И мен са ме подкрепяли винаги, и щастливо детство имах, и досега съм много близка с родителите ми, а не са ме пошляпвали или побийвали. На 47 съм, сестра ми на 55. Съпругът ми и брат му също не са ги били - пряк свидетел съм, защото растяхме заедно, а и двамата бяха много щури глави.
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.
Яли ли сте бой като деца
Баси един шамар насилие било. Мен колко са ме смилали от бой и пак станах човек, даже вкъщи малко, в училище повече. Тука като чуят шляпване по дупето се почва ...ауу насилие. Видели сте насилие, като гледам кви лекета и изнежени душици се гледат, тепърва ще видим поколение за чудо и приказ.
Не мога да кажа. Усмихвам се, докато се сещам за всичко това. Сещам се за един топъл и уютен дом и чета странни, нелепи въпроси, мнения. Много странни. Сещам се за всички мои близки и приятели, които са разказвали с усмивка за някоя щуротия от детството си и как са ги насилвали. Е, насилието дали го е имало е друг въпрос, ама споменът си е спомен и носи топлина.
Може би пък моето мнение не е било за тази тема.
Може би пък моето мнение не е било за тази тема.
Кой не е правел щуротии в детството си? Едва ли са много идеалните. И аз съм правела, и брат ми също, мъжът ми и той е разказвал Но това не е причина за насилие (без значение какъв евфемизъм ще се използва). Не сме били удряни. Това е. Пък и ние, неудряните, станахме хора. Значи може да се избегне.
Родителското насилие е:
1. Безсилие;
2. Неумение за възпитание.
Родителското насилие е:
1. Безсилие;
2. Неумение за възпитание.
Мен колко са ме смилали от бой...
Да не си насилник към децата си е базово изискване. Никой не е казал, че е достатъчно. Но е лъжицата с катран, която отравя цялата каца мед. И още по-лошо, предава се от поколение на поколение. Не са ме били, но майка ми много ми е крещяла. Сега аз крещя. Не искам, но ми идва от вътре. По-силно е от мен. Дори усещам, че правя същата физиономия като нея. Поне осъзнавам, че не е ОК. Пак е нещо.
Philomena, а,сакън! Нито бия, нито крещя на сина си.
Като чета някои публикации тук и се чудя нима не може да се направи разлика между лигавщина, угаждане, слабоволие и възпитание с отговорност, разум, строгост ( когато се наложи), но изпълнени с топлина и всеотдайност, изключваща боя, удрянето и крещенето !?!
Както угаждането, така и удрянето и всичките му форми са продукт на немощ, слабоволие и непълноценност.
Това са две крайности, две страни на една монета. Калпава монета, която се нуждае от шлифовка.
Като чета някои публикации тук и се чудя нима не може да се направи разлика между лигавщина, угаждане, слабоволие и възпитание с отговорност, разум, строгост ( когато се наложи), но изпълнени с топлина и всеотдайност, изключваща боя, удрянето и крещенето !?!
Както угаждането, така и удрянето и всичките му форми са продукт на немощ, слабоволие и непълноценност.
Това са две крайности, две страни на една монета. Калпава монета, която се нуждае от шлифовка.
За мен родителят -насилник не е точно човек...
Благодаря, важно ми беше.
Но извън меренето, да, пошляпващият родител е по-долна категория от пошляпващия съпруг, защото възрастен човек предполагаемо има повече инструменти да се защити, докато детето е безпомощно. Да удряш дете е като да риташ паднал. Двукрак си, но нищо повече от това.
Това са две крайности, две страни на една монета. Калпава монета, която се нуждае от шлифовка.
Абсолютно съм съгласна с това. И двете крайности – разглезването и шамарите са инструменти на калпавите родители.
Но извън меренето, да, пошляпващият родител е по-долна категория от пошляпващия съпруг, защото възрастен човек предполагаемо има повече инструменти да се защити, докато детето е безпомощно. Да удряш дете е като да риташ паднал. Двукрак си, но нищо повече от това.
Скрит текст:
Както угаждането, така и удрянето и всичките му форми са продукт на немощ, слабоволие и непълноценност. Philomena, а,сакън! Нито бия, нито крещя на сина си.
Като чета някои публикации тук и се чудя нима не може да се направи разлика между лигавщина, угаждане, слабоволие и възпитание с отговорност, разум, строгост ( когато се наложи), но изпълнени с топлина и всеотдайност, изключваща боя, удрянето и крещенето !?!
Като чета някои публикации тук и се чудя нима не може да се направи разлика между лигавщина, угаждане, слабоволие и възпитание с отговорност, разум, строгост ( когато се наложи), но изпълнени с топлина и всеотдайност, изключваща боя, удрянето и крещенето !?!
Това са две крайности, две страни на една монета. Калпава монета, която се нуждае от шлифовка.
Абсолютно съм съгласна с това. И двете крайности – разглезването и шамарите са инструменти на калпавите родители.
Не съм яла бой като дете.
За мене по-долно и изродско от малтретиране на някой, който не може да ти отвърне, няма - котка, дете, инвалид, няма значение. В старческите домове бият бабите и дядовците - сигурно и това е много мило, пък и утре и без това ще пукнат дъртите, няма да останат спомени.
Малтретиращите не са хора, макар да са израснали на два крака до 20-30-60 години и да ходят на работа от 9 до 5 или на смени 2х2.
Темата е нагледен пример колко си го просят някои. Жалко, че няма кой да им го даде.
За мене по-долно и изродско от малтретиране на някой, който не може да ти отвърне, няма - котка, дете, инвалид, няма значение. В старческите домове бият бабите и дядовците - сигурно и това е много мило, пък и утре и без това ще пукнат дъртите, няма да останат спомени.
Малтретиращите не са хора, макар да са израснали на два крака до 20-30-60 години и да ходят на работа от 9 до 5 или на смени 2х2.
Темата е нагледен пример колко си го просят някои. Жалко, че няма кой да им го даде.
Понякога думи и епитети нараняват много по жестоко от шамар по дупето. Не че оправдавам и шамаренето. Но съм била свидетел, как майка на съученичка на сина ми я обижда защото няма отлична оценка. Прибирахме се заедно, ужасно беше. Ние със сина ми се чувствахме ужасно, че ставаме свидетели, а детето потъна в дън земя от срам и унижение. Колкото и да съм ядосана, никога, никога не използвам обидни квалификации и епитети. Те никога не могат да се забравят, преглътнат. А този който ги е изтекъл, дори да съжалява, няма как да върне времето назад.
Интересно ми е друго, което съм наблюдавал. Една част от тия, дето ревът как един шамар е голямото насилие, нямат проблем да обидят, унижат и даже напердашат чуждо дете, ако е засегнало по някакъв начин тяхното. Дори да не е било нарочно или тяхното да си го е заслужавало. Изпитал съм го лично тва, както и съм го виждал в спорове в нета. Много интересен феномен, хем против насилието, ама само когато е срещу нас/ нашето дете.