С какво ви дразнят свекървите- 89

Съгласна съм с мненията, че по този индиректен, но хитър  начин да си изкаже мнението или обидата, бабата товари внучето и му внушава излишна вина. Сякаш то носи някаква отговорност защо мама постъпва по определен начин. Но не съм съгласна, че детето трябва да се товари и от страна на майката със задачата да разчиства отношенията със свекървата.
Баба ми навремето (майката на баща ми) редовно правеше много груби изказвания по адрес на майка ми пред разни съседки и без това жадни за клюки. Не знам защо беше толкова несъобразителна, лека й пръст, но успя да ме психира до такава степен, че вечер не можех да заспя, измъчвайки се от тези изказвания и през ума ми като на магнитофонна лента минаваха всички тези обидни думи. Когато най-накрая казах на майка какви ги ръси свекърва й пред мен и пред хората, тя говори с нея и й каза да си говори каквото си иска, само да не е пред мен. Тогава баба ми имаше наглостта да се оправдае, че съм си била измисляла. Значи, тя света вода ненапита, а аз - дете на 4 години - болният мозък, който може да си внуши, че невинната баба плюе по адрес на майката.
Така че според мен няма какво да се използва детето за посредник в тези отношения, ами направо да се говори със свекървата и да й се обясни, че това, което бълва може да има нежелан ефект.

Отделна тема е  как същата тази баба ми беше внушила страх от изоставяне, когато за няколко месеца родителите ми отидоха да работят в чужбина. Редовно подмяташе как нямало да се върнат и ще ме зарежат.

Вярно, че е по-добре детето да не се намесва.

Благодаря за съветите!

Бабата е безочливо нагла и бих казала проста. Ami да каже на мъжа си, но не и да мълчи, докато говорят по неин адрес, все едно е предмет в стаята.

Моята свекърва също се прояви много мило тия дни. Свекърът е болен. Бавно си гасне и отива. Има няколко диагнози, но и някои неуточнени неща също. Дават му няколко месеца живот максимум, но може и по-малко да е. Никой не знае колко. Ние за първи път от 10 години решихме да ходим някъде за Нова Година. Резервирахме в Гърция за 3 дни. Последните години поради финансови проблеми и също заради състоянието на малкия, много трудно ходим по шумни и натоварени места, но тази година мъжът ми реши - ще ходим. Свекървата пък тия дни да му каже: Ами какво ще правим, ако баща ти умре докато сте в Гърция Скапа му настроението и ентусиазма отвсякъде Казах му, че ако стане тогава ще мислим. Сега какво да правим - да седим и да чакаме дали някой няма да умре? Че той баща ми е с един инфаркт и може да направи втори.  То така никъде не трябва да ходим и нищо да не правим.
Цяла година работим, гледаме дете с увреждане, никой с нищо не ни помага, защото няма кой. Баща ми е инвалид, тя гледа свекъра. Вместо да каже - Браво сине, иди се разсей и си почини за 3 дни, и децата ще се разнообразят също, тя взела да пише черен сценарий. 
Вече ми писна! Как пък едно хубаво нещо не казва, един път не го насърчи, един път не го пожали

Лелееее, Жълто цветенце
Това съм го живяла, години наред! Няма празник или ваканция, които да не ни са били отровени!!!!
Канели сме я винаги, заради ММ,
ако дойде - все ще клъцне някой с отровна реплика и ще развали настроението на всички,
ако не дойде - или се разболява рязко, или вие на умряло на сина си колко е самотна ...

Това ми е било голяма обица на ухото, и като свекърва много много внимавам, даже май прекалявам малко ... но пък като си добронамерен и разумен - няма начин ответната страна да не го оцени и да не ти отвърне със същото!

Тук малко съм със смесени чувства. То хубаво да отидете някъде да се разсеете, ама пък наистина ако стане нещо през това време? Тя сама как ще се оправи? Как се организира погребение? Все някой трябва да помогне. И вие ще бързате да се прибирате.
Ама и нищо да не стане, сякаш не е прието да се забавлявате, докато свекърът или който и да било предава Богу дух.

