Фентъзи и фантастика - Тема 13 - Номинации

От драконите в игралните - най-много ми харесва главната мишена
в "Царството на огъня" (2002), извращенията от World of Warcraft
/тези с Ордата/ са ги нарисували подобни. Е, скелетоподобни:
https://www.youtube.com/watch?v=BCr7y4SLhck
Страшни аниматори имат Blizzard, не случайно игрите им имат толкова почитатели.
Игралният филм не ми хареса особено. Но пък книгите по играта са невероятни.
Мога само да ги похваля.
Триумя се дали да не започна "Нощта на дракона" на Ричард Кнаак на руски.
Но първо да приключа двете дето си редувам в момента, Дракончето и Песни за отвъд.

Двуглава беше, двуглава. Появи се от тролския мозък и после някаква суперхрана в рова на замъка я ъпгрейдна до гигантски размер.

Вярно че беше двуглаво уникатче. : ))

Аз също предпочитам кратките сериали и всъщност се радвам, когато някой любим мой сериал достигне до естествения си завършек (т.е. този, който е бил планиран в началото, или пък измислен впоследствие, но от оригиналния автор и с уважение към феновете и първоначалната идея). Не знам защо някои хора искат все да имат следващ сезон, дори историята да се е изчерпила - все едно е "Дързост и красота"... Аз също имам любими актьори и ми харесва да ги виждам често, но все пак предпочитам да ги гледам в нещо смислено. А една история може да е смислена само ако има начало, продължение и край.
В "Хари Потър" имаше прилично направени дракони, но пак доста грозновати - представях си ги далеч по-привлекателни от това, което са направили във филмите. Смог е манекен в сравнение с тях))

Напоследък започнах да чета някои манги и наистина съм изненадана, че е възможно човек да си планира главната история предварително и след това да я сервира на читателите лъжичка по лъжичка, в продължение на години (и дори да има промени по пътя, главната история си следва същия план)....Иска ми се западните автори да бяха толкова стриктни...

Радвам се, че с Матрицата не се улисаха в продължения. Три филма планираха, три направиха.
Манги не съм чела, но гледам. Въпреки че съм древна, харесвам анимация. Така се запалих по
историята /и книгите/ на Warcraft. Синът ми играеше, аз зяпах - графиката, героите, оръжията, новият
свят създаден от Blizzard .
Лошото е, че в момента в който прочета "Варкрафт" в руския превод, желанието ми да чета умира.

Аз честно казано  не разбирам как може да пишеш бе да имаш поне обща идея какво ще се случи. Пробвал съм да напиша  десетина фентъзи ракази. някои си бяха  откровени тъпотии, други останаха недовършени, но поне за два от тях смятам че на  са толкове зле, макар единият да е е "адулт" -Черният Шаман; другият и плрелюдията към него "Т''хор Аоб.Началто" (могат да се четат в какъвто си ред поиска човек)
Разбира се като ги пишех поразучих културата и религията на Полинезия и Малайзия, както и картата на Австралия, за да си представя сетинга, такъв какъвот го описвам.

От филмите се радвам как направиха Смъртоното оръжие. Във всяко следващо оръжие героите остаряваха, имаше естествено развите;  Гераят на Мел премина през лудия си период, преболедува смъртта на любимата ожени се отново имаше дете; На Дани Глоувър дъщеря му беше влюбена първо Ригс, накрая се ожени за Крис Рок, а Мел беше за нея вече симпатичния симпатичният чичо Ригс; дани Глоувър всe се канеше да се пенсионира, докато накрая не го направи;

Имаше една сцена в последния филм, където Мел и Дани Глоувър са се съблекли по потници и се самоубеждават "Ние не сме стари! ние не сме стари" и минава Крис рок и те се скриват да не ги гледа!
също с въвеждането на нов партньор в Смъртносно оръжие 3 (Рене Русо) ужсано съм се хилил. "Броиме до 3 и скачаме - 1....2....3 И рене Русо скача, а те се спогелждат (защото и дватата знаят че трябав всъщност да скочат в синхрон  след три - казавш три, правиш пауза и скачаш))
В това отношение филмиет за Джеймс Бонд ме дразнят - така могат да се направят още 10000 филма, просто ще сменят актьорите.

