Не знам какви лекарства си пила, наистина се консултирай с лекар.
- Публикувана: 29 дек. 2017, 16:34 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2018, 16:07 ч.
Бременна в най-неподходящия момент
Аз бих те посъветвала първо да провериш всичко наред ли е с бебето. Ако се окаже, че е така, го задръж. Не знам каква ти е работата, но можеш да работиш и докато си бременна, ако всичко е наред, после като се роди бебето, помисли дали не можеш да вършиш нещо за някой друг час, малко бавачка, после ясла, за да не излизаш съвсем от работния процес и за да не ти намерят набързо заместничка и да няма къде да се върнеш после.
След като това е мечтаната от теб работа, не я загърбвай току така. Ако трябва да се включат баби, таткото, който с каквото може, но да не си прекъсваш съвсем служебните задължения. Дано работата ти да го позволява.
Иначе...усещам как винаги ще съжаляваш за пропуснатата възможност и тази неудовлетвореност може да се прехвърли и към бебето, може и да развиеш някоя следродилна депресия. Тези неща също не са за подценяване.
След като това е мечтаната от теб работа, не я загърбвай току така. Ако трябва да се включат баби, таткото, който с каквото може, но да не си прекъсваш съвсем служебните задължения. Дано работата ти да го позволява.
Иначе...усещам как винаги ще съжаляваш за пропуснатата възможност и тази неудовлетвореност може да се прехвърли и към бебето, може и да развиеш някоя следродилна депресия. Тези неща също не са за подценяване.
Сали, честита бременност! Това дали е подходящ или неподходящ момент за дете се определя единствено от нагласата ни и от нищо друго. Сега си в прекрасна възраст за раждане и ще имате достатъчно време да помислсите и за още деца. Сега е много "модерно" кариерата да се поставя на преден план, но тя не бива да се превръща във фикс идея. Така или иначе, работа ни чака поне до пенсия, а може и след това. И както и други са писали, дори и да планираш дете, няма как да се чувстваш напълно подготвен за това, което те очаква. Така че не си мисли, че жените, планирали бременността си, нямат страхове, като твоите. Когато започнете да отглеждате детето си, ще разбереш че сте направили най-правилния избор, защото децата са най-хубавото и смислено нещо. Клише е, но е така, защото е истина.
Чисто от битова гледна точка, можете да си направите план за разходите, списък на покупките и т.н. Не е задължително да си в майчинство 2 години. Много жени се връщат на работа още след първата година, а бабите се включват с помощ. Първите години детето може да спи в креватче във вашата стая, така че кой знае какво пространство не ви трябва. Когато детето порасне, ти ще си се върнала на работа, ще сте събрали пари и можете да помислите за собствено жилище или по-голяма квартира.
Относно лекарствата, които си пила, задължително се консултирай още на първия преглед. След това ти предстоят специализирани изследвания (БХС и фетална морфология), на които ще се види дали всичко е наред с развитието на бебето. Ако трябва, ще ти направят и допълнителни изследвания. Пожелавам ти всичко да е наред.
П.П. Лекарите са били прави, че ще забременееш трудно, защото не сте се пазили, а си забременяла чак след 5 години. Това е ужасно много време. Струва ти се, че е станало бързо, просто защото не сте го планирали, но всъщност не си забременяла никак лесно. Поради този факт, си избий всички мисли за аборт, освен ако не искаш да чакаш още няколко години да забременееш пак или да хвърлиш сума ти пари и нерви по лекари и процедури. Радвай се, че сте си спестили тези неща.
Чисто от битова гледна точка, можете да си направите план за разходите, списък на покупките и т.н. Не е задължително да си в майчинство 2 години. Много жени се връщат на работа още след първата година, а бабите се включват с помощ. Първите години детето може да спи в креватче във вашата стая, така че кой знае какво пространство не ви трябва. Когато детето порасне, ти ще си се върнала на работа, ще сте събрали пари и можете да помислите за собствено жилище или по-голяма квартира.
Относно лекарствата, които си пила, задължително се консултирай още на първия преглед. След това ти предстоят специализирани изследвания (БХС и фетална морфология), на които ще се види дали всичко е наред с развитието на бебето. Ако трябва, ще ти направят и допълнителни изследвания. Пожелавам ти всичко да е наред.
П.П. Лекарите са били прави, че ще забременееш трудно, защото не сте се пазили, а си забременяла чак след 5 години. Това е ужасно много време. Струва ти се, че е станало бързо, просто защото не сте го планирали, но всъщност не си забременяла никак лесно. Поради този факт, си избий всички мисли за аборт, освен ако не искаш да чакаш още няколко години да забременееш пак или да хвърлиш сума ти пари и нерви по лекари и процедури. Радвай се, че сте си спестили тези неща.
Ако работата е наистина "работа-мечта", то поне година може да имаш високо майчинство, а след като се върнеш- да имаш пари за бавачка. Аз драма не виждам. Освен ако т. нар. "работа-мечта" всъщност не е нещо особено. Освен това ако човек е намерил една работа-мечта, може да намери и друга подобна.
