На дъщерята - учението. Тя и без това бае как трябва по-бързо да порасне, че да почва училище.
То това да си го търсиш, не може да си го намериш... И е така иху-аху, повикахме, покефихме се в задръстването, па се върнахме да си доядем и допием, кво да правиш.
Радвам се на нашето общуване, чувствам се богата с него, благодарна и стоплена.

. Хубаво е, че го приемате весело, че аз само като си го представя и лошо ми става. Имате и късмет, че не е студено и заледено. Аз като свекърва да си кажа - да пазите чичовото ей
.
Беше с нас с Бъдни вечер и Коледа, разбира се, поканихме я и за НГ, но тя не пожела да остане и вчера си тръгна. Уж ни обеща, че ще отиде при приятелки, я при комшийки, я при нашите. Снощи като се чухме, се оказа, че си е останала сама вкъщи. Мъжа ми се ядоса и малко се сдуха, но аз си мисля, че след като е имала избор и е предпочела това, значи е имала причина. Всеки различно си изживява мъката, може да е имала нужда да остане сама със спомените си. Не знам. Аз не мисля, че това е правилният избор, мисля, че Светълчо направи по-добре, но...не ме пита никой. Дано да е било това, от което е имала нужда! Препоръчани теми