Яли ли сте бой като деца

Това и аз го преживях, когато сина ми беше на 3 г. Вярно, че беше от 3-я етаж на къщата и отдолу имаше основно трева, обаче.... Направо пребледнях, като го видях. Да, отнесе два шамара по дупето тогава, но то беше първосигнална реакция от моя страна. Всичко стана за секунди. Първо го ступах, после се скъсах да го гушкам и целувам.

Не помня, писала ли съм в темата, не ми се връща назад. Веднъж, на около 4г на връщане от Морската градина синът ми се отскубна през подлеза с две други деца и притича през булеварда от сп. Акциите пред летящите коли. Развиках се, той спря на зелената разделителна линия. Аз също пресякох пред колите, взех го на ръце и отново пресякох към тротоара. Толкова се изплаших, че бях в ступор. Не съм се карала, нито съм го била. Няколко месеца по-късно вървим към Троянския манастир с приятели. Детето се отскубна и хуква към шосето, аз го хващам и така няколко пъти(не помня дали два, три). Е, накрая го изплющях през лицето направо. То застина от изненада, тръгнаха му сълзичките и само промърмори "Що бийш, бе". Една приятелка така ме изгледа и каза"Е, сега, защо го удари". Ами, нямам обяснение. Детето ми месеци наред беше неудържимо в порив да бяга пред колите. И досега няма страх от нищо-стръмно, високо, дълбоко(само от паяци). Да, не ми издържа а нервите, не съм права, той и досега го помни.Един път, докато мъжът ми шофиране, то 20 пъти си маха колана да става от столчето, тогава осъзнато го пернах през ръцете.
Мен не са ме били, май един път ме плесна баща ми, когато бях в детска градина. Тогава, без да кажа на никого, заедно с братовчед ми и една приятелка слязохме по едни парапети в трапа на строеж(един от днешните "Елитис") да видим какво има. Съответно на 4,5 и 6г деца. Намериха ни след часове търсене, а излизането беше по-сложно.
Непростимо е да се бие дете, но понякога е разбираема истеричната реакция.
Неразбираемо ми беше, когато учителите биеха и обиждаха ученици, много ми беше мъчно за съучениците ми.

Да, яла съм бой и не са се намесвали социалните. Въпреки това, станало е човек от мен.

Да

От родителите си - не.
Казват, че баба ме е пяркала от време на време през ръцете, докато съм била по-малка, но аз наистина нямам спомен нещо сериозно да ме е шамаросала.

Има един израз, който според мен е резонен: Бий магаре, по-магаре! Колкото и да не слуша едно дете, боя не е решение! За мен не е нормално да се бият деца, още повече на такава възраст на която сте писала, че и момичета... Какво толкова ще направи едно дете, че да го бият с писъци?!

Да, яла съм. Не веднъж, както и зверски ограничения. Не ми се е отразило добре - респ. ниска самооценка, комплекси.
Моето дете не съм го възпитавала с бой, не смятам че това е правилният начин.

В Небесно царство има един епизод, който много ме впечатли. Преди да умре бащата обясни най-важните неща в живота, накрая с последни сили се изправи и му удари един шамар и каза: "Това е за да запомниш всичко, което ти казах".
Иначе, първият ми спомен от детството е една история. Момчетата от градинката, където играехме ме подучиха да казвам едни думички. Караха ме да подскачам и да ги казвам. Беше ми много смешно. После ме накараха да отида при мама и да й ги кажа. Аз отивам при мама, подскачам от радост и викам :"Мамината п..а". Момчетата ми обясниха, че става въпрос за будка, павилион и това е много забавно и мама ще се зарадва много. И докато скачах, виках и си представях зелен павилион с пейки, мама ми шибна такъв шамар и ми викаше, че такива думи не е очаквала от мен. Много ревах, защото мислех, че ще я зарадвам.
Абе, пошляпвали са ме като дете. Не бях много кротка. Мама така казваше, но не помня.
Синът ми беше много добро дете, не съм го удряла.

Не въпреки това, а затова е станало човек от Вас. Ако едно време са се намесвали социалните, то вероятно всяко второ дете е щяло да бъде отнето от родителите си, защото е яло шамари.
Виждаме днешните деца какви са с родители, които не смеят да ги шляпнат по дупето дори, защото това било насилие.. С някои деца просто няма друг начин иначе се качват на главите на всички, не само на майка си и на баща си. От разлигавените и невъзпитани деца страдат и странични хора като съседите в един жилищен блок например.. Не казвам, че децата задължително трябва да ядат шамари, но ако не разбират от дума, не трябва да се галят с перце и да си правят каквото искат, да викат, да се тръшкат и т.н.

Никога не съм удряна като малка. Нито брат ми, нито мъжът ми. Соц чеда сме. Насилието не е възпитание, и да, жертвата може да стане човек въпреки него, но има и добри начини за това.
Децата не трябва да се лигавят, но и не трябва да бъдат бити (первани, шамаросвани, удряни и т.н.). За мен родителят -насилник не е точно човек (както и всеки друг насилник, разбира се).

Какви са добрите начини, от които има ефект? Не смятам, че ако човек удари един шамар на детето си, значи, че е насилник. Малко преувеличавате..
Като прочетох тази тема, вече изобщо не ми е чудно защо навсякъде виждам толкова лигави и невъзпитани деца.

Строга съм, в повечето случаи синът ми си носи последствията от гафовете, но никога досега не съм го удряла или унижавала по друг начин. Има цял океан между насилието и  лигавенето.

Нищо конкретно не посочихте. Интересно ми е кои са добрите начини, които Вие използвате и от които има ефект при възпитанието на децата, щом един шамар или перване било насилие.

Съвсем конкретно отговорих – носи си последствията според ситуацията. Например последния път реши, че ще се прави на интересен и не си направи закуска. Тъй като нямаме прислуга, остана без закуска.

П.П. В момента се опитвам да се сетя за ситуации, които оправдават насилие върху дете. Може би единствено, ако е измъчвал друго дете или животно. Само тогава бих ударила.

Има лесни и трудни деца. Така че, нищо не се обобщава. Големият ми беше много труден. Като се започне с колики, зъби, тръшкане, търкаляне по улици, бой в градината, в училище други изцепки... Край няма. Много трудно беше.
Малкият корена разлика, абсолютно различен. А съм ги си ги гледала само аз, еднакво.