- Публикувана: 24 дек. 2017, 12:09 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2018, 18:20 ч.
Здраве, щастие и догодина за ОКТОМВРИйската дружина - Тема 3
Аз, чисто банално, подарих теста на мъжът си на 14.2 
Понеже имаме годишнина на тази дата и празнувахме 10 години заедно и... те ти тест Но той ми прецака изненадата, защото неговата колежка му беше казала, че отива да каже на мъжът си,че е бременна. И аз му давам кутийката с теста и той "И сега само не ми казвай, че си бременна" и аз зяпнах.. А аз цял ден ходя, купувам кутийка, един памперс, на който нписах "честита годишнина" , майсторя изненада и.. Не,че не се радва ама странно съвпадение беше. А като видях теста толкова исках да му кажа. Как изтраях един ден, не знам
Понеже имаме годишнина на тази дата и празнувахме 10 години заедно и... те ти тест Но той ми прецака изненадата, защото неговата колежка му беше казала, че отива да каже на мъжът си,че е бременна. И аз му давам кутийката с теста и той "И сега само не ми казвай, че си бременна" и аз зяпнах.. А аз цял ден ходя, купувам кутийка, един памперс, на който нписах "честита годишнина" , майсторя изненада и.. Не,че не се радва ама странно съвпадение беше. А като видях теста толкова исках да му кажа. Как изтраях един ден, не знам
Аз бях толкова ужасно болна миналата година края на Януари, че направо не мислех за нищо. Дошъл ли е цикъла, не е ли. Въобще не мислех за това! Дори ходих при хирурга ми в София да се консултирам дали може да имаме деца, а то вече е било станало
Толкова треперех дали всичко е наред, че бях 2 седмици на инжекции, а не съм знаела за бременността
Толкова треперех дали всичко е наред, че бях 2 седмици на инжекции, а не съм знаела за бременността
И на мен ми става много сантиментално като си припомням събитията от миналата година по това време.Беше люта зима,а аз в процедура.На 16.01 ми беше пункцията.На 21.01-Бабин ден ми върнаха единственото оцеляло ембрионче за трансфер.Всеки ден правих тестове и гледах как чертичката потъмнява и потъмнява..На 04.02 ме викнаха за кръвен и скачах до тавана от щастие като се потвърди,че тестът е силно положителен. От единствената ми свястна яйцеклетка какво хубаво бебе стана.Чак още не мога да повярвам.Догодина същата тази яйцеклетчица вече ще бяга и ще щъка около мен и ще ми казва „мама”. 
От единствената ми свястна яйцеклетка какво хубаво бебе стана.Чак още не мога да повярвам.Догодина същата тази яйцеклетчица вече ще бяга и ще щъка около мен и ще ми казва „мама”.
В този ред на мисли.. в един момент много се чудех защо не замразихме яйцеклетки преди да започне химиотерапията ми. Не бях сигурна дали ще имам годни след всички тия химии и дали ще започнат да функционират яйчниците ми отново след това. Но Слва Богу, чудото вече е на 3 месеца
Аз явно съм много странен човек. Притеснявам се, че може би се чувствам прекалено дистанцирана от детето. Нито помня кога какво е станало /зачеване, разбиране за бременността, нищо/, нито рева от щастие, не че не я обичам Ради, но някак като гледам мои приятелки и ви слушам вас имам чувството, че нещо не ми е наред. Дали пък нещо не съм прекалено студена с това дете, почвам да се чудя нормално ли е. Но и не зная какво да направя по въпроса. Дано всичко е нормално и мъничка се чувства добре...
Аз си поплаквам и помня всичко и му се наслаждавам, защото знам как са ми казали " и да не смееш да си помисляш никога да имаш деца" , а сега детето е факт. За мен това беше най- важното нещо! За това се наслаждавам на всеки миг с него. И бремеността ми беше толкова хубава, макар и да бях параноичка и да ме болеше всичко.
Joony, една партия сме. Мога да си отворя приложението в телефона да видя евентуалната седмица, ама честно казано не ме интересува особено. Но това не ме прави студена към бебси, напротив, супер гушкано бебе е, на което непрекъснато някой се радва. Имам голямо дете, което също ми е носило и продължава да носи много емоции, но ако се разчувствам от подобни сантименталности трябва по цял ден да рева. Сега да не се засегне някой, явно сме с различна емоционалност.