Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 428

  • 36 709
  • 737
  •   2
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 34 097


 

Енгин Акюрек, "Най-добър актьор" 2015 - МФД Сеул


Енгин Акюрек "Най-добър актьор" 2015, Номинационен медал ЕММИ




ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ


ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ





ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ








ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ



ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ




ПРЕВЕДЕНИ ЕПИЗОДИ
(1 eп)  (2 еп)  (3 еп)  (4 еп)  (5 eп)  (6 еп)  (7 еп)  (8 еп)  (9 еп)  (10 еп)  (11 еп)  (12 еп)  (13 еп) (14 еп)  (15 еп)  (16 еп)  (17 еп)  (18 еп)  (19 еп)  (20 еп)  (21 еп)  (22 еп)  (23 eп)  (24 еп)  (25 еп)  (26 еп)  (27 еп)  (28 еп)  (29 eп)  (30 еп)  (31 еп)  (32 еп)  (33 еп) (34 еп)  (35 eп)  (36 еп)  (37 еп) (38 еп)  (39 еп)  (40 еп)  (41 еп)  (42 еп) (43 eп)  (44 еп)  (45 еп)  (46 еп)  (47 еп)  (48 еп)  (49 еп)  (50 еп)  (51 еп)  (52 еп)  (53 еп)  (54 еп)  (55 еп)  (56 еп)  (57 еп)  (58 еп)  (59 еп)  (60 еп)  (61еп)  (62 еп)  (63 еп)  (64 еп)  (65 еп)  (66 еп)  (67 еп)  (68 еп)  (69 еп)  (70 еп)  (71 еп)  (72 еп)  (73 еп)  (74 еп)  (75 еп)  (76 еп)  (77 еп)  (78 еп)  (79 еп)  (80 еп - Финал)


ЕДИН СНИМАЧЕН ДЕН ЕНГИН - ИСТОРИЯ НА УСПЕХА





АКО БЯХ ОБЛАК с български субтитри





Karayılan/Черната змия - с български субтитри




ВАЖНО: НА КОЙТО МУ Е ТРУДНО ДА СЕ ОРИЕНТИРА-ДА ПИШЕ НА ЛИЧНИ.


ДОБРЕ ДОШЛИ В ТЕМАТА

# 1
  • Мнения: 9 303
Благодаря за новата тема!

 

# 2
  • Мнения: 1 469


Благодаря и аз за новата тема, Мариана🌹

Дано имаме много новини и снимки на Енгин💕 Изгледахме първи сезон на сериалът ни и оставаме под напрежение и пълно неведение какво ще се случи във втори. Но дотогава заслужена почивка за нашето момче☀️☀️☀️

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 34 097


Добре заварила и аз в новата тема.
Ето и новият разказ на Енгин в бр. 50 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea.

ГЛАС

Kafasına Göre, брой 50, юни 2023

Всеки път, когато в ума му идваше нова история, веднага се втурваше навън и бродеше с часове, докато не напише първото изречение. За него разходката беше не просто разходка по улиците, по които минава всеки ден. По време на ходене фразите, които го изпълваха, се разпиляваха като отломки и като изчистеше мозъка си по този начин, намираше изреченията, които да запише. Благодарение на разходките, той стана един от най-уважаваните писатели в страната. Пишеше за ползата от ходенето пеш всеки път, когато има възможност, и покрай писателството защитаваше идеята хората да му придават по-голямо значение. Макар да беше над петдесет, казваше, че изглежда по-млад, благодарение на дългите разходки. Всеки делничен ден по обяд можеше да бъде срещнат по анкарските улици в Къзълай [1]. Не обичаше да ходи по туристически пътеки в гората или в парка. Шумът на улиците, разтревожените лица на хората, отразените във витрините фигури подхранваха онова, което смяташе да пише, успокояваха ума му. В тишина умът му се объркваше, а когато се разхождаше по туристическа пътека – губеше думите.

