В момента чета... 56

  • 81 065
  • 731
  •   1
Отговори
# 285
  • Бургас
  • Мнения: 23 969
За много години,четящи момичета!
Аз продължавам с ,Ритуалът,, .
От 3-4 дена не съм я отваряла,покрай празниците.
Сега мисля да я продължа.

# 286
  • Мнения: 12 126
Аз пък чух, че" Произход" не е най-добрата книга на Дан Браун.
Прочетох днес "Живак "на Амели Нотомб.
Харесвам я.

# 287
  • Мнения: 800
На мен ми остават 50 страници от “Произход” и фактът, че не съм залепена за книгата за мен е потвърждение, че не е от най-силните му. Чела съм всички други и ги свършвах за отрицателно време, но в тази компютърната тематика ми е сложна и признавам си не всичко разбирам напълно.

# 288
  • Дъблин
  • Мнения: 333
За много години, пожелавам ви интригуващи книги и време да ги четете 🙂 Започнах "Пътувам сама" и ме увлече много здраво. Кратки глави, постепенно нарастващо напрежение, точно като за мен.
Ако ми хареса, мернах в библиотеката още една от същия автор, "The owl always hunts at night", може да я пробвам и нея.

# 289
  • Мнения: 990
Аз завърших годината с "Колибата". За съжаление това не беше моята книга.
Още не съм решила с какво ще започна 2018-та.

Прочетох я по диагонал  защото и на мен не ми допадна.

# 290
  • Мнения: 5 776
Смърфиета, тя е втората част на "Пътувам сама" Simple Smile
Аз реших да започна годината с нещо, отлагано много дълго време - Кен Фолет.

# 291
  • Варна
  • Мнения: 25 817
Чела съм няколко негови неща, интересно пише. Даже сега си купих Иглата, въпреки че съм я чела в Читанката, но за 20 стотинки не можах да устоя Laughing

# 292
  • Мнения: 15 131
На мен ми остават 50 страници от “Произход” и фактът, че не съм залепена за книгата за мен е потвърждение, че не е от най-силните му. Чела съм всички други и ги свършвах за отрицателно време, но в тази компютърната тематика ми е сложна и признавам си не всичко разбирам напълно.

Чела съм само "Метеоритът" и "Изгубеният символ". Последната я четох след като се върнах от Вашингтон, нали действието се развива в същия град, е - умрях от скука, такава досада беше тази книга, сигурно я четох 3 месеца. В "Метеоритът" фабулата е интересна, но е безумно некадърно написана.

# 293
  • Sliven, Bulgaria
  • Мнения: 181
Здравейте и за много години, има ли някой, който да е чел и да може възможно най-подробно да разкаже поредицата на Матю Райли за Джак Уест, понеже излезе новата книга, а аз вече съм забравил старите... Мерси

# 294
  • Scotland
  • Мнения: 1 405
Единствената ми критика към Браун е, че тематиката му е еднотипна и омръзва. Иначе, за мен той пише добре, прави сериозно проучване преди това, интелигентен автор.

# 295
  • София
  • Мнения: 5 781
За много години, четящи момичета!

Аз започнах в края на миналата година две книги и се прехвърлям в 2018-та с тях: "Малкият приятел" на Дона Тарт и "Устои в пламъци" на Кен Фолет.

# 296
  • Дъблин
  • Мнения: 333
Смърфиета, тя е втората част на "Пътувам сама" Simple Smile
Благодаря, не знаех 🙂 А какво ще рече втора част, продължение на същия случай или са свързани по друг начин?
То се е видяло, ще се чете и тя 🙂

# 297
  • Мнения: 397
Завърших и започнах годината с Далечна светлина на Софи Лaгуна.
Прекрасна книга. Историята сама по себе си като че ли не е свръх нова, но начинът, по който Софи я описва - през погледа на малкия Джими - е просто чудесен
Напът бях да й дам 5 в GR, но в края като че ли нещо не ми достигна.
Тъжна книга - ако сте от емоционалните (като мен), ще си и поплачете.
Но човек има възможност да погледне на нещата със съвсем нови очи, по съвсем различен начин. Определено препоръчвам - дори на тези, на които не им се четат тъжни истории (както се случи с мен). Започнете ли я обаче - след 10 страници - няма да можете да я оставите.
И едно предупреждение: аз поне, не можах да я "глътна" набързо. Книгата попива, но и някак насища. Човек има нужда да почине, да осмисли, преди да продължи нататък.

# 298
  • Мнения: 626
Приключих и започнах годината с ''Малката книжарничка край Сена'' от Ребека Рейзин, която вчера довърших. Интересен сюжет, който лесно се чете. Бих казала ''книга за душата''. На моменти историята ми приличаше на тази, описана в ''Сама в Париж'' от Джоджо Мойс. Визирам нерешителността, дълбоката интровертност и като цяло затворения живот, лишен от спонтанност и желание за промяна в една от главните героини. 

От днес започвам ''Трите дъщери на Ева'', Елиф Шафак. От нея съм чела само ''Любов'' и ми трябваха поне две прочитания на книгата, за да я разбера, но...все пак ще опитам и с най-новата й книга.

# 299
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
alvelly, много, много се радвам, че "Далечна светлина" и малкия Джими ти допаднаха толкова Blue Heart Обичам тази книга от сърце. И аз смятам, че си е 4 звезди, може би 4.2. Точно заради адски оригиналния начин на писане и гледната точка на едно дете от аутистичния спектър. Определено не знаем с какво се бори всеки един човек, когото срещаме и трябва да сме толерантни в много отношения.

Не помня с коя книга се отчетох последно тук. Отметнах "Чудеса край малката река" -  книгата си е чисти 2 звезди, пълна е с клишета от първа до последна страница. Но явно имах нужда точно от купчинка уютни клишета, така че сложих розовите читателски очила и дадох 3 звезди с кеф Simple Smile

Прочетох и най-новата книга на Джон Грийн - Turtles All The Way Down на английски. Не съм особен фен на автора, но този роман ми хареса. Отново имаме тийн с проблеми, този път психологически, историята е интересна без да е лигава или прекалено любовна. Доволна съм.

От няколко дни мъча "Крадецът на орхидеи". Хем харесвам нехудожествената литература, хем тази книга ми лази по нервите. Определено трябваше да си остане вестникарска статия, каквато е била в началото. Не ща да погледна орхидея повече!

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 17:06 от Лу

Общи условия

Активация на акаунт