С какво ви дразнят свекървите- 89

не ми е в стила.
 ще си получи подаръка от мен, а за другото... жива и здрава да е.

Напълно подкрепям разсъжденията на Янечек. Имам само едно дете, но смятам, че родителите не дължат еднаква грижа по всяко време на децата си. Децата имат различни нужди, а когато станат възрастни, имат различна нужда от подкрепа.

Алкохолизма, наркотичните зависимости и психологичните проблеми, предполагат повече грижи. Как пък все справящи се уж, самостоятелни семейства, с неработещи снахи, имат претенции за парите на свекърите.
Винаги само снахите мерят даденото и като материални придобивки и като отношение. Ами доста дребнаво е да виждаш как семейството на брата, сестрата на мъжът ти не се справя и да имаш претенции, макар и твоето да е добре (това по думи на авторки).

Гледайте си в собствената паничка и не се тормозете за неща, които не ви принадлежат.

А, и мъжете мерят, вярвайте. Просто не пишат в бг-мама

Oт години се надявам да намеря отговора на този въпрос из темите в СО, но засега намирам само въпроса... Отделно пък, когато се случи свекървата наистина да се съсредоточи върху семейството на уважаемата съфорумка, тогава постъпват друг вид жалби - че не ги оставя на спокойствие и само се мъкне да им прави компания, че им се бърка в живота, че разглезва внучето и тайно му дава шоколад и кеш, за да бъде по-любима от майката и въобще всичко, които произтича от това съсредоточаване.

Съчувствието, за което говорех, не е за алкохолика, а за майка му - толкова ли е недопустимо, че една жена, най-вероятно и майка, вместо да се гневи на липсата на внимание и парични потоци към нея, може да се постави на мястото на свекърва си, чийто син си погубва живота и да си помисли не е ли грозно да се оплаква от липса на внимание и пари. Ама то има време животът да ги сложи на мястото им такива и да видят от първо лице как е да си от другата страна. То е като едното ти дете да умре и вместо да те осатвят да скърбиш, както и колкото имаш нужда, да ти тропат с крак как трябва да се съсредоточиш върху живите и на тях да плащаш, вместо да купуваш парцели.

Факт е, че при хората не е като при животните, които зарязват или направо убиват слабите, болните и негодните за живот потомци. Човешките майки се привързват повече към по-неспособното да оцелее дете. Дали ще е заради болест, увреждане, психични проблеми или някаква зависимост, дали липса на качества, дали просто мързел... По-слабото дете получава повече грижи, а това води и до по-различно отношение в повечето случаи.
Да, дразнещо е за другите, по-читави и оправни деца, но в тези случаи поне има някаква логическа причина, някакво оправдание. Каквото липсва например в случаите, когато децата пак се делят, но без едното да има нужда от повече подкрепа – просто защото така са решили родителите или защото са от различен пол, както в примера на Боряна.
Това е животът – няма справедливост. Или поне е различна за всеки човек – според гледната точка. Затова тези, които са по-оправни и можещи, да плюят в пазва и да се радват, че в крайна сметка са от печелившата страна. Не вярвам да са склонни да си сменят мястото с алкохолика, неудачника, мързеливия или какъвто там е този, който получава повече от тях.
И още нещо само да допълня по въпроса защо майка с неудачно дете не обръща толкова внимание на читавото. Вие колко пъти на ден се сещате, че имате зъби, глава, корем, стави и т.н.? Приемате ги за даденост и не ги мислите, докато са здрави. Ако ви заболят обаче, мисълта ви е само в тях, както и грижите. Е, и при майката е нещо такова. Мисли повече за "болното си място", не за здравото.

Аз съм си пренебрегвала детето, заради кучето, роднини и познати, които в този момент са имали нужда от помощ, а той е искал сладолед да речем.

Дори и за децата е полезно да осъзнаят, че трябва да се преценява, защото ресурсите са ограничени. И материалните и емоционалните.

Как точно бихте оценили грижите на родители с едно здраво дете и едно с увреждане? Дали и тогава ще се изисква всичко да е по равно? Напълно естествено е да се отдават повече грижи за несправящото се дете. Родителите го обичат, осъзнават, че не може по някакви причини, сигурно има и чувство на вина.

А това, че заради грижите не се справят, рядко е валидно.

Увреждането едва ли е по избор, за разлика от наливането с алкохол и алкохолизма. Освен това фактът, че едното дете има нужда от повече грижи, не означава, че другото няма нужда от такива, макар и по-малко. 

П.П. В същата ситуация като Добри съм. Сега, след като майка ми избра да унищожи слабите ни отношения, дори предвид ситуацията с брат ми, не остана нищо за оправяне между нас двете.

Алкохолизмът е зависимост, а не избор и досега не съм чула майка на зависим да не се е борила с всички сили за него, за да може да се съсредоточи върху другите си деца. Нали разбирате, че няма как цял един човек, независимо каква тежест е - и емоционална, и финансова, да изчезне ей така, за да се угоди на снахата? Тя, като е толкова отворена, защо е приела да живее в една къща с въпросния алкохолик? Да се изнася и да се разпорежда в собствения си дом, а тя вчера се нанесла, днеска катинари сложила.

