В момента чета... 56

  • 81 012
  • 731
  •   1
Отговори
# 315
  • София
  • Мнения: 6 210
Аз прочетох "Кажи, че си моя" на Елисабет Нуребек. Най-сетне нещо да ми допадне, макар и да не ми беше уау. След "Чистота" на Франзен поне 3-4 книги прочетох и във всички намерих по нещо, което да ме нервира Stuck Out Tongue Closed Eyes.

# 316
  • Мнения: 6 098
Изглежда аз съм единственият човек, който не е във възторг от "Великолепната жена" на Греъм Симсън. Така и не се влюбих в Дон Laughing

# 317
  • Мнения: 6 425
Ооо, Елисабет Нуребек! Радвам се, че ти е допаднала, макар че наистина не е чак върхът на сладоледа.Simple Smile Но в този жанр вече има много добри автори и добри романи, а Елисабет Нуребек сега дебютира - като за дебют книгата е сравнително силна.

Аз си продължавам с "Три секунди" (след като миналата година прочетох продължението - "Три минути"). Това ми е на практика третата книга на Руслунд и Хелстрьом, която чета, и всичките са много добре написани, по интересни и важни теми, и държат в напрежение читателя, а и ставаш съпричастен на героите, изживяваш всичко с тях. Надявам се и "Три минути" да се появи на български, а Андерш Руслунд (само той остана от двамата, Хелстрьом почина миналата година) е обявил и трета част на историята, която започва в "Три секунди" - ще бъде озаглавена "Три часа".

Чета и "Естествено право" на Игнасио Мартинес де Писон - не е криминале, нито трилър, но също много ми харесва, ще коментирам повече по-нататък.

# 318
  • Мнения: 8 895
Започнах "Жената в капан" вчера. От няколко месеца не бях чела трилъри, беше време да се върна и към тях. Харесва ми много. На средата съм почти. Интересно ми е дали ще ми се оправдаят предположенията за престъпниците.

# 319
  • Scotland
  • Мнения: 1 405
Аз приключих с 'Хавра' снощи, ето ревюто, в което определено има спойлери:
Скрит текст:
'Хавра' я четох с голямо желание и интерес. От една страна останах приятно изненадана - от писането на автора, в което прозират много прочетени книги, книги не на посредствени автори, от които е черпил...и му се е получило. 700 страници не се четат лесно, да не кажа никак, ако стилът не е добър, ако четивото не върви леко. В това отношение нямам забележки! И много се зарадвах, че съвременен български автор успя да ме задържи в плен на този обем. За съжаление, това което не ми хареса май ще се окаже повече. Първо - красивата история на Джон и Вера никак не ми се върза с криминалето, в което участваше Никола. Голямото разочарование дойде, когато в края на романа разбрах кой всъщност е Джон, и коя Вера, и те някак си стояха не на място в живота на Никола. Тази част от книгата, историята на Джон и Вера, ми е любима. Там ми хареса Карабашлиев и писането му. Там трябваше да си остане, да развие персонажите още - да напише 700 страници за тях! Никола беше излишен. Той за мен е изключително нереален образ - боксьор, неосъществен писател, четящ и интелигентен философ, разведен барман, замесен с руската мафия, но за сметка на това хладнокръвен и непоколебим в действия и изказ, че през цялото време си представях някой холивудски екшън герой. Но той не се спря - забърка се с българската мафия. Нашето момче, обаче, има приятели всякакви - хакери, командоси, професори, американци, ФБР....ще се спаси, няма начин. Частта с ФБР (разви се скоростно, на има-няма две страници) беше абсурдна, както и няколко други. Примери: Разговорът с г-н Макиато, който му дръпна реч като в американски филм, преди да му предложи сделка; цялата му връзка с Лира; срещата му с професора (типично американски отношения, които сме гледали безброй пъти във филми, и сме чели по книги, за връзката преподавател- надарен студент); боксовата зала и как треньорът му го позна по ударите на въженцето...стига, стига!!! От една страна авторът е вплел толкова американски нишки в историята си, но от друга лъха само разочарование от неосъществената американска мечта. Там тотално ме загуби! Няма черно и бяло в нищо - в отношения между хората, в живота в определени държави, в реализацията, и цената която плащаме за нея. А авторът точно това направи - нарисува ми една черна Америка, една още по-черна България. Всеки трябва да прочете книгата, за да я пречупи през собствената си призма, а не да се довери на моята! Приятно четене!