Инак въпреки много критики -  от сериалите на  мен ми хареса Мечът на истината;  а преди това Смъртоносна битка Conquest; кефя се също на сериалния Конан с Ралф Мюлер, Ейми Дюн и Дани УДбърн и пак си го гледам по АХН- всички тези сериали са по дав сезона (последниет два сериала са правени в средата на 90-те, но аз много ги харесвам).Два сезона е идеално, човек трябва да знае къде да спре.

Зависи от договора с издателството. Единичните, вече готови книги са ясни. Ако е за поредица, трябва да представиш нахвърлян план за сюжета и развитието. Ако потръгне добре - може да "надуеш" пълнежа и да разправяш, че героите те водят, ама без предварителен план можеш да продадеш само вече готов продукт.
Доколкото зная, вече само с най-известните и касови писатели се сключват договори от типа "напиши ми нещо, каквото и да е, но да е в такъв и такъв срок".

 аз от това което съм чел, дори и писателят да е много известен, като сключи договор от този тип "напиши нещо за някакъв срок", най често после читателите са страшно разочаровани, защото си изсмукав неща от пръстите или пък претупва книгата.
 Авторите обикновено имат предварителен план, като пишат поредица. Да, принципно може да си представяш че нещо ще стане в три книги, а то да стане в пет, но трябав да имаш доста добра представа къде ти свършва действието, защото то може да се разтегне или свие според случая.
Ак като пиша първоначално си представям, че искам действието да го заключа в 15-20 страници. Понякога излизат 40 - понякога 5, но виннаги имам 4-5 точки в които съм нахвърлял събитията в един разказ например

1. Поява на антигероя и запознаването му с героя
2. Постепеннен съъспенс - антгероя започав да вкарав зомбита, да вика демони и т.н.; главният герой се  усеща малко по малко.
3. първи сблъсък - разкрива се личността на антигероя. АНтигеря надделява
4. Втори сблъсък между антигероя и героя (героя наделява)
5 Епилог (героят бива победен от антигероя но сблъсъкът остаав отворен защото героят има последователи които остават живи и свободни - макар прокудени - , за да се сблъскат с антигероя в сведващата серия).

или една предлюдия:
1. Героят отива на  инициационно изпитание
2 Героят се завръща издържал изпитанието
3. Героят се завръща променен и побеждава (убива) старейшината - постепенно следав съспенс, в който стаав ясно че героят всъност е антигерой.
4. Антигероя  се среща с нов противник
Епилог. . Антигероя губи тази схватак и бива прокуден. Но остава жив, и готов за нови подвизи.

най-добре е да се пишат  книги с "отворен" край, така можеш все да си допълваш.
За Конан половината книги са такива. Конан побеждава демон/магьосника срещу него, спечлва нова мацка в новата книга, Тот - АМон (най-често той) успява в последния миг да избяга и така действието продължава около 30 книги без особено промяна. Днес има още хиляди  "Конани",  от дописвачи по тази планировка.

Да - "Смъртоносно оръжие" има страхотна структура, за разлика (да кажем) от "Умирай трудно" - там само първият става.

И аз като тинейджърка писах нещо като разкази с фантастичен елемент и естествено, имах предварителен план. Обаче нещо не ми беше интересно - нямах достатъчно страст за писане, ако може така да се каже...
Тези, които пишат без план за мен са хора, които просто са искали да си намерят лесна работа. Има достатъчно много читатели като за тях (поне в големите държави - ако опитат подобна кариера у нас или в друга малка и бедна държава, ще ударят на камък), така че те сами се убеждават, че са истински писатели.

Сигурно ли е, че авторите на поредици винаги имат предварителен план? Имам предвид - истински план със смислени опорни точки, а не само "тези герои ще оцелеят, тези ще умрат преди финала, а накрая еди кой си ще победи". Понеже в много от съвременните фантастични сериали очевидно няма план и в зависимост от това колко сезона са и кои от актьорите (и героите) са харесвани или мразени, всеки може да умре или оцелее и съответно - да повлече сюжета в определена посока...
Адски мразя този тип сериали (като "Имало едно време") - особено ако в началото съм се заблудила да ги харесам...

Писане без краен план за мен може да има само ако не си обвързан с крайния продукт, нито като време, нито като резултат. Т.е., пишеш си за кеф вкъщи, когато можеш и когато искаш, хрумне ти нещо допълнително, тръгваш да го проучваш, откажеш се - зарязваш и така...
Или ако продуктът/авторът е  взаимозаменяем, като едновремешните романи-подлистници, тогава пак има план, но краткосрочен, в рамките на серията/сезона.

