Всеки път свекървата е с нас

На авторката изобщо не ѝ дреме какво ще я посъветвате. На нея ѝ е важно да пуска теми за всичко. После не ги следи, даже се учудих, че благоволи да влезе отново в тази. И пак нищо по темата.

Подозирам, че изведнъж ще се окаже не чак толкова деликатен. Мхм. Ама дано съм лош пророк.


Нищо, днес имам време за губене. Не мога всеки ден да карам ски.

Точно това си мислех. Даже бях убедена, че е макс 20-21 годишна, като се имат предвид темите, които пуска.

При нас се снимаше на почти всяка семейна снимка с нас. Сега като отварям албумите, я гледам на централно място, синът й до нея, а аз и детето в края на снимката.

Ами не е нормално. Но тогава кой да ми обясни, не се и сещах да питам, просто приемах това за нормално, защото не бях виждала друго, а и много обичах мъжа си и съжалявах майка му - все се съобразявах с нея, че сама, болна, все на умирачка, днес си е жива и здрава, а семейството на сина й - разбито. Мен и детето вече ни няма на снимките.

То дори и някой да ти обясни, ако си влюбен и тотално заслепен, отминаваш подобни забележки. Човек трябва да мине през всичко, за да стигне до изводи, които да му помогнат да се справи със ситуацията.

Оооо, кака ви Делта да ви ОбЯсни почти същата ситуация.....
Хем моята тогава млада, млада, по-млада от мене в момента.-43 годишна беше.
Мъж има, още един син десет години по малък от моя има
обаче се натиска да е с нас, свеки.
МойтУ златУ и  той от деликатните, аз уж от тях ама под прикритие.
Търпя аз заради ММ, щото читав наистина,....ама не търпях много

Щото, когото дойде свеки да си види детенце, демек мъжО ми и където ние
трагнем и мацката и тя с нас. Вземе го под ръка, увеси се на нея кЪт
на бесило и стиска бе, яко стиска. Аз, отстрани кЪт сЛУбоден електрон.
Обаче си викам....Делто шЪ играЙш, волна птичка Божия и ще чакаш
удобен момент когато ще ти кипне келя яко.
И ми кипна...Обаждат се един ден колегите на съпругът ми да се видят, че такава
им е работата, че почти не се засичат, а са големи аркадаши от Академията им.
Взимат и булките си с тях, та хайде да ходим да се видим.
Да, обаче маман първа писта приготвена и стои и чака до вратата...кО става бе
питаме ние? Ми идвам с вас....Моя деликатен, нали.....само гледа ей, тъй
Отиваме в ресторанта, аверите запазили една голяма маса, седят и чакат да се
появим и ние. Аз, тогава и тежко товарна- бременна. Гледат с нас и вагон идва.
Не им стана хубаво, защото като има родител сред нас, ни може да се избъзикаш,
ни можеш да си кажеш нещо, което не е за пред неговите уши. И, кО стана....
На масата се мълчи, всички се споглеждат, аз ритам под масата крака на моя...
и накрая колегите казаха- пайдос, разотидохме се.
А, аз изсъсках на моя само едно....това да е за последно на майката-царица,
после ти си знаеш.

Какво е говорил моя деликатният с мама си, незнам. Обаче от тогава повече
в наша компания на ресторант, йок.  Но пък приятелите ни тогава мене ме укоряваха,
че се е провалило събирането, сякаш аз припадах от мъка, ако не бяхме взели същровището
с нас.
И други случки мога да ви напиша, да се похилите на мой гръб, ама много стана.
Важното е на Авторката мъжът и да се вземе в ръце, щото още малко и мама им
и в лИгльОтУ им ще се навре. Това не го казвам на майтап.

Е, ако не ти е съществен проблем може и още да напишеш случки. Не за да се посмеем на твой гръб (няма да пропуснем ),  а за илюстрираш нагледно на авторката, барем от първа ръка сведенията вземат, че наистина я светнат кое как е.

Абе, какъв съществен проблем.
Ей, така реших да напиша да се похилите. Аз обичам всичко да обръщам на майтап, не, че
си беше майтап работата.
Много гнетящо, много.
Ама сега се посмейте, ако ви е станало весело. Написала съм го от сърце

Да, ама Делта, я да те попитам - какво щеше да правиш ако твоя мъж беше предпочел мама си? Защото и това го има.

Оф, добре че няма да пишеш и другите, че ме заболя главата от само една.

Споко Лиле, няма да пиша и главата ти ще е наред
А и аз рядко пиша и по мъничко, не като днес.

Делта, признавам, посмях се на твой гръб. Не с лошо обаче. Но твоят, деликатният, все пак не е бил чак толкова деликатен, че да не може да сложи мама си в ред.

Не мога да си представя ситуация, в която да позволя, аз или мъжа ми да се случва подобно нещо, свеки да се мъкне нон стоп с нас.  Направо не мога да си обясня такова нещо, от големи семейни хора. Авторке, добре си се нахендрила. Свекървата нахална, а мъжа ти не може да се оправи с елементарна ситуация и да си тежи на мястото. Като чета подобни теми благославям късмета си. Мъжа ти е този, който трябва да се разбере с нея. Тя ако е човек, няма да се сърди и ще се разбере. Лошото е, че явно вече така е научена.

Делта, ама как така с вас, с колегите???
Това е супер нахално, тя няма ли малко от малко усет за граници?

Историята с колегите ме втрещи   

Имаме съседи, младо семейство с бебе. Свекървата се изтипоса при раждането, да помага, и вече половин година не ги оставя и ден. Все е с тях - на пазар, на разходка, на кафе. Вчера в парка момичето буташе количката заедно с друга майка с бебе, говорят си, дъртата върви плътно до тях и мълчи. По едно време измъкна количката от ръцете на момичето, все така мълчешком, ръцете му направо увиснаха във въздуха, а дъртото бута напред и върви като шиле. Другата майка изглежда се почувства неудобно и си тръгна. Жал ми стана за момичето, много несъобразителна жена.