Завърши последния си роман и се втурна навън умиротворен и щастлив. Можеше ли да напише първото изречение, се чувстваше, все едно е завършил целия роман. Често не оставаше верен на първоначалния замисъл в главата си, започнатото пътешествие можеше да го поведе в неведома посока. Не си поставяше цел, вървеше по следите на неведомото, там където го водеха краката му. На улица Конур си купи геврек и докато вървеше, се раздаде непознат, но запомнящ се глас, който го закова насред улицата. Опита се да плеглътне заседналата на гърлото му хапка, не успя. Звукът, който прокънтя в ушите му, сякаш заседна като буца в гърлото му. Опита се да диша, а през това време главата му протягаше ръце към мястото, откъдето идваше звукът, все едно молеше за помощ. Продължи опитите да диша и зачака помощта, размахвайки ръце, все едно се мъчи да се измъкне от блато.

Докато чакаше помощ от пулсиращия в празното, увиснал във въздуха източник, той повтори същата фраза:
- Здрасти. Помниш ли ме?

Мъжът не успя да обърне глава по посока на звука и падна на земята. Ръката му остана във въздуха, сочейки към притежателя на гласа, скрил се във връхлетялата го тълпа. Като отвори очи в болницата, попита медиинската сестра до главата си дали е идвал някой, надяваше се да види срещу себе си притежателя на гласа.

Известно време писателят не излиза на разходка, не можа да напише нищо. Последният му роман се хареса, попадна в списъка на бестселърите. През един дъждовен ден в Анкара той излезе, за да прочисти изреченията в себе си. На лицето му беше успехът на последния роман, а в тялото – тежестта на фразите, които щеше да пише. Дъждът изящно капеше от небето по бетонните тротоари и затрудняваше ходенето по калните улици. Разкрачи крака като пергел, за да не цапа още повече мръсните си вече панталони и ускори крачка. Вървеше под первазите на прозорците и се ядосваше на себе си, че не взе чадър. Първата дума в романа трябваше да е „дъжд“ и докато тя се въртеше в главата му, изпод дъжда се просмука същият глас:
- Здрасти. Помниш ли ме?

Писателят се завъртя на място, искайки да хване собственика на гласа. Той беше сякаш в основата на врата му, на един дъх разстояние. Но като се обърна, нямаше никой, освен подгизналата от дъжда тълпа. Сред стичащите се в нея лица търсеше познато. Щастието по неговото лице се изкриви в тревожни бръчки, дъждът се усили и вратът му се измокри. Собственикът на гласа започна да говори със свистене в мокрия му врат:
- Не ме търси в тълпата, тук съм.
- Къде?
- В главата ти.
- Не разбрах, как така в главата ми?

Писателят се уплаши, че се е побъркал. Собственикът на гласа забеляза страха му:
- Не бой се, няма от какво да се страхуваш. Просто прави това, което ти казвам.

Писателят се хвърли на мръсния мокър асфалт и се опита да разбере какво му казва собственикът на гласа.
- Кой си ти? Или аз полудявам?
- Дай да поговорим за последния ти роман.

Мокър до кости, писателят продължи да седи на асфалта.
- За последния ми публикуван роман?
- Аз съм героят Джемал от него.

Писателят започна да си мисли, че полудява, че става един от онези болни писатели, които попадат под влиянието на собствените си съчинения.
- Не си полудял, не бой се. Аз мога да чуя всичко, което си мислиш. Ако не направиш това, което ти казвам, ще те накарам да преживееш много по-ужасни от лудост неща.

Джемал беше един от героите в последния му роман. Романът завършваше така, че писателят оставяше читателя да реши дали Джемал е мъртъв или не.
- Искам да живея в новия ти роман!
- Аз пиша съвсем друга история, в новия ми роман няма място за Джемал.
- Както искаш.

От този ден нататък писателят не посегна към хартията и писалката, не можа да напише нито дума. Известно време ходи по психолози и терапевти, искаше да стои по-далеч от разходките и писането. Ако в ума му се появеше нова история...
- Длъжен си да ми опазиш живота...

