Ограничителна заповед за луд роднина

Добре дошла в моя бивш ад.
Говори полека с мъжа ти колко е опасен дядото за детето. Моят мъж, когато най-после осъзна това, го отдели от нас.
И ... помислете за дом за възрастни хора.

Специализирани центрове и домове:
https://alzheimer-bg.org/alzheimers/houses/

Човекът явно е болен и не може да осъзнае какво точно се случва. А авторката очаква и благодарност. Каква благодарност от човек с болно съзнание. Малко адекватност от нейна страна не е излишна.
Как като го няма свекъра всичко е цветя и рози между нея и мъжа ѝ, а после изведнъж като го вземат вкъщи, става тотален бербат?

Струва ми се, че липсва правилната комуникация на авторката с мъжа ѝ. А и тя леко попресилва нещата с непоносимостта към свекъра, който явно не понася. Ако е толкова страшно и неконтролируемо положението, а детето и тя са наистина под реална заплаха, не виждам как мъжът ще поддържа тази ситуация.

Авторке, поговорете искрено и спокойно с мъжа си. Обяснете му страховете си, кое ви кара  да се чувствате некомфортно. Ако ви приема за мебел и не го интересува мнението ви, то значи имате наистина проблем и свекър ви е само повод, който когато изчезне, ще се появи друг дразнител (уж външен).

Имах познати, които даваха под наем половината апартамент на болна баба с подобно заболяване. Денем стоеше сама бабата, а вечер при нея бяха наели да спи от 8 до 8 една жена. Слагаше ѝ вечеря, закуска, говореха си. И те постоянно държаха по телефона денем връзка с бабата. Ама тя някой път я вдигне, я не телефона. Но проблемът няма да се реши като се изгони свекъра. А всички роднини вземат решение и организират удобна за всички грижа за този болен човек.

Какво попресилва, човекът е опитал да подпали дома...

Другото жилище очевидно не е чак толкова негодно за живеене, нали този свекър доскоро там е живял все пак. Явно просто техният апартамент е ново направен, с ремонти и мебели, а онзи не е, а не че не става за живеене.

Ако човекът е с нещо трайно, деменция от склероза или Алцхаймер вариантът е само дом за възрастни хора. Иначе трябва да се наемат няколко човека да го гледат – нали те също трябва да спят, да имат почивен ден и ще са минимум трима, та това не е вариант. Но и домовете струват пари, та заведете човека на психиатър да види наистина какво му, това не е стрес просто, и да ви каже в какъв стадий е деменцията, какво да очаквате като развитие и да можете да се организирате. Истерии и скандали няма да помогнат. Щом мъжът ти е свестен, вероятно е в паника, в отрицание, поговорете си и толкова. Да се изживяваш като жертва, авторке, няма да има никаква полза. Такива неща се случват, а този човек е дядо на детето ти. Редно е да се погрижите за него, още повече и живеете у тях.

Говорете с брата на мъжа ти, виж той на какво мнение е. Наистина най-добрият вариант е дом. Пенсията му ще отива там, за таксата, ще дадете другия апартамент под наем и наема също като допълни пенсията би трябвало да е достатъчно за месечната такса.

Да, и аз бях така в началото - супер ядосана. После се усетих, че трябва да действаме заедно. Примерно той го водеше по лекари, а аз обикалях за почти всички документи.  
Те май са им дали диагноза вече, след като е бил настанен в заведение.
Домът даже може да им излезе по-евтино от гледането сега. И по-спокойно. И грижата за него ще е по-адекватна.

За такъв дом не се ли чака дълго?

Не бях се замисляла, но сега осъзнах, че няма сила, която да ме накара да съжителствам с опасен човек. Дори и да е роднина на мъжа ми, за който той иска да се грижи. Не бих се съгласила да живеем заедно с него - никога. Защо се очаква от авторката безрезервно да подкрепи мъжа си в грижите, след като дядото е опасен? Аз не бих се навила да си треперя за детето, което е малко и беззащитно, за да се грижим вкъщи за опасен човек.

Към авторката: А, ако това беше твоя баща или майка, брат, сестра, дете, съпруг?
Към другите авторки: А, ако това беше вашия баща и майка? Пак ли вземате детето и бягате?
Типични старчески заболявания и проблеми, деменция или Алцхаймер, както са казали, никой не е застрахован. До колкото видях най-голямата лудост е, че запалил пердетата, изгасил ги сам и извикал полиция. Ти, говориш за ограничителна заповед и без проблем би живяла в неговото жилище. А, защо не продадете неговите жилища и не му осигурите с парите най-доброто лечение и грижи и след като толкова държите на всичко останало, не си наемете самостоятелно, и да, не съм сериозен, шегувам се.

Да, ако родните ми родители са запалили перде, категорично не бих живяла с тях, щом имам малки деца. Бих намерила начин кой да ги гледа в дома им, но заедно да сме - не.

Аз лично бих платила за адекватна грижа, ако съм като тях на работа и човекът трябва да стои сам. Също бих го настанила в имот, близо до нас, в който ще живее и медицинско лице, което да се грижи за него, а близо, за да можем да го посещаваме всеки ден. Проверен дом също е опция.
Но това е, когато решенията зависят от мен. В случая тя не може да ги накара насила да се грижат адекватно, а само трябва да понесе последиците от чуждото решение.
Затова да, ще си взема детето и ще бягам. Ако някой ми прехвърли отговорността си и ми позволи да участвам в решението, тогава ще остана.

Да, съгласен съм с теб, това е най-доброто решение и трябва да се вземе колективно.

Ето и моите предложения:

А: Ако решите да останате заедно с мъжа ти
- Тест за бременност. С 4 дни закъснение вече трябва да покаже.
- За да не ви натоварва финансово грижата, разберете се някак да ви дава пенсията си (сигурно получава такава?). Друг вариант е братът да се включва поне финансово в грижите, щом не може или не желае да обгрижва баща си физически.
- Ако ще остава у вас, разберете се ти и детето да отидете в другия му апартамент поне временно, от съображения за сигурност. Като гледам, детето ти е само с 2-3 месеца по-голямо от моето. На тази възраст милите деца са толкова беззащитни, че не мога изобщо да си представя как ти или мъжа ти мислите да живеете с психичноболен подпалвач. Да не говорим колко са впечатлителни и какви травми може да му нанесе всичко това. Оставам с впечатление, че апартаментът не е съвсем необитаем. Дори и да са по-лоши битовите условия, сигурността е над всичко. За логистиката до градината и обратно да се включи мъжа ти. Все пак неговия баща гледате, не чужд човек, да поеме и той малко върху себе си.
Б: Ако ще се разделяте
- Тест за бременност.
- Помисли за наследството в Пловдив и дали можеш да направиш нещо с него изобщо. Тук автоматично решиха, че е апартамент, при това по-голям от гарсониера, но и аз имам "наследство" в по-отдалечен край, което е дворно място на цена има-няма 2,000 лв.
- Може да потърсиш вариант за временно настаняване в нещо като защитено/социално заведение. Алтернативно може да предложиш на мъжа си да наемеш другия апартамент на свекъра срешу символичен наем. Едва ли на него ще му е все едно, че детето му няма покрив над главата, може и да се съгласи.
- Помисли за по-добре платена работа, ако имаш възможност.
- Бащата ако се разделите сигурно все пак ще подпомага детето. Тук обикновено обсъждаме най-лошия вариант, но факт е, че има и бащи, които дават немалко над определената издръжка, купуват дрехи, храна, консумативи. Може пък твоят да е от тези мъже.

Дали бих поставила безопасността на детето си на първо място? Майтапиш ли се или да?