Philomena, това за привличането на внимание на мен ми е ясно, че именно с такава цел се правят повечето неща. Конкретно нашето дете трудно остава незабелязано. Но пък то само си показва, че обича да е център на внимание. Дори да не играеш с него, да го гледаш, да го насърчаваш, да го хвалиш. Много рядко го оставяме никой да не се занимава с него. Но понякога например аз трябва да сготвя или да се изкъпя и той точно в този момент решава, че иска не вниманието на баща си, а точно моето. И се започва с капризите и инатенето. Отделно, че той е много будно и любопитно дете, което иска да участва във всичко. Когато мога да го включа в някоя от дейностите, го включвам. Но в момента, в който видя, че опитите му да ми привлече вниманието са предпоставка за битов инцидент ( като напр. да увисва за мен с цялата си тежест, докато режа с нож) , ще му направя забележка и ако не ме чуе, ще му се скарам - да. Няма да го ударя, но може и да получи перване през пръстите, ако започне да пипа горещия котлон. Като приключа, ще играем, рисуваме, ритаме топка, сглобяваме кубчета или каквото там ни е интересно. Та така де, далеч не ни е единственото взаимодействие да му забраняваме и да му бъдем пъдари.
- Публикувана: 4 ян. 2018, 08:33 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2025, 13:22 ч.
Яли ли сте бой като деца
Не е задължително да знаеш за всяка крачка или да общуваш отблизо с всички около тях, но е задължително да познаваш програмата на децата си и средата им. Да си видяла поне приятелите им (дали във ФБ или отстрани при среща).
Ако пуши и родителят не знае, това говори лошо за родителя. Същото важи и за всичко останало.
Докато живеят под нашия покрив (т.е. до завършване на гимназия), ние носим отговорност за тях и знаем какво се случва.
Родителите ми също знаеха за мен. Между другото, към днешна дата (на 47 г. ), когато свободно обсъждам с родителите ми неща от бурните ми тийнейджърски години и съм убедена как не знаят много неща, всеки път с почуда откривам, че са ги знаели идеално, били са наясно и тихомълком са ме оставяли да си изживея грешките на растежа с готовност да ми дадат ръка и рамо, когато имам нужда.
Аз постъпвам по същия начин. И дори не разбирам как може родител да не разбере някои неща за детето си и после да се чуди изненадан откъде му е дошло, когато това дете се прибира всяка вечер под покрива му, вечерят заедно, говорят, обсъждат деня си, споделят си. Това, че едно дете е тийн, не пречи да излезе някой път с майка си и/или баща си на кафе като приятели. Не пречи семейството да има открити отношения.
Децата не са наши подчинени, за да ги контролираме и направляваме само, а те да се опитват да ни преметнат, за да направят някоя глупост.
Ако пуши и родителят не знае, това говори лошо за родителя. Същото важи и за всичко останало.
Докато живеят под нашия покрив (т.е. до завършване на гимназия), ние носим отговорност за тях и знаем какво се случва.
Родителите ми също знаеха за мен. Между другото, към днешна дата (на 47 г. ), когато свободно обсъждам с родителите ми неща от бурните ми тийнейджърски години и съм убедена как не знаят много неща, всеки път с почуда откривам, че са ги знаели идеално, били са наясно и тихомълком са ме оставяли да си изживея грешките на растежа с готовност да ми дадат ръка и рамо, когато имам нужда.
Аз постъпвам по същия начин. И дори не разбирам как може родител да не разбере някои неща за детето си и после да се чуди изненадан откъде му е дошло, когато това дете се прибира всяка вечер под покрива му, вечерят заедно, говорят, обсъждат деня си, споделят си. Това, че едно дете е тийн, не пречи да излезе някой път с майка си и/или баща си на кафе като приятели. Не пречи семейството да има открити отношения.
Децата не са наши подчинени, за да ги контролираме и направляваме само, а те да се опитват да ни преметнат, за да направят някоя глупост.
А, ако детето пуши, родителя знае, кара му се, обяснява за рисковете от пушенето и въпреки това детето продължава да пуши, тогава какво? Родителя е виновен? Детето е лошо? Семейната среда е лоша? Какво може да направи родителя в такава ситуация - сериозно питам. Да ходи по него, да го дебне пред училище дали пуши, да го оставя без пари, да го наказва, да се кара.... Наистина се чудя как би било редно да се постъпи при това положение, за да има ефект, ако детето все пак е решило, че ще пуши. И най-вече, за да не бъде определен родителя, като лош и незаинтересован. Да поясня - синът ми не пуши. Но се чудя как е редно да реагирам, ако разбера, че пуши и се крие, за да не се окажа лошия родител. Защото няма и как да съм сигурна на 100 %, че не пуши - не съм постоянно с него. В един момент може да се окаже, че просто се крие много добре.