Малко се изхвърляш не мислиш ли? Да си алкохолик е не е като да си умрял. Тук иде реч за възрастен човек, който от години така си живее. И така ще си живее ако нещо не се промени. Утре майка му ако си отиде тоя паразит точно на гадната снаха на ръцете ще падне, защото днес суче от майка си, а утре от работещия си брат и така до цироза.
Ама да си говорим честно, всички сме виждали хора, които се борят със страшни болести и дават мило и драго да се спасят, хванали са се за живота и не пускат. Тоя бори ли се? Не! А майка му, тя просто по никакъв начин не му помага с дондуркане. Родителят трябва да се научи да къса пъпната връв, защото прави отрочето зависимо и несамостоятелно.

Алкохолизмът е зависимост, но стигането да него е избор.
Разбирам логическите причини за пренебрегването на по-оправния син, но "логика" и "справедливост" не са синоними.
Аз също не бих се натресла в жилище на свекъри, не само поради алкохолика.

Честно казано, ситуацията е много тегава и не бих искала да съм на мястото нито на майката, нито на снахата.

Всяка зависимост е болестно състояние и не е избор в повечето случаи.
Просто оставете родителите да се грижат до колкото могат за децата си, дори и да не ви допада. Все пак, парите и времето си е на родителите.

Чичо ми е бил доста болнаво дете. Баба ми цял живот го жалеше и обгрижваше. Те с баща ми се обичаха много и никога не е имало ревност помежду им. Само майтапи си правеха, че баба ми няма да пусне чичо ми някъде. После пък, чичо ми ми беше като баща.

Свекърва ми гледаше племенника ми. За моят нямаше време, а когато имаше аз не бях доволна особено от условията. Ние имахме възможности, семейството на деверът ми в пъти по-малко. Разбирах я. Даваше там, където имаше нужда. Няма как да се разчекне на 100 все пак. Успяхме да запазим отношения и децата да се разбират.

Вярно, че малко изневиделица се намесвам в темата, но ви чета от време на време и сега ми стана интересно оплакването на Мира.
Наистина жалко е, че зрели хора се налага да разчитат на помощта на възрастните си родители и да се борят за предимство. Но май наистина често се случва така. Постингът малко ми напомни за майката на бившия ми. Той също имаше брат, който си падаше непрокопсаник (макар и без да е пиянде) и майката от една страна постоянно се оплакваше от него, ясно осъзнаваше, че покрай търчане да оправя бакиите на големия брат, е оставила малкия сам да се оправя, и може би заради това пък той беше изградил по-стабилен и надежден характер. От друга страна пък постоянно съжаляваше по-големия си син, който доста по-неразумно действаше, разчитайки, че все отнякъде помощ ще дойде.

Когато се събра да живее с мен бившият, майка му съвсем се успокои, че за него няма какво да мисли, макар че изпитваше някаква вина, че го е оставила без наследство за сметка на по-големия брат. Все се канеше да припише на него апартамента, в който живееше тя. Един вид поне след смъртта си да остави нещо и за него, а дотогава ще е спокойна, че той бидейки с мен има покрив над главата си и все ще се справим някак си. Даже беше си намислила след като бившия ми отлетя от майчиното гнездо, в стаята му да пусне квартирант и така да си подпомага малко бюджета. Само че вместо да стане така, точно след втория месец, откакто си беше пуснала наемател, братът се изсипа да живее при нея със семейството си, защото от село се налагало да се пренесат в града, а разбира се пари за наеми не им се даваха. И така хем си живееха те при нея, хем тя си се оплакваше постоянно. Ама майчица - какво да ги прави? Не може да ги натири.
За нас всеки път се изказваше, че знаела, че ние сме бетон, че поне за нас няма грижи и всичките й усилия и средства отиваха да подпомага семейството на брата. Нищо, че през годините, в които бяхме заедно не сме имали и ние по-тежки моменти, когато е трябвало да се свиваме с финансите, но тя така и не научаваше за това и слава Богу - до нейната помощ така и не опряхме.

Да, обаче ето че стана така, че с бившия се разделихме и в един момент той нямаше къде да отиде, освен да излезе под наем. Ето тогава вече майка му се сети за него и се зае да подканя брат му да запрята ръкави, да бачка и да спестява, и да си намери собствено жилище, за да може другият син да заеме неговото място в апартамента. И тогава вече от него самия разбрах, че най-накрая му го е приписала този пусти имот.  Та...Мира, вместо да недоволстваш, по-добре се радвай, че майката не е толкова концентрирана върху вас и щом не ви изнася да делите един дом с пияницата, търсете начини да се отделите.

В смисъл?? Раждаш се така или? Аз пушех много, но си казвам,че сама си бях виновна, било е въпрос на избор.

Браво на теб. Ти си успяла да се оттървеш от навика си, но за други не е лесно. И да, не всеки алкохолик може така лесно да се откаже.

Обикновено е свързано с депресия и други ментални проблеми, но на теб ти е важно свекърва ти да ти даде 5те си лева, вместо да плати лекарство или ток или отопление на сина си?