Здравейте, имам нужда от съвет и подкрепа.
Скрит текст:
Ще се опитам да разкажа всичко накратко. На 27 години съм и вчера разбрах, че съм бременна. По мои изчисления около 8ма седмица или по-малко. На първо четене това е прекрасно, защото лекарите от години ме убеждават, че при мен нещата ще станат трудно, ако не невъзможно.
Имам приятел от 4 години. Като му съобщих, се зарадва много, на седмото небе е. Честно ви казвам, след години убеждаване не от един и двама гинеколози, че нещата ще станат много трудно, това направо си е чудо! Само че това чудо идва в най неподходящия момент. Поради няколко причини. Първо, началото на декември претърпях сериозен инцидент. Наложи се операция, след която и до сега пия силни лекарства. Инцидента отключи и хипертония и какви ли не проблеми. И за тях пия лекарства. Аз съм била бременна по време на всичко това! Все още не мога да ходя, сигурно ще е така още месец-два. Ужасно е. Това ме депресира и ме кара да се чувствам ужасно. Ами ако тези неща са увредили бебето? Само за това мисля! Не бях готова за такава новина, не и в този кошмарен момент от живота ми. Второ - от година съм на работата -мечта. По специалността ми, високо платена и с огромни възможности за развитие. Шефовете ме ценят изключително много, а аз обожавам това, което правя. Работата ми носи огромно удовлетворение и самочувствие, което в последните години ми липсваше. Най накрая се почувствах на мястото си. След операцията броя дните, докато се върна в офиса. Сънувах често,че се връщам. А сега.... това значи поне 2 години да не работя! В началото на най-хубавата кариера! Не съм работохоличка, просто имах мечти и надежди. Положих много усилия, за да се докажа. И какво, след 2 години пауза нищо няма да е същото
Но пък на тази възраст е най-добре да се роди дете, ако го махна, после дали ще мога да забременея пак? С моите проблеми - едва ли. На второ място - финансовата част. Лечението и операцията след травмата глътнаха страшно много пари -всичките ми спестявания, които не бяха много. И още ще трябват. С приятеля ми сме на квартира, която е малка и няма място за бебе. Той има хубава заплата, както и аз, но той изплаща и кола Трудно ще ни е без финансова помощ от родителите, а избщо не ми се иска да ги молим. Много трудни моменти ми предстоят, не знам какво да правя и съм супер объркана и тъжна. За моменти ми минава мисълта да го махна.... Приятелките ми казват, че съм лигла, а моя човек ако чуе нещо такова ще е съсипан. Все пак детето е и негово, ще го нараня адски много. Как да се справя с всичко това....?
Имам приятел от 4 години. Като му съобщих, се зарадва много, на седмото небе е. Честно ви казвам, след години убеждаване не от един и двама гинеколози, че нещата ще станат много трудно, това направо си е чудо! Само че това чудо идва в най неподходящия момент. Поради няколко причини. Първо, началото на декември претърпях сериозен инцидент. Наложи се операция, след която и до сега пия силни лекарства. Инцидента отключи и хипертония и какви ли не проблеми. И за тях пия лекарства. Аз съм била бременна по време на всичко това! Все още не мога да ходя, сигурно ще е така още месец-два. Ужасно е. Това ме депресира и ме кара да се чувствам ужасно. Ами ако тези неща са увредили бебето? Само за това мисля! Не бях готова за такава новина, не и в този кошмарен момент от живота ми. Второ - от година съм на работата -мечта. По специалността ми, високо платена и с огромни възможности за развитие. Шефовете ме ценят изключително много, а аз обожавам това, което правя. Работата ми носи огромно удовлетворение и самочувствие, което в последните години ми липсваше. Най накрая се почувствах на мястото си. След операцията броя дните, докато се върна в офиса. Сънувах често,че се връщам. А сега.... това значи поне 2 години да не работя! В началото на най-хубавата кариера! Не съм работохоличка, просто имах мечти и надежди. Положих много усилия, за да се докажа. И какво, след 2 години пауза нищо няма да е същото
Но пък на тази възраст е най-добре да се роди дете, ако го махна, после дали ще мога да забременея пак? С моите проблеми - едва ли. На второ място - финансовата част. Лечението и операцията след травмата глътнаха страшно много пари -всичките ми спестявания, които не бяха много. И още ще трябват. С приятеля ми сме на квартира, която е малка и няма място за бебе. Той има хубава заплата, както и аз, но той изплаща и кола Трудно ще ни е без финансова помощ от родителите, а избщо не ми се иска да ги молим. Много трудни моменти ми предстоят, не знам какво да правя и съм супер объркана и тъжна. За моменти ми минава мисълта да го махна.... Приятелките ми казват, че съм лигла, а моя човек ако чуе нещо такова ще е съсипан. Все пак детето е и негово, ще го нараня адски много. Как да се справя с всичко това....? Но че не знаеш още какво искаш, особено от живота, е пределно ясно.