Не да се разхожда, писателят не можеше вече дори да яде и пие. Здравето му се влоши, не искаше да вижда никого. А като не можеше да излезе навън, не можеше и да намери нови изречения. Ситуацията стана неуправляема. Помисли, че може да се избави от гласа, като напише продължение на романа. От момента, в който му хрумна тази мисъл, собственикът на гласа изчезна. Писателят помисли, че оздравява и започна да излиза по анкарските улици. Започна да се храни, да се среща с приятели. Издателството и читателите чакаха новия му роман и той заговори, че ще напише продължение на предишния. Вътрешно спокоен, започна да пише роман, в който Джемал не умира. Страниците се трупаха, времето минаваше, собственикът на гласа не се появяваше. След известно време реши да напише друга история и гласът, който не беше се показвал от дълго време, се появи моментално:
- Преди всичко си длъжен да ми опазиш живота...
- След като романът бъде публикуван, ще ме оставиш ли на мира?
- Достатъчно ми е да знам, че съм жив.

За да се избави колкото може по-бързо от живеещия в главата му глас, авторът завърши романа за пет месеца. Обикновено процесът продължаваше две-три години. Това учуди читателите и издателството, но всички се радваха, че успешният роман има продължение. Първото издание беше моментално разпродадено, всички с голям интерес искаха да го прочетат. Авторът чакаше в мълчание, неспокойно очакване го гризеше отвътре. Веднага след излизането на първото издание започнаха да се появяват и рецензии. Всички бяха единодушни – книгата беше пълно разочарование. Чувството, което гризеше писателя, се оправда – книгата не се хареса. На практика, за един добър писател това не е проблем – с нов добре написан роман той можеше да накара читателя да забрави за всичко, и да ощастливи своя издател. Но известно време не писа нищо, искаше да се убеди, че гласът е изчезнал. Стана нещастен. Всичко, в което вярваше, увисна в празното; не искаше да се разхожда, да яде, не изпитваше вълнение, за да пише. Срахуваше се да не чуе гласа на Джемал, докарваше важни неща до безсмислие, подхранвайки по този начин собствената си безнадеждност. Известно време приятелите му не получаваха никакви новини от него. Стана известен като писателят, който не излиза от къщи, и не може да напише нищо. Един от най-близките му приятели го намери у дома в безсъзнание. Ако беше пристигнал малко по-късно, нямаше да успее да му спаси живота.

Вече три месеца писателят се мъчеше да дойде на себе си в реанимация, поддържаха живота му с апаратура. Когато след три месеца отвори очи, усети собственото си дишане. Очите му имаха умореното изражение на човек, който се мъчи да разбере къде се намира. Избута със зъби висящата от устата му тръба, с която дишаше, към ъгълчето на устните си и се усмихна уморено. Докато усмивката стопляше душата му, започна да чува глас:
- Не смей да умираш, длъжен си да живееш.
- Джемал, ти ли си?
_______________________
[1] Къзълай – район в квартал Чанкая в Анкара, счита се за център на Анкара

# 4
  • Мнения: 23 251


Честита Нова тема!
Завършихме първи сезон на "Фара" очакват ни няколко месеца почивка -
нека си запълним следващите 50 страници само с хубави и приятни неща!

Имаме преведен нов разказ - благодарности!

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 34 097


Добро утро в понеделник.
Ето и една хубава новина:




https://www.instagram.com/p/CtEPvAUNjQg/

Тук ни обещават да гледаме на живо подписването на книгата в събота от 14 ч.
Това са момичетата, за които писах по-рано, от ФБ групата Engin Akyürek - Uniting Hearts Worldwide.
Там членуват такива от цял свят. Те събраха пари и ще отидат не само да видят и прегърнат Енгин, но и да поднесат за подпис и книгата "Тешина", която излезе вече и с второ издание на английски, но и да му я подарят. Та, ще има да подписва Енгин двете книги.

Като кликнете на линка, това е същият на издателството на книгата на английски и го последвате в инстаграм профила им, ще може да гледате/ме онлайн.

Ще има и още едно онлайн предаване на живо - от мексиканката Карен, която живее в Турция.

# 6
  • Мнения: 9 303
Добро утро!

 Събуждам се с чудесни изненади - преведен разказ и новина за подписването на книгата. В очакване на съботата и защо не и нещо друго през седмицата ви пожелавам успешна седмица!

