Яли ли сте бой като деца

Лесните начини са много разговори. Децата разбират, когато им се говори и обяснява.
Също и много физическа активност. Едно добре изморено дете въобще няма сили за глупости.
Също така режим. Не с точни часове, а с последователност. Дъщеря ми като малка знаеше, че след баня се спи. Ако се случеше да я изкъпя по-рано от времето за спане, ме питаше защо толкова рано трябва да спи.
И сега в петък вечер й казвам стой до когато прецениш, само си измий зъбите, за да не ни шумиш после. Ами до 20 мин си ляга, защото зъбите се мият точно преди да легне.
Една баба преди години се опита в аптеката да ми обясни колко ми е невъзпитано детето, което си позволява да реве с глас. Идея си нямаше тази жена за болката, която изпитваше в момента. Просто трябваше да изчакаме опашката, за да купя обезболяващо. Дори не съм си правила труда да моля детето да млъкне. Докато подейства нурофена спираше само, когато разминавахме майки със спящи бебета, без да я карам.

Пак не е съвсем сигурно. След часове игра в Морската градина с други деца, на връщане хукна и пресече булеварда с летящи коли. Писала съм по-напред за случката, толкова се вцепених, че не успях никак да реагирам. Реагирах месеци след това, когато направи същото упражнение на друго място. И да, реагирах със шамар, от който мен ме заболя сърцето. Обаче, повече екстремни  случки нямаше. (С изключения на изявления в наши дни, че ще ходи на "мисии"), но на човек, запътил се към пълнолетие, какво да кажеш. Иначе към днешна дата при пресичане е самото търпение и внимание.

Моето поколение не приемаше шамарчетата като насилие. Всички сме пошляпвани и от баби, и от мами. Може и да има изключения, може, но аз лично не приемах като насилие това. Обичах си мама и татко, уважавах ги, обичах ги. Как да не ме пошляпнат (сетих се за един случай, когато ядох бой по дупето), отидох в градината на съседите да спасявам едни котки и се хванах сама в капана за тези котки? Ръката ми приличаше на пихтия. Мама хубаво ми се накара, би ми инжекциите грубо и накрая по дупето. Жената не е била на себе си. Баба също ме е била. Бях голяма беладжийка.
Какъв е проблемът? Това са такива мили спомени, даже си ги разказвахме и се смеехме. Сега ми става мило, когато се сетя. Чудесна тема! Знам, че имахме респект от родителите си, не смеехме да им възразяваме, камо ли да ги обиждаме. Ако учителката се оплаче, малеее... Никой не обвиняваше учителката.
Моят син не е правил бели, но сигурно и аз съм го пошляпвала, не помня и той не помни. Никога не е пищял, крещял, не се е тръшкал. Никога не се е налагало да го убеждавам да не купуваме нещо. Напротив, заедно сме вземали решение.
Беше се порязал жестоко, ходихме да го шият в БП, нямаше писъци, лигавене. Мъничък беше - на 8 години.
Обичам тези спомени, в които след белята, следваше наказанието. Както се казваше в един филм - "Гошко само го бият". Аз се разминавах само с бой. Много ми е мило, когато се сещам за тези случки. В последните години, мама и тате ми ги разказваха. Сега започнах да си ги припомням.

Мило ти е, че са те били?!?

Вредата от боя нагледно. Целият пост е...

Чак бой не бих го нарекла. От време на време еднократно пошляпване по дупето.

Майка ми обаче имаше гадния навик да не ми говори, като сгазя лука. Ненавиждах го, предпочитах крясъци и да приключим със случая, отколкото мълчането с часове. Затова сега не прилагам този метод със сина ми. Карам се, обяснявам и наказвам. Но никога на обществено място или пред други хора - той възприема това като унижение, а аз не смятам, че другите са длъжни да ни търпят караниците.