Продължавам с Казуо Ишигуро и 'Остатъкът от деня'.

# 320
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Тъкмо довърших Пътувам сама на Самюел Бьорк. Брутално интересна, изчетох я на един дъх.

# 321
  • Пловдив
  • Мнения: 6 528
Аз започнах Поправките на Франзен. Това ми е първа среща с този автор. Залагах големи надежди. Кажете ми,че това е най-слабата му книга Simple Smile На 25% съм,ама много тегаво върви. Целият изказ ми е много объркан,натоварва ме. Не я чета гладко,а трябва да се замислям и в началото,и в края на всяко изречение,защото нямат нищо общо. Обичам книгите да ме разтоварват,а не да се връщам по пет пъти на всеки абзац.

Временно я зарязах и започнах Сянката на вятъра. Еми грабна ме още от началото,толкова леко се чете.

# 322
  • София
  • Мнения: 46 905
Започвам -  Човекът, който не беше убиец Simple Smile

# 323
  • София
  • Мнения: 19 477
Започвам -  Човекът, който не беше убиец Simple Smile

В електронен или книжен формат? Simple Smile

# 324
  • София
  • Мнения: 46 905
Ел. по принцип предпочитам.

# 325
  • София
  • Мнения: 19 477
По-скоро имах предвид, ако я имаш в ел.формат, дали мога да те помоля да ми я изпратиш Blush

# 326
  • София
  • Мнения: 5 781
Аз започнах Поправките на Франзен. Това ми е първа среща с този автор. Залагах големи надежди. Кажете ми,че това е най-слабата му книга Simple Smile На 25% съм,ама много тегаво върви. Целият изказ ми е много объркан,натоварва ме. Не я чета гладко,а трябва да се замислям и в началото,и в края на всяко изречение,защото нямат нищо общо. Обичам книгите да ме разтоварват,а не да се връщам по пет пъти на всеки абзац.

Временно я зарязах и започнах Сянката на вятъра. Еми грабна ме още от началото,толкова леко се чете.

Лили, такъв си е Франзен, натоварващ автор. Но човек понякога извлича удоволствие от четене на такъв вид литература, просто удоволствието е по-различно и се иска специална нагласа определено.

Приятно четене на Сафон. (Между другото има 20% намаление този месец на всичките му книги в Ориндж, аз вече се възползвах).

# 327
  • София
  • Мнения: 6 210
Вчера забравих да спомена, че прочетох и "Краят на аферата" на Греъм Грийн, която също доста ми хареса! Много приятно пише авторът, беше удоволствие да я чета. Имам много мъгляви спомени от филма по романа и дори останах изненадана от някои сюжетни линии, може би не го помня добре или просто не е сниман точно по книгата. Ще го гледам отново, за да проверя Simple Smile.

# 328
  • Мнения: 11 703
Според мен Франзен или го харесваш , или не. Не е възможно средно положение. Не е до настроение ,нито до моментно състояние.

В този ред на мисли, кога ще се обяви класацията от номинациите? Той е със сериозни шансове там.

# 329
  • София
  • Мнения: 5 781
Ами, Миж, значи аз съм извън твоята представа. Wink Хем го харесвам (оценявам високо приносът му в съвременната литература и с разума си го оценявам много високо), хем не го харесвам (не ми доставя удоволствие на душата, а по-скоро ме натоварва, провокира ме, ядосват ме героите му). И ми трябва определена нагласа за точно такъв тип литература, за да посегна към негова книга...

Общи условия

Активация на акаунт