На мен специално пушенето ми е последния критерий, по който бих оценила едно дете дали е добро или не. Покрай която и гимназия да мина - ако ще да е най-елитната, масово отвън има групички с пушачи. И от нашето поколение повечето пушачи са започнали в тази възраст - малко са пушачите, които са пропушили след 20. Най-добрият приятел на сина ми пуши. Като ме види и се крие - чак ми става смешно. Казал на сина ми, че сигурно ще си помисля нещо лошо. Е какво лошо да си мисля - детето е супер добро, културно и възпитано. Хич не ме притеснява, че пуши. И не мисля, че това дали един тийн пуши или не, го определя него, или родителите му, като лоши хора.
На мен специално пушенето ми е последния критерий, по който бих оценила едно дете дали е добро или не. Покрай която и гимназия да мина - ако ще да е най-елитната, масово отвън има групички с пушачи. И от нашето поколение повечето пушачи са започнали в тази възраст - малко са пушачите, които са пропушили след 20. Най-добрият приятел на сина ми пуши. Като ме види и се крие - чак ми става смешно. Казал на сина ми, че сигурно ще си помисля нещо лошо. Е какво лошо да си мисля - детето е супер добро, културно и възпитано. Хич не ме притеснява, че пуши. И не мисля, че това дали един тийн пуши или не, го определя него, или родителите му, като лоши хора.
Не е задължително да знаеш за всяка крачка или да общуваш отблизо с всички около тях, но е задължително да познаваш програмата на децата си и средата им. Да си видяла поне приятелите им (дали във ФБ или отстрани при среща).
Ако пуши и родителят не знае, това говори лошо за родителя. Същото важи и за всичко останало.
Докато живеят под нашия покрив (т.е. до завършване на гимназия), ние носим отговорност за тях и знаем какво се случва.
Родителите ми също знаеха за мен. Между другото, към днешна дата (на 47 г. ), когато свободно обсъждам с родителите ми неща от бурните ми тийнейджърски години и съм убедена как не знаят много неща, всеки път с почуда откривам, че са ги знаели идеално, били са наясно и тихомълком са ме оставяли да си изживея грешките на растежа с готовност да ми дадат ръка и рамо, когато имам нужда.
Аз постъпвам по същия начин. И дори не разбирам как може родител да не разбере някои неща за детето си и после да се чуди изненадан откъде му е дошло, когато това дете се прибира всяка вечер под покрива му, вечерят заедно, говорят, обсъждат деня си, споделят си. Това, че едно дете е тийн, не пречи да излезе някой път с майка си и/или баща си на кафе като приятели. Не пречи семейството да има открити отношения.
Децата не са наши подчинени, за да ги контролираме и направляваме само, а те да се опитват да ни преметнат, за да направят някоя глупост.
Ако пуши и родителят не знае, това говори лошо за родителя. Същото важи и за всичко останало.
Докато живеят под нашия покрив (т.е. до завършване на гимназия), ние носим отговорност за тях и знаем какво се случва.
Родителите ми също знаеха за мен. Между другото, към днешна дата (на 47 г. ), когато свободно обсъждам с родителите ми неща от бурните ми тийнейджърски години и съм убедена как не знаят много неща, всеки път с почуда откривам, че са ги знаели идеално, били са наясно и тихомълком са ме оставяли да си изживея грешките на растежа с готовност да ми дадат ръка и рамо, когато имам нужда.
Аз постъпвам по същия начин. И дори не разбирам как може родител да не разбере някои неща за детето си и после да се чуди изненадан откъде му е дошло, когато това дете се прибира всяка вечер под покрива му, вечерят заедно, говорят, обсъждат деня си, споделят си. Това, че едно дете е тийн, не пречи да излезе някой път с майка си и/или баща си на кафе като приятели. Не пречи семейството да има открити отношения.
Децата не са наши подчинени, за да ги контролираме и направляваме само, а те да се опитват да ни преметнат, за да направят някоя глупост.
Има и такива, които дават повече свобода на децата си и не ги следят непрекъснато къде ходят и какво правят, така че е нормално после да се чудят откъде им е дошло. Това не значи, че не се интересуват от децата си, но не искат и да ги задушават.. Мои колежки пък са инсталирали проследяващи програми на телефоните на децата си. Това да не е по-нормално?
Лейди, защо трябва да ходи след детето и да го дебне или да се кара, или нещо друго?
