Изневерява ли ми ??

Казах всяка СВОБОДНА минута.Не за сметка на задълженията
Не говоря за каприз,и все пак,не можете да отречете ,че мъж оплакал се от липса на внимание,няма
Малко драматизираме с това жените.
Иначе,че трябва да помага в грижите за детето пълноправно,няма спор.За съжаление страааашно много мъже не го правят.Приключват с:"нали изкарвам пари".

Абе и аз така навремето си мислех, че драматизирам излишно, но после се оказа, че човекът ясно ми е показал отношението си.

Има и такива саможиви хора, които дори и да започнеш да се интересуваш от хобитата им, пак ще намерят начин да се изолират. Всъщност, след като пък я имат тази нужда да са сами, трябва ли да им се досажда? Тогава ще излезе, че не им оставяш лично пространство. Ако пък много желаят да са сами и видимо показват, че ги дразни човекът до тях, тогава има начин да си седят сами колкото си искат. Човек като реши да има деца, трябва да е наясно, че ще се наложи да си промени режима от ергенските и моминските си хайляшки години. Този конкретният, не че ще е единственият женен в сайт за запознанства, но както се вижда, се изживява като свободен електрон. И като виси в тези сайтове, жена му какво да прави? Да седи и да му държи ръката, докато си пише с мацките ли? Или и тя да си направи профил там, че барем като не й обръща внимание, поне да й пише там?

Защо да няма мъже, които да се оплакват от липса на внимание? Тези женените и желаещите да изневерят точно от това се оплакват. Например "Жена ми не ми обръща внимание. Напоследък изобщо не правим секс. Затворила се е в кухнята и готви някакви буламачи, а аз тука сам и неразбран търся сродната си душа."

На теб сериозно ли ти е интересно мъжът ти да играе игри, а ти да го гледаш?

Истина е и че жените трудно се научаваме да казваме какво искаме в прав текст, без укорителен уклон, че той не се е сетил сам.
И без намилане от вида " Ти навън като си бил, си се разнообразил между хора, а аз тук подивях сама с детето, а сега бързаш да седнеш пред компютъра/ пред телевизора, вместо да ми обърнеш внимание, да ри помогнеш, да ме отмениш, да поиграеш с детето, да.......................

И на мъжът му се приисква просто да си вдигне шапката и да седне с приятели на бира.

Не е прав, разбира се, ние сме прави, защото казваме истината, ама не е това начина да го задържим емоционално в семейството и да бъде част от цялото.
И да, в този отрязък от семейния живот, е наша грижа да го направим.

Да,много.Избираме заедно игри.Като се прибере от работа ми казва-хайде да играем,аз сядам до него и го гледам,а той цъка.Като един отбор сме Вълнуваме се за играта,споделяме мнения,стратегии.За друг това сигурно би било ужасно ,за мен е страхотно прекарване на времето.
Не правим само това,не ме разбирайте погрешно.Излизаме като нормалните хора,ходим по заведения ,паркове,магазини ,готвим,чистим и тн.Просто в свободното си време и "играем"
Май сме се намерили.

Защо не опиташ да играеш с него? Или - защо не опиташ ти да играеш, а той да те гледа?
Не се заяждам, питам просто. Имам приятелска двойка, но те там играят заедно, а тя, ако играе сама, си играе сама, той не е в къщата в този момент.

Не се знае,може да не и изневерява.Ние четем и си представяме нещата по един начин,а всичко е много комплексно.Няма как да правим кардинални заключения.

Това малко ми звучи, все едно аз както обичам да се гримирам, мъжът ми да каже "Хайде да се гримираме" и да ме гледа занесено, докато си слагам спирала и червило. Но щом и двамата се чувствате добре така, чудесно!

Ние също сме зарибени по една игричка на телефона, но всеки си я има инсталирана на неговия и си играе. После си се хвалим кой докъде е стигнал, какви бонуси е спечелил итн. В случай, че на единия му падне батерията, другият може да му услужи с неговия телефон, ако в момента не му се играе или пък да позяпа как другия играе.
Понякога, като се затрудня с някое ниво, мога да му дам да го мине той и така. Когато човек има желание да комуникира с другия, може да го прави докато цъка и игричките. Това имах предвид. Но ако няма, ако ще партньорът му да се завърже на фльонга, за да му угоди - все тая.

Vervam, добре, дори да не изневерява, си четка егото в тези сайтове. Ако искаше просто да чати с други хора, във фейсбук има достатъчно групи по интереси.

