Преди близо половин година започнах да работя на ново място, където ме "вързаха" за един много готин колега. Първоначално го харесах само визуално, но той започна да ме кани да прекарваме заедно обедната почивка, после да илизаме заедно на по цигара, разказа ми доста за себе си, разпита ме доста за мен... Около месец след като се запознахме, вече беше навсякъде с мен, на обяд, на цигара, до магазина за закуска ... Но, само в работно време. Светна ми лампичката, че нещо не е съвсем наред и тогава той се постара, уж съвсем случайно да разбера, че е бил обвързан допреди няколко дни, което удобно беше забравил да спомене, че вече е сам и за сега така му е добре. Последва леко отдръпване от негова страна, естествено след като бях започнала да проявявам интерес. След около два месеца, започна да ми разказва каква жена търси, от какво се нуждае и подобни истории, аз обаче вече си имах едно наум и му отговорих - "Пожелавам ти късмет в търсенето". Той обаче продължи да се увърта около мен. Държах го на ръка разстояние около 2 месеца, но той не се отказа, напротив, ставаше все по-мил и напорист. Реших да му дам нов шанс и спрях да го държа на разстояние. Това беше преди 2-3 седмици, от тогава той доста скъси чисто физически дистанцията между нас. При всеки удобен случай ме докосва, навежда се към мен, определено изглежда все едно търси близост. Винаги, когато вляза в стаята, той ме гледа с широка усмивка. Постоянно си търси причина да ме заговори, а ако нещо не съм в настроение, направо се превръща в частния ми шут, докато не ме развесели. Не се държи така с всички, но и с мен се ограничава до тук. Не ме е канил никъде извън работа, поне не и като хората и не и на нещо, за което бих проявила интерес. Не мога да го разбера - иска ли да е с мен или си играе с мен? Знае ли самия той какво иска? Една колежка откровенно ми каза още в началото, че той ме сваля, а скоро беше убедена, че ние сме заедно. Виждам как друг колега с интерес наблюдава какво се случва между нас и подхвърля разни фрази, целящи да разбере какви са ни взаимоотношенията. А самата аз не разбирам какви са и какво иска той от мен и дори вече не съм сигурна, че е свалка. Аз съм на 31, той е на 32, мислех, че сме достатъчно големи за да не си играем на догатки и детински игрички, но се оплетох като 16 годишна във въпроса той иска ли ме наистина или си губя времето с него?
- Публикувана: 10 дек. 2017, 12:34 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2017, 20:52 ч.
Сваля ли ме или си играе с мен
Помоли го след работа да ти помогне с нещо лично. Преместване на нещо, съвет, покупка, нещо тежко за носене, поправка на нещо - колело, кола, контакт - нещо "мъжко", което той разбира. После, ако се съгласи да помогне можеш случайно да вметнеш да го почерпиш някоя бира за благодарност и виж как ще реагира...
Има друга или е женен.
Ако беше свободен, досега отдавна да сте излезли поне на вечеря.
Ако беше свободен, досега отдавна да сте излезли поне на вечеря.
Мен пък точно такива мъже нерешителни и незнаещи какво искат ме дразня. Да не кажа отблъскват, та той е на 32.
Гледай си живота, излизай току виж се появи точния мъж, дето няма да се чуди и мае да те изведе на вечеря например или кино.
Пък на този дано му дойде акъла.....
Поговорката "Докато умните се наумуват, лудите се на лудуват." Много е точна в твоят случай.
Гледай си живота, излизай току виж се появи точния мъж, дето няма да се чуди и мае да те изведе на вечеря например или кино.
Пък на този дано му дойде акъла.....
Поговорката "Докато умните се наумуват, лудите се на лудуват." Много е точна в твоят случай.
Има друга или е женен.
Ако беше свободен, досега отдавна да сте излезли поне на вечеря.
Ако беше свободен, досега отдавна да сте излезли поне на вечеря.
Че не е женен съм сигурна, да има друга не е невъзможно, но не дава индикации да е така.
Служебна свалка. Не го отразявай. Търси си някой да запълни дупката от раздялата, ако изобщо има такава. Но само в офиса, после си "почива". Крайно неуважително и мазнеещо от негова страна. За мен подобни свръх добронамерени избирателно мъже са ужасяващи. Мухльо. Поне за мен, всеки си има вкус.
Аз мисля, че със сигурност те харесва и има симпатии, но може би само за в работата. Аз имах един колега преди 2- години, с който беше подобна ситуация. Флиртове, закачки по цял ден на работа, иначе не сме излизали. На него му беше приятно, на мен също и дотам. Някак си правеше денят по-интересен и забавен. Офис флирт - класика жанра. Ако искаше нещо повече отдавна да те е поканил на кафе/питие след работа. Не си го слагай присърце и не възлагай напразни надежди 
Месеци наред без нито едно излизане вечер - огромна червена лампа. Пробва те дали ще приемеш да играеш втора цигулка.
Добре де, като сте си толкова близки, предложи му да отидете някоя вечер на кино. Или да пиете кафе след работа. И виж как ще реагира.
Иначе никак не ми се връзва хем да флиртува свободно на работа, хем да е срамежлив през свободното си време. Би трябвало да е точно обратното.
Иначе никак не ми се връзва хем да флиртува свободно на работа, хем да е срамежлив през свободното си време. Би трябвало да е точно обратното.
Преди малко отговорих в една друга тема и всъщност ясно си дадох сметка, че ситуацията е такава каквато е, защото и двамата така искаме. Външното влияние на колегите само ме обърква и започва да ме кара да си мисля ами ако ... Но ако наистина искам да съм с него, досега щях да му го покажа недвусмислено. Благодаря на всички за мненията Особено на Kaylinn, защото мисля, че най-добре описа ситуацията. Флиртуваме, прекарваме си забавно деня и си галим взаимно егото, но дотам Преставам да се вълнувам от мнението на околните за взаимоотношенията ни и ги оставям такива каквито са.
Особено на Kaylinn, защото мисля, че най-добре описа ситуацията. Флиртуваме, прекарваме си забавно деня и си галим взаимно егото, но дотам Преставам да се вълнувам от мнението на околните за взаимоотношенията ни и ги оставям такива каквито са. 