Обяснява му още от малко. Ако реши да пробва след една възраст, насила не можеш да го спреш. Предпочитам моите деца да не се крият от мен, вместо да ме лъжат.
Големите дъщери в един момент поискаха да пробват. Пробваха. Едната не повтори, другата пуши няколко месеца. Важното беше, че парите за цигарите трябваше да си ги изкарва сама, а не да ги даваме ние. Едната тогава беше на 17, другата на 16. Когато усети колко струва и разбра, че със същите пари може да си купи нещо друго (дреха, парфюм, козметика) спря и тя.
Третата дъщеря няма интерес към момента. Тя се вълнува от други неща - рисуване, спорт.
Аз също пушех в тези години - от 16 до около 19. Още първия път казах на нашите и те ми казат, че са разбрали по миризмата, но са чакали да споделя. Помолиха ме единствено да не се прибирам смърдяща на цигари у дома и да не пуша по улиците като гамен, а да сядам културно на маса в открито заведение и да пуша като дама. Спазвах го желязно, след като ми беше казано внимателно и без истерии. На 19 почнах работа и реших, че е глупаво да си харча парите за отрова.
Ние вкъщи и по чаша вино пием по повод с големите ни деца (след определена възраст). И открито говорим пред тях всичко.
Важното е да знаят, че всяко нещо си има възраст и всяко нещо носи последици за този, който е решил да направи въпросното нещо.
Навремето исках да се татуирам. Нашите ме помолиха да изчакам до пълнолетие. После дойдоха децата и забравих. Татуирах се на 30+. Напълно осъзнато и не така, както бих се нашарила като ученичка. Давам го като пример на децата ми, че за всяко нещо има време и то трябва да е осъзнато и обмислено, а не да се действа урголешката. Разбира се, ако някой се татуира преди 18, няма да се тръшна и да истерясам, защото това е тяхното тяло.
Накратко, нашият подход е от малки да знаят, че носят отговорност за действията си първо към себе си (т.е. не бива да си вредят) и второ към околните (т.е. не бива да вредят).
Роуз, развод и/или тежка работа не са опрадвание за липса на контакт с децата и замяната на този контакт със шамари.
Нито следенето, нито пълната свобода са правилните методи.
Разбира се, аз лично не уча никого как да си гледа децата. Споделям как отглеждам нашите и средата ни е такава. За останалите хора си отговарят самите останали хора.
Обяснява му още от малко. Ако реши да пробва след една възраст, насила не можеш да го спреш. Предпочитам моите деца да не се крият от мен, вместо да ме лъжат.
Големите дъщери в един момент поискаха да пробват. Пробваха. Едната не повтори, другата пуши няколко месеца. Важното беше, че парите за цигарите трябваше да си ги изкарва сама, а не да ги даваме ние. Едната тогава беше на 17, другата на 16. Когато усети колко струва и разбра, че със същите пари може да си купи нещо друго (дреха, парфюм, козметика) спря и тя.
Третата дъщеря няма интерес към момента. Тя се вълнува от други неща - рисуване, спорт.
Аз също пушех в тези години - от 16 до около 19. Още първия път казах на нашите и те ми казат, че са разбрали по миризмата, но са чакали да споделя. Помолиха ме единствено да не се прибирам смърдяща на цигари у дома и да не пуша по улиците като гамен, а да сядам културно на маса в открито заведение и да пуша като дама. Спазвах го желязно, след като ми беше казано внимателно и без истерии. На 19 почнах работа и реших, че е глупаво да си харча парите за отрова.
Ние вкъщи и по чаша вино пием по повод с големите ни деца (след определена възраст). И открито говорим пред тях всичко.
Важното е да знаят, че всяко нещо си има възраст и всяко нещо носи последици за този, който е решил да направи въпросното нещо.
Навремето исках да се татуирам. Нашите ме помолиха да изчакам до пълнолетие. После дойдоха децата и забравих. Татуирах се на 30+. Напълно осъзнато и не така, както бих се нашарила като ученичка. Давам го като пример на децата ми, че за всяко нещо има време и то трябва да е осъзнато и обмислено, а не да се действа урголешката. Разбира се, ако някой се татуира преди 18, няма да се тръшна и да истерясам, защото това е тяхното тяло.
Накратко, нашият подход е от малки да знаят, че носят отговорност за действията си първо към себе си (т.е. не бива да си вредят) и второ към околните (т.е. не бива да вредят).
Роуз, развод и/или тежка работа не са опрадвание за липса на контакт с децата и замяната на този контакт със шамари.
Нито следенето, нито пълната свобода са правилните методи.
Разбира се, аз лично не уча никого как да си гледа децата. Споделям как отглеждам нашите и средата ни е такава. За останалите хора си отговарят самите останали хора.
