Гневът на отхвърлената снаха

Момичета, темата излиза извън контрол. Момичето разбра, каквото каквото искахме да кажем, и това, което може би , не искахме да кажем. Заприличахме на птици в курник, без петел. Може би не  е моя работа, но предлагам темата да се затвори.

Чета темата и все едно съм на гости у баба и гледаме поредния турски или индийски сериял.

Уиш, то и моят баща е дошъл в България на 17, вече е 30+ години в България, тук е завършил висше,  а моето име е международно обаче има неща които са им дълбоко вкоренени и няма как да изчезнат с времето.
Пеперудова, ако познаваше повече сирийци, твърде е вероятно, че изобщо нямаше да мислиш така.

Добре де, не всички ги презират. Само 98 %  Почти всички.

Може ли да уточниш, какво точно имаш впредвид?
Какво съм твърдяла?

Това, че семейството на съпруга на авторката са сирийци няма нищо общо с факта, че са манипулативни и лицемерни и нагли. Такива екземпляри ги има във всякакви цветове и народности. За справка, темата за свекървите.  Има добре възпитани сирийци, както и читави семейства, така че подобно отношение не им е никак запазена марка. Което, разбира се, съвсем не ги прави подходящи за съпрузи на български жени.

Никъде не съм казвала нищо подобно. Жалко, че въобще не си ме разбрала какво съм искала да кажа.
А такива думи, които ти си изредиа въобще не съм използвала дори.
Ще те помоля да се придържаш само към моите думи, без да правиш собствени съчинения, когато ме цитираш.

Спести ми тинейджърски остроумия. Ако ще си губя времето във форум, обичам да е с хора с някакъв ум в главата и реален житейски опит. Четенето на сърцераздирателни любовни истории и споделянето на трагичната история на една позната на лелята на чичото на съседа не са такъв.

Нищо странно няма. И у нас е така. Мъжът ми понаучи български а децата ни никак. В много смесени бракове децата знаят само езика на страната, в която живеят + английски и още някакъв по-широко употребяван. Аз рядко говоря на български, защото тук няма с кого а в България, където понякога прекарваме по 3 месеца годишно, майка ми им говори на френски за по-лесно. Повечето от децата на араби в БГ, но и тук, във ФР не знаят арабски.живяла съм сред сирийци в София, преди 30-40г имаши много. Съседът по етаж беше от Дамаск, ожени се за българка, отидоха там и се върнаха. Децата им бъкел сирийски не знаеха. Имаши иракско у-ще, изцяло на арабски  в София. Приемаха сирийци, макар и държавите да не бяха в добри отношения помежду си тогава и сириец да нямаше право да влиза в иракското посолство. Тогава имаше досна смесени бракове, сега не са на мода.

Анаснасия, ще попрочета темата и ще ти пиша какво мисля по въпроса. В едно съм сигурна -не е, защото са сирийци. Да не са кюрди? Те са малцинство, селяндури и много, много затворени. Като прочетох за грима се смях с глас. Една мама, женена за кюрд, беше писала, че жените като се гримирали мязали на травестити. И тук имам позната сирийка, женена за французин и техните я юркат да си ходи, чи и с децата и мъжа, че там война нямало. И на чичо ми съдружник, който е сириец така казва и жена му с децата си е там а имат къща в Испания.

Анаснасия, има тема в раздел родители в чужбина на мами в арабски страни. Пишат и живеещи в БГ. Защо не пишеш там? Те имат опит с манталитета и могат да те посъветват. Чао засега

А тогава защо ти споделяш, че познаваш някакви си турци? Смешно и жалко на базата на твоите познати да смяташ какви са всички мюсюлмани.
Новините са пълни с истории за зверствата на мюсюлманите. Има и книги в които са описани истински истории. Да ги смяташ за сърцераздирателни любовни истории, трябва да си малоумен. Познавам и няколко жени мюсюлманки избягали от страните и то не заради мило отношение.
 И ако не знаеш точно твоите любими мюсюлмани са плъзнали из Европа. Мда, много интелигентни, няма що. Темата за мигрантите е изключително положителна и пълна с хубави истории  
Що не вземеш да се поразходиш из СА да те поуважат малко.  

Те и хората с ум в главата искат същото ама като гледам поста ти не го предлагаш. И всъщност никой не те кара зорлем да си "губиш времето" тук.

Имам конкретно предвид болднатото и се придържам към него. Ти къде видя твърдения, че казваш нещо? Аз изразих единствено своята позиция. А ти колко сирийци познаваш и откъде, че да смяташ описанията на авторката за нормални? Живяла ли си сред тях? А с тях?

Аз съм в сходна ситуация,но след като осъзнах,че положението няма да се промени ми е все тая.
Като се чувамеме по скайп слагам усмивката,питам как са,какво правят,клатя глава и нищо не чувам. После си намирам работа и ги оставям да си говорят,накрая чао и много поздрави на всички.На следващия ден същото се повтаря,но с моите родители,да не реши,че са само неговите и,че моите не ми липсват.
Мисля,че ти трябва кръткосрочен план за действие и дългосрочен.
Най-важното е да не настройваш мъжа си срещу себе си.Малко по-малко променяй стратегията си спрямо тях. Усмивка,коплимент на грим,прическа,после питай за рецепта,за червило, за каквото е да е.Важното е,съпруга да вижда,че се стараеш.Спри да му мрънкаш за тях,ако трябва му кажи,че е прав и ще дадеш всичко от себе си да си по-мила,играеш един етюд и след 5 минути разговор си намираш работа - говене,домашни....все имаш какво.
Ти познаваш мъжа си най-добре и най-добре знаеш как да го манипулираш. Лекичко да го насочиш да мисли в твоята посока.Намери му повече работа,насочи го към хоби,нещо,което го вълнува,за да може да намали времето за разговори.Няма да изчезнат,но да са по-кратки.
Искат да ви видят.Имаш си причина да на ходиш там,но предложи,да се видите на неутрална територия. Почивка в Турция,може и да не се съгласят,но поне твоя ще види,че се опитваш да намериш златната среда.Ако се съгласят викаш и твои близки.Да се опознаят семействата,но реално да имаш подкрепа на своите и да не си сама сред тях.
Дългосрочно е трудно. Определено трябва да помислиш за лични средства без половинката да има достъп.Банков сейф,а там документи за собственост и паспортите на децата.Има възможност само на твое име.
Най-важното е да превъзмогнеш себе си и да имаш неговата подкрепа.
Моята майка ми каза,че каквото и да правя все ще съм виновна.Така е.Аз съм виновна за световния спам, за бавния нет, за загубите на фондовата борса,за всичко съм виновна.
И за последно трябва да запомниш,че между вас има културна разлика.
Аз съм християнка,българка,не съм израснала в България и виждам разликите между мен и съпругами,в начина на комуникация,на мислене,на образование,дори на храните,които предпочитаме.

Да, вярвам на авторката, това което тя разказва съм го чувала и от моя колежка, омъжена за сириец. Както и подобни истории съм чувала от сирийци, които работят от време на време чрез бюрото на труда в нашата фирма.
И не става въпрос за семейството дали са манипулатори, имах впредвид привързаността на сирийците към семействата си, както и дългът който изпитват към семействата си.
За това и казах, че вярвам на авторката, не съм си и помисляла да визирам негативите на сирийците.

Може би е малко оф-топик, но това, което описва Tuon за мен не е нормален семеен живот, особено в частта със сейфа и вечната вина. Не знам как издържат жените в подобен брак. Аз мисля, че не съм способна на такова нещо.