То  душа под нокът се носи,може пък да не предаде дух дълго време,все едно да седнат и  чакат.Като онзи виц,умиращ иска кюфте,че мирише приятно ,но внучето казва:не,баба каза,че е за погребението.Чер хумор.

Може би подобно говорене през трети човек и особено през детето се получава когато няма конкретни директни отношения между снахата и свекървата. И двете пазят някакъв етикет и не смеят да излязат извън този етикет. Приемат се в ролите на снаха и свекърва и си разменят някакви любезни реплики или реплики проформа. Но ако е така, не би трябвало да дразнят подобни реплики. Защото това сигурно е единствения начин една от страните да каже неща, които иска да каже. Единственият минус е въвличането на детето в тези отношения. Така че единствения изход според мен е директно да се отговори на подхвърлените реплики. И за да не се допускат подобни неща - да се поддържат някакви взаимоотношения, а не само проформа, за да можете да си ги кажете тези неща не през детето.
Успех!

Само се моля аз да не изпуша като стана свекърва един ден! Кото гледам колко жалко и грозно е поведението на някои направо ми се досгадя!

Е, дай сега да надянат траура предварително. Айде няма нужда, имат деца все пак, и тях ли да лишат от празници? Тъпо е. Освен това тя май спомена Гърция или Турция, не ми се връща да ровя. На две крачки е, хора, ще се върнат буквално за няколко часа. А ако опре дотам, погребение се организира най-бързо от днес за утре, да не говорим, че в повечето случаи е даже за вдругиден.

И аз това си мислех, то НГ се кара за 2-3-4 дни макс. Да беше за седмица, две, разбирам да се притеснява, но за толкова кратко време...
Много рядко се включвам в темата и обикновено не се оплаквам от свекъри, но онзи ден почти ме докараха до рев. (Овладях се де). Току-що изкарах шофьорска книжка. Свекърът цял живот е професионален шофьор, карал е със съпруга ми навремето, когато ММ е взел книжка. Говори ми свекърът колко е важно да не съм самонадеяна, как трябва да ме е страх (!), че да се пазя от всички идиоти и как трябвало да се науча да не гледам във волана, скоростния лост и педалите (!!!). На което моят отговор беше, че още от сега нямам навик да си гледам в чарковете на колата, а той отговори "Ааа, не съм сигурен!" Казах, че няма кой да ме пусне по каналния ред с оценка Да ако съм се навряла под волана да си гледам педалите или лоста, но продължи да ми се намила назидателно едва ли не как за пръв път ще сядам зад волан. След срещата казах категорично на мъжа ми, че нямам никакво желание да карам със свекъра. Разбирам, че е прав за повечето неща, на пътя има адски много идиоти, но да ми говорят като на бавноразвиваща се или паднала от Марс най-мразя.

Всичко зависи от близостта между бащата и сина, и сина и майката.
Ако не са близки и няма да му повлияе на настроението, проблемът е никакъв.
Няма и да го притеснява, че майка му сама ще трябва да организира погребение.
Но, ако е обратното и празнува, чакайки евентуално обаждане за погребение, просто не си заслужава.

Хората не са отишли в Гърция да правят купони,
ами просто да си отпочинат, да сменят малко обстановката, да се разсеят.
Не виждам абсолютно нищо лошо.
Понякога си отиват хора от днес за утре и без да са болни. инфаркт например.
Дайте да спрем да живеем и да очаквам само най-лошо. Не може така.
Хората си имат и деца, дайте да лишаваме и тях от всичко, да се затворим вкъщи нараво налудничево звучи.
А и отиват само за 3 дена. Могат още на следващият ден да се приберат при нужда.
Ами ако свекърът следващите 2-3 години още е жив, какво правим, означава ли че през следващите години, никъде не трябва да мърдат?

Следващия път го попитай, той след като е взел книжка, кой му е обяснявал къде се гледа, докъдето се шофира и кой го е депресирал, колко е гадно да шофираш? Иначе е прав че има много идиоти на пътя.