В момента чета... 56

  • 81 040
  • 731
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 8 895
Приключих "Пайнс". След като цяла отпуска почти не четох, снощи му ударих един маратон (после цяла нощ сънувах как се гоним с абита, дотолкова, че тази сутрин се чудех кои спомени са ми от книгата и кои от сънищата) и днес я дочетох.
Заслужава си определено. Не мога да реша коя от трите книги е най-добра. Много са различни една от друга. Не знаех нищо за Пайнс преди да започна да чета и може би затова първата книга ми беше най-увлекателна. Главният герой беше тотално объркан от това, което се случваше с него, около него, и по абсолютно същия начин се чувствах и аз като читател - като в мъгла. После, ситуацията се изясни и остана само тръпката от това, какво ще се случи, но мистерията беше изчезнала. Третата книга пък е най-динамична, но предсказуема. Въпреки това, безспорно давам висока оценка на цялата история. Здраво ми влезе в главата.
Останаха само, за мен, някои неизяснени неща. Замислих се за тях още във втората книга, там не се разрешиха и мислех, че ще станат ясни в третата, но не би. Та ако някой може да помогне
Скрит текст:
В края на първата книга, Пилчър каза на Итън, че това е третият му опит за интеграция в Пайнс, че преди той се е опитал да избяга заедно с Бен и Тереза. Само че никъде по-нататък нямаше индикация Тереза да си спомня, че нещо такова се е случило. Това е едното нещо, което ме озадачи. Другото са думите на Пилчър, че в първия Пайнс хората са знаели истината за света извън оградата и не са могли да я приемат, затова той изградил втори Пайнс, в който хората да живеят в лъжа. За това също нищо не се спомена по-късно в третата книга, където имаше препратки към първите дни и години след събуждането на Пилчър. Нямам подръка първата книга да си препрочета точно разговора между Пилчър и Итън, но изглежда така сякаш той отпада в последствие от сюжета. Щеше ми се да прочета и нещо за изграждането на оградата. В крайна сметка, екипът се събужда и се озовава насред чудовища, които най-вероятно са населявали долината, а няма дума за начина, по който са успели да я заградят и направят сигурна за обитаване. Има и още някои дребни неща, които не се връзват, е не са дребни, ама не дразнят, и в крайна сметка не намаляват достойнствата на поредицата.

# 301
  • Мнения: 800
Дочетох "Произход". 3 звезди от мен, повече не мога да дам. Не ми беше интересно и това е.

Въпрос към челите я:
Скрит текст:
Каза ли се някъде какво съдържа смс-ът, който е получил Валдеспино и Суреш прочете като отвори сейфа и му взе телефона? Аз ли го пропуснах това или никъде не го пишеше?

Продължавам с последата част от "Трилогия за Бастан" - "Дар за бурята", която прекъснах от нетърпение да прочета Дан Браун.

# 302
  • Дъблин
  • Мнения: 333
ston, ще се пробвам да отговоря, доколкото и аз съм внимавала Simple Smile
Иначе и на мен много ми допадна трилогията, най-вече първата книга. И трите ги изчетох на един дъх, хем жанрът не е точно моят, направо бях като залепена.
Скрит текст:
Според мен Тереза си спомянше предишните опити за интеграция на Итън, защото когато телефоните звъняха за неговото убийство, тя като че ли очакваше какво ще се случи, въпреки че още не се бяха срещнали.
По въпроса за първи и втори Пайнс не мога да кажа нищо, явно съм пропуснала момента с първия, но впечатлението ми беше, че никой не знаеше истината преди Итън да я разкрие.
За оградата и на мен не ми стана ясно, съжалявам Sad

Иначе напредвам смело с "Пътувам сама", много добра засега.

# 303
  • Бургас
  • Мнения: 7 664
Прочетох по празниците "Великолепната жена" на Греъм Симсън. Допадна ми най-много от четирите книги, взети от библиотеката.

Мъча се със Зелената къща, но няма да я довърша.

# 304
  • София
  • Мнения: 4 100
Чета "Малката книжарничка край Сена" , засега ми допада много.
Завърших "Произход" преди това. Според мен най-интересната идея на Дан Браун до момента, но с най-малко драматизъм в писането. Темата е точно от тези, които ме вълнуват последните години.


Дочетох "Произход". 3 звезди от мен, повече не мога да дам. Не ми беше интересно и това е.

Въпрос към челите я:
Скрит текст:
Каза ли се някъде какво съдържа смс-ът, който е получил Валдеспино и Суреш прочете като отвори сейфа и му взе телефона? Аз ли го пропуснах това или никъде не го пишеше?


Никъде не видях да пише.
Скрит текст:
Но според мен е дело на Уинстън, с цел да отдалечи Валдеспино от играта и да спечели повече аудиория.

# 305
  • Мнения: 5 845
Аз завърших "Съкровищата на Валкирия" . Като идея книгата много ми допадна, но беше някак си разхвърлена и незавършена. Като добавим към това и калпавия превод, майче няма да си взимам другите книги от поредицата.
Тези дни се каня да започна "Истината" от Тери Пратчет, да се разтоваря малко Досега нито една негова книга не ме е подвела Simple Smile

Karzz, сега виждам, че четеш Ритуалът. Аз си я взех преди няколко месеца, но все още стои в "режим на изчакване" Grinning Ще видим кога ще стигна и до нея.