Milenaka, съжалявам искрено хора като теб. Нищо не си разбрала и няма как да разбереш! Моето поколение имаше щастливо и безгрижно детство, пошляпването беше част от него, не говоря за домашно насилие. Как да осъзнаеш разликата? Не си гледала хубавите български филми за деца, няма и как. Сега се гледат много "по-смислени" неща. Не мога да не се смея над думите ти.
Само ще кажа, че в наши дни ставам свидетел на грозни думи, много често, на родители към деца, на деца към родители, на това как деца посягат на родители, на възрастни, неуважение. Това не е имало в моето детство. Не си спомням някой около мен да си го е позволявал, нито някой родител да се е отнасял така към детето си. Родителите ни бяха всеотдайни, ние помагахме на родителите си от малки, с физически труд. В домовете ни имаше топлина.
Колкото до лудориите и пошляпването - всички си знаехме, че си следват. Сега слушам родителите, говорят едно възвишено, а една пропаст зейнала между тях и децата им... Внучката на моя близка си позволи да удари дядо си и всичко приключи с - Това не е хубаво... Може и на психолог да я заведат. Аз лично щях да съм много разтревожена, но майката прие нормално постъпката. Иначе, ако я питаш - тя възпитава детето си.
Мама казваше здравото дете прави бели, моли се да не спре да прави бели, но думите остават. Гушкането в мама, сериозните разговори с тате за живота, са моето детство.

Дина, явно не четеш.
Както казах соц чедо съм. Разбрах те идеално - за теб домашното насилие е част от нормата и възпитанието. За немалко хора тогава също. Жалко и тъжно е. Имах безгрижно детство и не бях удряна, пошляпвана, шамаросвана и всички останали вариации на домашното насилие.

П.П. Като цяло тогава насилието беше част от нормата. От родител към детето му, от мъж към жена му, спрямо животните, тричането беше обичай... Отвратителна работа.

И аз не съм първа младост, но бой не съм яла. Сестра ми обаче да. Не знам за нея, но аз още вътре в мен не мога да простя на моите родители за това. Беше си гадно, а оправданието им винаги е било - тя беше много палава. В моите очи на дете и на родител сега -беше си нормално дете.

Много добре те чета. Никой не ме е насилвал.
Аз не познавам такова чедо, което никога не е пошляпвано за бели. Може да си такова чедо. Но точно такива чеда най-трудно разбират, когато им се говори за щастливо детство.
ММ разказваше как му се е случило насилие, когато в четвърти клас е запали огън на място, където е нямал работа. Абе много народ е насилван... Със всичките форми на насилие. И всичките ми познати. Абе радвам се, че нямам от другия вид познати.
Съжалявам, тук някои пишещи май говорите за нещо съвсем различно, някакви лични преживявания, които не са като на повечето деца, расли с всеотдайни и обичащи родители. Не са моите преживявания. Моето семейство си беше бедничко, щастливо, с мечти, които осъществихме, постигнахме много неща и се гордеем един с друг. Всеки пише от своята гледна точка.

Не са те насилвали, само са те били.
Не врат, ами шия.

"Пошляпване" и "бой" са съвесм различни неща.
Има деца които са смилани от бой. Аз съм бил такъв. И то не за нещо драматично. Затова и хората са доста чувствителни, когато става дума за тези неща.
По същия начин би бил и разговор за "пошляпване" по задника на жена в кухнята например, и шамар през лицето.

Насилието има различни форми. И пошляпването, и боят са вид насилие. И да, със сигурност ако мъжът ми реши да ме пошляпва, това ще го превърне в насилник.

Аз не съм била "пошляпвана", пък имах щастливо детство и много обичам и уважавам родителите си.
Какво ли щеше да е ако ме бяха "пошляпвали"

Случките, които разказах, мама обичаше да ги разказва през последните години от живота си. Обичаха да си спомнят за белите ми. Аз честно казано не помня много, била съм малка.
Каквото и да станеше, мама ме подкрепяше и като кажеше - Всичко ще се оправи, ще видиш, светът ставаше друг. А тате - подкрепа за всичко. И после беше лесно.
Светли и хубави хора бяха мама и тате, хората много ги обичаха и имаше за какво.
А аз си имам благодарение на тях прекрасни спомени.
Те ме направиха такава каквато съм, благодаря им за търпението и любовта.

И без "пошляпването" щеше да е по-лошо ли?