И да, не си готова за дете.Без значение колко се самоубеждаваш, че го искаш.
Дано вземеш най-доброто решение.
До авторката ти сега може да не искаш бебе обаче после може да се окаже шефа от горе да не ти даде надявам се ме разбираш.Това с работата да ти кажа че ще я има и след теб и в момента някой я върши.Шефовете като те уважават ще го правят и след това..Относно жилището ние също живеем в малко такова но мога ли да чакам мезонет та да ставаме родители?Едбюна пръдлива кола не е по важна от един живот.Дай боже от лекарствата да няма проблеми и да оздравееш бързо.Човек може да намери много причини да не иска дете по важно е поне за мен ,че то е избрало вас в този момент.Ако не сте искали що па се не пазите?По хубаво от бебе в живота ти няма да има като изживяване повярвай.Но всяко решение си е ваше.
Бих си го родила и гледала! Никога, никога не бих направила аборт! И мъжа ти го иска, щастлив е. Знаеш ли как може да си навредите на връзката ако направиш аборт и да ви се влошат отношенията, пък дори и съвместно да е решението.
Травма за цял живот и винаги ще съжалявате.
За мен в този момент, при това положение и всичко, които ти се е случило бих приела това бебе като дар, като знак...за нова надежда и ново начало. Момент подходящ никога може да няма.
Никоя работа не може да се сравни с детето ти! Работа под път и над път ще има. Но в един момент може да е късно за дете. Особено при положение, че са ти казали, че би станало доста трудно. Имаш голям късмет ! Мъжа ти го иска, имате дом, имате хубави работи.
Сега малко от личен опит на наскоро родила и имала някои подобни съмнения като твоите:
Аз забременях 1 година и малко след постъпване на работа (по специалност и при добри условия, страхотен шеф и колектив, в известна и голяма фирма, в която хората се ценят и се работи много ). И аз се замислях като теб, чудех се как сега да кажа на шефа ми, който има 3 деца.😊 но се оказа,че няма проблем и всичко беше наред. Аз също на 27 забременях абсолютно планувано и на 28 преди 9 месеца родих.
Много се притеснявах как ще се справим като родители, аз съм голям егоист, доста разсеяна и чувствителна натура, която обича времето за себе си и има много разнообразни интереси,.искам още много неща да направя. Чудех се, сега ли е момента. Но в мига в който се улових, че постоянно мисля за дете и гледам бебетата по парковете се решихме (мъжа ми искаше още по-рано,.но ме изчака да стана "готова") . И така след няма и 4 м. нашата беба Изабела " стана" . Бременността беше голямо изпитание за мен. Най-голямата победа, която имах над много от страховете си. Раждането много ме промени и ми показа, че страховете и съмненията ни не са по-силни от нас. И че често те не се оправдават и се оказват напразни.
Мислех, че няма да се справя, но се изненадах от себе си. Ние също бяхме на квартира. Но я напуснахме и заживяхме в къщи. Всичко се нареди чудесно и не съжалявам за нищо.! За мен подходящият момент е точно този, който бебето е "избрало" да се появи.😊 27 години не са много, но и малко не са. Господ ти праща подарък! Знаеш ли колко хора чакат и се надяват на чудо. ?
Не се притеснявай, нещата често се нареждат когато се появи детето то става приоритет и после се чудиш на акъла си как си могла да ги мислиш такива...
Успех мило момиче!
Не че нещо, но по принцип нормалното в работата е да се държат човешки. Това не я прави работа-мечта, а нормална работа. И заради някакви си хора, които са ти напълно чужди, да си взривиш личния живот...не е най-доброто.
Плюс едно за Сигридов- образната диагностика днес е много добра и феталната морфология може да даде много спокойствие.
Плюс едно за Сигридов- образната диагностика днес е много добра и феталната морфология може да даде много спокойствие.
Моите се държаха наистина човешки (шефовете). Понеже не съм попадала на такова добро отношение (идвах от фирма на пълни мошеници, известни бизнесмени при това, задаващи като 1 ви въпрос на интервю"скоро мислиш ли да раждаш")... и се изненадах много приятно как реагира шефа ми и колегите на новината. Но хората там където работя се ценят. Като цяло обаче Сирен тук е напълно права -не ги мисли шефовете едва ли им пука. Тя работата си върви и има кой да я работи. А за тях това е важното.
[НЕ сме били при този доктор но бих се замислил за него след това което излезе в новините и на него му пуши китарата .
Не желая да го оправдавам, но аз досега съм прочела само едно оплакване от него за сметка на стотици доволни. Миналата година той обърна внимание на проблеми, които АГ-то подцени и можеше да доведат до увреждания на детето и доста сериозни последици при мен. Иначе аз попаднах при него след лоши резултати от БХС и той ме увери, че ако детето е със заболяване, няма начин да не го види и така избегнах инвазивно изследване като амниоцинтезата.