Води ли защитата на жените от насилие, до признаване на гей браковете?

Не съм съвсем съгласна. Това не е съвпадение по време, а белег за узряването на обществото, който от своя страна е имал като резултат икономически просперитет. Което не изключва иначе вярното твърдение, че богатството на тези държави е натрупано с експлоатация на други народи.

Jp, проблемът не е времето, периодите и така нататък. Достатъчно време е минало, за да се знае днес, че насилието върху съпругата например е престъпление. Не сме в ония векове, когато всеки пършив застрелян муньо е можел безнаказано да зашлеви някой шамар на жена си, понеже така му се приискало. Отдавна има законодателство, което разглежда тоя тип насилие и съответните противодействия. Питам се тогава защо днес, в 21-век, при извоюваното до момента, разни властимащи си позволяват да крият, омаловажават и оставят безнаказано насилието върху жени при наличието на необходимото законодателство и инструменти за санкции и противодействие. И точно заради това мисля, че никакви гръмки конвенции няма да оправят нищо, не само след време, а никога. Каквото и да имат предвид под социална роля или пол, каквито и стереотипи да се правят, че борят, и изобщо, каквито и да ги дрънкат и декламират, е ясно, че не може да очакваш застреляния муньо да разбере, че не може да шамари жена си, след като му изпращаш ясно послание с идиотизми като "стойте на една ръка разстояние от мъжете" или "жените и преди си бяха насилвани". Или при днешните сбъркани представи как да почувства престъпникът, че е такъв и третиран като такъв, след като докато жертвата му е на 2 метра под земята, той може да има претенции например за програмите на тв в затвора? Че и да съди държавата за това, че му нарушавала правата? Оттук трябва да се започне, в противен случай и хиляди конвенции да има, резултатът ще е нулев.
Що се отнася до жените и как да си прилагат правата - не трябва да чакат да ескалират нещата до побоища, а да си ги прилагат при всяка проява на насилие, колкото и незначителна да им се струва в момента.

Подписвам се с две ръце и два крака под мненията на Ла Сомбра.
Много добре е обясния всичко и е уцелила къде е проблема.
И 101 конвенцийки да се подпишат , пак всичко, касаещо жертви и извършители остава в ръцете на контролиращите органи и най-вече в съзнанието на хората.

Ами не сме, да. Но това не е станало бързо и с еднократен акт. Станало е с усилието на много хора (и то - далеч не само самите жертви).

На тези хора са им се подигравали, били са ги, викали са им "ама какво ще промениш с това", обвинявали са ги, че разрушават традиционните ценности и т.н. Обаче за около век и нещо е дало резултат, докато стигнем до днес. Но днес не е краят на историята. Това, което правим днес и утре формира реалностите след 5 или 10 години.

Не си мисли, че е лесно да си бита и тормозена и да се бориш за правата си. Особено когато си с деца и практически няма как да ги издържаш сама. Манталитетът на жертвата е доста по-различен. Предполагам, че не си била в подобна ситуация.

Не мога да се въздържа да споделя какво плаши Волен Сидеров в конвенцията:

"Жената например може да се оплаче от това, че е имала секс с мъжа си, със законния си мъж. Което е абсурдно, защото тя се жени за него заради това. И вече се смята че… и изведнъж се оказва, че ако тя се оплаче за това, че не е съгласна, той изведнъж става обвиняем. Когато не е съгласна, се развежда."

Да си знаете...

Донякъде встрани от темата. Една позиция за "джендър-идеологията" и не само за нея.

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/globalnata- … ualna-revolyuciya

Потърсих цитираната теоретичка - има я книгата в нета, ако на някого му е интересно.
http://lauragonzalez.com/TC/BUTLER_gender_trouble.pdf

Това не е ново. Всяка жена, в брак или без, има правото да не иска да прави секс с мъжа си или партньора си. И ако той по някакъв начин я принуждава или направо изнасилва, тя има инструменти за противодействие. Но понеже масата българки нещо бягат от тия мерки, то затова и маса мъже смятат, че съгласие от страна на жената, още повече ако им е съпруга или гадже, не е нужно - ако надзърнеш в СО, ще намериш тема, в която казват как едва ли не жената е длъжна, без значение дали иска или не. Ама за тоя стереотип са виновни колкото мъжете, толкова и жените.
Не съм била в подобна ситуация, но виждам и знам, че някои жени се борят въпреки всичко и успяват. Но масата просто не желаят да ползват оказваната им помощ и всичко останало. Не говоря само за моята позната, говоря за много други случаи. Виждат се и на улицата - вече няколко пъти ми се случва да видя млада двойка, в която келешът обижда с отвратителни цинизми или направо удря или дърпа за косата момичето, а то го приема като нещо нормално, вместо да реагира по някакъв начин. Ще кажеш "вината е в стереотипите". Ами и ние сме расли насред тия стереотипи, пък не сме станали стереотипни.