Последна редакция: ср, 03 яну 2018, 10:06 от Rocket

# 306
  • Мнения: 1 912
Тъкмо приключих "Мъжът от Константинопол" и продължението - "Милионерът в Лисабон" - на Жозе Родригеш душ Сантуш.
Книгите представляват романизиран разказ за живота на петролния магнат от първите десетилетия на 20 век Калуст Саркисян (истинското име на историческата личност е Калуст Саркис Гулбенкян). Историята ме грабна много - един силен, сложен, противоречив характер се развива на фона на разпада на Османската империя, възхода на младотурците, потресаващата съдба на арменското малцинство и зловещите "походи на смъртта, Първата световна война, бурното разрастване на петролния бизнес... . Единствената сянка върху удоволствието от четенето беше малко по-емоционалния за вкуса ми изказ, но това може да си е специфика на автора (само това съм чела от него) или отпечатък на преводача и редактора.
Препоръчвам книгите на харесващите исторически романи.

# 307
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 525
Снощи започнах Произход аз и не можах да се откопча и да се накарам да легна да спя. Много харесвам Дан Браун и се надявам да не ме разочарова и с този роман!

# 308
  • Мнения: 15 129
Снощи започнах Произход аз и не можах да се откопча и да се накарам да легна да спя. Много харесвам Дан Браун и се надявам да не ме разочарова и с този роман!

Както и действието се развива в Испания...

# 309
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 525
О, да!

# 310
  • София
  • Мнения: 7 213
Аз дочетох 'Лабиринтът на духовете' и сега ще си сменям номинациите Grin
Ето и ревю, което не съдържа спойлери, но пак ще скрия:
Скрит текст:
'Лабиринтът на духовете' - над 700 страници блаженство. Ако имаше повече от 5 звездички, щях да ги дам на тази книга и на любимия ми Сафон. Толкова много страници, а нито една излишна дума, нито един въпрос, който да остане без отговор, нито едно слабо място! Признавам, че не съм почитателка на поредици. И тази имаше своите слаби моменти, а именно 'Затворникът на рая', която за мен е най- малко въздействащата от четирите книги. След нея смятах, че Сафон трябва да приключи с тази история. 'Лабиринтът на духовете' е достоен неин завършек и се радвам, че имах още веднъж удоволствието да се срещна с остроумния, и изключително забавен, Фермин Ромеро де Торес. С още по-голямо удоволствие установих, че малкият Жулиан Семпере е наследил всичко негово, благодарение не на кръвта, каквато не споделят, а именно на дългогодишното взаимодействие на този мой любим герой със семейство Семпере. Завиждам на всички, които тепърва ще поемат по това приключение, майсторски подбраните думи ще галят сетивата им и ще се питат как е възможно толкова бързо да свършат над 700 страници. Обичам Сафон!

P.S. А как става редактирането на мнение в класацията?

Още днес ще си я поръчам от Ориндж с 20% отстъпка. Simple Smile

# 311
  • София
  • Мнения: 9 492
Започнах - "Да четеш Лолита в Техеран". Още навлизам в книгата. Малко тегаво ми върви след Снежния човек Blush, но те са съвсем различни. Още се опитвам да оразлича персонажите Stuck Out Tongue Winking Eye.

# 312
  • София
  • Мнения: 1 352
Приключенията на Лукчо - Джани Родари.
Колко различна представа добивам от книгата сега...

# 313
  • София
  • Мнения: 19 487
Помъчих се в края на годината с Хари Хуле, много се опитах да го харесам, ама ... като не става, не става. Прочетох Жажда, тя общо взето се ядваше, та реших да мина на Снежния човек - еййй, измъчи ме тая книга, измъчи ме! Толкова глупави и нелогични заключения, че чак ми идеше през книгата да им се скарам да помислят малко с тия глави Joy Приключих с Несбьо с две думи Simple Smile
Сега не знам какво ми се чете, започнах да чета криминалетата на Каролайн Греъм за инспектор Барнаби, интересни истории, кофти стил, ама като за лежерно приспиване вечер бива.
Май съм в книжна дупка тези дни.

# 314
  • Мнения: 1 243
Аз продължавам да съм с Франзен и "Пюрити", които продължават да ме кефят много. Вече съм дълбоко в Анабел частта и неочаквано не ме дразни толкова, колкото очаквах от коментарите. Grinning

А от нещата, които четем с дъщеря ми междувременно, ми се иска да похваля "Феята от захарницата" на Катя Антонова - чуден разказ е, много приятно написан, смислено, но и с истинси смешни моменти, без изобщо да са насилени нещата. Препоръчвам я определено за малки и малко по-големи деца - да кажем от 5 до 12-13-годишни.

Последна редакция: ср, 03 яну 2018, 17:10 от scaramouche

Общи условия

Активация на акаунт