изненадаш и колко от твоите познати.

Бг татко, като избираш ресторант обикновено се съобразяваш с кого отиваш. Предполага се, че ако знаеш че приятелят ти няма много средства, няма да избереш скъп ресторант. И ако ще черпиш го правиш ДИСКРЕТНО! какви обсъждания, ужас.

Аз не съм научен. Никой през живота ми не ми е казвал "виж мойто момче, да ти обясня сега как се плащат сметки". Обещавам да не прилагам нищо от казаното от Вас на практика (освен при допълнително практическо обучение от някого по въпроса), за да не се стига до грозни и недодялани неща.

Но моля да опишете процедурата, както я виждате Вие, защото иначе моето впечатление ще бъде, че отбягвате въпроса. Вие бяхте една от най-активните защитнички на плащането на сметката в другата тема - опишете процедурата, моля, вече много хора описаха.

Не мисля, че има правила и процедури. Действаш, както го усещаш, пък дали е добре, ще ти покаже реакцията на жената срещу теб.
Какъв е смисълът да се представяш за нещо, което не си и да плащаш, въпреки че не го смяташ за редно. Същността ти рано или късно ще излезе наяве, по-добре да е рано....

Стиснатите хора си личат. Може да не е на първата среща, но това не може да се скрие. 

В семейството ми няма етикети, гледа се само кое е лесно и удобно, не обичам да става по трудния начин
Приятелите ни са същите, така че се съмнявам да ме изненадат.

Бгтатко, въпросът ми към е добронамерен, а не опит да се закачам или да те обиждам. Наистина ми е интересно, както на теб отговорите на въпросите, които си задал.
Например, аз не съм повтаряла в това положение.

Човекът сподели, че не бил научен. Има очакване да бъде обучен в детайли, може би от някоя от потребителките във форума, конкретно
Ай честито на печелившата
Чудя се другите мъжове къде са се обучавали как да платят или не сметката?
Няма да пиша повече, понеже не желая да бъда брутална в изказа си 

Отговорих вече подробно в другата тема, да го търся ли? Не съм имал 1ва среща без продължение. Сещам се за една, където бях супер депресиран, не помня вече за какво, с момичето се бяхме запознали по интернет, но беше някаква пълна лигавищина по интернет, изобщо не я приемах сериозно и нямам идея как се стигна до среща, мисля, че тя натискаше. На живо се държах отвратително - примерно бях пил няколко бири преди срещата, натресох я на double date с познат и позната (дългогодишни гаджета), които дори не ми бяха близки. Момичето откровено не ми хареса физически, поначало не ми харесваше като поведение (както казах, мислех си че се лигавим - все едно да приема за чиста монета всички гадни намеци, които от време на време се пишат по мой адрес тук - не го приемам насериозно, това е интернет все пак). В рамките на разговорите (преди срещата мисля) тя говореше за неща как била изкарала първия си милион преди няколко седмици, от което стана ясно, че татенцето е едра бизнес-мутра някаква. Та по-гадно на среща не си спомням да съм се държал и не се гордея с това. Не помня кой е платил сметката, мисля, че сме си я делили, защото бяхме 4 души, но наистина не мисля, че липсата на втора среща в този контекст е била свързана с това

Плащал съм много пъти сметка на среща, разбира се, в другата тема ме атакуват тенденциозно, но живи-здрави, не се обиждам, ако някой наистина прекали - има модератори за тази работа. Със съпругата ми - дълго е, има интересна предистория преди "първата среща", но тя много държеше тази първа среща да е невероятна, аз ѝ обяснявах, че това е просто среща и че има нереалистични очаквания Бяхме на пица първо, говорихме си някакви неща, която тя после каза че били шантави (аз си говорех за интересите), като дойде сметката беше оставена на масата, тя посегна първа, взе сметката, остави свята част, аз додадох до пълната с башкиш. След това отидохме на бар, беше шумно, завардихме едно много тясно диванче, тя пазеше диванчето, аз носех бирите от бара - така че съм черпил тогава Накрая на вечерта я изпратих до тях, беше много много романтично като обстановка тогава времето и беше прекрасна разходка. Вчера я попитах и тя сега клони силно към позицията всеки да си плаща сметката, но тогава е била втори вариант (гласувах от нейно име в анкетата). Така че явно е очаквала като тръгне да вади пари, аз да кажа "не не, остави на мен" или да направя жеста "стоп", но аз не съм знаел Но това по никакъв начин не е повлияло на цялостната среща - огромните ѝ очаквания се оправдаха, седенето в пицарията определено не е донесло супер много точки в моя полза (най-вече заради разговора), но цялостно срещата беше голям успех.

От там насетне след като "тестът" беше преминат, не съм имал други тестове във връзката и бракът ни върви също така лежерно във финансово отношение - всичко е общо и това е В началото от съвместното съжителство, което дойде доста скоро, гледах да плащам повече неща аз - битовите сметки, но също и храна и сметки. Докато нея насърчавах да спестява от нейната заплата, защото преди това живееше в стила "от заплата до заплата". Според мен при положение, че съм приел, че всичко е общо, това е малко от единия джоб в другия, но тя си игради хубави навици, вече планира много по-добре финансово нещата, изобщо и двамата много се променихме от тогава - тя стана доста повече като мен в отношенията, които така дразнят някои форумци (независимост, еманципация, вяра в собствените възможности, либерално мислене, толерантност, липса на расизъм и ксенофобия и т.н.), аз станах повече като нея - нежен, прощаващ, мил, easy-going, малко фукара (с широки пръсти) и т.н. безброй хубави характеристики, които има "краткото" май стана по-дълго от дългото Разписах се много, прощавайте, мили спомени са ми това Безкрайно глупаво и детинско е било това с "теста", признавам Тестовете са всеки ден, час и миг, а сметката е най-малкото. Все пак има някаква корелация с други характеристики, които търся в една жена.

Между другото, чувала съм, че в най-скъпите ресторанти менютата за дамите били без цени,  аз лично не съм ходила в такива. Сигурно ще е голям шок за феминистично настроен скръндза да попадне в такъв ресторант заедно с жена.  


С какви биологични организми си ходил на "среща", след като много пъти си плащал сметки, ама не и на жени? Или трябва да вземем предвид тънкия нюанс, че "плащал съм много пъти сметка на среща", значи, че си си плащал много пъти твоята лична консумация (сметка), а не цялата.