Не съм съвсем сигурна, че това е точно така. Ние сме расли в определен социален кръг и семейна среда, в които стереотипите не са баш същите като в други социални кръгове и семейства.

Има значение дали си израсла в образовано семейство в голям град или в малко родопско село - с всичките му традиции за ролята на жената и мъжа.

Разбира се, по средата има широк спектър от междинни случаи. Но далеч не всички хора са били възпитавани точно като теб или са имали същите примери пред очите си. Мисля, че е далеч по-прагматично да се разбере защо широки кръгове мъже и жени проявяват търпимост към насилието и тези причини да се атакуват - отколкото да втълпяваме на жертвите, че те са си виновни и единствено тяхна работа е да оправят нещата. Най-малкото защото в тези семейства растат деца, които много често повтарят семейните модели и след 10 години ще възпроизведат същото в техните семейства. Хората обикновено стават като родителите си - и не знам доколко е уместно да търсим индивидуалната им вина или заслуга за това. Просто така работят нещата - за добро или за лошо.

Освен това, силно подценяваш колко сили за съпротива има една тормозена жена. Психолигическите последствия от насилието често са много по-сериозни от физическите.

Затова казвам, че не трябва да се допуска да се чака, докато психиката на жертвата е вече тотално смачкана и заличена, за да се предприемат тепърва мерки. Реакцията трябва да бъде още в самото начало, при първите прояви на каквото и да било насилие от страна на партньора. Ако жената не разпознава признаците или не знае какво точно да направи, винаги може да се обърне към минали през това хора, да се допита до специалисти. Вместо това много жени не правят нищо, решават, че това е в реда на нещата, че няма да се повтори и прочие заблуди. В резултат не усещат как с всеки следващ път насилието ескалира, тяхната търпимост се увеличава и психиката им заминава на кино. И така, докато един ден, когато най-сетне проумеят, че ако не направят нещо, ще бъдат убити, се оказва, че не са в състояние да се борят.
Що се отнася до стереотипите - въпреки че не сме били подлагани на такива в семействата си, то в един или друг момент обществото все някак се е опитало да ни ги наложи по един или друг начин - я чрез комшийката Пена, която цял живот е блъскала като ненормална и е слугувала на мъжа си, и сега, разочарована, че няма и тиквен медал, решава, че и други трябва да се прецакат като нея и ти казва, че не си никаква домакиня, щом мъжът ти изхвърля боклука например; я като някой Ганьо, който в някакъв етап от развитието си е решил, че полът му автоматично го прави Господ и може да прави с жена си каквото си ще, и още доста примери. Стереотипи като "жената трябва да роди до еди-каква си възраст", "жената трябва да слуша мъжа си", "жената трябва да е оправна домакиня, която да върши всичко сама". Всички знаем какъв е натискът върху жените днес, във всички направления, за които се сетиш. Никога не съм смятала, а предполагам и ти, че трябва да се впиша в тия и подобни стереотипи, съответно и не съм. На когото не му допада това - ами, моля, мятай си стереотипите на рамо и далеч от мен. Вярно е, че и средата и мястото имат значение, но пък и виждаме как хора, които познават и двете страни, упорито отказват да избягат от стереотипа. А това в голяма степен зависи от тях.

Едно е да знаеш, че нещо се случва на някого, друго е да го изживееш.

Това, което се случва в семейството ти и най-близката ти среда, има несравнимо по-голямо значение за светогледа ти, отколкото генералното познание за битието на съседката.

Аз мога да изброя поименно поне десет фактора от средата, в която съм отгледана, които имат директно влияние върху светогледа ми. И много малко от тях имат общо със съседите.

Друг е въпросът, че ми отне 20 години да забележа ясно връзката между тях и личността, която съм.

Ще се повторя за последно преди да си дам почивка, за да може и някой друг да каже нещо.

Хората обикновено усвояват светогледа на семействата си - и по правило социалните слоеве се репродуцират. Рядкост е едно поколение да прескочи от средната класа в гетото или обратното - заедно с целия набор от ценности и разбирания за света и хората.

Затова и промените в стереотипите и разбирането на нормално/ненормално отнемат доста време и не се случват с някакъв еднократен акт, а с постоянен натиск, състоящ се от много актове.

Това не е вярно. Жената в брак е длъжна да прави секс с мъжа си. В противен случай, мъжът има пълното право да се разведе с нея. Във всеки съд, липсата на секс в брака се признава като единствено и напълно достатъчно условие за развод ПО ВИНА на този който отказва секс на партньора си.
Не мога да си представя как изобщо някой може да си помисли че ще съществува брак в който жената ще отказва секс на мъжа си. Че то това брак ли е изобщо.