Рзбирам. Значи според теб, най-правилния вариант, ако едно дете под 18 години пуши е родителите му да го оставят да пуши пред тях. И това ги прави добри родители. Но, ако детето пуши, а родителите му не знаят - това ги прави лоши родители. Интересна логика! Лично аз не я споделям, дори съм на противоположното мнение, но пък винаги приемам правото на хората да имат различно мнение от моето, без да го оспорвам.
За мен например е пълен абсурд децата ми да пушат пред мен, преди да са навършили 18 години. Както и да пият алкохол, пък било то и "само една чаша бира". Защото и такива неща съм чувала - че на 16 нямало лошо да изпие една чаша бира. За мен тези двете неща са пълен абсурд, преди детето да е станало пълнолетно. Говоря за това да се случва пред родителите с тяхно съгласие.
За мен например е пълен абсурд децата ми да пушат пред мен, преди да са навършили 18 години. Както и да пият алкохол, пък било то и "само една чаша бира". Защото и такива неща съм чувала - че на 16 нямало лошо да изпие една чаша бира. За мен тези двете неща са пълен абсурд, преди детето да е станало пълнолетно. Говоря за това да се случва пред родителите с тяхно съгласие.
Лейди, изобщо не си ме разбрала.
Пред мен не са пушили,нито аз пред родителите ми. Това е въпрос на уважение. Но насила можеш ли да го спреш? Това не става с бой, а с разговори. Да споделя с теб е основното, а да чуе после съветите ти означава да ти вярва. Не да се крие от страх.
А и подобно доверие спестява неудобството и за двете страни да го засечеш в някой храст да пафка или класната да ти се оплаче.
След 16 г. не виждам проблем на семеен празник или НГ да вдигне наздравица с чаша вино. След като от 16 г. работят, по-добре да не мислят, че алкохолът е някаква манна небесна и да се чудят къде да се скрият да се напият. Не става дума да пият постоянно, нито да ходят по кръчмите, но да приемеш постепенно, че растат. Така след 18 няма изведнъж да хукне като отвързано, защото вече няма да яде бой за чаша бира.
Самите ние не пушим, не пием (освен по чаша за значим повод), не ходим по кръчми и барове, спортуваме. И децата малко или много попиват от това поведение.
Пред мен не са пушили,нито аз пред родителите ми. Това е въпрос на уважение. Но насила можеш ли да го спреш? Това не става с бой, а с разговори. Да споделя с теб е основното, а да чуе после съветите ти означава да ти вярва. Не да се крие от страх.
А и подобно доверие спестява неудобството и за двете страни да го засечеш в някой храст да пафка или класната да ти се оплаче.
След 16 г. не виждам проблем на семеен празник или НГ да вдигне наздравица с чаша вино. След като от 16 г. работят, по-добре да не мислят, че алкохолът е някаква манна небесна и да се чудят къде да се скрият да се напият. Не става дума да пият постоянно, нито да ходят по кръчмите, но да приемеш постепенно, че растат. Така след 18 няма изведнъж да хукне като отвързано, защото вече няма да яде бой за чаша бира.
Самите ние не пушим, не пием (освен по чаша за значим повод), не ходим по кръчми и барове, спортуваме. И децата малко или много попиват от това поведение.
Явно наистина не съм те разбрала. Хареса ми това, което си написала в последния пост и съм съгласна с по-голямата част. То и аз имах друго предвид, когато писах за алкохола, но явно не съм го написала както трябва. Но няма да разводнявам повече темата, че съвсем се отклонихме 
Страшно ми е интересно родителите на тези 10годишни момчета какви филми им пускат. 50 нюанса...? Порно от хамстера? Мръсния Хари? Аз си падам по екшъни , гледала съм всякакви, но не мога да се сетя къде жените отиват при биячите. Напротив, жените търсят някой да ги спаси от бияча.
Ти гледала ли си съвременните екшъни? Преразказвам повечето: един човек бие много други /и не само това прави, ама тук говорим за боя/, защото така спасява света от някакъв злодей /който, вероятно, също ще бъде набит по време на филма/, а накрая някаква красива девойка остава с него. Това са гледали - тъпи екшъни! Само прочетох историята и знаех откъде им е дошла музата. Не са много "шедьоврите" на кинематографията, които представят света като гладиаторска арена, където насилието е начин да спасиш света, че и да се обвържеш с жена.