 

# 7
  • Мнения: 23 251


Добро утро момичета Two Hearts
Хубавите новини са добре дошли при нас и правят деня по-добър.
Значи ще имаме възможност да видим Енгин и ние. Браво на тези, които от цял свят са се организирали о ще отидат лично за подписи.

Да си пожелаем успешна седмица и дано имаме още такива добри новини.

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 34 097


Ей така да влизат новините...

Чудя се, защо някои се надяват Мехмет да е жив. Знаем, че през втори сезон ще гледаме нова история. Излиза Фърат Танъш, влиза Феяз Думан. Толкова е ясно. А сценаристите ни, не са толкова глупави, че да използват смешните моменти, както в някои сериали, с нелепо оцеляване/оздравяване.

# 9
  • Мнения: 23 251
И аз очаквам добра новина днес- утре.
Да видим дали ще спазят обещания срок за доставка.
Ако всичко стане ок, ще знам за следващи пъти.

# 10
  • Мнения: 2 358
Привет.

Благодаря за новата тема и превода. Приятни минути в нея. Имаме хубави новини, сигурно ще бъде вълнуващо преживяване да си там.  
Благодаря за превода.

Мариана  Има коментари от феновете по-цял свят. Щом има общо недоволство  по-казуса,значи не  е напразно. Ако бяхме дмама или трима,щеше да е хубаво.
Лично за мен овисва една основна сюжетна линия,историята на Фара в Иран и новия  герой,не променят това.  Но със сигурност,ще доразвият нещата и Тахир, ще научи.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 34 097


Енгин е отразил в сторито си новината от издателството:
Книгата на Акюрек вече е в 3-то издание.
Представете си какво купване става...



Последният разказ явно присъства в новата книга.

Nina_Richi, нещо не си ме разбрала. Няма значение многото искания и питания за съдбата на Мехмет.
Написах, каквото ще стане според мен по пътя на логиката. Персонажът на Мехмет приключи своето участие в историята. Тахир ще научи естествено, че е имал брат, от кого и как - сценаристите са на ход. Вероятно тръгвайки да разплете смъртта му, ще стигне той до Орхан. Мое мнение....

ДОПЪЛВАМ - Енгин в сторито си:


Последна редакция: пн, 05 юни 2023, 13:10 от mariana51

# 12
  • Мнения: 9 303
Новата книга вече е с 3-то издание , а няма и месец от издаването и Open Mouth , "Тишина" има 5 или 6 издания, ако не се лъжа, отделно на испански и английски.
  Прочетох разказа  - този цитат ми напомня дискусията, която се води - Мехмед умря ли или ще живее Wink

 Джемал беше един от героите в последния му роман. Романът завършваше така, че писателят оставяше читателя да реши дали Джемал е мъртъв или не.
- Искам да живея в новия ти роман!
- Аз пиша съвсем друга история, в новия ми роман няма място за Джемал.
- Както искаш.

 
Последните разкази на Енгин са силно автобиографични , сякаш как се вижда след 10 години ,или за размислите си като писател. Те и предишните бяха лични, но повече за миналото му, за детството, за спомените. Тази втора книга ще е с по-актуални съчинения. Разсъждавам си, може изобщо да не е така.

  Благодаря отново за превода, ужасно е трудно и отговорно да се превежда художествено произведение , реално погледнато преводача също се явява писател. От него зависи как ще се възприеме книгата от чуждите читатели, дали замисъла и идеята ще стигне в целия си вид до тях. Направо се чудя как е превела "Времеубежище" Анджела Родел, като знам колко специфични неща за България, за соц-обществото и  живота през комунизма има, отделно някои исторически препратки и асоциации. Не е книга просто Xи Y  се срещнали, ходили там, правили това и онова.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 34 097


Да почерпя с чай - феновете така се хвалят...
Няма ви.... някои...

# 14
  • Мнения: 23 251


Ами, насам-натам и то времето си върви.
Да видим на 10.06. как ще ни изненадат.
Очаквам наистина доста снимки.

Общи условия

Активация на акаунт