Стереотипите, та стереотипите. Като че някакви пубери-бунтари се борят със "системата", без да отчитат елементарния факт, че са нахранени, облечени, подслонени и със задоволени капризи именно благодарение на тази система и тези стереотипи. Не всички стереотипи са непременно лоши. Но в последно време цялото общество е преминало в някаква инфантилна фаза на борба с всичко, що се нарича традиция.
Тя, традицията (и стереотипите) е същото в социален аспект, което е и наследствеността в биологичен. Да, има мутации, благодарение на които видовете се променят и еволюират. Но прекалено бързото натрупване на мутации неминуемо затрива видовете, а и повечето мутации са откровено вредни.

За самата Истанбулска конвенция. Това е просто закономерен етап в превъзпитанието на региона по общия учебен план за Европа. Лоана го е аргументирала повече от ясно, няма нужда да се повтаряме. Очевидно е, че правата на жените и децата са последна грижа (още повече, че всички страни в ЕС имат съответната правна уредба), и че въпросната конвенция е просто предлог да започне и тук обработката на населението по посока към Прекрасния нов свят, в който децата от детската градина биват обучавани, че физическият пол е глупост и ранният сексуален живот е най-готиното нещо. Най-напреднали са в Скандинавските страни начело с Швеция. Югът е по-изостанал, а Балканите - още повече. Но все пак на местно ниво сме най-узрели. Това е само повърхностно обаче. Българите имат опит в социалното претопяване и заличаване и сме доказали, че не е толкова лесно. Нищо чудно и сега да не се получи. Колкото и да е наивно, според мене възраждането на народните танци е един от признаците, че имунитетът ни като народ все още работи.

Смешни са твърденията, че, видите ли, благосъстоянието на Западна Европа се дължало на джендър възпитанието. Благосъстоянието на Западна Европа дойде много преди това и в момента просто се берат плодовете на натрупаното преди 20-30 години. Но в сравнение с други икономики ЕС драстично изостава по растеж благодарение на стремителния си завой наляво в последните 1-2 десетилетия, който, „странно“, включва и разцвета на джендър идеологията. Джендър идеологията не е признак на социално съзряване, а признак на социално разболяване.

Доколкото ми е известно, Япония е една от страните с най-висок стандарт в света (ако не и първата), в която няма никакво подобие на европейския тип сексуална революция, агресивна еманципация и малоумна толерантност към определени опасни религии и мераците на всякакви отпадъци да живеят на чужд гръб, под предлог, че били дискриминирани.

Направих си труда да прочета материалите на Vapor. Въпреки че не съм съгласна докрай с някои неща като отричането на аборта и извънбрачния секс, като цяло констатациите са обезпокоително близки до реалността. Нещо, което не може да се каже за болен мозък като тази психически увредена нещастница Джудит Бътлър. Проблемът е, че нейното откачено бълнуване е видяно като една от възможностите за налагане на контрол върху обществото и в тази стратегия се влагат ужасно много пари.

За какво се бори човек? Кое го прави независим? Кое му дава сила да се противопоставя? Земята. Собствеността. Семейството. Отнеми му тези неща, пристрасти го към удоволствията и сурогатното консумиране, и човекът става лесно управляем, безволев, безкритичен, без желание за промени. Отдавна ми е направило впечатление, че залезът на всички цивилизации е белязан от небивала сексуална революция и разпад на сексуалните табута. Е, Фройд го е обяснил с механизма на сублимацията. Комунистите взеха на хората земята и собствеността, започнаха с разрушаването на семействата. Днешните комунисти начело на англосаксонската цивилизационна сфера работят за същото, макар  и по по-завоалиран начин. Днешният човек живее на кредит, той практически не разполага с нищо свое. Семейството все повече губи реалност. Децата се откъсват от родителите от най-ранна възраст. Доста страшно ми се струва, като чета как в Швеция родителите практически нямат информация за това, какво се случва с децата им в образователните институции. А технологиите се развиват - биотехнологиите, клонирането, глобалните мрежи. Готви се Прекрасният нов свят.


Не съм някакъв смахнат лудит, който е против прогреса. Но прогресът, на който сме свидетели, изглежда някак болестно манипулиран.

Същото важи и в обратната посока, нали?

Ами да се развежда, вместо да насилва. Или мислиш, че щом му е съпруга, изнасилване не може да има? И като е длъжна/длъжен, това как се връзва с получаването на съгласието й/му? Щото ако няма съгласие, лесно може да мине за друго.

Точно. Затова и не виждам никаква полза от конвенцията и също смятам, че вместо мерки за борба с насилието с нея се прокарва друго.

Естествено, че щом двама души живеят в брак, не може изобщо да се говори за изнасилване. Какво изнасилване може да има между двама съпрузи. Секса между мъжа и жената които се намират в брачен съюз е най-нормалното и естествено нещо на света. За какво изнасилване, за какви чудеса говориш? По закон и по всички правила на живота, никой от двамата съпрузи няма право да отказва секс и да лишава от секс другия. Точка.

Ъъъ...последното е иронично, надявам се.