Играли сме.Не ми харесва.Аз не съм толкова добра и нямам уменията и се ядосвам на себе си.От малка обичам да гледам.
Аз съм тактик,но на практиката никак ме няма.За това той действа,а аз давам съвети покрай него.И сме,както казах,като един отбор
Случвало се е да му се разсърдя за нещо и да не искам да седя да го гледам.Много болно му става от това.И той си е свикнал да съм до него и му е самотно

хахахаха,с глас се смея
представих си го :
"-оооо,супер,сложи и малко сенки
-да,да,чудесно се получава "

хахаха
не е точно така.за мен е като да гледам филм,в който участваме ние,заедно,с нашия герой той го направлява,аз казвам какво да правим и така.

Много ми се иска да видя как се разиграва тази идилия на живо, когато до тебе реве един наакан вързоп, а мъжа ти си чати с разни Барбита в нета.....   
Сигурна съм, че и тогава ще си все така широкоскроена и ще цъкаш подкрепящо до него:"Да, мило, я виж тая кВа е готина, напиши й нещо секси!".   

И сериозно:защо не "влезете малко в обувките" на другия, преди да пишете ......повърхностни коментари?!



 

Понеже ти влизаш,че чак и рани ти направиха

Към авторката.
Преживяла съм го. Прекрасният човек, който познавах и обичах започна да изчезва когато забременях и тотално се изпари през първата нощ на бебето вкъщи. Беше заменен от егоцентричен идиот, който виси пред лаптопа и мрънка за всяко шише, което го помоля да стерилизира. Дадох му време да свикне с новото положение. Говорих с него. Обещаваше, но не изпълняваше. В крайна сметка  се изнесох с бебето при родителите ми. Той тогава се усети, че няма да търпя повече да се държи така (явно мислеше, че аз само така си говоря и ще ми мине ). До ден днешен (повече от 4 години по-късно ) продължава да ми прави намеци да се върнем при него. Но продължава и да ми доказва с поведение и начин на мислене, че не е подходящ партньор за мен и баща за дъщеря ни и все повече се убеждавам, че постъпих правилно. Известно време се чувствах зле, че той горкия страда, но преди това страдах аз - реално решението го взе той, защото с нищо не показа, че има желание за промяна.

Опитай да го включваш в дейностите около бебето. Поговори с него спокойно. Дори с разбиране към това, че вероятно се чувства объркан и дори уплашен от новите отговорности в живота ви. Обясни му, че и на теб това ти е нещо ново, но ще се учите заедно в движение. Обаче ако не настъпи промяна, на твое място бих премислила дали си заслужава да живеете заедно. Но е важно да обмислиш всичко внимателно - имаш ли при кого да отидеш с бебето, имаш ли близки, които ще те подкрепят и т.н. Не, че няма да се справиш и сама, ако решиш да го напуснеш, но е друго, ако можеш да разчиташ на някого.

Не те агитирам да го напуснеш. Изреждам варианти и споделям аз как постъпих. Всеки сам взема своето решение според ситуацишята, в която се намира.

Желая ти положителна промяна в най-скоро време!

Когато се роди големият, баща му с нищо не ми помагаше. Всичко на мен. Накрая уморена и изтощена понасях и неговото сърдене, че съм била кисела и не съм му обръщала внимание. И той ме обвиняваше, че имам друг (WTF???) . Разделихме се за малко ( 2м ), които се оказаха напълно недостатъчни. Събрахме се. 2 години по-късно успя да ме навие и за второ дете, да ме питаш защо съм се съгласила! Сега съм самотна майка на две деца.
Ако един човек не иска да бъде част от семейството няма как да го накараш на сила! Теб и мен никой не ни кара на сила да си гледаме децата и да си въртим къщите, нали?

Абсолютно вярно. И аз се присъединявам към това мнение . От собствен опит знам . Скрити чатове, пароли, колата всяка седмица на автомивка, отслабване с 20 килограма за 4 месеца, лъжи, приятели го викат на по бира , кафе -  всеки ден , в къщи - телефона в ръка дори и в банята, пиене , стоене на телефона до среднощ , заяждане с мен и децата и т.н.и т.н....Със сигурност има друга. При нас се оказа 17г. По- мрада от него.
Общо взето - погледнато от позицията на времето- стана смешен.
Това ми струваше много и още не мога да го преозчдорея.