С какво ви дразнят свекървите- 89

Извинявам се, че така нахлувам в темата, но просто имах нужда да споделя недоволството си и аз. Та, ще започна от там, че първо и аз и свекърва ми сме в етап на "кандидатура" за съответните позиции снаха- свекърва, тъй като със сина й сме сгодени. Но за улеснение я наричам така, вместо "майката на годеника ми". Като цяло не сме имали някакви проблеми и дразги с нея, откакто се познаваме, но напоследък егоизмът й в някои аспекти много започва да ми боде очите. Накратко, тя с мъжа й, свекърва й и сестрата на годеника ми живеят заедно в апартамента им. Аз и годеника ми в къщата им, като и двата имота са за ремонт, в момента се ремонтира къщата, където сме ние. Това, се прави с идеята, след като ремонта приключи те да се преместят там, а аз и ММ в апартамента (това по желание на свекървата, и съгласието на сина й от своя страна с това). До тук добре, аз съм окау с тази ситуация, тъй като нямам никакви претенции къде точно ще сме, нищо че повечето ни приятели обикновено са с погледа "Whaaaat?!?", когато чуят замисъла на ремонта, който се прави в момента. Проблема е, че госпожата все по- често започва да мрънка, как ремонта се бави, как се надявала тази година вече да е там и т.н. Тук е момента да кажем, че въпросния ремонт, както и този, който ще се направи на апартамента след това е изцяло на разноските на годеника ми, на 100%, като плаща и сметките им по принцип и им помага финансово. А тя вместо да се благодари, че сина й е такъв и си държи на семейството мрънка ли мрънка, все нещо не й стига, все не е достатъчно добро, достатъчно на време и прочие. Отделно, че откакто сме се сгодили преди няколко месеца и веднъж не ни е попитала какво мислим по отношение на предстоящата сватба. Кога я планираме, как, къде или каквото и да е. Веднъж зачекнахме темата, като споменахме, че ако успеем я мислим за есента на тази година и отсрещната реакция веднага беше: "Ама, маме, ремонта да вземем да довършим първо". И просто преди няколко дни се бяхме събрали в тях и пак повдигна темата с това, че ремонта става бавно и не издържах и й казах, че на сина й не му е лесно да се занимава и с това и да плаща сметки и като цяло той да е човека винаги, когато има някакъв проблем, какъвто и да е той. А тя ми заяви, че сметките не били проблема, а просто много ни били дръпнали назад финансово, една сватба, на която бяхме кумуве и една наша почивка в чужбина (като дестинацията не беше случайна, а беше в страната, където живеят майка ми и баба ми). Еее, направо ми кипна всичко отвътре. Като сме били приключили с другите ангажименти сме щели да ходим, колкото искаме на почивки. Ама не беше проблем миналата зима, когато ходихме на ски с него и решихме да вземем и тях да могат да се разходят и те. Тогава никой не броеше и смяташе колко пари са се изхарчили. И ме е яд дори не толкова за нас като цяло, а за него, защото в моите очи не е достатъчно ценен. Той плава, той липсва по половин година и е далеч от семейство, приятели и близки, и според нея явно трябва няколко месеца да е като роб на кораба, после няколкото, в които почива тук да е роб не семейството си и прищевките им. Иначе за сестра му се кахъри и белосва, че е на 29 и няма връзка в момента, та кога щяла да се жени и деца да прави. Ама за сина й тези неща явно не я касаят. На него собствено семейство не му се полага. И него в момента го няма и не искам да му споделям такива неща, защото и без друго му е тежко, че е далеч от вкъщи и не може да помогне ако има проблем. Но просто имах нужда да го излея някъде, защото просто много ми тежеше. И утре пак ще се събираме с родителите му, не знам, дано не ме подразни с нещо отново, защото се притеснявам, че ще избухна и изобщо няма да меря и мисля нещата, които бих наговорила. Извинявам се и на вас за романа, просто и така е доста синтезиран вариант.

Аз, честно казано, никакъв проблем не виждам.....