Изобщо не мога да си го представя.
- Публикувана: 26 дек. 2017, 19:35 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2018, 15:05 ч.
Всеки път свекървата е с нас
Здравейте искам да пусна тема за са разбера има ли и други такива като мен.. Сега ще опиша ситуацията - с моята половинка сме големи хора над 30 и 40 години с дете, всеки път почти винаги, когато ходим някъде видим и свекърва ми с нас. Какво имам предвид - за обувки за малката, при покупка, на разходка, постоянно 90% от случаите... Нямаме право на лично пространство. В останалите 10% ако не вземем, започва съдене, цупене и друго поведение като на малко дете.. Нормално ли е това, все пак сме зрели хора и имаме нужда от малко въздух както се казва.. По този начин и аз се натоварвам излишно, като прави така... Не знам нормално ли е да се сърди ш при положение, че е възрастна жена...
Той е деликатен
Яко! Милият, колко е деликатен- гледа как правят жена му на луда калинка, но от деликатност си трайка. Душичка! 
Той е деликатен и се опитва да угоди на всички... Но тя трябва са се усеща и да се държи като възрастен, не сме деца..
Няма такова нещо- да успееш да угодиш на всички, без да въведеш ред.
В случая, той угажда на майка си само, не на всички, нали?
Не е свекърва ти виновната- кучето скача според тоягата.
Мъжът ти е този, който трябва да осигури вашите забавления, както свекърва ти е осигурила нейните.
Честно, много си обичам свекървата, но потръпнах като си представих ситуацията. Тя да не би и да спи при вас, в семейното легло? Щото от всичко написано дотук някак логично изглежда и нощем да сте заедно. Че да не е самотна, нали...
Което ми напомни един виц.
Мамо, престани да идваш нощем да ме завиваш!
- Ама, маме, притеснявам се да не изстинеш, бе, миличък!
- Е, да, де… Ама отвиваш жена ми…
Като оставим настрана вица, отърване от такава свекърва няма. Ще се влачи все с вас. Я самотна ще се изкара, я с някоя нелечима болест, я нещо друго да е основание да е залепена за сина си. Най-накрая на теб ще ти писне, ще се изпокарате с мъжа ти и нищо чудно да се разделите, защото тя мама самотна, болна и т.н. т.н. пък ти не проявяваш разбиране....Дано мъжа ти усети и той сложи границите.
Което ми напомни един виц.
Мамо, престани да идваш нощем да ме завиваш!
- Ама, маме, притеснявам се да не изстинеш, бе, миличък!
- Е, да, де… Ама отвиваш жена ми…
Като оставим настрана вица, отърване от такава свекърва няма. Ще се влачи все с вас. Я самотна ще се изкара, я с някоя нелечима болест, я нещо друго да е основание да е залепена за сина си. Най-накрая на теб ще ти писне, ще се изпокарате с мъжа ти и нищо чудно да се разделите, защото тя мама самотна, болна и т.н. т.н. пък ти не проявяваш разбиране....Дано мъжа ти усети и той сложи границите.
Здравей!
За мен също не е нормално.
С моите свекъри живеем в една къща, но на различни етажи. Входът ни е общ, всичко друго е абсолютно самостоятелно. Още отначало говорих с тогава бъдещия ми /вече настоящ/съпруг за това как ще осъществяваме подобно съжителство. Слава Богу, бяхме на едно мнение. Вратата ни на етажа се заключва /както всеки живущ в апартамент в жилищен блок/. В началото имаше разни опити за намеса, но успяхме да ги парираме. Не оставай с впечатлението, че не съм имала нужното уважение към тях. Но си има едни граници, които не трябва да се преминават. Не мога да го проумея това - първо искат синовете им уж да са самостоятелни и т.н., а после когато това се случи, "запяват" друга песен. Изведнъж самостоятелността се превръща в незачитане на тяхното мнение и прочие... Всеки има нужда от лично пространство. За мен лично не е нормално навсякъде да е с вас. Най-добре е съпруга ти да й обясни. След като не се получава по деликатен начин, да бъде по-директен. А и имай предвид, че някой хора си разбират и от деликатни намеци, проблема е когато не ги устройват и се правят на неразбрали.
Пожелавам ти успех!
За мен също не е нормално.
С моите свекъри живеем в една къща, но на различни етажи. Входът ни е общ, всичко друго е абсолютно самостоятелно. Още отначало говорих с тогава бъдещия ми /вече настоящ/съпруг за това как ще осъществяваме подобно съжителство. Слава Богу, бяхме на едно мнение. Вратата ни на етажа се заключва /както всеки живущ в апартамент в жилищен блок/. В началото имаше разни опити за намеса, но успяхме да ги парираме. Не оставай с впечатлението, че не съм имала нужното уважение към тях. Но си има едни граници, които не трябва да се преминават. Не мога да го проумея това - първо искат синовете им уж да са самостоятелни и т.н., а после когато това се случи, "запяват" друга песен. Изведнъж самостоятелността се превръща в незачитане на тяхното мнение и прочие... Всеки има нужда от лично пространство. За мен лично не е нормално навсякъде да е с вас. Най-добре е съпруга ти да й обясни. След като не се получава по деликатен начин, да бъде по-директен. А и имай предвид, че някой хора си разбират и от деликатни намеци, проблема е когато не ги устройват и се правят на неразбрали.
Пожелавам ти успех!
Я тя защо си мълчи?