Искам да кажа ... (141) през декември 2017

Упражнение върху декември

Декември е всеки да напише статус какво е декември.
Декември е баси кога мина и тази година.
Декември е да си платя сметките, та да не вляза в Новата с дългове.
Декември е хрема и кашлица, киша и заледени улици, адски задръствания, мръсен въздух, сипещ се видимо върху белия сняг, за да го направи сивкав като животеца, който носим на гръб, защото няма как да го стоварим някому, мил ни е.
Декември е стъмване в 15:30, претъпкан градски транспорт, където мирише на мокър шаяк, мокри кокошки и мокри сънища, на отегчение и нетърпение, на вдигнати яки със свити в тях уморени лица и на розовобузо очакване.
Декември е дано не ми спрат тока, парното, топлата вода, баш сега, когато съм се добрал до вкъщи и съм свалил гадните палто, шапка, шал, ръкавици, ботуши.
Декември е пламъче към прозорчето, зад което свети някогашната ни детска Коледа, нетърпелива и с грейнали очички под живата елха, от която са оцелели три играчки.
Декември е дай да му отпуснем края, защото е краят на тази година, да накупим и натрупаме, да се радваме и да се веселим, да избамкаме 200 или 500 лв. за фойерверки или да пуснем есемес за някоя поредна благородна кауза.
Декември е Господи, как ще изкараме януари.
Декември е нищо повече от декември, той даже не е новият ноември, още по-малко новият октомври. И няма как да бъде - просто е месец, не модна тенденция.
Декември е последният месец от всяка година.
Да ви е ПОРЕДЕН декември, все едно какъв за кого е! И да имате още много декемврове!
© М. П.