Онзи разказ, който четох беше ОК 🙂.
Историята е истина, нали?

???

Моарейн,,
Не помня кой от двата разказа ми фентъзи-разказа от цикъла "Южна земя" съм ти пращал (мога да проверя), но аз съм си измислял разказа,  почти изцяло, като съм се ръчкал в митологията, преди да напиша имената на Боговете и Демони.
по приницип ползвах подробна картата на Австралия за база;, но  митологията която имам не ми даде почти нищо за аборигениете и населението на Австралия, така че четох за културата на Полинезия и Малайзия - статия на Рут Бенедкит в "АБС на етнологията 2 том,", Статия на Маргарет Мийд (за великият съвет Фоно, "говорещите" вождове, "принцесите"  - таупу, за манайа и т.н.) - пак там, и целият том на Токарев за релиигиите.

първоначално създадох "Черният шаман" с идея да бъде леко и забавно четиво от около десет страници, като използвах за основа "Мъглата" на Кинг и за финалната част взех мотиви от "Конан Непобедимия" на Джордан (накрая ме домързя и реших да съкратя финала).
 После реших че трябва да има предистория откъде се е появил шамана  и как се е сдобил със силите си и създадох прелюдията "Т''хор  Аоб. началото" в която става ясно че той идав от Най-южните племена.   Тук си поиграх с името на демона. Първоначално  бях предвидил да е Подземния старец (Токарев), но постепенно видях, че в Полинезия има божество Оро и го използвах.
Спомняма си че за Черният шаман много мислих как змия да е символа на Т''хор Аоб. Отначало се бях насочил към  пепелянка, усойница, или поне кобра, обаче след като прегледах това-онова за тези ширини (Австралия), се оказа че тайпанът е много по-често срещан там, път и е доста отровен, така че змията на на шамана стана тайпан.
надявам се че отговарям на въпроса ти, дали историята е истина.

П.с. Повечето си разкази през призмата на времето ги смятам доста некадърни, но специално за Австралия и близките й ширини имаше откъде да чета. ОТделно - гледам постоянно Нешънъл Джиографик.
Единственият друг разказ, който смятам що-годе смислен е "неприятности  в хейвън",  (който е от съвсем друг цикъл  - Хроники на Кен чанг )който писах под влияние на Кентъбърийските загадки на Пол Дохърти - там няколко души започват да си разказват истории,  в които има както истина, така и измислица. в Случая съм се опитал да докарам нещо като "Азбучните убийства" на Агата кристи, примесено със стила на Дохърти
и определено имах план от самото начало за убийствата. Имах идея да са седем дни - седем убийства, но когато на третия ден, на третото убийство имах около 25 страници (а гонех обем до 40 страници - за конкурс в Сивостен) си казах "Хей, къде отиваш?" и опрасках всички останали на третия ден.

Този ми изпрати. Да, вярно, при Дохърти беше така с историите. Всеки сам трябва да прецени, разказите истина ли са или измислица.

Сутринта не можах да се сетя за поредица, която да е писана без план, но сега ми идват на ум няколко - на първо място "Полулош" на Сали Грийн.
Според мен, единственото, което е планирала е най-най-основното. Всичко друго е измисляно в крачка. Даже съм убедена, че първоначалният план е било Натан и Анализ да повторят историята на родителите на Натан, само че без трагичния завършек.

Имам съмнения, че Касандра Клеър също не планира много напред - просто решава горе-долу на каква тематика ще пише, набелязва си основна схема (схемата не е истински план) и се носи по течението, съобразявайки се с това, което допада на читателите й към конкретния момент.

За Пиърс Браун също подозирам нещо такова - ясно е, че от самото начало е набелязал кой ще живее и кой ще умре, но в началото сюжетът му има революционно звучене (ако може така да се каже), а накрая се превръща в повече или по-малко стандартен псевдоисторически роман с фантастични елементи. Някак си успя да прелее социалната революция в темата за римляни в космоса...

За сравнение - смътно си спомням статия, според която Джоан Роулинг е имала много изписани тетрадки с  неща, които ще включи в поредицата за Хари Потър още от преди да започне да я пише.

Сега се сещам, ти май харесваше по-дълги разкази?
Да, и аз съм на мнение, че КК не планира много напред.