Нищожно малко са хората, които като деца не са били бити под някаква форма. И аз не съм изключение, даже си припомням отново и отново напоследък един случай, когато майка ми се нахвърля да ме бие. Може би от най-сериозните случаи на бой. Тогава бях почти в пубертета вече, на 11. Беше като внезапно изтрещяване и избухване от страна на майка ми. Играех пред къщи с други деца, в провинцията, където, отивахме всяко лято да стоим, докато не станах на около 15. Аргументът й да започне боя, служейки си с пластмасово гребло от надуваема лодка, че съм се смеела и говорела много високо и само моят глас се бил чувал. И всъщност, то си беше побой. Немалко ме боля. Добре, че братовчедка на майка ми беше там и я спря.
До ден днешен, всеки път, щом се сетя, изпитвам потрес от степента, до която майка ми изтрещя тогава. Тя, естествено, отдавна е забравила, само аз си спомням и се тровя. И мисля, че този случай впоследствие може да е сред причините и до ден днешен да ми е неприятно да привличам внимание по какъвто и да е начин. Излишно е да казвам, че не съм простила на майка ми, защото тогава реално не правех нищо толкова лошо. Просто съм говорела по-високо, което, ако някой смята, че е грях, достоен за почти пребиване, трябва да се срамува от себе си.
Затова не мога да оправдая никаква форма на насилие срещу деца, защото от опит знам, че понякога възрастните просто си изкарват неудовлетвореността и раздразнението върху тях, без причина. Само защото детето съществува и вдига шум.
До ден днешен, всеки път, щом се сетя, изпитвам потрес от степента, до която майка ми изтрещя тогава. Тя, естествено, отдавна е забравила, само аз си спомням и се тровя. И мисля, че този случай впоследствие може да е сред причините и до ден днешен да ми е неприятно да привличам внимание по какъвто и да е начин. Излишно е да казвам, че не съм простила на майка ми, защото тогава реално не правех нищо толкова лошо. Просто съм говорела по-високо, което, ако някой смята, че е грях, достоен за почти пребиване, трябва да се срамува от себе си.
Затова не мога да оправдая никаква форма на насилие срещу деца, защото от опит знам, че понякога възрастните просто си изкарват неудовлетвореността и раздразнението върху тях, без причина. Само защото детето съществува и вдига шум.
Просто съм говорела по-високо, което, ако някой смята, че е грях, достоен за почти пребиване, трябва да се срамува от себе си.
Ако за това бият, трябваше често да съм в болницата. Хайде нЕма нужда!
Нищожно малко са хората, които като деца не са били бити под някаква форма. И аз не съм изключение, даже си припомням отново и отново напоследък един случай, когато майка ми се нахвърля да ме бие. Може би от най-сериозните случаи на бой. Тогава бях почти в пубертета вече, на 11. Беше като внезапно изтрещяване и избухване от страна на майка ми. Играех пред къщи с други деца, в провинцията, където, отивахме всяко лято да стоим, докато не станах на около 15. Аргументът й да започне боя, служейки си с пластмасово гребло от надуваема лодка, че съм се смеела и говорела много високо и само моят глас се бил чувал. И всъщност, то си беше побой. Немалко ме боля. Добре, че братовчедка на майка ми беше там и я спря.
До ден днешен, всеки път, щом се сетя, изпитвам потрес от степента, до която майка ми изтрещя тогава. Тя, естествено, отдавна е забравила, само аз си спомням и се тровя. И мисля, че този случай впоследствие може да е сред причините и до ден днешен да ми е неприятно да привличам внимание по какъвто и да е начин. Излишно е да казвам, че не съм простила на майка ми, защото тогава реално не правех нищо толкова лошо. Просто съм говорела по-високо, което, ако някой смята, че е грях, достоен за почти пребиване, трябва да се срамува от себе си.
Затова не мога да оправдая никаква форма на насилие срещу деца, защото от опит знам, че понякога възрастните просто си изкарват неудовлетвореността и раздразнението върху тях, без причина. Само защото детето съществува и вдига шум.
До ден днешен, всеки път, щом се сетя, изпитвам потрес от степента, до която майка ми изтрещя тогава. Тя, естествено, отдавна е забравила, само аз си спомням и се тровя. И мисля, че този случай впоследствие може да е сред причините и до ден днешен да ми е неприятно да привличам внимание по какъвто и да е начин. Излишно е да казвам, че не съм простила на майка ми, защото тогава реално не правех нищо толкова лошо. Просто съм говорела по-високо, което, ако някой смята, че е грях, достоен за почти пребиване, трябва да се срамува от себе си.
Затова не мога да оправдая никаква форма на насилие срещу деца, защото от опит знам, че понякога възрастните просто си изкарват неудовлетвореността и раздразнението върху тях, без причина. Само защото детето съществува и вдига шум.
